Три опции за развитие на ситуацията в Украйна

Симеон Пет­леш­ков

Прес­тъп­ността, политичес­ките убийс­тва, цен­зурата, коруп­цията, страхът харак­теризират живота в Киев. Регионите в Украйна са поделени между олигарси, които притежават свои армии, а всичко това е пов­торение на събития отп­реди 100 години

В съв­ременна Украйна се наб­людават събития и тен­ден­ции отп­реди 100 години — периода 1917–1922-а. Може би тезата звучи абсур­дно, но нека пог­лед­нем някои исторически факти изб­рани напълно схематично.

Тогава в Украйна за кратко се появяват няколко правител­с­тва, дори едното от тях се нарича Дирек­тория на Украин­с­ката народна репуб­лика начело със Симон Пет­люра. Бъл­гаринът Кръстю Раков­ски също оглавява едно от тези правител­с­тва. В историята се е записал и „хет­ман“ Скоропат­ски, ръководител на украин­с­ката дър­жава от същия период.

Тези кабинети така и не успяват да осигурят ефек­тивно управ­ление на Киев върху територията на страната. Украйна е раз­покъсана между атамани и други военни главатари. Батюшка Махно лавира умело между „чер­вени“ и „бели“ като управлява/граби в две тогавашни губер­нии. В Крим е Деникин, който по-късно е изгонен от „чер­вените“. След Брест-Литовския мир, гер­ман­с­ките войски са тър­жес­т­вено пос­рещ­нати в Киев, а поред­ното украин­ско правител­с­тво се съг­ласява да изп­раща в Гер­мания /и Австрия/ стотици хиляди тонове жито и месо — обещание, което не успява да изпълни. Защото всеки от тези атамани, мес­тни владетели и пр. се старае да не даде и гривна, и един пуд пшеница на цен­т­рал­ното правител­с­тво. В самия Киев вил­неят банди, организират се еврейски пог­роми, прес­тъп­ността дос­тига невиж­дани дотогава раз­мери. Въведеният от бол­шевиките „военен комунизъм“ довежда до бун­тове и въл­нения, а по-късно — до пов­семес­тен глад. Въз­родена Полша се въз­пол­зва от Риж­кия договор и зав­зема части от Украйна и украин­ски земи от авс­т­рийска Галиция, а Румъния влиза в Северна Буковина.

Украйна е поле на сблъсък на интересите на РСФСР и Европа, която не иска да се съз­даде „чер­вена Украйна“. Идеологията на антибол­шевизма тогава цели не само да се ограничи влиянието на Мос­ква, но и удобно да скрие стремежа да се установи кон­т­рол върху тази стратегическа жит­ница и другите важни украин­ски ресурси. На прак­тика, европей­ците след­ват стрик­тно съвета на Бис­марк, който е казал, че могъщес­т­вото на Русия може да се под­рони чрез откъс­ването на Украйна и противопос­тавянето й на Русия. Пак според него, необ­ходимо е да се намерят и въз­питат сред украин­с­кия елит предатели и чрез тях — да се промени съз­нанието, да се въз­пита поне част от народа в ненавист към всичко руско, в отказ от своя род, без дори да си дава сметка за това. „А останалото ще свърши времето…“, твърди Бис­марк.

Какво е положението сега?

Както и през 1920 — те години, Киев не може да наложи реално властта си върху останалата част на страната. Започ­наха ежби между ръковод­с­т­вата на раз­лич­ните пар­тии в управ­ляващата коалиция.

Все по-чести са „иск­рите“ между Порошенко и Яценюк.

Така нап­ример, преди няколко сед­мици президен­тът заповяда да се спре свобод­ният обмен на гривни за чужда валута. Яценюк прекъсна заседание на МС, за да поиска от Порошенко да отмени тази заповед. Яценюк вече е раз­с­лед­ван за коруп­ция, но в името на коалицията ще излезе по-чист от Софиян­ски и Кос­тов взети заедно. Прес­тъп­ността, политичес­ките убийс­тва, цен­зурата, коруп­цията, страхът харак­теризират живота в украин­с­ката столица. Регионите в Украйна са поделени между олигарси, които притежават свои армии, наз­начават свои хора в мес­т­ната админис­т­рация, МВР, служ­бите за сигур­ност, данъч­ните инс­пек­ции и пр. в своите съот­ветни „сфери на влияние“. Въп­реки че бе принуден да замине в чуж­бина, Коломойски продъл­жава да управ­лява Днеп­ропет­ров­ска област и Запорожието, които в миналото бяха единен икономически и военен ком­п­лекс.

