Кой иска да стане посланик

Елена Старидолска, Капитал, 28 август 2018

Президентът Румен Радев и министърът на външните работи Екатерина Захариева водят тежки разговори за дипломатическите назначения. При последното обсъждане на имената, предложени за посланици, Румен Радев е имал много възражения.

Ако се съди по списъка с разместванията на българските посланици, които Министерството на външните работи предлага на президента за съгласуване, в екипа на Екатерина Захариева ще настъпи пълна промяна, Бойко Борисов ще търси нов министър на правосъдието, а Корнелия Нинова ще се отърве от мощния гръб на вътрешната опозиция в БСП.

Румен Радев обаче е на път да провали някои от тези планове. Одобрението на списъците с посланици е едно от малкото преки правомощия на държавния глава да постави управляващите в позиция да се съобразяват и с него. Разговорите около имената на дипломатите текат от десетина дни, но неуспешно за Екатерина Захариева. А това е само началото на процеса по назначаването на посланиците. Едва след като президентът и Министерството на външните работи си стиснат ръцете с разпределенията по държави, правителството ще одобри списъка и формално от "Дондуков" 2 ще издадат укази.

Според няколко източника на "Капитал" процедурата се бави, защото Захариева и Радев не могат да постигнат съгласие. Отношенията между президента и кабинета и без това са нервни, но недоверието се засилило, след като министърът представила кратък списък с предложения за дипломатически назначения, а президентът по свои канали получил имената на няколко десетки души, които се готвят да отидат на задгранична работа до средата на 2019 г. Според два източника точката на кипене е достигната при спора кой да присъства на откриването на годишната сесия на ООН в Ню Йорк. Засега одобрени позиции за дипломатически рокади няма, но има някои предложения, които са били категорично отхвърлени от "Дондуков" 2. Последната среща с Екатерина Захариева беше в сряда, продължила е над два часа и тя си тръгнала видимо ядосана от сградата.

Президентът може да намери юридически аргументи, за да откаже някои назначения. Открито писмо в този дух му изпратиха преди седмици от Българското дипломатическо дружество - организация на вече пенсионирани дипломати. С него се настоява държавният глава да бъде внимателен в процедурата, защото някои от посланиците ще бъдат изпратени на нов мандат, без да се завърнат в страната, както изисква Законът за дипломатическата служба. Други пък щели да се "ротират на място" т.е. да сменят офисите си в една и съща държава, каквото право нямат.

Радев обаче има един съществен проблем - не може да предложи хора за по-важните позиции, а би искал да има и своя "квота" сред посланиците. Но дори и да имаше, няма как да стане без договорка с правителството затова пазарлъкът най-вероятно ще продължи.

По-интересните имена

Една от най-големите новини в първия вариант на списъка на Екатерина Захариева според поне три различни източника беше, че Цецка Цачева ще стане посланик в Черна гора. Ако назначението се случи, мястото на правосъден министър ще се освободи, а заедно с него се очакваха и още размествания в правителството. Това щеше да позволи както да се неутрализират някои вътрешни напрежения, така и да се отиграе ситуацията с очакваните протести в началото на следващия месец. В сряда обаче Цачева не е била сред обсъжданите имена.

Министърът на правосъдието натрупа много негативи през последните месеци - като се започне със закона за КПКОНПИ, който предизвика скандали и трябваше да бъде спешно поправен седмици след като беше приет, мине се през бягството на затворниците и се стигне до кризата с Търговския регистър. Последният гаф само потвърждава вече взетото решение Цачева да заеме дипломатическа служба. Досегашният посланик в Черна гора - бившият правосъден министър от БСП Младен Червеняков, се завръща в България.

Заради посланическите рокади екипът на външния министър трябваше да претърпи промяна, но и за това няма одобрение. Двама от четиримата зам.-министри са предложени за посланици - Юрий Щерк във Франция, а Тодор Стоянов в Италия. Постоянният секретар на министерството Елена Шекерлетова фигурира в списъка на Захариева като кандидатура за посолството в Берлин. За Германия обаче има спор между външното министерство и президентството, защото по неофициална информация Радев е обещал на посланик Ради Найденов още един мандат там. Найденов беше министър на външните работи в служебното правителство на Огнян Герджиков. Проблемът е, че според закона за дипломатическата служба той трябва да се върне за две години в България. Възможно е да се намери някакво компромисно решение и Найденов да оглави в крайна сметка посолството в Швейцария. Меглена Плугчиева би трябвало да си вземе окончателно довиждане с властите в Берн. Веднъж вече го направи, защото беше подведена, че ще стане посланик в Москва, но след като в Русия отиде секретарят по външна политика на Румен Радев Атанас Кръстин, тя беше върната. Това обаче не може да стане за повече от година. Плугчиева е в списъка за Загреб, а според други източници е вариант и за Черна гора.

