Военен разузнавач за скандала «Скрипал» и поуките от историята
Интервю с полковник о.з. Методи Алексиев, специално за „Експерт–БДД”
Полковник о.з. Методи Алексиев е с 40 годишен стаж във Военното разузнаване. Заемал е длъжностите зам.началник на оперативен отдел и началник на секретното деловодство, картотеката и архива.
Господин Алексиев, по скандала с отровения двоен агент във Великобритания и експулсирането на посланици възникнаха паралели с други събития от историята като повода за война в Ирак или атентата срещу папата и кампанията срещу България. Загърбваме ли поуките от историята и каква е ролята на разузнаванията?
– Крайно време е специалните служби на водещи страни в ЕС и НАТО да приключат с подобен подход на омаскаряване на други страни с неверни данни и клевети. Защото бившият премиер на Великобритания Тони Блеър продлъжава и днес да се извинява за нападението срещу Ирак, който се оказа, че не разполага с оръжия за масово поразяване.
След клеветническата кампания срещу България във връзка с опита на Агджа да убие папата, никой не се е извинил на нашата страна до ден днешен, ако изключим недомлъвките на папата при посещенито му в София. А обвиненият Сергей Антонов заболя по време на пребиваването си в италиянския затвор и почина. И днес не се знае как и с какво е обработван и доведен до това състояние, в което го освободиха.
Но при тези случаи нямаше масови отзовавания на посланици и санкции срещу отделни страни.
В ситуациите, които изброихте, ролята на разузнаванията с техните възможности за добиване на информация, но и с анализаторските им способности, разбира се нарастват. Въпросът се свежда до това, как управляващите елити ги използват. В случая с атентата срещу папата бяха ангажирани всички държавни органи, включително и военното разузнаване в изясняване на обстановката и противодействие на антибългарската кампания. България беше задълго изолирана и понесе много политически и икономически загуби. И тогава беше проявено единство на страните от НАТО, както и сега. Днес сме свидетели и на двоен стандарт: Няма санкции за стотиците избити жени и деца от турските въоръжени сили, но има такива за едно криминално престъпление от неизвестен извършител.
Бомбардировките в Сърбия бяха резултат пак на непроверена информация, което доведе до невинни човешки жертви и разрушения.
Ние също сме имали убити в мирно време офицери. Например взривения от терористична организация подполковник Иван Галчев, който има паметник в Алжир или подполковник Георги Евтимов, военен аташе в Алжир, заклан по време на сутрешен крос в парка.
Мислите ли все пак, че Великобритания може да се окаже права в обвиненията си и какво бихте казали за практиката да се ликвидират предатели?
Не може на базата на това, какво вярва някой да се отправят обвинения и създава международна коалиция. Това изисква доказателства. Но в случая само елементарен анализ води до извода, че единствената страна, която няма никаква полза, а само вреда от станалото, е Русия.
Колкото до втората част от въпроса Ви, този двоен агент е бил вече осъден и лежал в затвора в Русия и ако са искали, лесно биха могли да го отстранят, а не да чакат 14 години по–късно, след като вече са го разменили със свои агенти и разузнавачи. Истината е друга, но едва ли ще излезе наяве, ако покушението е организирано от контраразунаването на друга държава. Практиката за ликвидиране не е присъща на класическото разузнаване, а цитираните случаи във Великобритания не са доказани.
Дипломати или разузнавачи биват експулсирани и не се ли нанасят взаимно вреди на страните, които го правят и ограничават възможностите на собствените си органи?
Тук става дума за кадрови разузнавачи под едно от прикритията им зад граница– дипломатическите представителства. Тези канали и възможности се използват от всички, включително и днес в посолствата на всички държави от Вашингтон до Албания, София, Пекин и Токио.
Относно вредите: Спомнете си 1980 г, когато САЩ прекъснаха дипломатическите си отношения с Иран и това се отрази доста негативно на последващите събития.
Но разузнавачите под прикритие в дипломатически представителства не са единствените органи на разузнаването. Остават да действат агенти, които са на пряко ръководство на Центъра. Остават нелегалните разузнавачи, доколкото съответната страна ги има, защото нелегалното разузнаване е по възможностите само на големи държави, макар че и ние имахме такова.
Имало ли е случаи с превербоване на агенти или вербовка на наши разузнавачи подобно на случая със Сергей Скрипал?
–Това е класическа практика и цел на всички контраразузнавания. Многократно е подхождано и към наши оперативни работници. Имало е случаи и на превербоване на агенти, които става агент–провокатори. Такъв е случаят, при който турското разузнаване реализира ареста на полковник Пеньо Пенев, единственият български военен разузнавач лежал над 10 години в турски затвор, който си отиде огорчен от този свят, обвинен като доносник.
Като говорим за поуки от историята, докъде стигна изготвянето на история на българското военно разузнаване и можем ли вече да направим някои оценки и изводи?
– По първата част на въпроса трябва да се обърнете към авторите от Военна академия. Действително вече излезе от печат Първи том. В подготовка е Втори том на историята.
