Поуките от посланията на едно посещение на Путин в Гърция

Симеон Николов

Способността да оценяваме вярно събития  в близкото обкръжение на България и да извличаме поуки или дори да се възползваме от тях е от изключителна важност за външната ни политика и икономическите връзки. Посещението на руския президент Владимир Путин в Гърция обаче, беше „видяно” от българските медии предимно през призмата на енергийните проекти.

Репликата на премира Бойко Борисов „подготвени сме, може да мине и руски газ” трябваше да излъчи определен сигнал, без някой да ни е питал и да има нужда от това, което само по себе си издава неподготвеност и недооценка на ситуацията. Ние отдавна „изпуснахме влака”, а крайните резултати не оставиха голями надежди. В очите на Москва отдавна не сме надежден бизнес–партньор заради недалновидното си и глупаво външнополитическо поведение и заради провала на енергийните проекти, като с последните предадохме още 7 европейски страни, които стояха зад гърба ни по проекта „Южен поток”. За първи път обаче Владимир Путин в изявлението си в Гърция обвини САЩ и ЕС за провала на последния, докато доскоро вменяваше вина и на нас. Дали можем да  оценим това като известно „смекчаване” на позицията, времето ще покаже.

Със сигурност българско посещение в Атина на най–високо равнище трябваше отдавна да се състои за да се търсят взаимноизгодни решения. Не само в енергетиката, а и по отношение на проблемите на ЕС с Турция, които пряко ни засягат. Нашата съседка, може би заради десетилетните си тежки отношения с Турция, винаги е била най–добре информираната по тази страна. Същевременно е била отворена за съдействие и сътрудничество с България във всички области. Актуалната ситуация с бежанската криза и ролята на Турция и вътрешнополитическата нестабилност в нея придават на такова сътрудничество  и особено на размяната на информация между разузнавателните служби, още по–голямо значение. За съжаление, българската страна не е отговаряла на тази готовност и на сигналите от Атина. Дебалансиране на отношенията към две такива съседни страни не би трябвало да се допуска. Новината, че премиерът Ципрас ще пристигне в България на 01 юни, увисна в пространството и бързо се разбра, че посещението се „отлага” за неопределено време. Тесният кръгозор на българските политици пролича от очакваните от тях теми за обсъждане– енергийните, интерконектора и т.н., вместо съответстващите на премиерско ниво въпроси за изработване на обща политика на ЕС по бежанците, предложените промени в дъблинския регламент, превръщането на двете страни в пояс с „горещи точки”, предстоящата изключително важна среща на НАТО следващия месец във Варшава и т.н. А постигането  на общи позиции е решаващо при отстояване на интересите ни в Брюксел.

В оценките ни за посещението на президента Путин в Гърция въобще беше пропуснат факта, че е бил обсъждан актулания и деликатен въпрос за възможно възобновяване на отношенията Русия–Турция, по който и двете страни заявиха готовност, но още не намират вярната стъпка една към друга. Интересът на Атина има своите граници, предвид  на това, че наред с негативите, извлича и някои ползи, като например в туризма и пазара на селскостопански стоки. За това пък наши коментатори охотно се подхлъзнаха в една информационно–пропагандна плоскост, която ни отдалечава от реалността и сериозността на анализа. Русия целяла  превръщането на Гърция в троянски кон. Каква възможност има обаче Атина да влияе в Брюксел, особено при сегашните си сложни отношения във финансовата сфера и вътрешна криза? В интерес на точността Путин наистина се опита да вдигне цената на Гърция, не само с думите си за влияние в ЕС и съседите, но и давайки й допълнителен коз в енергийната политика при перспективата тя да стане фактор като газов разпределител, от което България се отказа. Другата примитивна теза, че Русия внасяла разкол в НАТО, настройвайки Гърция срещу Турция, не заслужава внимание, но все пак нали не Гърция, а Турция постоянно създава трудности на НАТО, нали тя, а не Гърция за малко не ни въвлече във война със сваления руски самолет, нали не Гърция, а Турция доставяше оръжие на теристичната групировка „Ислямска държава” и други екстремистки организации, нали тя, а не Гърция извършва геноцид върху кюрдското население в южните райони на собствената си страна, нали тя, а не Гърция използва бежанския поток като инстручент за изнудване на Европа?

