|
Българо–руски акценти на Третата българска държава
Анелия Димова
На 21 декември 2015 г. в големия салон на БАН беше представена книгата на професор д.и.н. Нина Дюлгелова „Българо–руски акценти на Третата българска държава”. Присъстваха дипломати, представители на академичната общност, инситтути на БАН, Военна академия, университетски преподаватели, ръководители на неправителствени организации и др.
В книгата са събрани тематично обединени статии на професор Дюлгерова от периода 1983 до 2015 г. включително. Авторката е посветила труда си на професор Дойно Дойнов, нейн духовен учител, въвел я в „интелектуалния лабиринт на познанието”.
Водещият д–р Димитров и професор Дюлгерова провокираха към интересна, съдържателна и на моменти бурна и емоционална дискусия. Предложени бяха няколко основни теми за обсъждане: Важността на субективния фактор в дипломатилеските и политическите решения, Окупацията като международно–правно понятие, За филството и фобството, игнориращо дискусията, слагащо етикети и поставящо на изпитание прагматизма, Трябва ли Русия винаги да ни възприема еднозначно, Може ли България да има самостоятелна политика, Кой кого и кога предаде и други.
Интересни тези изложиха професор Петко Ганчев, доцент Дарина Григорова, академик Асен Богданов, доцент д–р Георги Чанков, доктор Кантарджиев, журналиста Христо Попов и редица представители на неправителствени организации, включително и на българо–руски такива.
Представяме Ви пълния текст на Предговора към книгата, Съдържанието й, както и кратка информация за авторката професор д.и.н. Нина Дюлгерова
ПРЕДГОВОР
В динамиката на 21 век светът се променя по–бързо, откокото можем да го възприемем и осмислим. Младото поколение няма проблема с адаптирането към промените, тъй като то расте и се развива с виртуалното пространство, в което общуването е индиректно и те прави част от света, но не и от обществото. Другата част от света, която е живяла със стационарните телефони, идеологическото противопоставяне и живото общуване, невинаги може да осъзнае колко сме далеч от това безвъзвратно отминало време.
В българското общество обаче има теми, които обединяват/разединяват хората, независимо от тяхната възраст и образование. Въпросът ца отнвошенията България–Русия в миналото, настощео и бъдещето е част от обществената полемика, политическото противопоставяне и войнствената риторика. След четвърт век преход се оказа, че не блгарите, отново сме част от процеси, където цензурата и нихиизмът отново формират общественя враг, който преди беше Запада и САЩ, а сега е Русия. Натрапеният избор, както тогава, така и сега, ме мотивира да събера в този сборник една част от статиите, които съм публикувала през годините, свързани с българо–руските отношения в контекста на политиката и дипломацията след освобождението на България от османска власт през 1878 г.
Предизвикателствата, които съпътстват и определят широкия спектър на българо–руските отношения в Третата бългжарска държава, в която продължаваме да живеем и днес, очертават една пъстра картина на двустранни взаимоотношения, в които емоционалната рефлексия е много силна. Извън обществта, живеещи от няколко века на територията на бившата Руска империя, българите са единствени, в диалога, с които руските дипломати и политици си разменят думи като „предателство”, „черна неблагодарност”, „отствие на подкрепа” и на „безрезервна братска помощ”.
Прагматизмът рядко е бил елемент от българската външна политика и дейност. Резултатите от подобен подход могат да се видят в решаването на въпросите за обединенето на Княжество България и Източна Румелия през 1885–1886 г. или независимостта на България през 1908 г. Те могат да се проследят в края на 70–те и през 80–те години на 20 век, когато българската държава с бърз темпове е развивала индустриализацията, високите технологии и военната промишленост, които са доказат гарант за независимост.
През следващия четврът век след края на Студената война, България и държавте от бившия социалистически лагер, както и народите от бившия Съветски съюз, тргжнаха по пътя на демократичната промяна и пазарна икономика. В Руската федерация и сдтраните от постсъветското пространство продължав процесът на промяната към устойчиво стуиране в регионалното и глобалното пространство.
Политическият елит на България предсказуемо доказва своята вярност към евроатлантическите ценности, както в миналото– км комунстическите идеи. Съвременните проблеми на България, къкто и бъдещите, са подчинени на едно важно обстоятелство– отсъстве на политическа мобилност и безрезервно уповане в евроатлантическата помощ срещу безрезервната подкрепа на авантюристични, както и на корпоративни интереси, които са далеч от националните.
