Русия иска да си върне влиянието в Близкия Изток и да покаже, че САЩ не е вече фактор

Интервю на Румяна Генадиева със Симеон Николов за Седмичен Труд, бр. 41, 14–21. 10. 2015

- Г–н Николов, възможно ли е българско оръжие да стига  до Сирия?

За всяка сделка на българска фирма за износ или внос на оръжие се взема разрешение от Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката, а Междуведомственият съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към МС издава и отнема лицензи, което означава, че е невъзможно да се изнесе оръжие за Сирия, която е ембаргова държава. Води се  публичен регистър, в който  в момента  фигурират 55  български фирми с различна валидност на лицензите им максимум до 2020 година.

Българско оръжие и боеприпаси може да са стигнали до Сирия единствено, ако са били  продадени на друга на чужда фирма, която да го е внесла. Случаят с инцидента на български полигон, при който присъства американски инструктор, разкри именно интереса към българските гранатомети и боеприпаси. А доставките се организират от съответните чужди фирми през Турция, Йордания и Саудитска Арабия и са предназначени за сирийските бунтовници, които масово преминаха към терористичните групировки като Ислямска държава, фронт Ал Нусра, Ислямска армия и други.

Българските фирми от военната индустрия са предимно в частни ръце и 94% от продукцията им отива за износ. Специализирани са главно в лекото стрелково оръже и боеприпасите, а вече и модерна оптикоелектронка. Имаме обаче някои продукти без аналог в света, с които можем само да се гордеем.

- Появиха се мнения, че САЩ умишлено "изпраща" бежанци в Европа, с цел икономическо отслабване на ЕС.

Миграционните процеси възникват по демографски, социално–икономически и военни причини. Населението на Африка от 1,2 млрд ще нарастне на 2,5 млрд до 2050 г. В същия период в Европа населението ще продължи да намалява, а дори и без да има бежанки кризи естественият поток имигранти ще надхвърли 32 милиона. Такива глобални процеси не могат да бъдат насочвани, но при възникване на бежанки вълни от войни, такива могат да бъдат използвани дори като средство за натиск срещу други държави. В сегашния случай имаме определено симптоми на организираност, подбор, насочване, финнасиране и т.н.

Бежанките потоци ще продължат, макар и с различна интензивност.

Погрешно е да се смята, че с евентуална победа над „Ислямска държава” бежанските вълни автоматично ще спрат, защото тази терористична организация не е единственият причинител на същата. Точно както не е вярно, че емигрират сирийци само заради режима на Ассад. Макар да контролира вече само 25% от територията, президентът е подкрепян от над 75% от населението. В останалите райони прочистването се дължи на „Ислямска държава”.

Политиката на Европа спрямо бежанците адекватна ли е?

ЕС безвъзвратно закъснява и не показва способност за справяне със ситуацията. Коренна промяна би могла да настъпи ако той се концентрира незбавно върху комплексен план от три части, като най–важната се състои от средносрочни мерки за потушаване на огнищата на напрежение и  прекратяване войнте в Сирия, Либия, Украйна, като се има предвид, че те изискват различни подходи. Другото направление трябва да обхваща дългосрочните мерки за стабилизиране на разпадащите се държави в Африка, Близкия Изток и Азия и подпомагане на икономическото им развитие. Само третата група мерки има краткосрочен характер по овладяване на сегашния поток бежанци, но при условие, че държавите покажат способност да преодолеят ерозирането на солидарността. Въпреки, че в част от тях бе призната както вината на Запада за предизвиканата бежанска криза, така и провала на т.н. мултикултурен модел, който провал прави безпредметни голяма част от  аргументите за интегриране.

- До скоро се смяташе, че на Балканите само се вербуват джихадисти. Някои ваши колеги обаче твръдтя, че вече има и лагери за обучение.

Да, наистина, става дума за създаването на междинни лагери в Босна и Херцеговина, Албания, Косово, Македония, Сърбия, в които терористи, идващи от Западна Европа преминават предварителна подготовка, преди да продължат за Сирия. Има данни за 3400 босненци с военна подготовка.

Това сигурно ще се промени, ако Ислямска държава продължава да търпи поражения в Сирия, защото още в първите дни след руските военновъздушни удари много джихадисти започнаха да се оттеглят в съседни страни, а около 3000 души са тръгнали към Европа.

- Има ли реална заплаха от страна на Русия към България и нейните съюзници от НАТО?

Украинската криза беше предизвикана за да се разкъса връзката между високотехнологична Европа и енергийно богатия руски Изток, веднага след като с предложението на Москва за унижощаване на химическите оръжия в Сирия бе спряна подготвяната военна намеса за сваляне на Башар Асад. НАТО ескалира тона за да намери отново себе си. Балтийските страни може да имат своите опасения. Румъния и България обаче нямат основания за такива. Русия нито има територилни претенции, нито е в състояние  с икономиката и пробемите си си да води войни. Както казваше канцлерът на Германия Ангела Меркел, нека да оставим икономическото съревнование да докаже предимствата на всяка система и тогава новите стени ще паднат, както падна Берлинската стена.

