ЕС се готви за ожесточен дебат, НАТО тренира за война, а България надува антируски вувузел

Симеон Николов

Президент, министър  на отбраната и отделни експерти продължават да размахват термина „хибридна война”, единствено през призмата на антируското говорене и не забелязват как развитието на политическия дебат в Европа и подготовката на срещата на ЕС на върха през юни тази година далеч изпреварват българските „официални” виждания.

Упоритостта на този кръг хора в България да не вникнат в същността на проблемите е учудваща. Защото още през септември 2014 г. от страниците на „Експерт”, Центъра за стратегически изследвания и „Поглед–инфо”, под заглавие „Що е то хибридна война и има ли тя почва у нас” обяснихме аргументирано, че това понятие нито тръгва от Русия, нито е българско откритие в документа „Визия 2020”, а възниква в разработка на американски военен колеж още през 2008 г. по повод формите и методите използвани от „Хизбула” през 2006 г., че за първи път се появява в Прегледа на отбраната на САЩ през 2010 г., а едва на срещата в Уелс през септември 2014 г. се възлага изготвяне на разбор на разработките досега по „хибридна война” и се препоръчват инструкции и процедури за сдържане. Освен това, направихме опит за най–пълна дефиниция на понятието, различаваща се от деформираната, неточна и невярна такава на МО, посочихме прилагането на формите и методите на хибридната война от Запада в Либия, в Сирия, Украйна и др. конфликти. И най–важното– обърнахме внимание на огромната празнота, която това отваря в международното правно пространство, намаляването на прага за преминаване в гореща фаза на войната, тоест на потенциала за бърза ескалация, интернационализирането на конфликтите, опасностите от дестабилизиране на цели региони и т.н. Защото всичко това, става дума и за усъвършенстване на хибридната война, както от Русия, чийто опит в момента се изучава в много западни академиии, така и от САЩ и от „Ислямска държава”. Позволихме си дори предложението да бъдем активни в НАТО в усилията за прехвърляне на дискусиите на международно правно ниво за обличане в правна рамка на евентуални защитни действия и изясняване на спора, може ли държавни субекти да прилагат тези форми и методи или те са присъщи само на недържавни субекти.

За предстоящата среща на върха на ЕС през юни т.г. са готови вече разработки и предложения от различни близки до правитествата научни центрове, които  акцентират върху анализа  на системната уязвимост на страните–членки и как могат да се минимизират рисковете, тоест да се формулира „хибридна политика по сигурността”. НАТО също работи над своя концепция по темата. Българската делегация на  срещата обаче, едва ли ще може да се впише в тази дискусия с досегашното си ограничено, едностранчиво и силно антиуруско оцветено разбиране за понятието „хибридна война”. За това загатва оценката още в самото начало на един от документите, че трябва да се откъснем от конюнктурната днешна ситуация, защото още следващите хибридни  конфликти съвсем няма да протекат по схемата на Украинския конфликт.

От разработените четири сфери на уязвимост на страните–членки, България има интерес не само да подкрепи, но и  да даде своя принос по две от тях: вътрешната уязвимост и политическата солидарност. /Останалите две са: териториален интегритет и глобални ваимозависимости./ По едната тема към България ще бъдат отправени препоръки, а по другата би трябвало да сме по–настоятелни, за да не станем свидетели на същия дефицит на солидарност при обсъжданите миналата година  мерки за енергийна сигурност при различни сценарий за спиране на газовите доставки от Русия.

В раздела за вътрешната уязвимост се обръща внимание на проблемите с възможно дестабирлизиране на малцинствата, на радикализирането на отделни лица и общности, на увеличаването на уязвимостта при сблъсък на общества с различни, несъвместими, ценности, особено когато групите биват изолирани или търсят нова идентичност, ромските проблеми и т.н. Освен социалната уязвимост е анализиран и въпроса за рисковете, породени от гарантирането на техническите и технологични основи на обществения живот, водни и енергийни доставки, транспорт, финансова и икономическа система, ориентирани за съжаление повече към печалба, а не функциониране при условия на дестабилизиращи конфликти.

