Ако един лекар вместо да лекува болния му говори непрекъснато, че е здрав, той е престъпник

Професор д.и.н. Румяна Михнева*

Скелети в гардероба-за хомосексуалността в Руската империя и защо Истанбулската конвенция се отхвърля в Русия.

При приемането на Истанбулската конвенция две страни не гласуват за нея - Русия и Азербайджан. Може би в Русия не познават насилието над жените или онези джендърни проблеми, които в момента ни тревожат? Разбира се, че не е така. Това са проблеми, които съпътстват човешката цивилизация от зараждането й, но днес процесите са дотакава степен деформирани, че действително има смисъл да се дискутира случващото се.
През 18 - 19 в. териториалното разширяване на империята включва в състава й народи, чиито етно-културни традиции привидно се различават от това на руското население на империята. Проблемът внимателно се наблюдава от властите, местните руски администрации са все оше твърде слаби, редица отлики в културата и традициите, както и религиозните особености са опасни, нужно е да се администрири деликатно. «По данным за 1911-13 годы из общего числа случаев мужеложества в Российской империи почти половина приходилась на Тифлисскую губернию (включая города Тифлис, Баку, Екатеринослав, Ереван и прочие населенные пункты). Несмотря на распространенность половой психопатии среди населения данного региона, этот феномен был прежде всего порождением местных культур. Обычаи и нравы коренного населения Грузии и Армении, регионов вокруг Баку, Ташкента и Самарканда отнюдь не исключали однополых отношений, причем часто принудительных..." Това са редове от статия на проф. Ериксон «О половом разврате и неестественных половых сношениях в коренном населении Кавказа». Особено разпрастранена е традицията за използване на малки момчета. Но не само сред населението на новоприсъединените територии се наблюдават подобни поведенчески норми. Ерата на модерна, Сецесиона възбужда не само духа, но и материята - в началото на 20 век отношението в Империята е относително либерално особено към съюзите на лесбийките.Една от най-известната е възпитаничката и доктор по право от Лайпцигския университет Анна Евреинова (1844-1919). В Германия тя става активна феминистка, в Русия основава вестник, издаван с любовницата й Мария Фьодорова. Такива са Поликсена Соловьова - поет-символист и първата преводачка на "Алиса в страната на чудесата", приятелка на поета Максимилиан Волошин, съсед по вилата си в Коктебель с местните българи - преселници от самото начало на 19 век. Хомосексуални са и редица творци, например композитора Чайковски. Набоков пише в спомените си, че е имал и от страна на майка си и баща си по един брат-гей. Според историците такива има и в императорското семейство - такива са поне 7 велики князе. Най-известни сред тях са двама - Вел. княз Константин Константинович, внук на Николай I и Сергей Александрович син на Александър II. Роден през 1858, той умира през 1915 и е последният Романов погребан в гробницата им в Петропавловската крепост преди 1917 г. Изборът на баща му за него е морската професия, за която го готвят от 8 годишен. На 16 години посещава Стамбул и пише съчениение - план за завладяване на Царь-града. В края на 1876 младият велик княз получава първия си морски чин - мичман и пътува из Средиземноморието на фретагата "Светлана". През пролетта на 1877 става ясно, че тя се връща в Русия и ще участва в бойни действия. В дневника си К.Р., псевдонима, под който ще пише по-късно е отбелязал" Я решил с пистолетом пойти к Папа и застрелится в случаи отказа". Участник в руско-турската война, през октомври 1877 получава ордена Св. Георги 4-степен : «В воздаяние за храбрость и распорядительность в деле с Турками на Дунае у Силистрии, 2 октября 1877 года, где лично был спущен Его Высочеством брандер против турецкого парохода". Според съвременниците си Константин Константинович бил: "Талантливым поэтом и очень религиозным человеком...". Той е автор на най-добрият превод на Шекспир на руски език, играе в любителски постановки, като Президент на руската императорска академия има принос за утвърждаването на постиженията и признанието на великия биолог Павлов. Високият му интелект и талант карат дори политическите му опоненти да признават достойнствата му в пресата. Князът има прекрасно многобройно семейство със 7 деца, което не му пречи да е един от най-известните столични хомосексуалисти, при това крайно набожен, примерен баща, прекрасен ръководител на военизираните институти за обучение на деца и младежи. За дневника си е написал в завещанието си, че разрешава публикуването му 90 години след смъртта: "Жизнь моя течет счастливо, я поистине «баловень судьбы», меня любят, уважают и ценят, мне во всем везет и все удается, но... нет главного: душевного мира. Мой тайный порок совершенно овладел мною. Было время, и довольно продолжительное, что я почти победил его, от конца 1893-го до 1900-го. Но с тех пор, и в особенности с апреля текущего года (перед самым рождением нашего очаровательного Георгия) опять поскользнулся и покатился и до сих пор качусь, как по наклонной плоскости, все ниже и ниже. А между тем мне, стоящему во главе воспитания множества детей и юношей, должны быть известны правила нравственности. Наконец, я уже немолод, женат, у меня 7 человек детей, старшие почти взрослые, и старость уже не за горами. Но я точно флюгер: бывает принимаю твердое намерение, усердно молюсь, простаиваю целую обедню в жаркой молитве и тотчас же затем, при появлении грешной мысли, все сразу забывается, и я опять подпадаю под власть греха. Неужели же невозможна перемена к лучшему? Неужели же я так и погрязну в грехе?" (28 декабря 1903 года). Подобен е живота и съмненията и на братовчед му Сергей Александрович, син на Царя-освободител, който редовно се появява на публични места с поредния си любовник. На младини той е участник в руско-турската война и близък приятел на Александър Батенберг. След известното пътуване на кораба "Память Азова", завършило с опита за убийството му в Япония, се появяват съмнения и за последния император Николай II или по-скоро опасения, че върху него оказва лошо влияние братовчед му - гръцкият велик княз Георги, син на леля му Олга...