Неподходящият кандидат за представител на България в международна организация е безполезен и за себе си и за държавата

Радослав Деянов, д.ист.н.

В медиите бяха обявени подготвяните нови назначения на ръководители на български дипломатически представителства в чужбина, които неизбежно предизвикват коментари. Освен добре подготвените ръководни кадри от МВнР, имащи дипломатическо образование и подходящ професионален опит, сред направените предложения отново има твърде много «външни за дипломатическата служба» кандидати, които не могат да служат като атестат за качество на тези номинации.

Жалко е, че някои от «политическите назначения» на хора, които не са учили дипломация и нямат нито един ден стаж на по-нисък дипломатически ранг – в страната или в чужбина - ще увеличат некачествената част на «политическата квота», предвидена в закона за дипломатическата служба. Предлагам няколко «невчесани мисли» като коментар по едно от тези предложения, което шокира със своята крещяща неудачност.

След 38 години дипломатическа работа, от които 15 съм работил «на място» с различни международни организации в Женева, мога да предвидя, че г-жа Деяна Костадинова, предложена за постоянен представител на България в Женева, ще се чувства там много некомфортно, самотно и вероятно ще развие комплекс за професионална малоценност. За да се разбере това трябва да се знае, че всички свестни постоянни представители в Женева, Ню Йорк, Виена и Париж са «експерти с висок дипломатически ранг». В някои други световни столици, които също са седалища на международни организации, двустранните посланици, имащи подходящ многостранен опит, трябва да вършат и тази работа. Само от такива «многостранни дипломати», номиращата ги държава и ООН могат да извлекат някаква полза, а и самите те да получат удовлетворение от свършената от тях работа. Това определя характера на сложната и професионална дейност, стила и контактите им за общуване в тези «столици на многостранната дипломация» в системата на ООН.

Предвид на сравнително краткия й «трудово-социален професионален опит», г-жа Деяна Костадинова неизбежно ще трябва да се концентрира върху работа на мисията ни с Международната организация на труда (МОТ) в Женева, където вероятно са и единствените й служебни или лични контакти като бивш социален министър, за съжаление в продължение само на 2 месеца. Това неизбежно ще доведе до нейното отчуждение от дейността на редицата други важни международни организации, вкл. огромния Офис на ООН и международните организации в Женева. Тя вероятно просто няма да разбира почти нищо по съществото на тяхната работа и ще се почувства съвсем изолирана и дори подтисната, поради невъзможността й да допринесе в тяхната работа с някакви значими идеи или дипломатически демарши. Това вероятно ще я «затвори» в кабинета й в мисията ни в Женева и няма да й позволи да научи това, което «многостранните дипломати» научават само с продължителна ежедневна работа на заседанията в ООН. В този контекст, следва да се има предвид, че са необходими около 7 години постоянна работа на по-ниски дипломатически рангове, за да се навлезе по същество в дейността на ООН или някоя друга международна организация от нейната система. Нито едно от тези неща не фигурира в биографичната справка за началната академична подготовка и професионална ангажираност на г-жа Деяна Костадинова.

За съжаление, очертава се поредното изхабяване на този много важен за България «многостранен дипломатически» пост в системата на ООН. Вероятната причина е некомпетентното разбиране на постоянния представител като вътрешна «социална дейност» за «устройване на работа в чужбина» на още един «наш човек», който е съумял да се настани на подходящо за целта служебно място, където съответният «ключов ръководен политик» може да се отблагодари за «изстраданото слугуване». Това се случваше и при тоталитарния режим, където заслужили областни партийни секретари или неудобни министри биваха назначавани на подходящи дипломатически постове в чужбина. Да се прави това обаче с «многостранните ръководни постове» зад граница е равносилно на престъпление към дипломатическата служба. Следва да се знае, че този вид дипломатическа дейност на ръководно равнище е коренно различна от работата на двустранните посланици. В двустранната работа един образован, умен и трудолюбив "външен кадър" може сравнително бързо да навлезе в работата и да придобие "дипломатическа кондиция" само за година-две, за да получи възможност да допринесе за реализиране на интересите на България и да представи страната ни добре. Това съвсем не върви в системата на ООН.

