Европейско безсилие, конспиративни теории и българско безгръбначие

Симеон Николов

Безрезултатната по същество среща на министрите на вътрешните работи и на правосъдието на страните от ЕС на 14 септември по предложенията на ЕК за справяне с бежанската криза потвърди  първоначалния извод, че ЕС се оказва безпомощен да се справи с предизвикателствата. Положителният изход продължава да зависи от това, дали ще спре ерозирането на солидарността между страните –членки. Но същевременно  в ръководствата на основните държави в общността за съжаление не се проумява, че заплахата все повече се превръща от хуманитарна трагедия в заплаха за националната сигурност  на държавите и за Европа като цяло  в дългосрочен аспект.

Моментът е показателен и с това, че България за пореден път демонстнрира  липса на предварителна собствена позиция  по важни за националната ни сигурност въпроси.

Геополитически аспекти на бежанската проблематика

Най–обезпокоителното е, че на съвещанията на всички нива в ЕС вниманието се фокусираше върху търсенето на краткосрочни решения за спиране на непосредствената бежанска вълна, което е безперспективно, без да се анализират причините и особено без да се назоват и ангажират виновните за провеждани политики, войни, преследвани геополитически и геоикономически интереси. Все едно да се спреш по средата на пътното платно за да си завържеш връзките на обувките, без да си даваш сметка, каква лавина ще ти връхлети отзад. Такъв ограничен подход не позволяваше да се определят правилно и заплахите. Защото едновременното протичане на кризите и в Украйна и в Близкия Изток и с бежанските потоци и в световната икономика и финансовите пазари  със сигурност може да постави на изпитание и доведе до скоротечно разпадане на установения международен ред. Въпреки тенденцията за утвърждаване на разбирането, че първостепенната заплаха за сигурността е „Ислямска държава”, която има и голям дял за предизвикване на бежанската вълна, а не Русия, дори не и кризата в Украйна,  през последните дни се прави опит да се внуши, че терористичната заплаха трябва да се остави на заден план, а първостепенна задача за стане свалянето на режима на Асад в Сирия, а бежанският проблем въобще отсъства от това уравнение.

Каква трябваше да бъде реакция на ЕС, за да отговори на очакванията?

Големият план трябваше да съдържа 3 части, които да стартират незабавно и заложените в тях мерки да се реализират паралелно:

В първата част да бъдат систематизирани  краткосрочните мерки за овладяване на сегашния бежански поток до края на годината и евентуални проявления до средата на 2016 г., включително и разбиване бизнеса на трафикантите.

Втората част да съдържа средносрочните мерки  спрямо огнищата на сегашната криза– прекратяване на войните в Сирия, Ирак, Либия и Украйна, като се има предвид, че ситуацията в тях изисква различни подходи и решения– от мирни преговори до военни действия.

Третата част е логично да обхваща дългосрочните мерки за стабилизиране на държавите от Африка, Близкия Изток и Азия, застрашени от провал, за икономическото им стабилизиране и предотвратяване на глада и безработицата, безводието и недостига на енергоснабдяваенто в страни от тези континенти.

Някои слабости и погрешни подходи на ЕС

Няма съмнение, че основният дефицит се оказа солидарността. На и за него са доказано виновни някои европейски страни. Няма как останалите партньори в Съюза да не са били свидетели на досегашни прояви на двойнствена политика или лицемерие, на национален егоизъм в една или друга област, а днес да изискват от тях безпрекословно съгласие по приемане на задължителни квоти за бежанци. Защото Германия разпределяше кандидатите за визи от същите тези страни още преди бежанската вълна на три групи, като единствено от третата, в която бяха хората с висше или специално образование, с дефицитни професии, с владеене на чужди езици и т.н., подбираше онези, на които да даде съответния документ. Днес Великобритния и някои централноевропейски държави също поставят условието да подбират бежанците направо от лагерите. Липса на солидарност имаше и когато убеждаваха България да не приема проекта по „Южен поток”, но по–малко от година след това бе подписан договор за Северен поток–2, което ще превърне Германия в газов разпределител за Европа, заобикаляйки Украйна и България. Но и нашата страна не бе солидарна с останалите осем държави, които разчитаха на този праект и фактически ги предаде. Самата България и други страни–членки на НАТО не изпълняват препоръката за 2% военен бюджет, което е условие за придобиване на способности, гарантиращи защитата на всички членове от съюза. Примерите могат да бъдат продължени, но те не са новост за никой.