и на бързо го оженили. Сред жените аристократки лезбийки е и княгиня Вера Гедройц (1870-1932) – русски лекар-хирург, поетеса и писател, една от първите жени професори и хирурзи в света, шеф на катедра по хирургия. Вера Игнатиевна Гедройц посвещанва целия си живот на болните, лекува на фронта, създава болници. След края на руско-японската война, в която тя участва като организира мобилен дворянски медицински отряд, обобщава натрупания медицински опит. Съвременниците й често я величаели с прякорите "Сафо" или "Жорж Санд от Царско село". В Петербург има специални места, където можело да бъде намерен партньор, появява се професията на мъжа-проститут. Законодателството, което преследва мъжете-хомосексуалисти се появява още в началото на XVIII в. при Петър Първи, но въобще не третира въпроса са жените-лезбийки, осъдени за такъв тип контакти обаче за разлика от строгите присъди на Запад има много рядко и то обикновено с друг тип престъпление. Известните руски градски бани втрещявали пътешествениците си с това, че до края на XVIII в. къпането е общо, а в последствие особено в градовете теляците изпълнявали няколко функции. Учените говорят за съществуването на цяла градска субкултура, свъзана с хомосекуализма сред мъже и жени.
Какво обаче следва да се има предвид, особено в съвременността - отказа на светската държава и Руската Православна църква да превърнат тези естествени аномалии в силово налагана държавна политика. Това е отказ, който е категоричен и едва ли ще се промени и именно силовото налагане на хомодескуалните контакти и образованиета на малолетни в православна Русия както и у нас е неприемливо и обяснява и отказа да бъде подписана Конвенцията.
Руската православна църква е не по-малко категорична от нашия Синод и отдавна дискутира проблемите. Ще ми се да цитирам цял един пасаж от сайта й :"... Священное Писание называет грехом всякое нарушение Божественного закона (см. 1 Ин. 3: 4). Господь Творец наделил мужчину и женщину душевными и телесными особенностями, чтобы они дополняли друг друга и тем самым составляли единство. Святая Библия свидетельствует, что брак как постоянный жизненный союз между мужчиной и женщиной был установлен Богом в самом начале человеческого бытия. По замыслу Творца, смысл и цель брака состоит в совместном спасении, в общем труде, взаимопомощи и телесном соединении для рождения детей и их воспитания. Из всех земных союзов брак является самым тесным: будут одна плоть (Быт. 2: 24). ... Еще более тяжким грехом является удовлетворение чувственной потребности противоестественным способом: «Не ложись с мужчиною, как с женщиною: это мерзость» (Лев.18: 22). В равной степени это относится и к женщине. Апостол Павел называет это постыдной страстью, срамом, непотребством: «Женщины их заменили естественное употребление противоестественным; подобно и мужчины, оставив естественное употребление женского пола, разжигались похотью друг на друга, мужчины на мужчинах делая срам и получая в самих себе должное возмездие за свое заблуждение» (Рим. 1: 26–27). Люди, живущие в содомском грехе, лишаются спасения: «Не обманывайтесь: ни блудники, ни идолослужители, ни прелюбодеи, ни малакии, ни мужеложники, ни воры, ни лихоимцы, ни пьяницы, ни злоречивые, ни хищники – Царства Божия не наследуют» (1 Кор. 6: 9–10).
Според руската църква, чието влияние нараства от ден на ден в историята се наблюдават печални повторения - в период на опадък обществото е поразено като от метастази от онова, което църквата смята за грях - користолюбие и разврат и особено содомитството, термин, в който се включва и хомосексуализма. Отношението на Руската църква по този въпрос е крайно радикално - тя отрича всякакъв естествен произход и твърди, че няма никакви доказателства за това че става дума за генетични разричия. Според руските богослои става дума за "духовно-нравствена болест" и психически деформации. И нещо повече според РПЦ фактът, че в западните общества, чийто израз е и Истанбулската конвенция, се налага разбирането, че става дума за "малцинство", чиито права се защитават, това е още по-страшно. Ако един лекар вместо да лекува болния му говори непрекъснато, че е здрав, той е престъпник...No comments, както се казва. И нещо много съществено както пише прот. Константин Островски: "Церковь ненавидит не гомосексуалистов, а гомосексуализм".
ПП. Всеки ден - по ред, нали така. Е понякога може и по два.
ППП. Дневникът на Вел. кн. Константин Констнатинович https://mybook.ru/…/sudba-vencenosnyh-bratev-dnevniki-veli…/

* Проф. дин Румяна Михнева е балканист и русист. Защитила е дисертация като аспирант в Московския държавен университет „М. Ломоносов“Автор е на книги за османското завладяване на Балканите, отношенията на Русия с Османската империя – ХVІ – ХVІІІ в., градска история на Варна. Ръководи проект по културна и научна дипломация към СУ „Св. Климент Охридски“. Участвала е и ръководила проекти, свързани с културното наследство и туризма. Автор е на серия от научнопопулярни филми за културното наследство на Черноморието и България.