Спекулациите за участието на руския «Вагнер» в Сирия и американските военновъздушни удари

Симеон Николов

На 08. февруари 2018 г. военновъздушните сили на САЩ нанесоха удар срещу сирийски проправителствени милиции край бившия нефтопреработвателен завод Ал–Исба на 17 км  югоизточно от Алхиях, в отговор на настъпление срещу охраняван от Сирийските демократични сили /СДС/ обект.

Това въобще не е кюрдски регион, въпреки, че чухме нещо подобно в интервюта с български политици, които се правеха на «експерти». Не е имало нито редовна сирийска армия, нито се потвърди участието на частната военна компания «Вагнер». Изопачаването на информацията тръгна от един украински сайт, която се хареса на някои с антируската й насоченост. По–меродавна, макар и пестелива се оказа тази на Пентагона.

В повечето коментари в България се пропуска най–важния повод за нападението и ответния удар: това са нефтените и газови съоръжения, които до август 2017 г. бяха под контрола на «Ислямска държава» и освободени от Сирийските демократични сили, чието ядро са кюрдите, подкрепени от САЩ. /От 2012 до 2014 г са владени от сирийската опозиция./ Законният им собственик е сирийската държава, но вместо да бъдат върнати на нея, американците и СДС останаха в региона. Интересът им е да използват контрола си върху най–богатите находища като средство за натиск в бъдеще срещу Ассад.  Те контролират нефтените полета Талиех, Ал–Исба и Ал–Омар.

Съставът от местни племена и вероятно доброволци поражда предположение, че интерес към атакувания обект е проявен от местни бизнес–среди, които губят от блокирането на това производство. Освен това, веднага стана ясно, че тяхната операция не е била съгласувана нито със сирийската армия, нито с руски сили. А заради непрофесионални действия или предателство, нападенито им е било очаквано от американците и от СДС. Удобен момент за САЩ да демонстрират «червената линия», която сирийската армия и Русия не трябва да пресичат.

Други информации сочат, че просирийски милиции са се приближили до газопреработвателния център  Коноко  в провинция Дейр ез Зор, който е третият по големина в Сирия. Съгласно договора на правителството на Ассад, руската фирма „Евро–Полис” ще получава 25% от печалбите на нефтените находища. Но в Коноко е останал само един газов преработвателен завод, построен от американците 2000–та год. и добре запазен, за разлика от всичко друго наоколо. Т.е. не представлява интерес за голяма енергийна държава като Русия. А проправителствените сирийски милиции успяха да завземат само едно от най–бедните нефтени находища на западния бряг на Ефрат – Ал–Таим /600 барела на денонощие/.

Не бе обърнато внимание на въоръжението и силите на двете групировки и подкрепящите ги САЩ и Сирийската армия. Просирийските милиции, съставени от бойци от местни племена, са били въоръжени с леко стрелково и средно–тежко оръжие, което предполага, че намеренията им са били сериозни, но не мащабни, т.е. не случайно във втората информация се използва думата «приближили се», а не «опитаха да завземат». Съмнително е дали точно цитираните самолети Ф–22 са участвали или други, а представилите първоначалната информация журналисти пишат очевидно некомпетенто от военно–техническа гледна точка. Ф–22 Раптор е един от най–скъпите и модерни бойни самолети и поради скъпата им подръжка един литателен час струва 44 000 долара и е малко вероятно да бъде използван за удар по някаква малка група от 150–200 непрофесионални военни. Освен това, неговите бойни предимства  са в бой във въздуха от далечно разстояние. А наблизо не е имало сирийска или руска бойна авиация. Авторите на фалшивата новина използват това име на свръхмодерен самолет за да изтъкнат преимуществата на американската машина и за тезата си, как Русия щяла да бъде изметена от Сирия. Но пропускат, че руският Су–35 е много по–маневрен, има по–голяма огнева мощ с новите си ракети и т.н.

Дали е имало наблизо Ф–22? За първи път той бе прехвърлен  след 2016 г. в Североизточна Европа по повод на военно–въздушни учения.   През февруари 2012 г. бе използван и в Афганистан. Бойният му радиус на действие е 759 км.

В основата на «информацията» беше поставено твърдението за присъствие на частната руска компания «Вагнер» и загинили най–малко 100 бойци от нея. От официалното изявление на руското МВнР се потвърждава първоначалната информация и от Пентагона. Сред убитите няма повече руски граждани от първоначално обявените 5  в Сирия, които обаче не са военни, нито се посочва да са от района на събитието.  Но когато миналата година в тила на терористите бяха заловени над 110 военни от 8 чужди държави, между които 3 членки на НАТО, САЩ запазиха пълно мълчание, а Русия не го превърна в пропаганден инструмент. Затова и в сегашния случай се породиха съмнения, че «големите» прикриват някакъв сблъсък.

Вярно е, че  в Сирия има руски частни военни компании, каквито имат САЩ в  Ирак /когато се изтеглиха, подбраха 8 ЧВК/, в Афганистан и др. страни, по–късно и 2 такива в Украйна, а ако се върнем още по–назад във времето – и на Балканите / MPRi – Military Professional Resoursces Inc/, участвала 1995 г. в операция «Буря»., провеждала обучение в България и Македония. Особено показателно е, че същата е използвана за подготовката на грузинската армия, преди авантюрата на Саакашвили да предизвика конфликта на Грузия с Южна Осетия и руския контингент. Има и множество британски, австралийски и др. ЧВК. Този бизнес днес е за над 125 млрд долара.