- Какво цели Русия с атаките срещу ИД? Какво послание изпраща на останалите държави?

Включването на Русия в борбата среку ИД е само една от стъпките към много по–големи цели, които проличаха в речта на президента Владимир Путин на ОС на ООН в Ню Йорк– желането да се завърне в голямата политика, да демонстрира утвърждаването на многополюсен свят, да заяви несъгласието си със силови подходи към неудобни режими, да участва в предстоящото разпределение на влияние в региона възстанови частично своето  в Близкя Изток. Последното е възможно чрез единствения останал нейн съюзник Башар Асад. Т.е. желанието да защити Асад е вторично, а не първопричина за действията на Москва. Атаките й срещу ИД обаче са вследствие на реални опасения, че групировката ще дестабилизира както обкръжението на Русия, така и самата страна, за което вече има множество доказателства. Успехът на Русия срещу ИД вероятно ще се отрази на позициите, с които ще отстоява бъдещия статут на Донбас и въобще решаването и на Украинската криза.

– Какъв според вас е възможят сценарий за разрешаване на проблема в Сирия?

Има три сенария. Първият е съвместно унищожаване на ИД от страна на САЩ и Русия с преходен период, в Който Ассад да остане на власт, но да се проведат избори, да се направи нова конституция и да започне изграждане на държавността съвместно с опозицията. Но след срещата между Обама и Путин стана ясно, че това изглежда няма да бъде възможно. Тогава отиваме на втория сценарий, при който ще има разпокъсване на Сирия на отделни области. Това според мен е най–вероятно да се случи. И третият вариант, при тази изострена обстановка и остра реакция на НАТО, е военен сблъсък, но всяка от страните си дава сметка, че това е неизгодно за всички, защото означава не само възпламеняване на целия регон, а световна война.

- Как оценявате предислоцирането на американски военнослужещи по източната граница на НАТО?

Като резултат от изострянето на руско–американските отношения заради събитията в Украйна. НАТО наистина нямаше планове за укрепване на Източна Европа и взетите мерки изглеждаха логични. Прехвърлянето обаче на въоръжение и техника и особено увелчаване демонстративно на военните учения в близост на руските граници, не можеше да не дразни и тревожи Русия. Реториката, въведена от помощник държавния секретар госпожа Нюланд, според която се превърнахме във „фронтова” държава, не беше много разумна и дипломатична. От военно–стратегическа гледна точка знаението и нуждите на североизточня фланг на НАТО и югоизточния фланг, на който се намираме ние, е много различно.

За увеличаването на силите за бързо реагиране на НАТО и създаването на центрове за координация и ръководство допринесе развитието на кризата в Украйна, която не протече по предарителния сценарий и неимоверно нарастналата роля на Черноморския регион, съединяващ два района на напрежение– Украйна и Близкия изток. Премълчаваното от нашите медии  обаче решение от Уелс м.г., с което де даде право на командващия Силите за бързо реагиране да ги вдига по тревога и прехвърля когато и в която страна пожелае, може в бъдеще да внесе сериозно напрежение.

- След срещата Обама-Путин: възможен ли е нов рестарт в отношенията между САЩ и Русия?

Постигнатото съгласие за обединяване на усилията в борба срещу тероризма беше твърде крехко и се пропука още в първите дни след срещата. Натискът върху президента Обама както във вътрешено–политически план, така и от страните, подпомагали различни терористични организаци в Сирия с цел свалянето на режима на Ассад, е толкова силен, че  той не може да си позволи по–тясно сътруднчество с Москва, без да нанесе загуба на имиджа на страната си. А Путин прави всичко за да я унизи и да покаже на света, че тя вече не е онзи фактор, който беше доскоро. Затова все още не може да се говори за рестарт на отношенята. Но взаимоприемливи решеня могат да поставят началото на такъв. Освен това, самата среща в Ню Йорк и първите действмия на Русия в Сирия промени позициите на някои европейски страни, които са поставени под натиска на бежанския поток. Избухването на информационно–пропагандната война обаче, която веднага започна да фалшифицира мотивите и случващото се в Сирия, ще затрудни обективната преценка, нашите коментари и формирането на позициите ни.

- Има ли България избор във формулирането на позицията си?

Разбира се, че има избор, защото като страна–членка на НАТО и ЕС трябва да дава свой принос, което означава политиката й да има свой почерк. Но това членство трябва да се разбира и като шанс за отстояване на интереси. За подхода към формиране на позиции обаче е много показателно едно сравнение. Гостувалият наскоро в България председател на румънския сенат заяви: ”Ние сме член на ЕС и затова имаме пределно ясни и точни позиции.”/по бежанската криза/ Българските политици обаче най–често отговарят така: „Ние сме член на ЕС и ще изчакаме позицията на Брюксел.” Ето я разликата.