В историята на българо–руските отношения много по–често могат да се отткрият примери в защита на българския национален интерес от българските политици и дипломати, отколкото в съвременна България. Енергийният 21 век все повече размива, отколкото да откроява националната идентичност. Геоенергетиката филтрира и определя политическите параметри на корпоративните интереси, които не се съобразяват с с социалните и икономическите потребности на обществата. Политиците и дипломатите в съвременния свят са доказана трансмисия на фрагментираността и засилената конюнктурност. Това особено ясно проличава в българо–руските отношения, където българската непредсказуемост и руската дистанцираност очертвата политически пространства с интересни акценти и непрогнозируеми процеси.
Светът се променя, но това не означава, че трябва да забравяме своята история. Включените в сборника статии са писани в един продължителен период. Първата статия е публикувана през 1983 г., а последната през 2014 г. Принципът на структуриране е подчинен на проблемно–хронологичния подход, което дава възможност да с представят различни акценти от политико–дипломатическата история на българо–руските отношения. За всяка от статиите има информация къде и коя година е издадена. Това обяснява и защо в статиите, посветени на процеси от 21 век, има факти, които, преценявани от сегашната 2015 г., имат сквоята ограниченост и незавършеност.
Нина Дюлгерова
СЪДЪРЖАНИЕ
Руската доктрина на Източния въпрос през 19 и началото на 20 век
Руската парадигла в Източния въпрос
Източният въпрос и толерантността на Бълканте през 19 век
Руски щрихи към Руско–турската война 1877–1878 г. /Руските геополтически сценарий за Освободтелната война/
Берлинският конгрес от 1878– началото на съвременната черноморска политическа история
Княз Дондуков–Корсаков и политиката на Русия по време на Кресненско–Разложкото въстание 1878–1879 г.
Съединението и незовисимостта на България в руските външнополитически приоритети
Филството и фобството на Стефан Стамболов
Православието в балканските акценти на руско–българските отношения през последната четврът на 19 век
Руската доктрина в македонския въпрос
Македонският въпрос през последната четвърт на 19 и началото на 20 век
Международни апсекти на Илинденско–преображенското въстание
Руски списания за положението в Македония преди и по време на Илинденско–Преображенското въстание 1903 г.
Мит и реалност в политиката на Русия спрямо Блгария през последната четвърт на 19 век
Великите сили и мястото на малките държави през 20 век
Балканите, Русия и новият световен ред
Българо–руските отношения в контекста на световните и регионални конфликти
Години на прелом в новата и най–новата българска история– традиция и специфичност
Бъдещето на Русия– глобално, регионално или невъзможно?
Българо–руски отношения– политика и дипломация
Енергийният пъзел наевразийската сигурност
България в газовата дихоматия ЕС–Русия
България в геополитическия пъзел ЕС–САЩ–Русия
/Не/зависимост в българо–руските отношения
Българо–руският енергиен диалог–акценти и перспективи
Българо–руските отношения – между миналото и бъдещето
Светът между исторически победи и съвременната нестабилност
Проф.д.и.н. Нина Дюлгерова
БЪЛГРО–РУСКИ АКЦЕНТИ НА ТРЕТАТА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА /ПОЛИТИКА И ДИПЛОМАЦИЯ/
Фондация „Устойчиво развитие за България”
Софя 2015 г.
353 страници
Кратка информация за авторката на книгата
Нина Дюлгерова е родена на 6.06.1956 г. в гр. София. Кандидат на историческите науки в МДУ “М. В. Ломоносов”, Москва. Старши научен сътрудник в Института по история на Българската академия на науките. Доцент във Варненския свободен университет “Ч. Храбър”. Професор на ВСУ.