Важно е да се има предвид, че частните армии нямат право да влизат в директни сражения, да издвършват нападения и да убиват умишлено. Те се използват за изпълнение на специални задачи, охрана на енергийни обекти,  спасяване на заложници и др. Разбира се, че и държави сключват споразумения с ЧВК. Ненормално би било, ако Москва или Дамаск не сключат договор. Дори ООН имат такова споразумение например с британската ЧВК Aegis Defence Services.

Интересен би бил въпросът, каква роля би имало евентуалното използване на ЧВК в т.н. хибридна война. Още повече, че вече сме ставали свидетели, макар и със закъснение,  на такива примери.

В случая със Сирия се споменават както «доброволци», така и ЧВК, затова трябва да се прави разлика между тях. Доброволци от Европа участват в групировки в Сирия и в Украйна. Докато в ЧВК се привличат само изключителни професионалисти от специалните сили, които допълнително получават висока специална подготовка. Има ЧВК специализирани например по сапьорство или по охрана на застрашени лица, вкл. и журналисти. Впрочем, в ЧВК участват и българи, но броят им е спорен.

Тъй като едно фанатизирано издание в България  поде пропагандния балон за избити стотици руснаци в Дейр ез–Зор със заглавие «ЧВК в Русия – легализиран инструмент за тероризма на Кремъл», нека дори и за непросветените  да бъде ясно, че освен че нито американските, нито руските ЧВК водят директни сражения, в случая руската «Вагнер» има огромен принос за победата над терористичната «Ислямска държава». Той се изразява в изпълнение на диверсионно– разузнавателни задачи от малки групи, които осигуриха коридори за вклиняване на сирийския спецназ «Тигрите», спасиха живота на сирийците в стотици освободени от теростите населени места. Така че е твърде наивно, глупаво и срамно да се пише в български издания за «руски тероризъм, оставил кървави следи». Вярно е, че има разлика между поведението и способностите на бойците от тези армии, които се дължат на предишната им подготовка, участия в операции, морал и живот. Онова, което различава  най–голямата американска ЧВК «Блекуотър», станала известна в Ирак, където спечели 1,3 млрд долара и етикета «Първо стреляй и после питай», от руската «Алфа» например е, че последната никога не е допускала такова поражение като «Блекуотър» в иракската Фалуджа, където терористите влачеха американските бойци по земята. Нито биха изпаднали в ситуацията  на площад Нисур в Багдад, където американските рейнджъри започнаха да стрелят по цивилни граждани, избивайки 17 души и ранявайки 20, между които и деца.

Поредните антируски изстъпления за «тероризъм» и «кървави следи» не биха си заслужавали коментара, ако не се утвържадаваха три тревожни последствия:

Първо, опростявайки и опошлявайки темата, подобни словоболудства засмукват неосведомени и безкритични  граждани, които  пишат по социалните медии, че частната военна компания «Вагнер» вече била в България. Това напомня на смешните опасения, че рускините по българското Черноморие били със странно натренирани тела. Интересно защо по турските курорти изглеждат по–секси? Сякаш се съревноваваме по неадекватност с  изявленията на Ердоган, че европейските страни са фашистки, а Турция има най–добрата демокрация. Изкуственото създаване на враг, независимо кой ще е той, румънец, сърбин, македонец, грък, турчин или руснак, не работи за националния интерес, а за превръщането на страната в лесно манипулируем обект на международната сцена, който може да бъде жертван за чужди интереси. А експериментът с Украйна показа, до какво води това във всички области на обществения и икономическия живот.

Второ, отсъствието на хигиена в това отношение в някои медии се разпространява като епидемия и предизвиква само удивление от лекотата, некомпетентостта, безотговорността, с която се тиражират подобни внушения. Същите тези медии говорят срещу фалшивите новини, но сами ги произвеждат, пресяват автори и интервюирани според «политкоректното» им и обтекаемо говорене. В резултат на това дори по националните медии слушаме понякога невероятни и необясними за здравия разум глупости. А гостите, защитавайки сбърканите си и отровени от омраза позиции, дори не забелязват, че се превръщат в защитници на тероризма. Всички вкупом, завладяни от някаква антируска мисия, дори не намират за важно да посочат нарушаването на член 2, несъобразяването с член 42 и изопачаването на член 51 от устава на ООН от Турция с военното си нахлуване в Северна Сирия, сякаш не съществува межднародно право или то важи за едни, а за други, не.

Трето, всичко това стремително води до задълбочаване на разделението на нацията, до тревожното увеличаване на грубите закани в социалните медии към всеки инакомислещ, стигащи до желание за ликвидиране, премахване, насилие и т.н. Но истинските виновни за това не са отправящите тези закани, а онези, които внушават омраза и разделение, поляризират евентуална дискусия, подкопават възможността за конструктивен и експертен диалог и собствения си авторитет, ако някога са имали въобще такъв и правят невъзможно да се обединим около някакви общи цели поне по най–важните въпроси на националната сигурност. Те извършват вече престъпление за разлика от пишещите заканите в социалните мрежи.  Опасявам се, че не могат и да преодолеят вече това поведение, защото то се превръща в болестно психическо състояние, при което губиш способността за нормална, обективна, експертна оценка на събитията и на последствията от собстевините си действия.