Лицемерието също е проява, която не може да остане скрита. Когато всички говореха за свобода и демократични промени в Близкия Изток по време на т.н. „Арабска пролет” в региона се проведе най–голямата изложба в света за елекстронна техника за блокиране на интернет и за подслушване и следене, донесла огромни печалби на производителите от Запада след поръчките на арабските диктатори. Но това е нищо в сравнение с факта, че САЩ, някои западни страни и Турция  с една ръка въоръжаваха и подготвяха бойците на „Ислямска държава, а с другата ръка гласуваха на международни форуми  за мир и антитерористична борба. Подобна е картината на двуличието в отношението и подкрепата за Украйна, макар че много по–бързо се стигна до косвени признания и отказ, като този на САЩ от снабдяването и обученеието на батальона „Азов”, който вече ги дискредитираше с неофашистките си престъпления.

Затова не трябва да учудва, че някои премиери в Европа изригнаха с възклицанието, че имат правото да изкажат собствено мнение и защитят националната  сигурност на страните си. Преди да говорим за ерозия на солидарността и верността ни към евроатлантическите ценности, трябва да признаем, че погрешното поведение на други предизвикаха евроскептицизма, недоверието, съмнението. А останалите на всичко отгоре нямат смелостта да назоват имената на виновните– на онези, които разбуниха кошера в Либия, Сирия, Ирак. Затова и на българския министър на външните работи бе по–лесно да назове само „Ислямска държава” като причинител на бежанския поток.

Освен концентрирането само върху непосредственото предизвикатество, ЕК не се вслуша в съветите за промяна на Дъблинското споразумение. Егоизмът  надделя и не позволи до този момент да се премахнат несправедливите за периферните страни постановки в него. Затова е още по–изненадващо, че България до последно /13 09 2015 г./ нямаше позиция по въпроса.

От експертна гледна точка  би било много трудно да се аргументират временни мерки по линия на Шенгенското споразумение на базата на „бежански поток”, още повече ако неизвестните за неговото развитие са трудни за прогнозиране във време и по обем. Под въпрос е дали ще се спази разрешения срок от 30 дни за възстановяване контрола по границите и в какъв капан ще се окажат бежанците, намиращи се вече на европейска територия и страните извън Шенген като България и Румъния. Повдигнатият наскоро в България въпрос за приемане на бежанци като условие за влидане на страната в Шенген е абсолютно неприемлив в опита си да свърже две напълно различни сфери и да ни злепостави като пазарящи се в някаква сделка, когато самите ние бяхме против разширяването на изискванията за влизане в Шенген с други условия като съдебната система и борбата с корупцията.

Когато още преди година се заговори за формиране на критерии за квоти, посочихме, на какво би трябвало да обърне внимание България, но очевидно, че тя въобще не се включи в тази дискусия. В крайна сметка бяха възприети само 4 опростени критерии, които не вземат предвид всички специфични особености на една страна, определящи капацитета й и целесъобразността от приемне на бежанци. Възприетите критерий са: 1. Население– 40%, 2. БВП– 40%, 3. Брой молби за убежище– 10% и 4. Безработни в страната– 10%. Но тази моментна снимка не отчита тенденциите, например в демографското развитие, етно–религиозните особености и групи, жилищната площ на глава от населението и др. Защото не е без значение, когато увеличиш населението на страна като България, водеща , №1 по бързина на намаляване на населението, или също така №1 в Европа  по дял на мюсюлманското население – 10%. Други страни няма да са доволни от третия критерий– брой молби за убежище, защото той рязко може да се измени по независими от страната фактори.

Някои погрешно интерпретирани теми

1. Конспиративна ли е тезата за умишлено предизвикана бежанска вълна?

Настоящага бежанска криза е твърде мащабна за да може да бъде предизвикана целенасочено, като се вземат предвид корените й в отдавна растящото население в някои континенти, растящия глад и недоволство, неуспешната т.н „Арабска пролет” и последствията, войните в Либия и Сирия, вина за които носят конкретни държави от Запада и т.н.

