Амбициите на Гърция и песимизмът на Европа. За задължителната солидарност между европейските народи Печат
Автор Експерт   
Понеделник, 16 Февруари 2015 19:57

Амбициите на Гърция и пeсимизмът на Европа. За задължителната солидаронст между европейските народи

Жоржета Пехливанова٭/

Днес, 16 февруари, понеделник, 18-те финансови министри от еврозоната застанаха срещу Гърция в Брюксел на втора за по-малко от една седмица среща за предоговаряне на дълга й и на изискваните от международните кредитори икономии. Разговорите за разрешаване на разногласията между Европейския съюз и Атина, които от началото на февруари са приковали световното обществено мнение, започнаха в 16 часа.

Първото заседание на Еврогрупата за договаряне с Гърция не завърши с приключване на темата. Това ни кара да мислим, че Европейският съюз няма да стигне нито в своите отстъпки, нито със своите предложения до позицията, която Ципрас и неговото правителство искат да постигнат.

Самота и изолация срещна младият гръцки премиер Алексис Ципрас сред “своите” на срещата, въпреки че някои вътрешно споделяха мнението му, но се опасяваха да го изразят открито в защита на неговото стоическа позиция, отредена му от гръцкия народ. Ципрас обеща на гърците преди срещата: "Живеем исторически момент от драматически събития през последните дни....Нашият народ заслужава единствено уважение, той заслужава да върви горд, заслужава да живее с достойнство. Правителството може само да бъде глас на този народ. Историята и културата, които носи нашият народ като свой багаж, само ни задължават още повече. Затова аз няма да търгувам с нашата история. Затова аз няма да търгувам с достойнството на хората. Защото това са свещени ценности и не се залагат. Ние сме плът от плътта на този народ, ние идваме от страниците на историята на тази страна, на този народ и ще му служа. Ние сме всяка дума от Конституцията на тази страна. Пред тази Конституция, пред която обещах, че ще служа на народа си..."

Въпреки многохилядните митинги в подкрепа на Гърция в европейски столици през последната седмица с призива “Европа – дай шанс на Гърция!”, въпреки високият капацитет, който показаха на Европа финансовият и икономически екип на правителството, предвижданията днес са минимални за положително решение на гръцкия проблем, предвид неизменната и твърда позиция на Германия.

По време на седемчасовата европейска среща на високо равнище в Брюксел, на която акцентите бяха резултатите от Минск за Украйна, тероризъм и дълга на Гърция, новият гръцки премиер, А. Ципрас, който за първи път влезе в европейското семейство на 28-те лидери, така нареченият Европейски съвет, събра кураж и заяви, че не се чувства "изолиран". Въпреки че не липсваха директни нападки към гърка. Испанският премиер Мариано Рахой реагира остро към позицията на Гърция за "Тройката". Но Ципрас му отговори: "Рахой греши като разпростря своите национални и политически страхове и загрижености и над Европа /намеквайки последната прогноза, че радикално лявата партия Подемос на Пабло Иглесиас е първа политическа сила в Испания/ ... Гърция не шантажира никого и на никого няма да разреша да я шантажира. Меморандумът е вече минало, както и Тройката....Започва нова ера на отношения - конструктивна и позитивна, но тя ще бъде издигната върху нови пилони и допирни точки."

Германската канцлер А. Меркел, въпреки любезния поздрав към Ципрас на срещата, остана твърдо на старата си позиция.

Единствено американският професор Джоузеф Стиглиц, икономист от световен мащаб и нобелов лауреат, изрази своята позиция и застана на другата страна, на страната на Гърция.: “Проблемът на Европа не е Гърция, а Германия. И именно Германия трябва да напусне Евросъюза, а не Гърция...” Професорът е известен с левите си убеждения и критичност към глобализацията и икономиките на свободния пазар. Бивш вицепрезидент и главен икономист на Световната банка, Стиглиц днес е професор в Колумбийския университет и наблюдава икономическото състояние на Гърция от 2010г.

Нобелистът изрече това свое убеждение, както само един икономист, постигнал своя връх в живота си - Нобелова награда, може да е без страх така категоричен. А другите наоколо, които нямат неговия ръст, само запазиха мълчание. А и никой не иска да си отиде от Европа нито едните, нито другите...