Ако пък г-жа Деяна Костадинова се надява да използва стажа си в Женева, за да си намери работа като международен служител в някоя междуправителствена организация, напр. в Международната организация на труда (МОТ), очаква я още по-голямо разочарование. Поради нейната нетипична за тази сфера професионална биография и бързото й израстване в държавната рангова листа, формално тя става само за Генерален директор на МОТ или за негов заместник, което е практически невъзможно да й се случи.  За справка, вижте на сайта на МОТ биографията на сегашния й Генерален директор, британеца  Guy Ryder, както и тези на останалите лидери на международни организации в Женева. Сравнете я също с трудовите биографии на г-жа Ирина Бокова, г-жа Кристалина Георгиева или г-жа Миглена Кунева, които са минали или все още работят на подобни дипломатически постове.

На всеки по-нисък пост на международен служител, чиято заплата обаче все още е твърде примамлива за всеки «новопокръстен» висш държавен служител в България (най-ниското ръководно равнище (П-5) тя е около четири-пет пъти по-голяма от тази на президента на България, да не говорим за «пенсионните бонуси»), г-жа Деяна Костадинова ще бъде определена като "административно свръх-квалифицирана". На деликатния дипломатически език на ООН и международните организации това означава директна забрана нейната кандидатура да бъде разглеждана по-нататък, което би я оставило «без последствия».  Такава е била съдбата на всички непосветени в «кадровите игри» на ООН «външни кандидати», които нямат подходящо дипломатическо обучение и не са имали възожност да скъсат няколко ката дрехи по банките на конференциите в системата на ООН, работейки като експерти на по-нисък дипломатически ранг.

Въпреки всичко, аз съм готов да дам няколко частни урока - без признание или заплащане - на новата постоянна представителка на България в Женева, ако се намери някой да я уведоми за този «предварителен бонус». Добре е г-жа Деяна Костадинова да не се обижда от моите откровения и искрена покана за помощ, а (тайно или явно) да контактува с мен, за да уточним формата на подготвителната й дейност. Трябва да ми повярва, че неизбежната формална предварителна подготовка в МВнР не може да й бъде достатъчна в тази дипломатическа област. Досега съм помогнал със съвети или съм обучавал няколко такива като нея, а ние двамата имаме и нещо общо в имената си. Твърде скъпо на сърцето ми е доброто представяне на България в Женева, за да оставя кандидатката да се мъчи в твърде ранна и продължителна неудовлетвореност, професионално разочарование и възможни стресови разстройства в Женева. Най-добре е, разбира се, тя да се откаже – по някакъв убедителен предлог – от предложения й пост в Женева и да бъде пренасочена към някоя двустранна дипломатическа позиция, което може да й даде възможност да научи нещо полезно в областта на дипломацията, а и да допринесе със своите «трудово-социални» познания, които наистина са важни за България. Това ще й осигури и едно по-здравословно и перспективно бъдеще в държавата ни.

Искам да успокоя онези, които биха могли да ме заподозрят в нечисти лични сметки, че след 24 години задгранична работа с ООН и в секретариатите на други международни организации - като представител на България или като международен служител на ръководно равнище в Женева, Ню Йорк, Хага и Виена - вече нямам никакво желание да ходя на дипломатическа работа в чужбина. Притеснявам се обаче от неадекватното представяне на нашите дипломатически представители зад граница, което предизвиква неизбежна насмешка и съжаление у техните начетени чуждестранни колеги за сметка на международния имидж на България.

* Авторът е д.ист.н., понастоящем независим консултант, старши дипломат от кариерата (МВнР, 1975 – 2013), специализирал в ООН и заемал ръководни позиции в няколко международни организации от нейната система в Женева, Ню Йорк, Хага и Виена (1993 – 2013).