Може да се окаже, насочването на бежанците именно към Германия да има съвсем просто а не конспиратавно обяснение. Така например, авторитетното издание за външна политика на Германия /german-foreign-policy.com/ разкрива, че бежанският поток през август е бил предизвикан от необмислена езикова грешка от Федералната служба за миграция. Според формулировката сирийските бежанци можели да заявят искане за убежище в Германия дори тогава, когато са влезли в ЕС през друга граница, различна от германската. Мярката е била разбрана като обещание за убежище и не е била своевременно разяснена и обсъдена с ведомствата на Гърция, Италия, България, Унгария и Австрия. Излиза, че изострянето на бежанската ситуация е било отключено от един документ на службата от 21 август с намерение за облекчаване на работата– намерение за обработка на документите дори, когато имигрантите са на външната граница на ЕС. С това е изглеждал открит транзита към Европа. По същество незаконосъобразно съдържание, което всеки момент е могло да бъде оттеглено, събуди надежда, но вся и паника на границите с ЕС.

Погрешно би било и тезата за умишлено и целенасоченото застрашаване идентичността на Европа да се възприема като основна или единствена. Фактите безспорно показват, че Европа има двойствен подход към Сирия, както американците и турците към Ислямска държава. Европейските страни действат в посока на дестабилизирането и обезкървяването на Сирия. Икономическите санкции и бойкот целят влошаване на условията на живот и трудно възстановяване след преследваното сваляне на Асад. Сирийските бежанци отдавна знаят, че се ползват с привилегии сред останалите бежанци и статута им се решава три пъти по–бързо. Зад това не стоят винаги хуманитарни съобръжения. Сегашните бежанци от тази вълна са заможни хора с квалификация и добро образование. Фактически се изсмукват най–ценните кадри на страната, тя се обезкървява.

Преди да се усъмним в целенасочена намеса и предизвикване на бежанския поток, трябва ясно да си дадем сметка и за обективно влияещи фактори:

Така например, политиката на Турция засили страховете особено на кюрдите.

На второ място, някои държави наблюдаваха безучастно как се организира трафика на хора, без да предприемат мерки. Разрастналият се бизнес с хора започна да носи баснословни печалби, а рекламирането му активира още повече желаещи да поемат по рискования път на бежанците.

В частност  отделни бежански потоци обаче, могат и се използват за натиск към други държави, част от тях умишлено се пренасочват, усилват, подпомагат и т.н.

– В началото на бежанската вълна към България Турция определено пропускаше и насочваше вълната към Гърция и към нашата страна, оказвайки натиск върху ЕС, с когото водеше преговори за визите и се договаряше споразумението за реадмисия. Веднага след приключването им бе спрян и натиска.

– Днес определено има сигнали за плащания и насочване към крайната цел на бежанците /интервюираните бежанци от български журналист от БНР в Австрия и Италия, които сами без да бъдат питани признаха това; Имаше информации и от арабски източници за плащания от страна на Саудинска Арабия и Катар;

– Изследователи и познавачи на региона публикуваха свои наблюдения и аргументи – за странните съвпадения на лицата без документи– всички посочват една и съща година на раждане, за преобладаващите млади мъже без семейства, за големите суми с които разполагат и т.н.

Но в плащания и указания за заселване няма нищо ново. Знае се, че още преди години се даваха по 20 до 30 хиляди долара на ръка и се посочваше, къде да се заселят и закупят къщи в страни от Западните Балкани. Страните донори бяха същите, които се споменават и днес.

– Още през първата година на актизизиране на Ислямска държава препоръчвахме да не се подценяват стратезите й Досега ИД не е пропуснала нито един почеливш бизнес – от този с петрола и архитектурани ценности, до търговията с човешки органи. Почти сигурно е, че тя се е включила в бизнеса с трафик на бежанци.

2. Основателни ли са коментарите, че е нелепо да очакваме терористите за използват бежанските канали?