Хар­ков — основ­ният произ­водител на син­тетична дрога в ОНД — е също под властта на отк­ровени мафиоти и раз­п­рос­т­ранители на амфетамини. Лабораториите за нелегална дрога отдавна замес­тиха машинос­т­роенето, с което този град винаги се е славил.

Подобно е положението в облас­тите Николаев и Хер­сон, които вместо кораби произ­веж­дат и раз­п­рос­т­раняват хашиш за нуж­дите на само на Украйна, но и на ОНД и Европа. В медиите се появи инфор­мация, че бивши чечен­ски коман­дири са овладели вече тази „промиш­леност“.

Буковина или Зад­кар­патието е също под властта на олигарси, които учас­т­ват в раз­п­ределението на елек­т­ричес­тво, газ и нефт. Именно тази област е украинско-руският „хъб“ за износ на енер­гоносители към Европа.

В Украйна отново дейс­т­ват чужди, но вече час­тни армии, обс­луж­ващи отделни олигарси или кабинета на Яценюк.

Икономиката е в пълен хаос — през пър­вите четири месеца на 2015 г. спадът на брут­ния вът­решен продукт дос­тигна 17,6%.

Правител­с­т­вото се опитва да прех­върли икономичес­ките тежести върху обик­новените украинци също като във времето на „воен­ния комунизъм“ — цените на енер­горесур­сите за битови нужди скочиха няколко пъти, инф­лацията доб­лижава 40%, пен­сиите и зап­латите не се изп­лащат, цените рас­тат, населението се запасява с трайни храни…

В меж­дународен план Украйна е отново поле на сблъсък на интереси на Запада (начело този път със САЩ) и Рус­ката Федерация. За Запада, залогът са територията и населението на дър­жава от мащаба на Полша, въз­мож­нос­тите за придобиване на пер­с­пек­тивни пред­п­риятия и други примам­ливи активи, за изпол­з­ване на евтина работна сила, за усвояване на нови пазари. Но също и за без­п­репят­с­т­вено раз­витие на ген­номодифицирано сел­ско стопан­с­тво (и сега „Мон­санто“ е в Украйна и произ­вежда ГМО кар­тофи, мор­кови и пр.), за добив на шис­тов газ и въг­лища и изг­раж­дане на съот­ветна инф­рас­т­рук­тура и пр. Както и за кон­т­рол над Черно море и геополитическо „сдър­жане“ на РФ.

За Русия, негатив­ният сценарий, който се стреми да предов­рати, включва: прекъс­ване на икономически връзки, ограничаване на пазара за нейни стоки и услуги и заливането му с европейска и американ­ска продук­ция, проб­леми пред стремежа за геополитическо въз­раж­дане и много други.

Полша и Румъния тър­сят реванш за териториите (Западна Украйна и Северна Буковина), отнети им след Втората световна война. Естес­т­вено, те няма да им бъдат вър­нати обратно, но могат да бъдат икономически и кул­турно „приоб­щени“ в процеса на сближаване с ЕС.

Тези интереси, също както и през 1920-те години, са облечени в идеологически одежди — демок­рация, европейски избор и пр. А Бжежин­ски изп­лагиат­с­тва в параф­раза Бис­марк, като лан­сира в „Голямата шах­матна дъска“ тезата, че без Украйна, Русия не може да бъде велика дър­жава, а Евроазийс­кият съюз без Киев ще си остане азиат­ски съюз.

Вярно е, че в историята нещата не се пов­тарят (или се пов­тарят като фарс), но ако аналогиите са понякога приложими, то днеш­ната нерадос­тна ситуация в Украйна може да се раз­вие в след­ните най-малко три посоки:

Първа опция: Вой­ната в Украйна продъл­жава.