За тежките преговори в Берлин гръцкият финансов министър Янис Варуфакис коментира: "Ако Гърция бъде принудена да напусне еврозоната, неизбежно и други държави ще последват стъпките й, и с това монетарният съюз ще бъде унищожен. Проблемът с дълга на Гърция трябва да бъде решен като се отхвърлят икономическите мерки в цялата еврозона...“ Варуфакис призова за нова инвестиционна програма, финансирана от Европейската централна банка."Еврото е нестабилно. Това е като да градиш замък от карти – ако извадиш гръцката карта, всички останали ще рухнат". Еврозоната е под заплаха от фрагментация и разрушаване, ако не приеме, че Гърция, и не само тя, е неспособна да плаща дълга в сегашните условия, заключи Варуфакис. „Италия също подкрепя позицията на Гърция, но не може да каже истината, защото е пред фалит и се страхува от реакцията на Германия..."

Преди да започне срещата на 19-те днес, Варуфакис заяви, че е умерен оптимист: “Европа знае и има опит да сключва почтени договорености след почтени недоговорености... Консултациите за исканията на Атина за радикално реструктуриране на спасителната й програма му вдъхват оптимизъм, но предупреди, че все още са налице различия по темите, като приватизирането на държавни компании и правата на трудещите се. Той обаче настоя, че „няма план Б“.

И тук искам да се спра на задължителна солидарност между европейските народи, когато се споделя обща монетна единица, в случая евро. Институциите, регулациите следва да съзнават, че ако сме заедно, може да е за доброто на всички, въпреки че не е задължително това да е до еднаква степен. Но обединяването не означава, че едни могат да печелят много за сметка на други, които губят много... Европейският съюз трябва да действа не само в периоди на прогрес, но и в тежки икономически периоди, и не по повтарящ се систематичен и стандартен начин, защото тогава печелившите ще бъдат винаги едни и същи. А това води до конфронтация и поставяне под въпрос на европейската конструкция. Кризата, която засегна Европа, бе непредвидима, когато се създаде Европа на еврото. А Гърция сега се нуждае от внимание към нейните проблеми, които в голямата си част са общи на всички ни.

Атина е за нови реформи, които да бъдат под неин контрол, но ЕС настоява Гърция да продължи с изпълнението на финансовия план, който изтича на 28 февруари.

Според наблюдателите, ако не бъде постигнато споразумение, има опасност от излизане на Гърция от еврозоната. "Аз не търся печеливша комбинация. Искам да спася Гърция от трагедията и да предотвратим подялба в Европа", смята Ципрас."Очаквам да има тежки преговори, но съм убеден във възможността да бъде постигнато споразумение... Ние не искаме нови кредити и помощи... Вместо пари, на нас ни е необходимо време за изпълнение на нашия план за реформи. Гърция ще бъде съвсем друга държава само след 6 месеца. Това Ви обещавам", заключи премиерът.

Председателят на еврогрупата, Йерун Диселблум, днес е песимистично настроен относно възможността за споразумение с Гърция на втората среща на финансовите министри от еврозоната. „Гърците имат големи амбиции, но, предвид състоянието на гръцката икономика, възможностите са ограничени“.

Има възможност помощната програма за Гърция, която изтича на 28 февруари, да не бъде продължена и вместо нея да бъде обсъден нов план, както е поискал гръцкият премиер Алексис Ципрас, като един от „вариантите“.„Програмата може да не бъде удължена и да се каже, че започват разговори за създаване на нова програма. Това е също вариант, който не изключвам“, заяви източникът след срещата на европейските лидери.

Тези изявления дават повод да се вярва, че европейците са готови на отстъпки по отношение на Атина, въпреки че досега винаги са настоявали Гърция да удължи програмата си, за да получи финансиране в краткосрочен план, преди да се помисли за намаляване на държавния дълг.
И преди началото на тази среща, в Брюксел ще заявя, че резултатът е колкото важен за Гърция, толкова е важен и за всички нас в Евросъюза.

Защото ще даде отговор и на въпросите ни:

Ще започне ли „нова конструктивна и позитивна ера на взаимоотношения в Европа, издигната върху нови здрави пилони и допирни точки"?

Ще бъде ли европейският общ дом стабилен, вместо „замък от картонени карти“, в който без гръцката карта, рухват и мечтите на стотици милиони европейци?

 

Жоржета Пехливанова – дипломат. Завършила Софийския университет, специализации в Сорбоната -Париж, Академия на ООН в Женева, Дипломатическа академия – Мадрид, има докторат по испанския преход. Кариерата й преминава в Министерство на външните работи и зад граница в Испания и страни от Латинска Америка. Автор е на четири книги, на редица анализи и публикации на външнополитическа тематика.