НАУЧНА ДЕЙНОСТ:
УЧАСТИЕ В МЕЖДУНАРОДНИ КОНФЕРЕНЦИИ:
• 2005 – Грузия между геополитическите илюзии и регионалните капани – В “NINTH INTERNATIONAL CONFERENCE SECURITY AND DEFENCE POLICY: THE CHALLENGES OF THE NEW MILLENIUM”; Sofia,7-8 july 2005
• 2005 – Кавказ в плен на геополитическите илюзии и регионалните капани – В “Регионални аспекти на международните отношения”, Варна, 10-11 юни 2005
• 2005 – ОССЕ на Кавказ – пред учителите по история, организиран от ДПКУ към СУ. “Св. Кл. Охридски” – 9 септември 2005
• 2004 – Gеorgia – challenges to internal security through the prim of external political priorities – In: NATO Advanced Research Workshop. Towards Social Stability and Democratic Governance in Central Eurasia: Challenges to Regional Security, 8-11 September 2004
• 2004 – Бъдещето на Русия – глобално, регионално или невъзможно? – В “Светът между сътрудничеството и тероризма”, Варна, 4-5 юни 2004
• 2004 – Политика и дипломация между Русия и България след Освобождението – В “125 години българо-руски дипломатически отношения”, София, 26-27 май 2004
• 2004 – 125 години руско-български дипломатически отношения – В Кръгла маса, организирана от РКИЦ, София, 25 февруари 2004
• 2003 – Международни аспекти на Илинденско-Преображенското въстание 1903 – история и съвременност – В “100 години Илинденско-Преобразженско въстание”, София, 26-27 септември 2003
• 2003 – Съединението и Независимостта на България в руските външнополитически приоритети – 95 години от независимостта на България, Велико Търново, 22 септември 2003
• 2003 – Резолюциите на ООН – 2002-2003 – обективност или двоен стандарт – В “Разнообразие на източниците и средствата в обучението по история”, София, 5-6 септември 2003
• 2003 – Кавказ и Балканы вo внешней политике России – акценты и перспективы в прошлом и будущем – Caucasus and Central Asia during Globalization, Баку, Азербайджан, 12-13 май 2003
• 2003 – Русия и Балканите в диалога на новото столетие – В “Предизвикателствата на съвременния цивилизационен диалог”, Варна, 6-7 юни 2003
• 2003 – Русия, България и Македония между конфронтация и сътрудничество – В “Социални конфликти в посткомунистическите страни в контекста на глобализацията и регионализацията”, Варна, 23-24 юни 2003
• 2003 – Русия и Освобождението на България – В “125 години от Освобождението на България от османско робство”, Плевен 1 март 2003
• 2003 – Сан-Стефанският договор – мит и реалност? – Борбите на българите за национално освобождение, Хасково, 28 февруари 2003
• 2003 – Традиции и съвременни акценти по руско-турската война 1877-1878 – В “Руско-Турската война – традиции и съвременни оценки”, Варна, 15 февруари 2003
• 2003 – Руската доктрина и Руско-турска война 1877-1878 – В “Руско-турската освободителна война (1877-1878) и възстановяването на българската държавност”. Последици и оценки, София, 13-14 февруари 2003
• 2003 – Руската паридигма в Източния въпрос – В “Русия в българската история”, София, 10 февруари 2003
• 2002 – Калиниград – филтърът на отношенията Русия-ЕС – В “Българският поглед към ЕС и НАТО”, Варна, 28 октомври 2002
• 2002 – Русия в глобализиращия се свят – В “Глобализацията и устойчивото развитие”, Варна, 1-3 юли 2002
• 2002 – Европейското направление във външнополитическата доктрина на Русия след Студената война. – В “ХХI век – наследство и перспективи”, Варна, 7-8 юни 2002
• 2001 – Русия и новият световен ред – В международна конференция “Разпадането на СССР и кризата на глобалния капитализъм – Варна, 28-30 август 2001
• 2001 – Руската доктрина за Източния въпрос – В “Елити и доктрини”, Варна, 29-30 юни 2001
• 2000 – Основни насоки на външната политика на държавите от Югоизточна Европа – В “Европа – политиката, икономика и екология, Лодз”, Полша, октомври 2000
• 2000 – Руската доктрина за Източния въпрос – В “Съединението, войната и светът”, София, септември 2000 г.
• 2000 – Княз Дондуков-Корсаков и Кресненско-Разложкото въстание – В “Ильв Малешевски и неговата епоха”, Берово, Македония, май 2000
• 1999 – Балканската политика на Русия между двете световни войни – Във “Версайският договор и създаването на новия световен ред” – Варна, октомври 1999.
• 1999 – Балканите, Русия и новият световен ред – В Приморски срещи Клио’99, юни 1999.