Особено внимание се препоръчва по укрепване на единснтвото на обществото, но очевидно не в смисъла, в който го разбират българските управляващи – в забрана на разичното мнение и оценявано дори като „подкопаване на националната сигурност”, заявено както в документи, така и в изказвания на двама български министри,  а в икономическа, социана и образователна политика в подкрепа на обществото, в интегарционната политика и управление на имигрантските потоци и др.

Предлага се  План на мерки ”Хибридна политика по сигурноста” и е логично да очакваме, че работата по него ще укрепи единството и ще създаде предпоставки за успешни действия. Но преди да отидем на срещата на ЕС трябва да постигнем първо едниство в страната си в интерес на националната сигурност. На тази среща ще ни се наложи много откровено да се включем в анализа, къде и как е уязвимо европейското единство и какви последствия би довело отсъствието му. Изключително важно за България, която вместо да защити първо своите интереси, по наивен начин загуби стратегически позиции за десетилетия напред– пример– енергйната сигурност.

Тъй като в разглежданите тук документи за съвещанието на ЕС през юни има и раздел „Отбрана”, логично възниква въпросът, защо никой не се сети да запита, при това безпаричие и състояние на армията ни, как би изглеждало записанато в Програмата за развитие на въоръжените ни сили, представена на КСНС при президента, че „България има готовност за участие в междунационалните сили с много висока степен на готовност”, което противоречи в известна степен на оценките в Доклада за състоянието на Въоръжените сили през 2014 г.. Удобно никой в България не цитира и резултатите от първото военно учение за мобилизиране на част от тези сили, след което се изразява съмнение, дали страните участници ще се съгласят с разходите по 20 млн евро за такива учения. Тъй като започнахме с темата „Хибридна война”, експерти и военни са категорични, че „Специалните сили” са най–подготвените и подходящи от въоръжените сили за борба срещу противник, използващ хибридни методи и форми. Но н Програмата на МО четем, че бригадата „Специални сили” ще бъде преобразувана в полк, а тези дни научаваме, че базата на нашите „Морски тюлени” ще бъде продадена. Ето как за пореден път някои си развяват знамето на невежеството, докато официално се бият в гърдите, че воюват за по–голяма съвместимост на партньорите ни в НАТО.

Сценариите, по които ще протекат започналите на 07 април серия от военни учения на НАТО до края на годината, за първи път съдържат действия на въоръжените сили против противник, използващ хибридни форми на водене на война. Тези сценарий са доказателство за известни различия между натовските генерали и опита на политиците в ЕС към мирно разрешаване на проблемите, но нека да приемем, че това е логично, всеки да се готви за своите задължения. Ако си спомним обаче, острата реакция на канцлера на Германия Ангела Меркел на изказванията на американски генерал от НАТО за намеренията на Русия, позициите на Франция, заявленията на 8 държави –членки на ЕС срещу санкциите и редица други събития, ще разберем, че в европейския казан ферментацията още не е станала, а ако има и зелени сливи в него, няма как да излезе добра ракия през юни тази година в Брюксел.

Известно е, че сценариите за военни учения създават възможно най–близка среда до действителната. Затова е тревожно, че при едно от ученията натовските сили трябва да спрат „терористите”, които искат да „инфилтрират” една „приятелска страна” и да предизвикат държавна криза. Да, но това означава, че тази страна не е член на НАТО. Как ще бъде легитимирана тази намеса?

В другото, основно и най–мащабно учение през есента на тази година , „Trident Juncture”, НАТО ще бъде конфронтирана с комплексна среда от конвенционални и неконвенционални заплахи в Африка, където страната агресор „Камон” настъпва на юг в страната „Лакута” за да сложи ръка на ресурсите й.

Единствено при ученеието в Международния команден център в Щетин /Полша/ през ноември т.г. сценарият предвижда „Възстановяване на националния суверенитет на страна–членка на НАТО”. Положителното е, че тук ще се направи опит да обобщаване на поуките от военните операции в Афганистан  и от конфликта в Украйна. Тревожното е, че с посочването на фиктивната страна агресор и заплашената страна, както и симулациите на ракетите Scad-D проличава ясно, че става дума за Русия и Естония.