Ден след обширно интервю с един известен български депутат в нашите медии бяха препечатани информации за лидер на терористична групировка от Сирия, който от три месеца се намирал в България и е подал документи за получаване на статут на бежанец. Втори автор, който би трябвало да познава по–добре темата, очевидно не си спомня, че още в началото на бежанската криза бяха заловени нелегални имигрантни, които се опитваха с автобус да напуснат България през Дунав– мост и в повечето от тях бяха открити GSM-и със снимки на екзекуции, на които едва ли са присъствавли като туристи. В потвърждение на всичко казано дотук, буквално днес се появи съобщението на британския вестник „Експрес”, пред който представител на Ислямска държава твърди, че около 4000 въоръжени джихадисти са проникнали в Западна Европа, под прикритието на бежанци.

Парадоксалното е, че бягайки от  фанатици в собствената си родина, бежанците попадат отново на духовните им братя, но  в Европа. Федералната служба  за защита на конституцията на Германия посочва в тази връзка целта на салафистите да затруднят интегрирането на бежанците и за ги радикализират религиозно. При това подходът им не е нов: „от началото на годината нарастващият брой мюсюлмавски бежанци тази целева група става значително атрактивна за фанатиците” .

3. „Дори и 5 милиона не биха застрашили 500 милиона европейци”. Да ама не.

Вярно е, че миграционни процеси винаги е имало, но в случая се премълчава, че освен прииждащите мюсюлмани, в Европа вече има многобройно мюсюлманско население, чиято интеграция се провали, което се капсулира и предявява претенциите си не само срещу традиционни културни и религиозни празници, но и включително и срещу държавността. Процентът му в отделните държави варира от 4 до 10%. Но дори и авторите предупреждаващи за някаква заплаха не са прави, когато говорят в бъдеще време– напротив, част от това мюсюлманско население вече променя картината на цели градове и провинции, иска забрана на коледната елха на градкския площад, защото накърнявало вярата им и кметовете удовлетворяват молбите им, настояват за джамии, някои от които се превръщат в свърталища на радикални ислямисти, бежанците бързо се присъединяват към съществуващите вече мафиотски групировки по национален признак и т.н. и т.н. Всичко това вече е факт, а не предстои. Европейците са свидетели на тези процеси и това определя тяхното негативно отношение, а не това, че не споделят принципите на свободата, хуманността, толерантността или не са състрадателни.

Миграцията е нормално явление, но такава вълна като сегашната не е нормална. Според гръцкото правителство още 4 милиона сирийски бежанци ще минат по Балканското направление. Освен това трябва да се гледа в перспектива на тенденцията за рязкото нарастване на населението в съседни континенти: в Африка то е 1,2 милиарда днес, но се очаква да нарастне на 2,5 милиарда през 2050 и на 4,4 милиарда през 2100 г. Ако слабото икономическо развитие, провалените държави, хаосът и тероризмът продлъжават да характеризират този континент, бежанците от него просто ще пометат стара Европа.

Дори и без настоящия бежански поток в Европа ще се заселят над 30 милиона имигранти до 2050 г.

Премълчава се неизбежният прираст на днешните имигранти, предвид по–високата раждаемост и на очакваното довеждане в Европа и на многобройните им семейства.

Какво трябва да бъде поведението на България?

1. Своевмременно да изработва собствена позиция, която да отчита както ангажиментите ни към международните норми, така и националните интереси.

Грешката на България до този момент бе, че тя не изработи свои позиции и не се намеси активно в дискусията, а изчакваше, коя теза ще придобие превес за да се присъединим към нея. Особено погрешно и опасно беше демостриранато спокойствие, придружено дори с хвалби, за това, че бежанският поток ни заобикалял. Това е толкова динамичен процес, че промяната на натовареността на трите основни маршрута – през Италия, Гърция и България може всеки момент да се промени и да изпаднем дори в по–тежко пложение от Македония или дори Унгария. Факторите са предвидими, но и непредвидими: от затварянето на границите от други държави до настъпването на късната есен, ниските температури и бурното море, или целенасочено решение за натиск чрез насочване на бежанска вълна към определени граници на ЕС.

2. България категорично не бива да се съгласява с предложението за  изграждане в някои от периферните страни  на лагери за приемане и разпределение на бежанци. Докато няма ясни механизми и липсва солидарност в страните е крайно рисковано да правим това. Нещо повече, българската страна твърдо трябва да продължи да отстоява искането за промяна на Дъблинското споразумение за да се свали от страните с външна за ЕС граница тежестта и сегашните задължения на първоприемащите страни.

