Отношенията ЕС– Русия: Българският поглед

Симеон Николов

Кръглата маса на горната тема, организирана от Фондация „Фридрих Еберт” и Българско дипломатическо дружество на 16. ноември 2016 г. е само един от поредицата подобни форуми на двете организации, които фокусират вниманието върху важни въпроси на съвременността и провокират българския прочит, идеи и предложения.

В случая обаче, организаторите реагираха изключително навременно след президентските избори в САЩ и активността на европейските страни за формиране на нова политика. В същия ден министрите на външните работи на ЕС обсъждаха по–нататъщните си действия по отношение на  Русия,  преди това първият телефонен разговор между Обама и Путин вече бе стреснал елита на НАТО, американският президент спешно успокояваше европейските лидери по време на последната си обиколка в Европа. В момента на дискусиите в българския парламент се обсъждаше оставката на правителството.

Трудно е да се каже, дали четиримата докладчици успяха да отговорят на набелязаните от директора за България на фондация „Фридрих Еберт” г–жа Регине Шуберт сериозни предизвикателства, но като цяло бяха изключително информативни и провокативни.

– Първият доклад бе на тема „ЕС–Русия: конфронтация, съперничество, партньорство, сътрудничество или трудно съжителство”, представен от Ивайло Калфин, бивш министър на външните работи;

– Вторият доклад: „Европейската сигурност: с Русия или срещу Русия?”, изнесен от Симеон Николов от Центъра за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения.

– Третата тема: „ЕС– Русия: икономическите отношения отвъд санкциите” бе разгледана от Пламен Грозданов, посланик на България в Москва 2006– 2010 г.

– Четвъртият доклад: „Диверсификация на енергоизточниците” представи Любомир Денчев, енергиен експерт и бивш ръководител в енергийния сектор.

В докладите и дискусията имаше няколко знакови мисли, които очертават крайните отговори и резултати:

– „С Русия е трудно, но без Русия е невъзможно” – професор Нина Дюлгерова;

– „Напрегнатото съседство” замени "стратегическото партньорство”– Любомир Кючуков;

– „Крайно време е ЕС да формулира нова концепция и да има по–прагматична политика спрямо Русия. Русия иска да бъде и е европейска държава, а ние сега насила я караме да бъде друга държава.”– Пламен Грозданов;

– „Санкциите не засегнаха големите европейски и руски фирми. Проблемите са за малкия и среден бизнес. Но не само санкциите са причината за спад в икономическите отношения, а и спадът на икономиката в Русия.”– Пламен Грозданов;

– „Промените трябва да започнат от НАТО, той е големия дразнител с това, което става на Североизточния фланг.” – Ивайло Калфин;

– Ако искаме да избегнем нова Ялта е добре да вървим към ново Хелзинки.”– Любомир Кючуков;

– „Подходът на Брюксел е принципно сгрешен. .......В енергетиката ЕК решава несъществуващи проблеми и кара някои страни да правят безмислени инвестиции.”– Любомир Денчев;

– Държавите винаги вземат правилните решения, след като са опитали всички други.”– Любомир Денчев;

– „Връзката с Румъния– нищо няма да потече от там, защото разликата в налягането е 2 пъти по–високо. Освен ако и Румъния си построи станция като нашата с Гърция.”– Горан Йонов;

– „Политиците да отстъпят  крачка назад и да настъпи повече прагматизъм. Да говорят експертите.”– професор Нина Дюлгерова;

– „Русия винаги е била фактор, но не е алтернатива. Не е възможно превръщането й от фактор в алтернатива.”– Любомир Кючуков.

Някои акценти от доклада „Европейската сигурност: с Русия или срещу Русия?”:

1. Промените в САЩ ще доведат до това ЕС да поеме по–големи външнополитически отговорности и в сферата на сигурността. Досега идеологизирането на отношенията САЩ–Русия определено се отразяваха негативно върху отношенията ЕС– Русия.

– Под въпрос е обаче, дали Конгресът, противоречията между дипломати и военни в САЩ и съпротивата на елита на НАТО  ще позволят една коренно различна, приятелска политика с Русия.

– Въздържане на САЩ и евентуални споразумения с Москва могат да улеснят или вкарат в дилема ЕС особено в отношенията й с Русия. Европа ще трябва да поеме повече ангажименти по Украйна, а те ще са сложни и тежки. Промяната на американската политика не означава изоставяне на съюзниците.

