Външната политика на НР България на Балканите преди 1989 г.

Любомир Шопов

Външната политика на НРБългария на Балканите към края на нейното социалистическо съществуване беше част от прецизно осмислена и разгърната дейност на суверенната българска държава в широк международен аспект. България беше активна в ООН и нейните структури.

В рамките на Варшавския договор и Съвета за икономическа взаимопомощ в Европа бяхме флангова държава, граничеща с Гърция и Турция, което геостратегически и регионално ни правеше водещ фактор за отпор срещу възможна агресия на НАТО на Балканите в годините на Студената война. Държавата имаше 140 000-на висококвалифицирана армии, 300 бойни самолета, 2 700 танка,мощни ракетни, сухопътни и военно-морски сили, непревзимаеми защитни линии на юг. България имаше и надеждни съюзници, готови заедно да не допуснем агресия и намеса във вътрешните ни работи.

Основните направления за конкретна дейност - по-специално за дипломацията, се формулираха кратко и ясно в заключителните документи на конгресите на БКП. От там насетне Министерството на външните работи имаше задължението и възможността да разгръща инициативи и да използва специфичните възможности на професията. Главна цел беше запазване на мира и спокойствието на Балканите, които тогава не бяха раздробени на много държави. Отдел "Балкански страни" отговаряше за отношенията на България със СФРЮгославия/в нейния състав влизаха републиките Македония,Черна гора,Хърватия,Босна и Херцеговина/, Турция, Гърция, Албания и Кипър. Силата на министерството на външните работи по балканското направление се състоеше в това, че министърът Петър Младенов и ресорният заместник-министър Иван Ганев и техните предшественици бяха изградили екип от десетки дипломати, изграждани професионално с години, които гарантираха компетентна работа на посолствата и на секциите в отдела, отговарящи за отделните страни. МВнР координираше и многостранното сътрудничество на Балканите, икономическите, културните, спортните връзки.

Конкретно за периода 1985-1989 г., в който имах най-пряко отношение към Балканите успяхме да нормализираме отношенията с Албания и да ги възстановим на ниво извънреден и пълномощен посланик. Последваха интензивни икономически контакти. СФРЮгославия беше лидер на Движението на необвързаните, в което членуваха десетки държави от света."Македонският" и други въпроси дълго време държаха отношенията ни на ниско за две съседни държави ниво.  Заедно с югославските колеги "разчупихме" ледовете и осъществихме разменени посещения на министър-председателите на двете страни, които дадоха тласък за по-активно сътрудничество в областите от взаимен интерес. България неизменно подкрепяше Кипър по "кипърския" въпрос и развивахме добри отношения на коректна и приятелска основа. България и Гърция бяха прецедент за поведение в годините на Студената война между две държави-членки на най-противопоставените военно-политически групировки в света. Двете страни излязоха със съвместни инициативи за обявяване на Балканите за зона, свободна от ядрено и химическо оръжие. Политическите контакти бяха интензивни и на най-високо ниво. В икономическо и дори във военно отношение се създадоха възможности за нови форми на сътрудничество.

От януари 1985 г. отношенията с Турция рязко се влошиха. В продължение на десетилетия Анкара разиграваше картите за турско малцинство в България и нейно право да се грижи за него и изселническия въпрос - с цел обявяване на автономия в отделни райони. България противодействаше на интензивна дейност на турското разузнаване за създаване на агентурни групи, поддържане на турски дух и спъване на възможностите за интегриране на мюсюлманите в българското общество. Със смяна на имената и затягане на режима на дейност на турските дипломатически представителства у нас възможностите на Турция за намеса във вътрешните работи на България рязко бяха ограничени. София показа, че именно манипулациите на Анкара към мюсюлманите са главна причина за подобен противоречив акт,извършен с цел запазване на териториалната цялост и суверенитета на държавата. Преминахме през различни фази - в това число и секретни преговори доведохме нещата до равноправен диалог в Кувейт, където може би щеше да бъде намерено трайно решение. Но Турция форсираше нещата, бунеше духовете и търсеше граждански стълкновения в нашата страна. На 29 май 1989 г. България отвори границата си. Стотици хиляди мюсюлмани-български граждани, по собствено желание и със задгранични паспорти получиха възможност без визи и други ограничения от турска страна да посетят тази държава и да се завърнат. Повечето от тях предпочетоха да останат. Възникна тежък за България проблем с двойното гражданство, който създава рискове са страната и за ЕС.

България беше уважаван и търсен партньор в международен план. На Балканите-с гъвкавост и уважение към съседите-въпреки мозайката от военно - политически принадлежности и национални интереси през януари 1988 г. в Белград стана възможно провеждането на среща на министрите на външните работи, която завърши със съвместен Протокол, чертаещ конкретни насоки за многостранно сътрудничество. Създадени бяха съответни комисии и график за дейността им.

С края на 90-те години на миналия век дойде и края социалистическа България. Сега ежедневието и суровата действителност дават възможност за сравнение кой какво е правил и прави за своята Родина.