Отговорността за несъстоялите се реформи в целия сектор „Сигурност” е на политиците

Интервю на Веселина Пеева със Симеон Николов за БНР – Пловдив, 06 11 2015, 08.10 часа

Г–н Николов, да започнем с въпроса за причините за днешните протести, но с поглед върху целия сектор „Сигурност”.

По–важните причини за недоволството сред служителите в сектор сигурност са следните:

– Проблемите за решаване не са от вчера и бяха натрупвани с години. Защото не е новост нито лошото материално обезпечаване – недостига на гориво, липсата на обувки и дрехи, както и кадровото обезпечаване– десетки населени места, които е трудно да обходиш, а какво остава да се грижиш за сигурността на хората, хилядите незаети и увеличаващи се щатни бройки в армията, условията на работа на гранична полиця при възникване на бежанската криза и т.н. Следователно, първата причина е замитане на старите проблеми. Да не забравяме и това, че нито едно управление досега не се вслуша в предупрежденията. Защото и сегашните протести не са нито първи нито изненадващи.

– В професионален аспект корените на днешните проблеми са още в освобождаването на десетки хиляди доказали се професионалисти в миналото, както и днешната балканска традиция за овладяване на постове от некадърни но партийно верни хора, „наши момчета”, които например в изборната кампаня безучастно наблюдаваха нарушенята на закона, или поголовно сменяните началници в провинцията осигуряваха чадър на удобни местни олигарси.

–Действителна  реформа в сектор Сигурност по същество така и не бе проведена докрай. При първия мандат на ГЕРБ МВР имаше славата на най–нереформираното министерство. МО пък бе най– реформираното ведомство, но незаслужено понасяше критиките, за да се прикрият липсата на воля и ясна визия на управляващите.  Затова не бива да ги слагаме в една кошница. Макар че остават прилики на нереформираност като големия дял на бюджета, отиващ само за заплати, остарялата техника, недостига на гориво и т.н.

Международното сътрудничество и обмен на информация помогна за натрупване на опит и повишаване на самочувствието във всички служби на сектор сигурност– от разузнаванията до полицията и отбраната. Демократизацията в страната обаче „добута” с голями мъки след цели 25 години законите за разузнавателните служби например, приети наскоро, въпреки, че тези органи първи се бяха преустроили, променили задачите след 1989 г. и т.н.

– Четвъртата от причините естествено е грубият опит за прокарване на идеите на министъра на финансите, изчаквайки и премълчавайки детайли по същите до изборите, без обществено обсъждане и действащ като слон в стъкларски магазин, недопистимо за такъв чувствтелен сектор като Сигурността. Крайно недържавнически е да споделяш становището, че съкращаване на компенсации е реформа и да не отчетеш последствията за държавата в сложната обстановка на сигурност.

Ако търсим действителния отговор, защо се случва всичко това, неизбежно стигаме до следните изводи:

– Липсата на подготвени политици, които да разбират същността на ноебходимите реформи. Удивително е , как допускаме до властта хора, които под реформа разбират примитивното решение само за съкращаване на личния състав на армията например. Или наричат академиците „феодални старци”. Или разпределят финансови средства като счетоводители, без да разбират геополитическите тенденции, същността на съюзите, отбранителни или икономически, в които се отстояват интереси, а не се изпълняват заповеди, международни ангажименти и значението им и т.н.

– Тази неподготвеност е свързана и със сериозно подценяване на сектор Сигурност, който всъщност е един от стълбовете на държавнността. Защото ако няма сигурност, намя инвестиции, няма икономика. За това е изключително непрофесионално от един политик да твърди, че сега имало други приоритети. Добрият политик постига баланси на приоритетите си, защото ако продължаваме да я караме по такива приоритети, стълб на държавността ще стане шариата на Ислямска държава.

– Много съществена причина е и липсата на приемственост между правителствата, започване на реформите отначало, непризнаване направеното от предишно уравление и оправдаване на всеки проблем с „предишните управляващи”.

