Как да се подреди поредния посланически «пъзел»?

Посланик Майтапчийски

Предложение за допълнения и изменения на Закона за дипломатическата служба. Или за новия посланически „пъзел”, който трябва да се нареди от правителството и президента през тази година.

Лятото е прохладно, но пък градусите в Министерството на външните работи и мисиите в чужбина надхвърлят 40 по Целзий. Страстите на „Жендов”2 са нажежени. Защото трябва да се намерят, изпратят или легитимират над 25 нови/стари посланици в чужбина.
Август е месец на инсинуациите и фалшивите новини и в областта на дипломацията. Но септември ще бъде „месецът на истината” – тогава се очаква президентът Радев да сложи подписа си върху указите на висшите български дипломати в чужбина. Както казва един поет - „септември ще бъде май”. Само за някои, обаче ...
Какви са „фалшивите новини” към този час? Ръководството на МВнР е изключително напрегнато, информират неназовани източници. Лицата от длъжност „директор” на дирекция нагоре желаят да служат на България не от София, а от столица в чужбина. Но техните колеги от чужбина пък не желаели да се връщат в Родината и правят активни телодвижения за продължаване на мандата. Или просто искали нов мандат другаде, по възможност в Европа. С други думи – не желаели да се потопят в българския просперитет. През последните дни треперенето в ръководството на Външно се е повишило до 7ма степен по скалата на Рихтер тъй като вървели клюки за изпращане на бивши министри, депутати, шефове на политически кабинети, представители на службите и пр. на „техните” места зад граница. Ужас!
Напрежението в МВнР по повод желанията на депутати и министри да вземат хляба на дипломатите е трудно обяснимо. По времето на ГЕРБ бяха тотално нарушени законовите изисквания за изпращане на дипломати зад граница. Никой не обръщаше внимание на т.н. политическа квота в Закона за дипломатическата служба за ръководители на мисии или на някакви си изисквания за дипломатическия и технически персонал по същия този нормативен акт. Законът се нарушаваше с всестранното съдействие и на настоящо ръководство на МВнР, което считаше, че си постила „килимче” за следващия мандат в чужбина. Така, че не можем да разберем това напрежение.
Можем, обаче, да разберем тревогите в управляващите среди. Май предстоят избори. Вероятно не малко от управляващите си мислят – „ще ме сложат ли на избираемо място при евентуални избори”, „ще ми търсят ли отговорност за онази далавера”? И т.н. С три думи - сложна и тревожна работа...
Треперят и посланиците зад граница. Те просто са изненадани, че толкова бързо изтекоха годините на техния мандат. Не че са малко, но бяха сладки за тях – никаква работа и много, за българските стандарти, пари. Защото да казваш „йес” на Брюксел и Вашингтон не изисква големи усилия, нали? Пък и някой „конграджулейшън” можеш да получиш за да се изфукаш в България... Оказва се, че работата за Родината от нейната столица, обаче, никак не блазни много от тези наши посланици. Някои били „отсвирени” на конкурсите за постове в международните организации, казват злите езици в МВнР. Други били свикнали вече да живеят в резиденции, различаващи се от гадните панелки, построени през социализма. А трети се считали за просто „незаменими” като професионалисти и хора.... Но кой да вярва на тези „фалшиви” новини?
Преди президентът Радев да подпише указите на новите/старите посланици, бързам да направя предложение за допълнения и изменения в Закона за дипломатическата служба. Вярвам, че Народното събрание ще изпревари Държавния глава и ще приеме тези изключително важни и актуални поправки. Още повече, че те отразяват практиката в т.н. дипломатическа служба през последните години и са от изключителна важност за запазванена нейната стабилност.
И така. В члена за политическата квота в Закона за дипломатическата служба (чл. 24) предагам да се включат нови алинеи:
• Чл. 24 ал 5. (конкретни имена.....) са вечните, несменяеми и доживотни посланици на Република България. Министърът на външните работи определя правата и освобождава от всякакви задължения доживотните посланици в Наредба за прилагане на настоящия закон;
• Чл. 24 ал 6. Вечните, несменяеми и доживотни посланици на Република България могат да заемат в Република България най-малкото пост на заместник-министър след евентуалното си завръщане от мандат, но не повече от 1 година;