Украйна няма да бан­к­рутира. Никой не желае и няма полза от ней­ния бан­к­рут. В „12 без 5“ тя ще получава тран­шове, за да се раз­п­лаща, вечно ще бъде дър­жана нащ­рек, условията от страна на МВФ и кредиторите ще се увеличават и ожес­точават. Както и след „Оран­жевата революция“ през 2003 г. обаче, тези пари ще отидат в джобовете на основ­ните учас­т­ници в „Евромай­дана“, включително и на лидерите на паравоен­ните струк­тури, националис­тически и отк­ровено нацис­тки пар­тии, за да крепят правител­с­т­вото. В тази обс­тановка не могат да се очак­ват истин­ски реформи. За да си осигурят под­к­репата на МВФ и Запада, както и своето лично бъдеще, Порошенко и Яценюк ще продъл­жат с милитарис­т­ката, антируска риторика, за което вой­ната в Югоиз­точ­ната част на страната ще им е нужна. Трудно е да се допусне, че Луганск и Донецк ще образуват нова квазидър­жава — Новорусия. Въп­реки общата екзис­тен­циална опас­ност от Киев, те не могат да се обединят, защото се управ­ляват от лидери, които не се понасят и няма да се съг­ласят да раз­делят властта. Но те ще се бият док­рай, няма да се предадат, тъй като няма къде да отс­тъп­ват — те са „терористи“ в очите на така наречения цивилизован свят. А и Русия едва ли ще ги приеме… С други думи, бун­тов­ниците са също заин­тересовани от продъл­жаване на воен­ните дейс­т­вия.

Ако гор­ното е вярно, очер­тава се дълга и изтощителна братоубийс­т­вена война. Нещо повече — тази война може да се раз­п­рос­т­рани и в други райони. Не следва да се изк­лючат и нови бун­тове пред­вид влошаващото се социално положение на украин­ците вслед­с­т­вие на провеж­даните „реформи“ /разбирай повишаване на цените, неиз­п­лащане на зап­лати, въвеж­дане на нови данъци и т.н./, както и такива, под­гот­вени от недоволни олигарси и управ­ляващи мафиоти. Ако Русия реши да налее масло в огъня, може да раз­духа „зам­разения“ кон­ф­ликт в Прид­нес­т­ровието, където все още са раз­положени нейни войски. След трагедията от 2 май 2014 г., когато бяха изгорени живи десетки проруски привър­женици, там сега е срав­нително спокойно. Но столицата на района е само на около 100 км от Одеса.

Втора опция. „Зам­разен“ кон­ф­ликт, при който няма мащабни военни дейс­т­вия, а само отделни спорадични прес­т­релки, бом­бар­дировки, набези и т.н. Този вариант не изг­лежда изгоден за сегаш­ното ръковод­с­тво в Киев. Няма дър­жава, приета в ЕС през пос­лед­ните 20 години, на територията на която да същес­т­вува „зам­разен“ кон­ф­ликт. Ако намеренията на Порошенко и обк­ръжението му за присъединяване към ЕС са иск­рени, те трябва да раз­секат възела или да го раз­п­летат. Тоест — да решат проб­лема със сила или чрез преговори. Зам­разяването на кон­ф­ликта ще намали мотивацията на националис­тичес­ките сили да под­к­репят управ­ляващата коалиция. Нещо повече, сегаш­ното ръков­д­с­тво в Киев няма да има повече извинения и ще трябва да провежда тежки, непопулярни реформи, да търси ком­п­ромиси с олигар­сите и мафиотите по места, да стабилизира останалата част от страна, за което, както изг­лежда, не е много под­гот­вено. Не е изк­лючен натиск от страна на вън­ш­ните „играчи“ върху Порошенко и Яценюк да напус­нат украин­с­ката политическа сцена.

Вариан­тът е изгоден за ръководителите на Луганск и Дон­бас, които така могат да запазят позициите си, да провеж­дат своя вът­решна политика. Вярно, няма да бъдат приз­нати в света, но това едва ли ги интересува особено. Ще се получи нещо като в Прид­нес­т­ровието. За много членове на ЕС, „зам­разеният“ кон­ф­ликт е изгоден и ще бъде добро извинение да не приемат Украйна в ЕС в обоз­римо бъдеще, а на първо време — да се противопос­тавят на без­визовия режим. Бъл­гария трябва да добави като условие за европейс­ката пер­с­пек­тива на Украйна спаз­ването на правата на бъл­гарите в тази дър­жава.

Трета опция. Пос­тигане на договореност между Киев и двете „репуб­лики“, гаран­тирана от т.н. Нор­ман­д­ски фор­мат и САЩ. Киев получава пот­вър­ж­дение на неговия европейски избор, а двете „репуб­лики“ остават в със­тава на Украйна, но с много широка автономия. Спиране на вой­ната и демилитаризация.

