България и арабските страни٭

Мирослав Зафиров

Вярвам, че държавата на едно определено ниво, представено от нейните институции, е в състояние да следи и да прилага превантивна стратегия, която да неутрализира възможна опасност от каквато и да било крайна радикална идеология, включително и такава, която изповядва ИДИЛ. Без съмнение това, което е много опасно обаче е допускането на радикализиране на обществото или поне в някои негови части. Определени сигнали от последните месеци в тази посока предизвикват тревога.

Колкото до политиката на България през последните няколко години в Близкия изток, ние направихме поредица от стъпки, някои от тях последователни и плод на ясно дефинирани намерения, за да възстановим нашите контакти и отношения с държави, които на езика на дипломацията се наричат "традиционни партньори". С други държави бяха приложени допълнителни усилия, за да се отворят вратите за сътрудничество.

Изкушен съм да го кажа, но най-добрият пример в този смисъл са отношенията със Залива. Страната ни упорито търсеше и успя да установи отношения на сътрудничество с конкретни държави там. Независимо от многобройните критики, днес, отношенията са на много добро равнище. Налице е диалог по важни въпроси в редица сфери. Много важно е да бъдат съсредоточени усилията в посока на последователно и целенасочено отстояване на извоюваното. Все още ни липсва, като че ли рефлекс на приемственост и анализ относно това, кои са действителните ни възможности и потенциал. Впоследствие много по-лесно ще съумеем да предложим не един добър и мотивиран проект на нашите партньори. Невъзможно е да започваме всеки път отначало всеки четири години. Нека се замислим как изглеждаме отстрани.

И друго, да бъдем все още в плен на митологеми от типа на "ние сме ключов земеделски производител", "България е предпочитана туристическа дестинация" и т.н. не е достатъчно. Освен тези сфери на икономиката, които са важни и вероятно формират лицето на България, аз самият знам, че са предлагани и други смислени предложения и политики, но поради липсата на приемственост и разумен анализ за това, какъв е националният интерес ние просто ги оставихме да отмрат. Можем да ги възстановим, но трябва да престанем да пилеем ресурс – професионален и кадрови. Малко ни липсва рефлексът да отстояваме себе си на едно по-високо ниво.

------------------------

Мирослав Зафиров е програмен директор в Софийски форум за сигурност, програма "Близък изток". До 2014 г. работи в Министерството на външните работи, което напуска, за да заеме експертна длъжност в международна организация, базирана в Близкия изток.

٭/ Част от анализ, публикуван от БГНЕС