• Чл.24. ал. 7. Вашингтон, Берлин, Париж, Рим, Лондон, Виена, Лисабон, Атина, Тел Авив, Женева, Ню Йорк се запазват за изпращане на доживотните посланици на Република България. Изпращането на други лица в тези столици може да стане само в случаи, когато посланиците по чл. 24 ал 5. не желаят или не са във физическо състояние да представляват България. В тези случаи:
o Чл.24. ал. 7. т. 1 Постът се заема с предимство от (конкретни имена...)
o Чл.24. ал. 7. Т 2 При невъзможност за изпълнение на чл.24. ал. 6. т. 1 постът се заема от активисти на признати за демократични партии, Атлантическия клуб и други демократични неправителствени организации с предпочитание към (конкретни имена...).
• Чл. 24 А. (нов) С конкурс между специалисти по латински, старогръцки, иврит пр. библейски езици, девойки и жени с лични връзки сред управляващите в момента политически сили, се избират за ръководители на дипломатически мисии извън посочените в чл.24. ал. 5.
• Чл. 24 Б. (нов) Дипломатите в МВнР, които отговорят на всички условия за заемане на посланически пост в чужбина, могат свободно да кандидатстват за ръководители на мисии в страните от Средна Азия и Кавказ, Молдова, Беларус, Виетнам, Камбоджа, Индонезия, КНДР, Палестина, държавите на юг от Сахара, както и за някои държави от Близкия Изток, списъкът на които да бъде уточнен от правителството.
Съответно в Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина, която следва да отрази новите моменти в Закона, трябва да се постанови, че поради вражеските условия се увеличават командировачните средства на българските дипломати в Руската федерация и Китай, например с 20%. Предвид приобщаването на Украйна, Ирак и Афганистан към евроатлантическите ценности, в Наредбата трябва да се намалят командировачните средства за българските дипломати респективно в Киев и Одеса, Багдат и Кабул, например с 20%.
Давам възможност на законодателя да избере конкретните имена по чл.24. Сред тях, закономерно, трябва да бъдат всички тези, които допринесоха за изключителните успехи на българската дипломация през годините на българския просперитет – бламирането на Ирина Бокова за Генерален секретар на ООН, отлагането на непостоянното членство на Република България в Съвета за сигурност на ООН за след 20 години, подписа върху онзи пасквил, наречен Истанбулска конвенция, както и за подписа върху недоносчето, наречено Договор за нещо с Република (Северна) Македония. При юридическото оформяне на допълненията към Закона, законодателят трябва да отчете традицията и да включи лицата, които имат особена заслуга за забатачването на делото срещу българските медици в Либия. Той не трябва да забравя в никакъв случай заслугите на политиците и дипломатите, които най-после, след десетилетия мъки, мизерия и терзания, ни гарантираха енергийна независимост от Русия. Имам предвид всички тези, които оставиха да ръждясват реакторите за АЕЦ „Белене”, тръбите за „Бургас-Александруполис” и постигнаха забележителни успехи за заобикалянето на България от всякакви газопроводи, като утвърдиха нашата Родина като „глуха енергийна провинция” на Балканите и Европа, но с изключително перспективен хъб „Балкан”.
Разбира се, това е суров текст, който може лесно да се допълни и облече в юридическа форма от нашите народни представители. Убеден съм, че по този начин ще спрем трепереното в МВнР, в мисиите зад граница и в управляващия елит. Ще „приземим” също мечтите на плебса... По този начин ще бъдем честни и към тези, които наистина заслужават ранга и длъжноста на посланик на Република България. Защото те спокойно могат да отидат да берат гъби, както съветваше един бивш премиер, или да се наслаждават на тишината в Слънчака, както обещава един настоящ вицепремиер, по време на реденето на поредния посланически „пъзел”. Убеден съм, че всичко трябва да влезе в нормалните, демократични рамки и тогава няма да има сътресения и треперене. В края на краищата сме правова държава, както твърдят нашите управници. Необходима е също стабилност на българския просперитет!
А и президентът ще си отдъхне най-накрая от тегобите по външната политика и ще може да изпълнява спокойно правомощията си във вътрешната политика (каквито той счита, че има) и, разбира се - в модернизацията на българските ВВС.
Майтап бе, Уили! Или, май, не е майтап.... ?