В този случай президен­тът и правител­с­т­вото в Киев ще трябва да си отидат. Те са свър­зани с вой­ната и кръвта на жер­т­вите, с войн­с­т­вената риторика и неус­пешна политика. Порошенко и Яценюк, заедно с Тур­чинов и пр., вече имат образа на „борци за демок­рация“ и дос­татъчно спес­тени сред­с­тва, за да си осигурят живота зад граница. Нека не заб­равяме, че по-голяма част от парите на олигарха Порошенко са в западни банки. Да не говорим за Кличко… И тук има исторически пример: през 1920-те години хет­ман Скоропат­ски избира Гер­мания за дър­жавата, където да прекара своята старост. Кадри за бъдещата изпъл­нителна власт ще се тър­сят вероятно сред младите украинци, родени в САЩ и Канада, които имат прес­тижно образование, знаят украин­ски и други езици. Така бе „отк­рита“ впрочем нас­тоящата минис­търка на финан­сите. Но за законодател­ната власт ще са необ­ходими кадри от самата Украйна. Политичес­ките „инженери“ със сигур­ност вече тър­сят и обучават нови „умни и красиви“ лица, нес­вър­зани със сегаш­ната политика, за учас­тие в бъдещата Вър­ховна Рада.

* Лидерите в Луганск и Донецк ще трябва също да напус­нат пос­товете си, за да може да се осъщес­тви мир­ният план. Но за това трябва да получат гаран­ции за лична неп­рекос­новеност.

Вариан­тите не се самоиз­к­люч­ват. Раз­лични техни елементи могат да се припок­рият. Изборът между опциите ще се раз­бере вероятно през лятото на тази година, когато воен­ните дейс­т­вия могат да се активизират. Според наб­людатели от ОССЕ, налице е по-скоро премес­т­ване, откол­кото изтег­ляне на теж­ките въоръжения и от двете страни.

Американ­ски инс­т­рук­тори вече обучават украин­с­ката армия.

Така че, независимо от ужас­ните хуманитарни пос­ледици, на този етап по-реалистична изг­лежда пър­вата опция. Някои анализатори обаче отдават пред­почитание на втората. В този случай ще трябва страните да изпъл­няват що-годе задоволително Мин­с­ките споразумения, ОССЕ да получи по-широк ман­дат за наб­людение и сдър­жане на кон­ф­ликта, обс­танов­ката в страната да се успокои и стабилизира, дейс­т­вията на вън­шни „драз­нители“ да се неут­рализират, а отговор­ността на Нор­ман­д­с­ката чет­ворка и САЩ за спаз­ване на примирието — да се засили. Към момента украин­с­кото правител­с­тво не изг­лежда готово, нито основ­ните вън­шни играчи — съз­рели за този вариант. А и ман­датът на ОССЕ трудно ще бъде променен, за да може ефек­тивно да изпълни очак­ванията. Не е изк­лючено на някакъв етап отново да се появи въп­росът за изп­ращане на „сини каски“ на ООН за раз­деляне на двете страни.

Пър­вата и донякъде втората опция биха били прием­ливи за сегаш­ната админис­т­рация на САЩ, тъй като те целят Русия да се сдобие с дъл­гот­райни проб­леми на границата и в отношенията с Киев, диалогът с ЕС ще остане зат­руд­нен, а Съюзът от своя страна ще трябва да отделя повече грижи и сред­с­тва за Украйна. Догодина са президен­т­с­ките избори в САЩ, когато вън­ш­ната политика по правило замира в очак­ване на след­ващия президент. Как­вото бъде пос­тиг­нато по отношение на кон­ф­ликта в Украйна до края на 2015 г., ще предоп­редели вероятно раз­витията и през 2016 година.

Третата опция би могла да дойде на дневен ред при условие, че нап­режението по други меж­дународни въп­роси — Сирия, „Ислям­ска дър­жава“, преговорите с Иран и др. — накарат САЩ и Рус­ката федерация, както и другите меж­дународни фак­тори, да тър­сят по-тясно сът­руд­ничес­тво. „Прег­лът­ването“ на анек­сията на Крим и пос­тигането на мир, пот­вър­ж­даването на суверенитета, териториал­ната цялост и европейс­кия избор на Украйна биха могли да бъдат основата за пос­тигане на ком­п­ромис.

Симеон Пет­леш­ков