С учудваща лекота България подкрепи турската идея за „зона за сигурност” в Сирия, когато бе пределно ясно, че като такава тя съществува преди повече от 3 години, преди началото на бежанския поток и има за цел прочистване на районите от коренното кюрдско население и разполагане на бунтовнци, подготовка и въоръжаване на същите за сваляне на режима на Ассад и забрана на полетите на сирийски самолети, т.е. окупиране на чужда територия. Без да се е произнесъл СС на ООН. Именно при прочистването на такава зона щеше да възникне нова бежанска вълна към България. Разминаванията в мненията за т.н. „горещи точки” за бежанци, също издаваше неразбиране на проблемите и какви опасности крият те за националната сигурност. Крайни изявления на международната сцена в разрез с обявените след това позиции на международната общност  също са симптом за липса на способност да правим политика и дори да отчитаме последствията от думите и действията си.

- Имаме ли у нас лидери, способни да формират и прокарват обща национална политика в сферата националната сигурност?

Дефицитът на силни лидери днес е характерен както за Европа, така  за България. В сферата на сигурността обаче, за разлика от старите страни–членки на НАТО, у нас така и не се изгради една приемлива култура по сигурноста– разбирането на заплахите и готовността да се заплати за инструментариума за парирането им. Самите политици с безотговорно популистки изказвания години наред внушаваха - „Има кой да ни пази.”, въпреки че всеки информиран човек бе наясно– НАТО няма своя армия, ние сме НАТО и трябва да пазим както себе си, така и съюзницте. В резултат досега няма приемственост на правителствата в сферата на сигурността, което нанесе най–големи щети, защото блокира финансирането и проектите за модернизация. Колкото и велика да е балканската ни хитрост, няма как да отдадеш и сигурността на концесия като златните залежи. Загърбиха се ангажименти към съюзниците ни, което руши авторитета ни. В резултат само преди седмица дойде и оценката от НАТО „България е консуматор, а не генератор на сигурност.”

-  Над 30 процента от заминалите от Европа в Близкия изток джихадисти вече са се върнали, сочат данни на разузнавателните служби на Германия, Франция и други западни страни. От гледна точка на сигурността това какво означава?

Прибавете към тях и четирите хиляди, които по признание на заловен във Великобритания джихадист са инфилтрирани в бежанските потоци и още няколко хиляди, които напуснаха Сирия след началото на руските военновъздушни удари. Като вземем предвид и неминуемото желание за отмъщение след очертаващото се поражение в Сирия и стила на Ислямска държава да действа гъвкаво и изненадващо, очевидно е, че опасността от терористични атаки в Европа рязко нараства. А тя вече има в Западна Европа и сериозна база, от която да привлича нови привърженици.

- Ремонта на МиГ-те - има ли смисъл да се прави, при положение, че те са несъвместими с тези на НАТО?

Те са не само несъвместими, но не отговарят и на съвременните технологични изисквания и изпълнявани задачи от авицаията, въпреки че са прекрасни машини за контрол на въздушното пространство и водене на въздушен бой. Истинският проблем е, защо проектът «Многоцелеви изтребител», заложен в плановете още през 2004 г., със завършени първи и втори етап от него /проучвателен и финансово–техническа обосновка/ още през 2008 г., когато всички производители бяха представили своите самолети в България, а командващият ВВС бе летял вече на всички многоцелеви изтребители, постоянно бе отлаган. Затова ремонтът на МиГ-те стана наложителен за един преходен период от няколко години, въпреки че не ни устройва. Но дори и да се ратифицира договора с Полша, което изборите там могат и да забавят, липсата на лиценз предварително обрича нещата. Тази игр вече сме я «игжрали» с опита за модернизация на вертолетите през 2004–2005 г., когато загубихме милиони.

Заблуда е оправданието на политиците, че нямало пари за многоцелеви изтребител.. И обидно за всеки, който ги слуша.  Дори редовите служители са наясно, че кредитите по такива проекти предвиждат 2 години гратисен срок и 8–10 години изплащане. Да не говорим за милиардите, които «изтичат» и биха могли да бъдат събрани и пренасочени. Всички действия на МО за отлагане на проекта «Многоцелеви изтребител» и ремонта на МиГ-29, пораждат съмнението, че се отива към съществуващата от 2014 г. насам идея за поемне на контрола на въздушното простарнство от съюзничеки самолети. Премълчава се  обаче, че авиацията като съществена част от ВС на България и има и други функции, освен «Еърполисиниг». Политиците избягват да цитират и член 3 от договора, че всяка страна–членка е длъжна да осигури първо сама своята отбрана, а отиват и се позовават направо на член 5, за който слава богу няма условия за прилагане. Губим най–скъпо обучените военни– пилотите, кото се нуждаят от 180 летателни часа годишно. Ще плащаме скъпо и прескъпо за услугата. А примерът са балтийските страни е съвсем неудачен, защото те нямаха въобще авиация.