– Една по–голяма свобода и самостоятелност на ЕС в сферата на външната политика и сигурността логично може да доведе до активиране на старата идея за създаване на Европейска армия.

– Евентуално разведряване при президента Тръмп би означавало да избегнем седващата стъпка на ескалация за «фронтовите държави» /по Нюланд/, между които и България.

2. Заплахите

– «Заплахата от Русия»: НАТО спешно се нуждае от по–интелигентна аргументация. Хенри Кисинджър: «В критични моменти именно Русия е запазвала равновесието в света. Въпросът Русия трябва да се решава с изключване на военни варианти, но така, че тя да запазди своето историческо достойнство.»

– Не Русия, а ставащото в Турция е очертаващата се далеч по–голяма заплаха за българите.

– Съдременните заплахи, независимо от Турция или Русия не са военни, а са в пълзящата промяна на религиозно–етнически състав, изтриване на идентичнвостта и историята на българския народ, икономическо влияние и поставяне в зависимост и подчиненост.

3. Хибридната война

– Информационната война като първа фаза на хибридната война има най–голямо значение за налагане деформирани представи за запрахите не само в населението, но и във вземащите политически решения;

– Дезинформационните и хибридни методи показаха една неочаквана особеност: много бързо скритото става явно и развенчава ползвателите им: независимо дали става дума за участието на спецназ на Великобритания и Катар в Либия, доставките на въоръжения за терористите в Сирия, или преврата в Киев и признанието, кой подготви снайперистите, окървавили мейдана, или ковчезите с полски военни, извозвани от Украйна за Полша и още много, много други.

– България активно участва в информационната война, но и понася удари от нея в много сфери– дори в историята, икономикатна, човешките ресурси, което означава посегатество и върху суверенитета. Тя бе взета на въоръжение и във вътрешнополитически план, внушавайки опасност от някаква геополитическа преориентация, към Русия и Евразия или към Запада и САЩ.

– «Русия действала за разделение и отслабване на ЕС» е една нелогична и невярна теза. Има цели 6 сериозни аргумента за това, че Русия е заинтересована от един силен ЕС.

4. Нагласите на хората

– От евентуална руска агресия се опасяват по–малко от 24% от хората и то след събитията в Украйна и Крим;

– 66% от българите са за членство на България в ЕС.

– Обикновените руснаци смятащи България за близка страна намаляха от 10 на 4%, а сдтраната ни се нареди в списъка от 30 страни на 26 място като една от най–враждебните към Русия.

5. Спирала на въоръженията

– «Демонстрацитя на сила не е достатъчна стратегия спрямо Русия»– Волфганг Ишингер;

– «Езикът и концепцията на НАТО в отношентията с Русия не са на правилен път.»– генерал Харалд Куджат.

– Трезвите гласове на европейски лидери бяха заглушени, защото допуснахме генерали и администратори назначени за генерални секретари да определят политиката, а не суверена, представен от своите правителства. Това стана скандално ясно след изтичане на имейлите на генерал Бредлов, доказващи стремежа да бъде заблуден президента Обама и въвлечен в ескалация в Украйна и война с Русия.

6. Българските позиции

– Една българска позиция за прекратяване на ескалацията на въоръжения и постоянни демонстрации на сила под формата на учения, чийто край не се вижда и дори случайна искра може да ни доведе до война, не означава нито антинатовска, нито проруска позиция. Напротив, България трябва да укрепва военния си потенциал, което означава да модернизира армията си.

– прагматичният подход на България да защити своите икономически интереси и национална сигурност обаче е в това, да инициира с други европейски и черноморски страни пакет от мерки, които да включват въвеждане на ограничителен режим за военните сили и бойна техника между НАТО и Русия, ограничаване на военната активност в Черно море.

7. Зависимостт от Русия във въоръжението на Българската армия

– Понятието „зависимост” се използва по–скоро в политиката за да внуши определени несъществуващи пристрастия и да прикрие истинските виновници и причини за забавянето на модернизацията. Проектът за съвременните многоцелеви бойни самолети беше почти готов още през 2008 г.. Но с идването на ГЕРБ през 2009 г. на власт бяха спрени всички проекти и съкратен военния бюджет. Т.е. в България няма приемственост на правителствата, една от основните причини за катастрофалното закъснение в модернизаията и бе продценявано развитието на ВС.

– Алтернативата е довеждане на модернизацията докрай и с отговорността на действителен член на НАТО за да се изтрие формулировката в един от последните доклади на Алианса, че България е по–скоро консуматор на сигурност.

Симеон Николов