• 1998 – Общото и специфичното в съветската (руската) и балканските историографии по македонския въпрос през последната четвърт на ХІХ и началото на ХХ в. – В “Историческата наука на Балканите”, Скопие, ноември 1998
• 1997 – Пред дипломати в Руския културно-информационен център на тема “Русия и България – исторически уроци и съвременни грешки”, 8 ноември 1997
• 1997 – Руската имперска идея и руско-турската война 1887/1878 – В “Руско-турската война 1878 г. и създаването на българската армия”, март 1997
• 1996 – Илиндеско-Преображенското въстание 1903 – център и периферия на интереси – В “Център и периферия в историческото развитие”, Приморско, юни 1996
• 1995 – Македонската криза (1902-1903) – етап или прелом в източния въпрос? – В “Българо-руски отношения през ХХ век. Нови документи, нови идеи”, София, декември 1995
• 1995 – Болгарская интеллигенция в национально-освободительном движении во второй половине ХІХ в. – В “Интеллигенция в нестабильном обществе – конформизм или политическое лидерство”, Москва, Русия, септември 1995
• 1995 – Мит и реалност в политиката на Русия по отношение на България през последната четвърт на ХІХ в. – В “Русия – интегриращ и дезинтегриращ фактор на славянството”, София, април 1995
• 1995 – Някои разновидности на славянската идея през 60-те – 70-те години на ХІХ в. – В “Научното наследство на Феликс Каниц”, София, март 1995
• 1994 –Имперските планове на граф Капнист за Балканите – В “Национализъм и интернационализъм. Имперската идея в Европа и на Балканите”, София, 3 ноември 1994
• 1994 – Австрийската дипломация в Македония през 50-те – 60-те години на ХІХ в. – В българо-унгарската конференция, посветена на 100 години от смъртта на Л. Кошут, София, 21 октомври 1994
• 1994 – Руският национализъм – колониална политика и външнополитически аспекти през втората половина на ХІХ в. – В “Клио ‘94”, Приморско, юни 1994
• 1994 – Руският национализъм през призмата на балканската стратегия на империята в края на ХІХ-началото на ХХ в. – В “Славянските култури и съвременната цивилизация”, София, май 1994
• Българската мегали-идея – вариант ли е на балканския панславизъм? – В “Славянските цивилизации”, София, май 1993
• 1993 – Българският национален въпрос в политиката на Русия и Австро-Унгария.1894-1903. – В “Политически идеи и личности в българската история през вековете”, Приморско, юни 1993
• 1992 – Македонските българи през погледа на австрийските и руските дипломати през 90-те години на ХІХ в. и началото на ХХ в. – В “Образът на “другия” в историята”, София, октомври 1992.”
• 1992 – Балканската политика на Русия през 90-те години на ХІХ в. и борбата на Българското княжество за национална независимост – В “Борбите на българите за национална независимост през вековете”, Приморско, юни 1992
• 1992 – Славянофилство и панславизъм и техните специфични прояви в славянските земи през ХІХ и началото на ХХ в. – В “Славянофилство и русофилство – исторически корени, развитие и роля в съвременния свят”, София, май 1992
• 1991 – Славянофилство и панславизъм през 70-те години на ХІХ в. – В “Руско-турската война 1877-1878 ”, София, 1991
• 1991 – Bachmetiev und Bugarien – In “Probleme der Moderni-sirung Bulgariens im 19. und 20. Jahrhundert”, София, септември 1991.
• 1988 – Русские внешнеполитические концепции о Балканах в конце ХІХ-начале ХХ вв. – В “Девети международен семинар на историците-специалисти по история на Русия и СССР”, Лодз, Полша, май 1989
• 1988 – Советская историография о русско-австро-венгерско-болгарских политических отношениях в конце ХІХ-начале ХХ в. В “Конгрес по балканистика”, София, април 1989.
• 1988 – Княз Вл. Черкански и княз Дондуков-Корсаков за изграждането на българската държава – В “100 години Руско-турска война 1877-1878”, София 1988
• 1988 – Балканската политика на Русия 1894-1903. В “Балканската политика на Русия през ХІХ и началото на ХХ в.”, Благоевград, май 1988.