Ако е вярно и в правилен контекст изявлението на премиера пред кметове, че България може да приеме бежанци достигащи 7% от населението, то вече нанася вреда, защото направено публично ще бъде възприето от западноевропейските страни като готовност на страната ни за поемане на товар в такива мащаби. То не е обосновано по никакъв начин. Учудващо е, кой експерт би могъл да направи подобно некомпетентно предложение. 7% са 553 000 бежанци. Слез 10–15 години със семействата си, които ще доведат допълнително и високата ражаемост, броят им ще достигне между 1,6 –2 милиона.  Дано някой не си е правил сметката, че ще вземе по 6000 евро, т.е. 1 млрд и 668 милиона евро или 3,2 млрд лева за сметка на бъдещето на България, ако все още я има.  Ето колко е опасно да гласуваш на някой доверие да ръководи страната или съветва управляващите. Защото тук не става дума да заложиш два ядрени реактора от АЕЦ Козлодуй, нито да се откажеш от един „Южен поток”, а да заложиш наистина бъдещето на България.

3. Крайно време е да се възприеме практиката да се дава бежански статут на далеч по–малък брой имигранти за сметка на хуманитарен такъв за временно пребиваване. Ние одобряваме 94% от молбите за бежански саттут, а в Холандия от 3 молби 2 се отхвърлят. Въпросът е свързан и с „отсяването” и недопускането на територията на ЕС на икономически имигранти, а само на онези, които действително се неждаят от закрила. Това би облекчило почти наполовина ЕС, защото търсещите икономическо устройване са над 45, а според Лондон– дори 75%.

4. Да се предприеме изменение и допълнение на Закона за въоръжените сили и страната, разширяващи трите основни функции на армията и конкретно– третата–в мирно време и на територията на страната, за да може да подпомага  ефективно охраната на границите и се намесва при извънредни ситуациии във вътрешността на страната.

5. Вече се придвижват изменения в законодателството за увеличаване наказанията и глобите на трафиканти, които бяха крайно неадекавтни досега, но трябва да се потърси с по–голямо настояване сътрудничеството на съседни страни в борбата срещу този престъпен бизнес.

6. Освен трите сценария за бежанските потоци, които бихме могли да очакваме, за които споменава министър Бъчварова, е необходимо разработване на дългосдрочни сценарий за увеличаване на пребиваващите в страната бежанци, финансови разчети за всеки, както и факторите за нарастване вследствие не само на раждаемост, но и на т.н. ефект на  гастарбайтерите в Германия, приели по–късно  и роднините си.

7. Парадоксалното е, че демографската криза като че ли не предизвиква особена  тревога в българските политици. Защото европейски комисар 2013 г. /Йоханес Хан/ споделя извода на ЕК: „България е изправена пред неизбежна национална катастрофа”. Необходими са дългосрочни мерки за противодействие, които вече са закъсняли. Така както престъпно дълго се отлагат решителните стъпки към интеграция на циганското население. Без да се справим с тези проблеми не бихме могли да интегрираме бежанци. Би било безотговорно към тях самите. Впрочем, новото изискване за незабавно устройване на работа на имигрантите е неизпълнимо в наши условия. Но това трябва да бъде заявено ясно в Блюксел от българските „Йесмени”.

Българите често реагират емоционално, но трябва да помнят, че за всичко сами сме си виновни. Наскоро се вдигна една по–малко или повече фалшива тревога за едно от многото обезлюдени пригранични български села /по 6 всяка година се закриват/, че било „завзето” от бежанци. Оказа се, че това село в Свиленгардско е в най–чистия район на България и е имало богато производство на селскостопански продукти в миналото. Но още преди 2011 г на църквата е сложен катинар. Училището също е затворено. До селото има плоча с надпис: Българската граница е свещена.

Но нали ние сме изоставили селото, училището и сме сложили катинар на църквата. Фактически сме изместили границата, за която сме твърдяли, че е свещена. А днес обвиняваме бежанците. Какво да направим? Да си върнем просто България и да свалим този катинар. За съжаление обаче, това няма да стане и България ще се свива като Шагренова кожа, ако в нея се стопяват българите и българщината.

٭/Горният анализ е изготвен специално за „Поглед–инфо” на 14 09 2015 г.