„Маслиновата клонка” на Ердоган се оказа венец от съюзници терористи
Симеон Николов, 10.02.2018
Поради многото спекулации и безпрецедентна дезинформационна кампания, както и поради изявлението на президента Ердоган, че ислямистките групировки, които воюват на страната на Турция в Северна Сирия ще спасяват населението от кюрдски „терористи”, е полезно да хвърлим един поглед върху тях: кои са, какви са досегашните им бойни подвизи, кой ги подготви и въоръжи, кой ги ръководи, какви са интересите им. Спазвайки правилото, че една информация трябва да е потвърдена поне от 2–3 независими източника, вече можем да пристъпим към оценката й, защото данните не само се потвърждават, а се допълват и разширяват.
От тази информация може да се направят изводите, че:
– Както операцията на турските ВС няма нищо общо с наименованието й „Маслинова клонка”, така и на групировката ислямистки отряди неоснователно е дадено името „Свободна сирийска армия”, създадена 2011 г, но разпаднала се до 500 души без структура и командване, а последните 62 бойци от нея, подготвени и въоръжени от американците преминаха заедно с оръжието си към терористичните групировки още след пресичане на границата през 2015 г.. Когато САЩ разбират, че тя е ненадеждна за партньор срещу „Ислямска държава, привличат кюрдската YPG /Отряди за народна защита/. Дали Ердоган си спомня, че през 2015 г. Пентагънът публично обяви, че най–малко 50% от т.н. „Свободна сирийска армия” се състои от радикални ислямистки групировки?
– С течение на времето се забелязва размиване на различията между Свободна сирийска армия, Ислямска държава, фронта Ал–Нусра, Ахрар Ал–Шам и др.
– От планираните за включване в необходимата на Турция армия от около 90 ислямистки отряди, участват само 43, представени от техните командири при първия сбор на турска територия. От трите най–големи групировки в армията са включени части от тях, а останалите се вливат в нея с целия си личен състав. Така общата численост на сегашната „Свободна сирийска армия” е между 20 и 25 000 души.
– Почти всички от групировките използват символа на „Ал Кайда” върху знамената си, а някои и сега поддържат тесни връзки с терористичната организация;
– Част от групите са участвали на страната на турските въоръжени сили още при първата операция в Сирия „Щита на Ефрат” през 2016 г., а други са преминали подготовка в турски лагери от септември 2017 до януари 2018 г. , формирани са бойни структури и са обучени в използване на модерно въоръжение, включително и ракетни установки.
– За 5 групировки се твърди категорично, че получават подкрепа, указания или са на пряко ръководство на турското разузнаване.
– В най–малко 3 групи има много чуждестранни бойци. Самостоятелно се открояват една чеченска и дори една група, в която участват и кюрди.
– Сред командирите им има както отявлени доказали се със зверствата си терористи, така и известни бандити и дори търговци на дрога. Някои от групите са изцяло с доказано терористично минало и фигурират в списъците на терористични органвизации. Те са познати на кюрди, йезиди, алевити и хриситяни с методи, които не се отличават от тези на „Ислямска държава”.
– Интересът им според признанията на някои е бил да получат въоръжение от Турция, а на други– да се установят и поемат контрола над определени райони в Северна Сирия.
– Въпреки екстремисткия им характер, много от тях провеждат редовни, ежемесечни, дори ежедневни срещи на турска територия, очевидно под чадъра на турсдките власти и специални служби.
Предвид на честото цитиране на някои имена, примери за насилие или „успешни” акции за „освобождаване” на селища, е добре да се знаят имената на по–важните от тези радикални групировки, съюзници на демократична Турция:
1. Jabhat al-Nusra с новото име Hayat Tahrir al-Sham e най–голямата и известна като сирийския клон на „Ал Кайда”, основана 2011 г. организация, определена от САЩ като терористична още 2012 г., което не пречи да й обещае по–късно да се превърне в бъдещата армия на Сирия, поради което си смени и името. Командир на групировката е Mihemed El Colani. Подпомагана е от Саудитска Арабия. Основните й сили в момента са съсредоточени в провинция Идлиб. Признава, че се е присъединила към операцията на Турция в Африн, защото се надява да получи нови оръжия. С получени наскоро противозенитни ракетни комплекси, вероятно през Саудитска Арабия, свали руски самолет над Идлиб.
2. Ахрар Ал–Шам е една от най–големите бунтовнически групировки, с които Турция отдавна си сътрудничи. Тя е съставена от салафистки милиции. Поддържа тесни връзки със сирийския клон на Ал Кайда– фронта Ал–Нусра. В Германия е обявена за терористична. Оперира в провинция Идлиб. През 2016 г. участва на страната на Турция в операцията „Щита на Ефрат”. Нейни представители присъстват на преговорите в Астана.
3. Бригадата Sultan Murat е съставена предимно от туркмени, чийто бойни групи са известни от боевете в източната част на Алепо. Има пряка връзка и подкрепа от турското разузнаване. През последната година достигна численост 2000 души чрез сливане с други групи, между които Зеки Туркмени, Туркменската бригада на мъчениците, Ел Йермук и др.
4. Бригадата Fatih Sultan Mehmet се състои от туркмени, но сред тях има и турци. Първоначално е разположена в източно Алепо, но след това се премества в контролирания от Турция сирийски регион Shahba. Взема участие в турската операция «Щита на Ефат» в Северна Сирия. Командва се от Мехмуд Силеман и наброява над 300 души.