Като първа по рода си безспорно, тя е полезна. Няма да премълча обаче, че забелязвам някои пропуски, които най–вероятно се дължат на непознаване и недостатъчен анализ на информацията, с която екипът е разполагал.
По отношение на паралели с днешната действителност и поуките, може много да се говори– от мотивацията за работа на оперативния състав до обективното и безпристрастно представяне на историческите факти.
Така например, не е отразено влиянието на историческите събития върху структурите, мястото и задачите на разузнавателния отдел на МО непосредствено след 1944 г. А премълчаването на истината за събитията, при които са извършени убийства и жестоки изтезания на много невинни хора без да са посочват виновинте за това, дава погрешна представа на съвременния читател за военното разузнаване. Защото структурите на разузнавателния отдел в обединенията, съединенията и частите, които са били съпричастни към някои извращения, са преминали към МВР едва през 1948 год., а тогава разузнавателният отдел на МНО започва да се занимава само с външна разузнавателна дейност.
Какви примери за споменатите от Вас предстъпления бихте могли да дадете?
Когато се нанасяхме в сградата на бившото Разузнавателно отделение на МО на ул. Димо Хаджидимов, сега «Владайска» № 7, в пристройка до нея намерихме заровен чувал с човешки череп и тежка верига.
Многобройни са примерите в страната за безследно изчезнали хора, включително и на военнослужащи, като например Евтим Евтимов от Пирдоп или Рафаил Аксентов. Други бяха осъдени от военен съд на различни срокове строг тъмничен затвор, а трети – разстреляни.
Тъй като говорим за ролята на разузнаването обаче, трябва да отбележа, че когато се представя подборно или тенденциозно в цифрово изражение докладваната информация от Разузнавателно управление след 1949 год. само на държавнвите и политически органи, се губи реалната представа за същността и приноса на военното разузнаване. Защото неговото основно задължение е да доставя иннформация на нуждите на въоръжените сили, за съвременното въоръжение, подготовка и фортификационно оборудване, както и доставяне на нови видове образци въоръжение и техника.
Освен това, когато в историята, която остава за поколенията като основен източник на информация, не са отразени постигнатите възможности на агентурното разузнаване, съвременниците не могат да добият реална представа за резултатите и значението на съответните решения на държавните органи.
Не мога да се съглася и с обсолютно невярната оценка в първия том, че Комисията по досиетата изпълнявала стриктно Закона, така както е приет от Народното събрание. Свидетели сме на системно нарушаване на Закона както от Председателя на Комисията, така и от нейни членове. За тези нарушения многократно съм посочвал публично конкретни случаи.
Въпросът за чуждите граждани и лица без гражданство, живеещи вън или в България, не е включен в Закона, но на Комисията са предоставени всички материали, нанасяйки морелен и психиченски удар върху хората, които са помагали на военното разузнаване на България.
Например, доскоро мой познат водеше дела за оневиняване /анулиране на присъдата/ на гръцки съд, обвинен в шпионаж в полза на България. Тоест, пораженията остават и днес и върху поколенията и това трябва да се разкаже и в историята. А можете ли да си представите, каква е съдбата на такива хора в някои арабски страни?
Изключително вредният закон за досиетата доведе до омаскаряването им и до създаване на негативно обществено мнение въобще към тази много трудна, но достойна професия. Трудно някой ще се съгласи да сътрудничи при това опошляване и ерозиране на разбирането за дълг за защита на родината. Виждате, че няма кандидати и за въоръжените сили, а военното разузнаване е част от тях, то не е нито политическо, нито контраразузнаване. Изоставена беше ценна агентура в Близкия Изток, в Турция и други страни. Личният състав на разузнаването се демотивира. Надявам се този период да бъде преодолян.
Днес разузнаването ни в състояние ли е да предупреди своевременно за подготовката на евентуална война?
Надявам се, че то е в състояние да разкрие всеки опит за внезапно нападение срещу България, въпреки че понесе тежки загуби в изтеклите 28– 30 години, включително редуциране на състава му, освобождаване на стотици добре подготвени оперативни работници с високи професионални умения, владеещи по 2–3 и повече чужди езици, с добри анализаторски способности.
Предполагам, че решението на министър–председателя на Република България по време на последното заседание на Съвета за сигурност към Министерския съвет е взел правилното решение не само въз основа на доклада на посланика ни в Москва, но и на анализите на Националната разузнавателна служба и Служба «Военна информация».
Не бива да се подценява и взаимодействието с партньорските разузнавателни служби.
Други публикации от и за полковник о.з.Методи Алексиев:
1. Нова книга: „Моите четиридесет години в Разузнавателно управление на ГЩ”
http://expert-bdd.com/index.php?option=com_content&view=article&id=1722:2015-08-06-16-06-15&catid=17:--&Itemid=36
2. Какво крият и могат да предизвикат 33 000 досиета на чужденци във военното разузнаване
http://expert-bdd.com/index.php?option=com_content&view=article&id=1613:2015-01-27-22-21-42&catid=17:--&Itemid=36
|