Мястото в Загреб е вакантно, след като досегашният посланик Таня Димитрова стана генерален консул в Милано. За този тип назначения няма нужда от мнението на президента. Така и посланикът в Баку Мая Христова замина за Ню Йорк като генерален консул. Най-вероятно това са случаите, за които намекват в писмото си от Българското дипломатическо дружество. Генерални консули станаха и бившият директор на разузнаването Драгомир Димитров в Мюнхен, и бившият директор на НСО Ангел Антонов в Санкт Петербург.

От Рим посланик Марин Райков очаква да замине за Лондон с обяснението, че като на бивш премиер, за да спази закона между мандатите да е две години на работа в България, трябва да му се предложи същата позиция, а тя е хм... заета в момента от друг. Ако президентът приеме подобно тълкувание, това би обрекло дипломата на доживотно "изгнание" в чужбина. От столицата на Великобритания в България се връща Константин Димитров. Най-вероятно той ще стане зам.-министър на външните работи, какъвто беше в правителството на Иван Костов от 1998 до 2001 г., а после и през 2009 г. при министър Николай Младенов.

Казахстан окончателно се превръща в дестинация, където се изпращат хора, за които е добре да изкарат един санитарен период по-далеч от България. След бившия главен прокурор Никола Филчев и съпругата на някогашния депутат от СДС (и бивш шеф на комисията по хазарта по времето на НДСВ) Георги Петров, известен с нелицеприятен прякор, сега за Астана е предложен бившият главен секретар на БСП Димитър Дъбов. Корнелия Нинова би трябвало да е много доволна, защото, ако някой може да "изкара" гласовете, нужни на вътрешнопартийната опозиция, за да я смени като председател, това е той. По неофициална информация обаче назначението на Дъбов изобщо не е сигурно.

Президентът най-вероятно ще възрази и срещу т.нар. "ротации на място". Под тази формулировка се предполага, че се крие намерението на министерството да предложи посланикът в НАТО Иван Найденов да се смени с посланика в ЕС Димитър Цанчев, като и двамата са базирани в Брюксел.

Метин Казак, с протекциите на ДПС, би искал да остане в посолството в Катар, но това може да продължи най-много до края на 2019 г., тъй като четиригодишният му мандат изтича през 2018 г., а може да бъде удължен по изключение само с година. В Саудитска Арабия би трябвало да отиде бившият депутат от СДС Димитър Абаджиев, който е посланик в Словения. Той е предложен отдавна, но се очакваше финансиране на откриването на мисията на България там, което вече е осигурено. Абаджиев би трябвало да довърши оставащите две години от мандата си, тъй като замина в Любляна през 2016 г. За там амбиции има бившият депутат от НДСВ, а сега представител на България в ОССЕ във Виена Светослав Спасов.

В първата половина на 2019 г. изтича и мандатът на Надежда Нейнски в Турция. За мястото й се твърди, че премиерът Бойко Борисов харесва сегашния представител в Париж (и негов бивш външнополитически съветник) Ангел Чолаков, но обсъждането с "Дондуков" 2 още не е започнало.

Списъкът с предложенията се съгласува тези дни, въпреки че първите имена от него са били известни два-три месеца преди началото на председателството на Съвета на ЕС. После то е забавило процедурата, а сега тя се усложни допълнително заради спора за Общото събрание на ООН. Според източници от двете страни на бул. "Дондуков" в София държавният глава останал неприятно изненадан от решението на правителството тази година за откриването на годишната сесия в Ню Йорк на 23 септември да пътува премиерът Бойко Борисов вместо президента. Това ще се случи за пръв път от 2010 г. досега. През 2017 г. в САЩ беше президентът Румен Радев. Премиерът не е бил зад океана от 2012 г., през 2014 г. за последно беше там като лидер на опозицията. "Международният форум е елегантен начин да организираш и двустранни разговори в САЩ", твърдят дипломати.

Вместо в Ню Йорк Румен Радев ще бъде в Букурещ, където на 17 и 18 септември ще има среща на върха на инициативата "Три морета". В президентството са напрегнати, защото една от деликатните теми, по които може да се наложи да вземат отношение, е доставките на втечнен природен газ от САЩ. В този панел модератор е посланик Ричард Морнингстар, председател на Световния енергиен център и член на борда на директорите на Атлантическия съвет. В първия ден на срещата, за когато са планирани изказванията на държавните глави, водещ ще е ген. Джеймс Джоунс, бивш съветник по националната сигурност на президента Барак Обама. Секретарите по външна политика на президента Румен Радев все още навлизат в работата, след като Атанас Кръстин стана посланик в Москва. Новият титуляр Димитър Арнаудов е бил посланик в Албания, а на другия секретар - Николай Милков, силната страна са отношенията с НАТО и военната сигурност. Доскоро той беше секретар по председателството на Съвета на ЕС.