Проучването на Черноморския ни шелф е в залог на военнополитическо напрежение и ниски енергийни цени

Горан Йонов*

Неотдавна се навършиха 160 години от края на Кримската война. По този повод ще отбележа, че тя е най-кръвопролитната война на 19 век с над милион военни и цивилни жертви в сражения, кланета и ужасни епидемии.

От времето на цар Иван Грозни, Крим е пресечна точка на руски, татарски, турски и други имперски интереси, а Украйна е известна предимно като родина на древната руска държавност. Интересно как би изглеждала в новия контекст една втора кримска война, дори само като сценарий за военен трилър.  И без това до скоро бяхме на косъм от нея.

Изграждаме противоракетна отбрана срещу „иранците“, Близкият изток продължава да гори и тероризмът стана повсеместен. Миграцията  към Европа прилича на библейско преселение, а  африканците са готови да се удавят в Средиземно море, вместо да измират от глад и болести във фалиралите си държави.

Военнополитическата конфронтация в Черно море и на Кавказ не намалява. Готвим се  да срежем пъпната връв между Европа и Русия и да спуснем нова желязна завеса, по възможност на изток от Донбас. Въпреки тази критична обстановка, консорциумът на  френския „Тотал“  смело рискува  да инвестира стотици милиони евро в проучване на черноморския ни шелф за нефт и газ, и то точно в потенциален театър на военни действия.

Меракът на всяка цена да се свали противникът на колене е толкова голям, че побърка световната енергетика, включително и американската, с изкуствено ниските цени на въглеводородите. Ние уж сме на далавера, но сложим ли я на кантара заедно със загубите ни от икономическите санкции срещу Москва, май ще се окажем маркототевците на Европа.

Дано наесен от  Черно море ни замирише на газ или петрол, иначе ще останем  само  със спомена за дълбокия морски сондаж. Колкото и богато да е евентуалното находище в блок "Хан Аспарух", докато са ниски световните енергийни цени, няма да извадим от него и един кубик гориво. А започнем ли да се стреляме в Черно море, да забравим за каквото и да било.

Едва ли има българин, който не би се  радвал ако се сдобием с рентабилни черноморски енергийни източници. За съжаление обаче, у нас политическите и медийни труженици много говорят, с което правят лоша услуга на бизнеса. Подвеждат общественото мнение с бомбастични числа – едва ли не ще станем вторият Персийски залив. Ако наистина беше така, нашите хора от Хюстън първи щяха да дотичат с капиталите си, вместо да ни предлагат втечнен шистов газ. Време е да млъкнат за 5-6 години, докато  се направят поне два сондажа в блок „Хан Аспарух“ и икономистите  дадат надеждни разчети за ефективност на добива.

Допреди 30 години доставяхме на безценица огромни количества руски суров петрол, който реекспортирахме и получавахме безбожни печалби. Някой тогава трябваше да е луд, за да похарчи маса пари за проучване на дълбоко Черно море, и то когато морската нефтена индустрия не беше развита. Всяко нещо с времето си.

На този етап имаме известни надежди, предвид перспективността на "Хан Аспарух" и значителната инвестиция от консорциума на  френския „Тотал“. Французите трезво преценяват, че рискът да ударим на камък съвсем не е малък. От 10-те дълбоководни сондажа в Черно море, само два  откриха газови залежи в румънския шелф.

Без да изпадам в легализъм, ще кажа, че проблемът с делимитацията в Черно море стана       по-тежък след възстановяването на руския суверенитет над Крим. Може да се окаже, че изключителните икономически морски зони на Русия и Румъния вече имат обща граница, за сметка на Украйна. Преди това, украинските черноморски интереси вече бяха болезнено засегнати от Румъния при сключването на двустранното им споразумение за делимитация.

По същия начин Румъния, ако липсва добра воля, може да оспори  българския суверенитет над северната част на блок „Хан Аспарух“. Очевидно на новия български посланик в Букурещ му предстои сериозна работа. Успокоителното е, че между двете страни съществува отлична партньорска и добросъседска атмосфера, както и обстоятелството, че  OMV участва и в двата консорциума, работещи за България и Румъния.

Теоретически е възможно, подобно на Украйна, България също да бъде „затворена“ между румънската и турската черноморски икономически зони, ако те се окажат с обща граница.

България и Турция имат споразумение за делимитация  в Черно море. Проблемът е, че Турция продължава с опитите си да черпи питейна вода за Истанбул от водосбора на река Резовска. Ако това стане, ще се измести чувствително талвегът на реката във вреда на България, вследствие на което сигурно ще се появят турски претенции за преразглеждане на  двустранното споразумение за делимитация.

Рано или късно вероятно ще се наложи активизиране на многостранното черноморско сътрудничество по разграничаване на икономическите зони, за да не изпаднем в „много тежката“ ситуация в  Персийския залив, особено като потекат тук реките от нефт и газ.

Горан Йонов*- председател на УС на Международния институт за сигурност и сътрудничество, бивш заместник министър, президентски секретар по външна политика и сигурност, посланик в Стокхолм и член на Блгарско дипломатическо дружество