По–важни обаче, бяха посланията, които руският президент излъчи от гръцка територия, похват, който задължително се използва при посещения на такова високо равнище. Още повече, че това е първата страна–член на НАТО и ЕС, която Путин посещава тази година и втората след Италия, в която бе миналата година, а това само по себе си  прави посещението символично и значимо.  По–интересно е, кои ще бъдат следващите страни? Франция, Унгария, Словакия или Норвегия, с която впрочем вече имат нов фронт срещу САЩ на база конкуренцията в нефтодобиващата сфера и пазар.

Посланието за заплахата от базите за противораектна отбрна  на САЩ в Румъния и Полша не беше нито ново, нито  изненадващо, но темата за отбранителната политика бе изведена на първо място в двустранните разговори, преди тази за енергетиката. Интересно е, как някои телевизии „отрязаха” втората част от изречението за  мерки, които  Русия е принудена да предприеме, в което Путин три пъти  подчерта, че те са „ответни”, че не са направили първи  стъпка към увеличаване на напрежението.  Изглежда не направи впечатление определението на Путин, че ПРО е „потенциална” заплаха, тоест не директна. Тук коментаторите обикновено изпускат да пояснят политическата и военно–техническата компонента на проблема: спиралата на въоръжаване и ответни мерки, в която не се вижда граница и факта, че установките на ракетите–прехващащи могат да се използват и за изстрелване на крилати ракети с обсег 1500–2500 км, които директно да поразят обекти в Русия. Да не говорим за изискващия по–задълбочени познания аргумент за предстоящите трети и четвърти етап на изграждане на ПРО с много по–модерни ракети SM-3, които сериозно ще нарушат баланса на способности.

Второто и също така важно послание на руския президент, се съдържаше  в израза  „ Икономическото сътрудничество е най–дългосрочна гаранция за осигуряване на мира” на фона на предстоящото решение за продължаване или отмяна на санкциите срещу Русия и бързо растящите настроения и дори решения /на френския парламент, на някои италиански провинции и др./ в полза на второто. Очевидно не е било целесъобразно на този въпрос да се обръща внимание в България, защото предстоеше гласуване в Парламента по предложение за промяна на позицията ни относно санкциите, което демаскира жонглирането на управляващите за осигуряване на придържането ни към съветите на определени посолства и столици, докато не ни разрешат за изразим собствено мнение.

Спорно е, дали на третото послание, отнасящо се до православието, трябваше да се отделя толкова широко място. Само западни медии, незапознати с  дълбоките християнско–ортодоксални корени, свързващи двата народа и фактите около извоюване на независимост от Османската империя, потърсиха изненада в неща, които досега винаги са били подчертавани в двустранните контакти. Православието обаче, макар и добра основа, не може да е гаранция. Повечето българи сигурно ще се изненадат, че България и Гърция са еднакво слабо подкрепяни от средностатистическия руснак като "приятлески страни"– под 5% съгласно последни соиологически проучвания. А през 2014 г така са мислили за България цели 10% от руснаците.

Като цяло руско–гръцките разговори излъчват също едно послание: това е прагматичния подход към проблемите, подчинен на оптимални решения в интерес на двете страни. Това не изключва възможността например за забележката на Ципрас, че  като страна–член  на ЕС няма да нарушава правилата и общите решения. Умението да отказваш, но и да използваш чуждия интерес е изкуство, което за съжалание не е присъщо на българските политици. Очерталата се възможност да започне производство на руските автомати „Калашников” в гр. Патра в Гърция сигурно ще  нанесе пазарен удар по завода ни в Казанлък, който е продал дори свой усъвършенстван вариант на това легендарно оръжие за стотици милиони долара.

От своя страна премиерът Ципрас се опита да извлече и политгически дивиденти и да надскочи възможностите си, обявявайки амбицията  Гърция  „да допринесе за придвижване напред  диалога на Русия с ЕС и НАТО и да укрепи европейската сигурност в рамките на ОССЕ”. Путин косвено признава, че гръцко–руските икономически връзки са „още скромни”, но имат потенциал. Български журналисти и експрети отрекоха възможността руски фирми да бъдат допуснати до приватизацията в стратегически отрасли, но гръцкият премиер Ципрас ясно ги опроверга: „Много ще се радвам, ако руски компании вземат участие в търговете за приватизация”. „Общ интерес” може би – понятие дефинирано правилно единствено от Паскал: „Това е кръг, в който центърът е навсякъде, а периферията– никъде.”