• 1987 – Балканската политика на Русия през 30-те години на ХІХ в. – В “150 години от въстанието на М. Пунин и В. Пенов” – Михайловград, ноември 1987
• 1987 – Българският национален въпрос и австро-унгарската дипломация в края на ХІХ и началото на ХХ в. – В “Университетски изследвания и преподавания у нас и в чужбина”, Смолян, октомври 1987
• 1986 – Руско-австро-унгарското съглашение от 1897 г. в България – Във “Втори международен конгрес по българистика, София, май 1986”
• 1986 – Към въпроса за австро-българското военно съглашение от 1898 г. – Във “Външна политика и международни отношения”, Приморско, юни 1986
• 1983 – Контрапроцесът от 1933 г. – В “50 годишнина от Лайпцигския процес“, Москва, юни 1983.
УЧАСТИЕ В ДОКЛАДИ В НАЦИОНАЛНИ КОНФЕРЕНЦИИ:
• 2004 – Стамболов и Русия през 80-те години на ХІХ в. – В “Стамболов и България”, Велико Търново, 29 януари 2004
• 2004 – Българо-руските отношения в контекста на глобализиращия се свят – В “125 години от българо-руските дипломатически отношения”, Варна, 16 април 2004
• 2003 – Православието – елемент от външнополитическия интрументариум на Руската империя през последната четвърта на ХІХ век – В “Православието – минало, настояще, бъдеще”, София, 7 май
• 2003 – Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. в контекста на миналото и бъдещето – кръгла маса “100 години Илинденско-Преображенско въстание”, Варна, 5 юни
• 2002 – Външната политика на Русия след Студената война – възможности и резултати – пред преподаватели в Департамент за повишаване на квалификацията към СУ “Св. Кл. Охридски”, 8 септември 2002
• Руските планове за Сан-Стефанска България – В “Трети март – освобождението на България”, 1 март 2002, Хасково
• Русия и Балканите в руските архиви – приоритети и акценти – пред преподаватели в Департамент за повишаване на квалификацията към СУ “Св. Кл. Охридски”, 7 септември 2001
• Документите в Архива на външната политика на Руската империя – информационен източник за българо-руските отношения в края на ХIX и началото на ХХ в. – пред преподаватели в ЦПНУ към СУ “Кл. Охридски”, 6 септември 2000
• Българо-руските отношения в контекста на световните и регионални конфликти – В “Мостове и бариери във времето и пространството”, Приморски срещи ’98, 9-15 юни 1998
• Българската национална кауза през призмата на европейската дипломация в края на ХІХ и началото на ХХ в. – В “Българската национална кауза и светът на прага на ХХІ столетие”, София, 21-22 ноември 1996
• Конференция, посветена на учебните по история, Търново, юни 1995
• Славянската идея и панславизмът през ХІХ в. – семинар “Европа и славяните – идеи и реалност”, София, януари 1995
ЧЛЕН НА РЕДКОЛЕГИЯ:• Общото и специфичното в балканските култури до края на ХIХ в. Сборник със статии, С., 1994 г.
• ХХ век – минало и перспективи, Варна, 2001
• ХХ век – Елити и доктрини, Варна, 2002
• ХХІ век – Предизвикателствата на европейския цивилизационен диалог, Варна, 2003
• ХХІ век – наследство и перспективи, Варна, 2004
• ХХІ век – Светът между сътрудничеството и тероризма, Варна, 2005
АДМИНИСТРАТИВНИ ДЛЪЖНОСТИ:
• Секретар на секция “История” на Съюза на учените в България (СУБ)–1990-юни 1998.
• Помощник-научен секретар на Института по история при Българска академия на науките – юни 1993-май 1998.
• Председател на секция “История” на СУБ – от юни 1998
• Член на Управителния съвет на СУБ – от ноември 1998
• Ръководител на катедра “Международни отношения” във Варненския свободен университет “Черноризец Храбър” – от ноември 1997 до юни 2000 г.
• Член на Факултетния съвет на факултет “Административни и политически науки” във ВСУ – от септември 1997-юни 2000 г.
• Член на Научния съвет на Македонския научен институт – от април 1999
• Член на Научния борд на АBI през 1999.
• Член на българо-руската историческа комисия – от 1996 г.
• Секретар на българо-руската историческа комисия – 1996-2002.
• Директор на програма “Международни отношения, политология” във ВСУ – от юли 2000 г.
• Член На Учебно-научния съвет на Учебно-научния комплекс “Обществени науки” – от юли 2000 г.
• Член на Българската асоциация по военна история – от 2000
НАГРАДИ:
• Първа награда за хуманитаристика за 1998 г. на СУБ.
• Номинация за жена на 1999 година на АBI.
• Номинация за жена на 2005 година на ABI.
|