Макар и с няколко седмици закъснение след привържениците на мирното преодоляване на конфликта с Русия, Think- Tank- вете на някои десни политически сили в Европа са готови вече с предложения и аргументи за дебата в ЕС през юни т.г. Стряскащото в тях е призива «Да се готвим за влизане във война.», при това война в голям мащаб, предложението за «ново ядрено въоръжаване на Европа», въоръжаване на Украйна, Молдова и Гузия, както и препоръката «Да укрепваме капацитета за интервенция извън териториалните граници на НАТО». И всичко това било единствения начин да се спаси дискредитирания и отиващ си либерален модел! Според авторите всички усилия за по–нататъшен съюз с Русия трябва незабавно да се спрат. Вместо това, е необходимо по–силно обвързване с НПО–та и религиозни общности в Източна Европа, «независими» медии, сакаш има такива, прозападни сили за влияние и т.н. Да се «елиминира» опозицията на антируските оценки за агресия, да се разобличават публично «Think-Tank»–ве, съветници, НПО–та с руски финансови източници. Истински „опорни точки” за някои български ястреби, чиито предложения отиваха дори по–далеч. И без никакво притеснение от погазване на демократични принципи, мнението на хора с различно мислене от тяхното.

За съжаление зад тези „опорни точки” стоят мощни организации. Един от авторите на горната разработка е работил за голяма фондация, операраща отдавана и в България. Т.н. Центърът за европейски изследвания Вилфрид Мартенс обединява 29 фондации от 22 европейски страни. Освен това, те и в момента са изключително активни в информационната война и горните „съвети” отдавна се изпълняват. Вземете например публикацията появила са само преди един ден в България „Ден на храбростта - не е ли отживелица?». Същата медия само десетина дни по–рано публикува коментар по повод дискусията в Австрия за промяна на националния химн, извеждайки в подзаглавия текстове, близки до българския химн и аргументи, че прекалено много се акцентрирало на природни дадености за да внуши необходимостта от подмяна и на  българския химн. Тази медия ежеседмично бълва антибългарски материали, но никой не й обръща внимание, докато един министър настояваше спрямо хората с различно мнение от неговото по Украйинската криза да се прилагат съдебни мерки. Не е ли време българските управляващи открито да кажат, дали мълчанието им означава одобрение на горните призиви и съвети. Някои чужди фондации в България разпространяват тези, които са откровено цинични и неверни, дори влизат в противоречие с политиката на техните държавни лидери, но с тези си действия подкрепят крайните призиви на горецитираната разработка, тласкащи ни към война. Инициативите за пренаписване на историята ни доказано имат корените си извън България, финансирането на проекти по тях– също. Дори във военния печатен орган на БА, рязко променен към по–лошо през последните два месеца, в последния му брой  се дава широка трибуна на «професор», който се посреща с насмешка и в академичните среди и чиято «най–безобидна»  теза е, че виновен за Втората световна война и милионите жертви бил Съветския съюз!? Така започваме да превъзпитаваме младите български войни. Нищо чудно, след като и коментаторите на вестника слязоха на нивото на посредствени тролове от форумите с изрази като «килограм мозък», «платени с рубли» и така нататък.

Тъжното е, че няма незабавна и силна обществена реакция на непримиримост поне срещу най– фрапиращите примери на обезличаване на традиции и ценности. Ето че и  само един провинциален сайт реагира, когато започнаха да връщат бесарабските българи, пътърсили убежище у нас, защото институциите в София не съдействат за издаване на виза за временно пребиваване /случаят в Гурково, община Балчик/ , въпреки ясната представа, че мобилизираните в Украинската война ги чака почти сигурна смърт. Те питат: защо за бежанците от Сирия може, а за нас не? Ние имаме роднини тук, в Родината. Коя Родина? Тази за която след две и половина десетилетия на разпад по последното проучване, цитирано от много медии тези дни, само 25% от българите са готови да я защитят? Но този срив не е ли пропорционален на грижата на държавата за един от основните компоненти на военната мощ– човешкия потенциал, та какво остава да българите извън територията на страната.

Забележка: Коментарът е подготвен  специално за "Поглед–инфо" и пулбликуван на 08 05 201508 05 2015 г.