– Четвъртата фатална грешка на политиците бе в опитите за политизиране и овладяване на структурите в сектор Сигурност. Когато се стремиш да използваш тези структури за свои партийни цели или прикриване на престъпни намерения, канали, незаконни дейности и други, тогава неизбежно рано или късно ще направиш компромиса да си затваряш очите, когато самите служители се превръщат в част от контингента, срещу когото трябва да се борят. Публична тайна е, че има претъпления, които са невъзможни без участието на действащ или бивш полицай.

Желанието да използваш структурите за сигурност като инструменти за разправа и налагане на своя воля, независило дали с показност, характерна за първия мандат на ГЕРБ или не, води до разрушаване на демократичните устои в държавата и подкопаване на доверието на хорлата в държавността.

Съчетанието пък от идеологическа обремененост, непрофесионализъм, безотговорно пренебрегване изискванията на конституцията за деполитизцация и ред други основни и принципни изисквания, водят до случая с безмислените спорове, цивилен да ръководи военното разузнаване, прекратен слава богу само преди ден с отхвърляне ветото на президента. Фрапиращ е примерът обаче, че министърът на отбраната нарече съкращенията, 156 от „Военна информация” от всичко  378 в МО– „съкращения в администрацията”. Той така и не бе разбрал, че разузнаването не е „администрация”, то е бойно подделение, дори в мирно време, има екипи в контингентите ни зад граница, а служителите му в други страни ги грози опасност никога да не се завърнат живи, тяхната война е днес, за да няма война утре. Това е нивото на политици и министри. Подобни са „разбиранята”  на други „държавнци”.

– Отношението на самите граждани към полицаи и военни също не е без значение, като в някои случаи засегнатите от съсловието сами са си виновни за натрупаните негативи. Но тук трябва да се отбележи, че  самите политици си позволяваха да внушават пренебрежение към служителите в сектор сигурност, споменавайки обидни квалификации и правейки обидни коментари. Решаващото обаче е, че политицте доведоха до разграждане на институциите и от там до срив на доверето на гражданите във властта. Така те престанаха често въобще да съобщават и регистрират престъпленията.

Всичко това отново води до извода, правен и при други поводи: липса на култура по сигурността в онези, от които зависи нейното изграждане и поддържане. Разбиране на заплахите за сигурността, как да им се противодейства,  какво би струвало и какво сме готови да заплатим за това.

Какво може да се направи в настоящия момент?

Промените трябва да започнат от политическата класа. Нищо не може да се направи, докато подходът към проблемите е мутренски или произлиза от манталитета на хора, чийто хоризонт е интересът, а не служба за хората и бъдещето на нацията.

Ако политиците не разбират, че полицаи и военни нямат привилегии, а получават компенсации за ограничаване на свободите им и заради риска на професията си, то тези политици не съответстват на местата си и нямат право да подкопават този стълб на държавността. Или поне преди да влязат в НС трябва да минат един курс във Военна академия, в който да им обяснят някои основни понятия в сферата на сигурността. Медиите не би трябвало да мултиплицират и внушават неверни тълкувания относно компенсациите и призиви за уравнивиловка, най–малкото защото би било недемократично да изискваме да бъдат крепостни или роби, а щом задъженията им изискват жертви, длъжни сме да ги компенсираме. Медии и управляващи не бива да се вкарват в капана на двойните стандарти, защото е пресен споменът за други протестиращи, които завземаха университети, но не осъждахме така, както сега полицаите.

Каквито и мерки да се вземат днес, трябва да се има предвид сложната среда за сигурност в която се намираме и необходимостта от мобилизиране на целия ресурс на държавата в защита на нейната сгурност. Въпросът е, дали сегашните управляващи биха ни извели от сложния лабиринт, когато виждаме съгласие за превръщане на Балканите на бежански лагер, практическо ликвидиране на българската авиация под прикритието на законови промени за поемане на контрола на въздушното пространство от партньорски военновъздушни сили, съгласие за подкрепа на трансатлантическото споразумение за търговско  инвестиционно сътрудничество между САЩ и ЕС, срещу което протестира цяла Европа, превръщането ни във фронтова държава и трайно увреждане на икономическите ни отношения  с партньорите на Изток и т.н.

