РУСИЯ, УКРАЙНА, БАЛКАНИТЕ И ТУРСКИ ПОТОК

Горан Йонов٭/

От известно време някаква войнствена пропаганда вкарва вреден шум и чужди вируси в информационните системи по въпроса за европейската сигурност и природния газ. Раболепни енергийни наемници ни обгазяват със свободни съчинения за геополитически катаклизми.

Назряват условия политиците да яхнат метлите и да ни въвлекат в поредна международна авантюра. Не си даваме сметка, че от Втората световна война до днес са водени или се водят над 200 войни и въоръжени конфликти. Все повече затъваме във военни пожари и тероризъм.

Покрай събитията в Украйна, започваме да проумяваме, че Студената война не се погребва само с политически заклинания. Не и преди да унищожим без остатък оръжието за масово поразяване. Остава ни утешителната награда, че точно тази война  парализира нагона на „двата скорпиона, затворени в бутилка“, които не смееха да се ухапят  смъртоносно поради риска за собствения им живот. Така един от създателите на атомната бомба Боб Опенхаймър навремето си представяше ползата от ядреното равновесие.

Да отбележим безспорните факти по темата с кратки изводи:

1.Русия не е Сърбия и Украйна не е Крайна или Босна. Ако не са в едно държавно цяло, двата славянски народа -  руси и украинци, най-малкото са етнически „близнаци“. Едва ли някой  може дълго да им прилага хватки от политическия инженеринг. Русия още сърба горчивата попара на Сталин и на последвалия го Хрушчов. Първият анексира отчуждената и размирна Западна Украйна, а вторият с императорски жест подари Крим на Украйна просто така – за отбелязване на някакво събитие. Понякога грешките в историята на империите имат жестока цена.

2.Гражданската война  в Украйна показа, че непреодолимият проблем на Южен поток е бил не толкова регулаторен, колкото политически. Именно поради политически причини -  събитията в Крим и Украйна, вече никой не си въобразява че този проект може да бъде реанимиран.   Москва се изправи пред нежеланата алтернатива да избира между две свои взаимоизключващи се приоритетни цели – да си върне Крим и да изгради Южен поток. Напълно естествено, тя предпочете да избере Крим.

3.Ако не настъпи политическо отрезвяване от двете страни на „барикадата“, икономическите санкции срещу Русия са на път да ескалират в икономическа война с непредвидими последствия. Неприятният извод е, че в обозримо бъдеще нито в България, нито на турско-гръцката граница е възможно създаването на икономически ефективен европейски газов хъб, опериращ с руски природен газ.

4.Южен поток беше най-големият инвестиционен проект на територията на Европа. Подписаният българо-руски договор в края на 2012 г. за бъдещия газопровод се оказа празен лист хартия.  Трансформирането му в Турски поток не улеснява възможностите за доставка на руски природен газ за Централна и Югоизточна Европа. Стигна се дотам ЕС и НАТО да са против каквото и да е ново руско газово трасе.

5.Тепърва ще се установява на практика, че за Европа и Америка, Турция не е по-малко сложен енергиен партньор от Русия. Резкият, политически наложен спад на цените на въглеводородите и новият руско-турски газов проект се отразяват неблагоприятно на инвестиционната сигурност на проекта ТАНАП. По ефекта на доминото, това може да засегне и ТАП (Транс-Адриатическия газопровод). От остротата, с която реагират контролираните медии срещу Турски поток, става ясно, че тази руска идея успешно разбърква картите в областта на енергийната сигурност. От друга страна, за да се реализират първоначалните договорености, на Русия и Турция им предстоят тежки преговори за сближаване на позициите. Засега са налице две по-близки реални възможности:

– да се достигне пълният капацитет на газопровода Син поток;

– като се използва по-голямата част от трасето на изоставения Южен поток, да се положи една от четирите подводни тръби на Турски поток, по която ще се доставя природен газ до европейския черноморски бряг на Турция само за вътрешния ѝ пазар.

6.Русия е на път да се привърже  към исторически последователните си приятели на Балканите, сред които България очевидно вече не фигурира. Няма я и в руския списък на надеждните газови транзитни партньори. Заслугата е на по-голямата част от нашия политически елит, който от сто години не е престанал да се върти като пумпал на историческата сцена.

7.Гръцката карта на Турски поток става интересна след  изборната победа на Сириза. Тази пролет е възможна промяна на приватизационната сделка, според която азерската СОКАР  трябваше да придобие гръцкия държавен оператор на газопреносната мрежа с високо налягане. Още преди изборите, Ципрас  реагира възторжено на руската идея за газов хъб на границата с Турция. Очертава се ренесанс на гръцко-руските политико-икономически отношения. Същото се отнася и до гръцко-турските отношения поради сходните интереси на двете страни към природния газ в Източното Средиземноморие. Това може да извади и Кипърския въпрос от инертното му състояние.

8.Ако в България не започнат  национално отговорни промени в енергийната политика и на преден план не се постави разработването на черноморския ни газов потенциал, в близките години ние  ще изчезнем от европейската карта като регионален енергиен център на Балканите. Към 2020 г. ядрената ни енергетика ще бъде закрита, а две години по-късно ще изтече и срокът на договора за доставка на природен газ.

Светлото бъдеще е пред нас и в тази сложна шахматна игра не можем да оставяме на сеирджиите да ни местят фигурите.

Горан Йонов : Дългогодишен дипломат от кариерата. Посланик в Швеция, , пълномощен министър в Холандия, съветник в посолството ни в Лондон. Заместник министър на вътрешните работи. Секретар на Президента по въпросите на външната политика и сигурността. Член на Българско дипломатическо дружество.