Изкривеният фокус към аферата „Местан–Турция”

Симеон Николов

В досегашните коментари по  темата „Местан–Турция” учудващото е неспособността да се открои критично важното за страната от случилото се, а вместо това на преден план се изтласкват вътрешнопартийни и междуличностни въпроси. Тревожното е, че коментиращите не се безпокоят от критичния симптом, пробождащ сърцето на националната сигурност. Но речта на Доган сваля маски и хората започват да разбират, че следващото пробождане може и да е това на инфаркта /става дума за националната сигурност/. Защото косвеното послание на Доган е, че в политическата система, а знаем, че не само в нея, има и други агенти за влияние на чужди държави, а в днешната международна ситуация и състоянието на България това е много опасно.

Но конкретно в случая по–важно от вътрешнопартийните и междуличностни пробеми е:

1. Фактът, че чужди държави могат да влияят чрез политически партии и отделни лица, поставили се в улуга, купени или убедени привърженици на кауза, върху процесите в България, върху вземането на решения, върху назначения на „свои” хора, които в случая Местан е лансирал.

2. Пълзящата ислямизация като опит за разпалване на етническо напрежение в интерес на чужди държави, тоест използване и принасяне в жертва на едно население за постигане цели във вреда на България.

3. Безцеремонното поведение на чужди посланици и редови дипломати, нарушаващи Виенската конвенция, демонстриращи грубо неуважение на българското гостоприемство.

4. Вината на властта, допуснала натрупване на практики и грешки през годините, довели до това положение и безпомощността й да реагира в случая. Защото отдавна не е тайна, че чужди организаци и държави плащат на мюфтии и имами, а кой е допуснал 71 турски духовни лица , някои с дипломатически паспорти да направляват духовния живот на мюсюлманите в отделните области на България? Кой не е реагирал на многократно безцеремонно поведение на чуждите дипломати и защо? Много са виновните, сегашни и предиши и затова всички си мълчат. Достатъчно е да наблюдаваме кой критикува речта на Доган, за да разберем, кой какво брани. Не знаем още дълбочината на провала на турското разузнаване и дипломация. Защото в мотивите  на Доган за изненадващата реакция може и да е преплетен замисъла за посочване на друг кандидат за главен мюфтия, различен от удобния за Анкара на предстоящия избор.

5. Разголването на истината, извършено от Доган цели не само конкретния случай в ДПС, а е сигнал за много подобни в други държавни структури, партии, НПО, при които се обслужват чужди интереси. Сегашната ситуация е много по–тежка за България  от времето, когато агенцията „Сратфор”, известна в цял свят като частна разузнавателна организация с много близки връзки с някои служби, писа за минимум 20 агента за влияние само в българския парламент /по времето на управлението на Иван Костов/ Днес по всичко личи, че те са многократно повече и в много други структури, ако съдим по случващото се и незащитените български интереси. Затова е време вместо да имаме комисия за разкриване на досиетата, да погребем същата, и да създадем такава за разкриване на досиетата на чуждата агентура след 10 ноември, както и на досиетата на прехода в икономиката.

6. Разкритата от Доган рана не е неизвестна. Косвено той навежда на въпроса за отношението на управляващите към българските специални служби, тяхното състояние и за това, че политиците често ги използват само като инструменти за свои цели. Опитват се да ги политизират, да ги съкратят и обединят за да ги контролират, да свият финансирането им до предела на оцеляване, без да си дават сметка в своето късоглество за вредите за националната сигурност. Те едва ли могат да реагират, ако политиците не знаят да четат техните доклади или не вземат мерки в резултат на техните предупреждения.