Разбира се, реформи трябва да има, но такива, които водят до по–голяма ефективност и качество на крайния продукт– сигурност. Те изискват комплексни организационн мерки в рамките на по–продължгтелен период. Задължително трябва да се съчетаят с нов модел за кариерно развитие и стабилност на кадрите и в МВР, както това бе направено в МО. Изискванията към кадрите обаче трябва да са съчетани със стимули и да правят професята по–конкурентноспособна на пазара на труда. В противен случай, скоро няма да имаме кандидати нито за военни, нито за полицаи. Паралелно с това следва да има много по–действен контрол срещу използването на силите на реда за репресии и сплашване, както  за изолиране на сраствания между власт и престъпни структури, все неща, които дискредитират системата.

А какво бихте казали за т.н. Грузински опит от цялостна подмяна на личния състав на МВР?

Всички които досега споменават този въпрос, забравят да споменат две неща, с което подвеждаме гражаните. Да, имаше такъв експеримент, но той се свеждаше само до част от служителите, като същевременно заплатите бяха увеличени многократно. Съгласни ли сме и имаме ли възможност да изравним заплатте и на военните ни с тези на гръцките им или западногермански колеги. Разликата е седем пъти! По–важното обаче е нещо друго. В системата за сигурност от изключително значение е натрупания професионален опит, познания – оперативни и технически. Един нов оперативен работник се изгражда в продължение на 5–7 години. Представете си работата на един криминолог. Следователно, трябва да се подхожда с реформи, които включват и човешкия фактор, защото промените започват от умовете на хората. Но резките и крайни решения са унищожителни за такава система.

Какви прогнози бихме могли да направим?

С отстъпки и разбирания и от двете страни може да се стигне до компромисни решения, запазвайки компенсациите в залащанията, но  променяйки правилата в духа на практиките и в други страни. Разбира се, би било справедливо да се направи диференциция между служещите на предна линия в борбата с престъпността и администартивния персонал.  Същевременно трябва да има прозрачна и гарантирана реформа в обозримо бъдеще и сигурност за професионланото развитие на хората.

Евентуални опити да се противипоставят едно съсловие на друго, познати за съжаление хватки на управляващи, биха имали много негативен ефект и непредсказуема насока на протеста.

Негативен сценарий би имало, ако наистина 6 хил. военни подадат рапорти за напускане и ако добавим към тях 5000 незаети щатни бройки ще имаме 11 000 недостиг, т.е съкращаване на армията с 1/3–та до 1/2–ра, което срива военните ни способности. Подобни са цифрите и в МВР, което би провалило дори и сегашния нисък процент на разкриваемост на престъпността и поддържане на ред в страната. А експерти твърдят, че възстановяването на изтеклия човешки потенциал в МВР ще продължи 8 години!

Но има и още по–лош сценарий: ако се повтори масовото изтичане на кадри и вливане на част от тях в престъпните структури, което по време да съвпадне с последствията от бежанската криза и обвързването на престъпността с политиката, което би надминало по ефект и последствия събитията от Югославската криза, от които България и българското общество дълго време не можаха да се оттърсят.

В интерес на сигурността на България е бързото потушаване на причините за протеста с конкретни и принципн мерки, които да върнат и част от доверието към държавността. Сегашната ситуация се използва за съжаление от ястребите, които във всяко различаващо се мнение от тяхното виждат дългата ръка на Москва и внушават абсолютни глупости. Същевременно всяко изостряне и продължаване на същата не може да не представя негативно страната ни в чужбина и да не подронва доверието в инвестиционния процес и очакваната политическа стабилност.

Въпросът за оставка на правителството не стои, не защото се справя добре, напротив, а защото няма реална алтернатива при една изключително слаба опозиция.  От друга страна обаче, в някои от секторите трудно биха се провели реформи при сегашните безумия на уравляващите тези сектори– отбрана, здравеоопзаване, образование. На ход са премиерът и народните представители. Но нищо не може да се изключва. Пример– поводът за събитията в Румъния. След изборте, в замисимост от резултатите, се очакваше планирано засилване на авторитарната тенденция на управление. Дали протестите ще увеличат броя на поводите или ще променят првоначалните намерения на управляващите, остава да видим.

Съветът по национална сигурност при президента, насрочен за 10 ноември неизбежно ще получи нов акцент, различен от предвидените въпроси за геополитическите промени и сигурността.