Пъзела на енергийния сценарий– американски шистов газ и за България
Горан Йонов*
За страни с неограничени възможности като България и САЩ, бъдещето винаги е розово. Ако имах излишни пари, щях да си купя няколко акции на американската компания Cheniere /Чениър/. Наблюдавайте нейните финансови показатели, особено капиталовата адекватност. Ако котировките ѝ на Нюйоркската фондова борса са около 50 долара на акция, купете си и вие - може да се окажете сред първите българи, ударили по едно рамо на бъдещата българо-американска газова дружба. Печалбата не е гарантирана, но дори и да загубим, няма да е повече отколкото от американските „Марици“.
Cheniere довършва строителството на изходящия си терминал за втечнен газ на брега на Мексиканския залив и работи усърдно да си осигури необходимия брой базисни купувачи с дългосрочни газови договори. Ако към тях се добави и пазарът на Източна Европа, бъдещите продажби на фирмата могат да се доближат до производствения ѝ потенциал. За втечнен газ, сегашната американска цена от порядъка на $7-8 за 1 MMBTY[i] е прилична и с възможности да се запази в средносрочен план.
Американската цена може да е конкурентна на пазара на втечнения газ, защото е формирана на пазарни принципи и не е индексирана спрямо цената на суровия петрол. Но тя не е конкурентна спрямо цената на природния газ, доставен по тръба направо от източника. Закачиш ли се веднъж на тази въдица, измъкване няма – инвестициите в добива на шистов газ, в изходящи и входящи терминали за втечнен газ са космически и трябва да се връщат на кредиторите. Един завод за втечняване на газ струва между 15 и 30 милиарда долара и се строи около 5 години. Спомнете си за убийствената цена на която доставяхме реверсивно газ от Гърция по време на украинската газова криза. Той пристигаше от гръцкия входящ терминал за втечнен газ на остров Ревитуса.
Утешителната награда е, че сега намаляват разходите за регазификация на втечнения газ. Обезпокоително е обаче, че такъв трансатлантически проект може сериозно да забави разработването на офшорните ни газови находища в Черно море най-малко по три причини. Първо, че обикновено никой не се отказва лесно от завоювани пазарни позиции. Второ, продължителността на договорите за доставка на втечнен газ е обременяващо дълга - между 5 и 20 години. И трето, фирмите, които ще извършват проучванията на нашия шелф със сигурност ще се съобразяват повече с правилните икономически интереси, отколкото с нашата енергийна политика. За тази работа си има услужливи политици, медии и експерти.
Уникалната перспектива се откри през нас благодарение на редица планирани събития в областта на геостратегическите интереси и енергийната сигурност – съсипването на Близкия изток и Украйна, затъването на Европа в миграционния ад, провалянето на редица значими руски енергийни проекти на европейски терен.
Американците нямат нищо против изграждането на Европейски енергиен съюз, стига да имат неограничен достъп до неговия пазар. Що се отнася обаче до Източна и Югоизточна Европа, международните фактори оформиха нагласата, че е редно нейната енергетика да се контролира пазарно и политически пряко от САЩ. Причината е двояка – от една страна е по-голямата ѝ уязвимост на руско влияние, от друга – разширяване на пазарната ниша за американската енергетика.
Двоен е и стандартът към енергийното сътрудничество с Русия по отношение на Северен поток и проваления Южен поток. Например, ЕС може компромисно да притвори очи за изграждането на Северен поток-2, защото той ще обслужва икономиката на по-надеждния англосаксонски компонент на ЕС, към който е добавена и Франция.
Франция, като исторически съюзник на САЩ от времето на американската независимост, а и като съсед на Германия, на която е сърбала попарата в редица войни, задължително участва и контролира стратегически европейски енергийни проекти с основни партньори Русия и Германия. Каквото и да се случи, Франция и САЩ никога няма да забравят с кого си имат работа.
За да сглобим пъзела на този енергиен сценарий, трябва да имаме предвид и следния детайл: ако някои страни повлияха на Атина и на Брюксел да сключат договора за гръцкия дълг, това бяха Франция и САЩ. Ако някой склони Алексис Ципрас да наведе глава и да приеме спорни условия срещу обещания за бъдещи отстъпки, това беше президентът Франсоа Оланд, с подкрепа от американска страна. Гърция не може да диша без Европа и Америка, а и те самите не могат без нея.
Вече се приближаваме до конкретиката:
- Двата френски енергийни гиганта - EDF /Electricite de France/ и Engie са основни партньори на Cheniere. Говорим за ангажименти от порядъка на доста милиарди долари.
- Сигурно знаете, че помощник-държавният секретар по европейските и евразийските въпроси Виктория Нюланд говори отличен френски език и че вече два пъти беше в България през тази и миналата година. Но със сигурност не знаем за какво е говорила с българските си събеседници. Тя е прям и откровен дипломат и съм убеден, че е имала основателна причина в телефонен разговор с американския посланик в Киев да възкликне fuck the EU. Не смятам това за особен гаф, тъй като за американците това е един от любимите изрази между приятели и близки, а за нас, българите, по-добре да не говорим.
- Наскоро Виктория Нюланд има среща с Алексис Ципрас за да го брифира за предстоящото посещение на Джон Кери в Атина. Лесно можем да предположим, че са обсъждани кризисните финансови и миграционни неволи на Гърция, но изглежда, че това е само част от основните теми. Обсъждано е и използването на Александруполис за доставка на американски втечнен шистов газ, който да измести руската тръба на проектирания Турски поток.
Изминаха повече от 20 години откакто се роди идеята за проваления петролопровод Бургас – Александруполис. Той беше първият от трите стратегически руски енергийни проекта, наред с АЕЦ Белене и Южен поток, рухнали един след друг при управлението на ГЕРБ. Преди 20 години се роди и американската версия на този петролопровод, наречен АМБО, но в посока Бургас-Вльора /в Албания/. Днес за АМБО никой не си спомня, защото целта му беше да съществува на хартия, и то само докато пропадне руският проект. Както се казва, клин клин избива. Остана обаче гръцката компания на Копелузос, тясно свързана с руски капитали и с проекта Бургас– Александруполис. От известно време тя преговаря с Cheniere за създаване на холдингова фирма за доставка на американски втечнен шистов газ.
Следва включването и на България в американския проект. Щом не искаме да добиваме шистов газ в златна Добруджа, сега май ще се наложи да го купуваме от Америка. Двамата външни министри на България и Гърция вече взаимно се навиват колко евтин бил американският газ. Вероятно не знаят да смятат или са много щедри, когато става въпрос за чужди пари. You just wait and see.
[i] MMBTU е британска мярка за топлинна енергия, равняваща се приблизително на 293.071 киловатчаса, която се отделя при изгарянето на определено количество природен газ, в зависимост от неговата калоричност. За сравняване на цените на природния газ, измерен по метричната и по британската система, 1000 m3 струват приблизително колкото 36.906 MMBTU.
Горан Йонов٭/
Дългогодишен дипломат от кариерата. Посланик в Швеция, пълномощен министър в Холандия, съветник в българското посолство в Лондон. Заместник министър на вътрешните работи. Секретар на Президента по външна политика и сигурност. Член на Българското дипломатическо дружество.
|