5. Бригадата Uleiman Shach има състав от 300 души под командването на Абу Емсха. Фотоси от сражения с тях показват, че разполагат с леко стрелково оръжие и средно–тежко оръжие и открито носят символите на „Ал Кайда”.
6. Бригадата Фарук е близка с Мюсюлмански братя /а Ердоган е привърженик на Мюсюлмански братя/. Ръководителят й Абу Сакар стана известен, когато извади сърцето на един сирийски войник и го изяде пред възторжената тълпа, а кадрите обиколиха света благодарение на един журналист от BBC, който се е срещал с него.
7. Бригадата Samargand e съставена от туркмени от Алепо, но изглежда е единствената бед постоянна база. През последните месеци бойците й поетапно са обучавани в Турция, заедно с членове на групата El-Efad. Подчинена е пряко и получава всички заповеди от турската армия. Месечното възнаграждение на членовете й е 300 долара. Командирът й Еhmed Feyad бе убит преди седмица по време на операция «Маслинова клонка” в провинция Африн. Преди това е бил доста известен като шеф на банда.
8. Ahrar Al-Shargia е съставена главно от членове на племето Al Shihatata от източния сирийски регион Дейр ез–Зор. Наброява 700 души. Известна е с използването и търгуването на наркотици. Всички бойци от групата са обучени в Турция. Поддържа много тесни връзки с двете големи групировки – бившия фронт Ал Нусра и Ахрар Ал Шам.
9. Faylaq Al-Sham е всъщност един оцелял батальон от 500 души, базиран в северносирийския град Ezaz. Командир на батальона е Ebdullah Brozu .
10. „23 сили” има 300 бойци с командир Yasir Ebu Eli Hirac. Сражавала се е със сформираните от САЩ «Сирийски демократични сили», чието ядро е от кюрди от YPG. Привлечени са много чуждестранни бойци. Получава помощ директно от Турция и указания от турското разузнаване. Провежда редовните си месечни срещи в Турция.
11. Sigor Al-Cebel се установява в Алепо, след прогонването й от фронта Ал Нусра. Нейн командир е Ehmed Xeriye. Състои се от 1900 души, между които много чуждестранни бойци. Ежедневни срещи се провеждат в приграничния турски град Килис.
12. Jabhat al Shamiyah се състои от 1000 бойци от разпаднали се джихадистки групи като армията на муджахедините, фронта Al-Asala, ислямисткия фронт Al Jabhat Al-Islamiyyet и др. Има тесни връзки с бившия фронт Ал Нусра, сега Hayat Tehrir al-Sham. Поддържа преки контакти с турското разузнаване.
13. Junud al-Sham e чеченска милиция. За участието й в операцията на Турция в Африн съобщава истанбулския вестник Йени Акът. Командирът й Muslim al-Shishani също е чеченец, а групата му е подчинена пряко на турската армия. Групата на Al-Shishani е в списъка на САЩ на терорстичините организаии и е известна със сътрудничеството си с «Ислямска държава».
14. Jabhat al-Shamia е сунитско–ислямистки съюз от района на Алепо. Участваше в боевете при обсадата на Menagh. През 2016 г. се присъедини към турската операция „Щита на Ефрат” и участва в окупирането на сирийския град Джараблус, където и днес се веят турски знамена. Командир на формированието е Абу Муслим.
15. Jaish al-Nihbe е ислямска милиция, в която има и кюрди, но такива, които са срещу Отрядите за народна защита /YPG/. Затова турската пропаганда често изтъква, че турската армия не се бие срещу всички кюрди, макар че тази групичка въобще не може да представлява кюрдския народ.
16. Полк Al Mistefi, известен по–рано под името „13–та сила”, има 300 души личен състав. Всички срещи се провеждат на турска територия и логистично е подпомаган от Турция.
Списъкът може да бъде продължен. Има и други по–незначителни групи, привлечени от турската страна – Al-Wakkas Wegas, Munteser Billah, Al- Shamal. Освен това, други източници цитират допълнително групировки като бригадата Нуредин Ал–Зенки, бригадата Джаиш Ал–Наср, Северен щурм, Девета специална част, Туркистанска ислямска партия и др. Въобще, яко са поработили турските служби, но енергията им очевидно не е била насочена към укрепване на мира в съседна Сирия.
Главното е, че Турция използва терористи и бандити срещу мирното кюрдско население в провинция Африн, чиято защита е оставена само на 8 000 –та кюрдска милиция „Отряди за народна отбрана” на кюрдската Партия на демократичния съюз /PYD/. А тези терористи са обучени и въоръжени с модерно оръжие от страна–член на НАТО, която многократно е твърдяла, че не поддържа връзка с терористични организации. Горните данни говорят обаче за противното. Джихадистите демонстрират вече същата бруталност в провинция Африн срещу цивилното население, дори разпространяват в стила на терористите видеозаписи в интернет–пространството като този с голото тяло на жена–боец от кюрдската YPG с отрязани гърди обградено с маслинови клонки. Дали последното е цинична подигравка към временния им началник Турция, дала името на тази операция «Маслинова клонка», можем само да гадаем. Със сигурност обаче, ще окървяват Африн и Манбидж, ако операцията не бъде спряна. Така както Ислямска държава искаше да унищожи Кобане, където се изграждаше уникалния модел за демократично самоуправление, чуждо да исляма и на региона. Със сигурност Ердоган няма да спре да говори, че страната му е по–демократична от Западна Европа, че единствен той се бори срещу тероризма, докато предоставя приграничните си градове за техни бази, а европейските лидери на срещата във Варна ще стиснат ръцете му с предложение за помирение. На каква цена?
|