В случая никой не призна обаче очевидното. А то е, че службите са имали информация, която е доведена и до знането на Доган. Въпросът е, защо той трябваше да отиграе топката. И дали причината е в негодни за нещо повече доказателства или във въздържането на държавата от дипломатически скандал. Относно доказателствата обаче, поне бивш началник на разузнаване като ген. Димо Гяуров, който в коментара си от 05 януари твърди, че не вярва на обвиненията за „шпионство” , би трябвало да е наясно, че „агент за влияние” не използва агентурни форми и методи на работа, за да бъде пряко уличен в такова. Но ннма цялото досегашно поведение на Местан, увенчано с бягството му с бронирана дипломатическа кола в турското посолство със съпругата и багажа си не са демаскиращи сигнали? Защитниците на Местан също се демаскираха: „мероприятието е на сарайско–библиотекарската групировка”, разбирай ДС, посочва генерал Атанасов. Версията за агентурна връзка била подхвърлена. И това идва точно от политическата сила, която внесе в Народното събрание декларацията за Възродителния процес като геноцид, писана в Анкара и донесена от агент на МИТ, осъждан вече за шпионаж, с която страната ни всеки момент на международно ниво може да бъде съдена и  да й бъде предявен иск за финансови обезщетения. Нима е случайно, че на 05 януари бе публикуван обобщен списък на лицата с досиета в ДС и БА, макар че всички тези данни отдавна ги има на сайта на Комисията. Или е случайно, че точно в разгара на скандала отново ни напомнят, че в МВнР са останали няколко десетки души с досиета, също известно и съответстващо на закона, защото не са на ръководни длъжности, въпреки че са отлични експерти, някои от тях и по Турция.

7. Държавното ръководство е в тежка ситуация, защото действително, когато всички управляващи досега са допуснали такива зависимости и имаш работа с голям, влиятелен и безцеремонен съсед, не може да се реагира остро по такива чувствителни въпроси. Макар че понякога се налага, когато на карта е заложена националната сигурност. Германският канцлер Ангела Меркел изгони американски разузнавачи след аферата с подслушването. Но в нашия случай скритото послание на Доган е и това за катарзис. Нещо, на което сегашните политици не са способни. А за да го направи, Доган прекалено добре разбира, че вече няма повече накъде, ножът е опрял до кокъл.

Проблемът е, че с филма на телевизията Ал Джазира за България и с посланието на турската преса /например „Дейли Сабах”/, че Турция може да помогне за поддържане на вътрешната сабилност сред турцте и мюсюлманите в страната, което съвпада с пасажи от „Стратегческа дълбочина” на премиера Давутоглу за възстановяване на Ислямската империя, с използването на името Румелия, както и със заплахите на турския посланик към български депутати бяха преминати всякакви червени линии и българската държава беше длъжна да реагира. Отсъствето на реакция срива още повече доверието в държавните органи. А може би в българските управляващи има доста симпатии към авторитарния стил на управление на Ердоган? Е, още нямаме над 100 журналисти в затворите, но съдебни дела, дал господ, свалени предавания, също, проектозакон, в който не е ясно, коя „омраза”, изразена в социалните медии подлежи на наказание, многократни изявления на двама министри, че който не е съгласен с тях, подронва националната сигурност, води се хибридна война срещу тях  и още много други.

На фона на тези сериозни въпроси е недостойно и губене на време коментирането на невежеството и крайните позиции . То не бяха Раданови вълнения за кръчмарска пиянска реч, то не бяха категорични изводи за изцяло вътрешнопартиен проблем, за разпалвана  руско–турска битка на българска територия или че ще влизат турски войски в Родопите. Това е нивото на полтическата култура у нас.Трябва да си сляп за да не си забелязъл, че днес нещата  се случват по друг начин: с пълзяща ислямизация, икономическа доминаця, лансиране на решения чрез агентти за влияние в чужд интерес, изкупуване на земи и предприятия, реформи в образоването, въвеждането на втори официален език и т.н. и т.н. Турската политика е изградена на принципа „Времето работи за нас”, а в нея е уважаван достойния и силен партньор, васалното поведение  винаги е било презирано.