Декларацията от Брюксел: От какво е застрашена Европа? Печат
Автор Експерт   
Понеделник, 22 Октомври 2018 21:15

Декларацията от Брюксел: От какво е застрашена Европа?

Симеон Николов

Срещата на ЕС на върха беше очаквана и важна в три насоки: Брекзит, Миграционна политика и международната среща Азия– Европа. Заключителната декларация с казаното, премълчаното и пожеланията в нея обаче, водят до дилемата „Излизането от ЕС не е решение, но същевременно реформите са почти невъзможни”. Трите раздела на заключителния документ от Брюксел обхащат: Миграционна политика, Вътрешна сигуронст и Външнополитически отношения.

Миграционна политика

ЕС се връща към търсене на практически решения, оставйки на заден план несполучливите досега опити за разпределение на бежанците. Но и обещанията  от последната среща на върха през юни 2018 г. останаха неизпълнени и това обяснява донякъде може би защо някои страни от Северна Африка и Европа  отказват сътрудничество. През юни Ангела Меркел предложи създаване на центрове за приемане в северноафриканските страни и центрове за контролиране на мигрантите в самия ЕС, представяйки го като „общоевропейско решение” за да тушира главно споровете с Хорст Зеехофер, председател на ХСС и вътрешен министър на Германия, както и исканията на най–засегнатите европейски страни от периферията. Днес обаче няма нито една страна ивън ЕС, която да приеме създаването на бежански и мигрантски центрове на своя територия. Египет също отказа. В рамките на ЕС също няма страна, която да предостави място за т.н. центрове за контролиране на мигрантите, а такива се предвиждаха например в Италия, в определен период се споменаваше и Албания. Франция пък се отказа още в самото начало. Двата варианта обаче за приемни центрове, съответно транзитни пунктове, платформи и центрове контрол бяха съществена част от Плана, приет на срещата на върха през юни т.г.

Това предопредели обаче насоките в раздела „Миграция” на декларацията от срещата на върха на 18 октомври: на първо място укрепване на сътрудничеството с държавите на произход и транзит на мигрантите. На второ място е поставен постоянния въпрос за борбата срещу мрежите на трафикантите и нейното засилване чрез съвместна работна група към Европейския център за борба с контрабанда с мигранти на Европол. Това, което ще касае и България е заложено в седващата точка ва разработване на общи минимални стандарти за наблюдение на външните граници. Проблемите с връщането на мигрантите в техните страни също осдтава на дневен ред. Косвено признание на критиките от Турция, но и оплакванията на Гърция е формулировката за необходими повече усилия за прилагане на споразумението  между ЕС и Турция, което също касае и нашата страна. Най–трудният и неуспешно придвижван въпрос е оставен на последно място– реформата на общоевропейската система за убежище, грижата за който има Австрия като председател на Европейския съвет през второто шестмесечие на настоящата година. Практиката в Европа показа, че чиновниците използват предимно понятието „човешки права”, когато чертаят мерките по бежанците, но съгласно Женевската конвенция, след отпадане на кризисната ситуация, която е предизвикала това, не е нормално да се говори за претенции за право. Във всички страни хората искат тези бежанци да имат и задължения, да признават конституцията и да положат усилия за излизане от ситуацията, в която са попаднали.

 

Особено обезпокоително обаче е пълното мълчание за предстоящото на 10/11 декември окончателно приемане на Глобален пакт по миграция и Глобален пакт за бежанците на ООН, които ще задължат  страните подписали документа да разширят програмите си за преселване и приемане на мигранти, а Организацията по бежанците на ООН да казва, къде да бъдат насочени бежанци за приемане. Формално липсата на коментари е оправдана, защото ЕС одобри текста на ООН още през лятото. След оттегляне на САЩ и Унгария обаче, правителството на Полша също обмисля да не подкрепи Глобалния пакт за миграция. Расте съпротивата и в Авсрия, Германия и Швейцария.

 

Във втората част на декларацията, озаглавена „Вътрешна сигурност” прави впечатение, че чрез поставянето на задачата „да се защитят демократичните системи в Съюза и да се борим срещу дезинформацията” се измества истинския център на проблема. Демокрацията е застрашена по–скоро от досегашния неолиберален модел и приемането на все по–авторитарни методи. Причината за нарастване на рестриктивното поведение на естаблишмента е в отказа му да погледне реалните факти. Хората избират не заради дезинформация, а защото са  им е омръзнали лъжите и начина, по който действат политиците, несъобразявайки се с желанията им. Управляващите елити хвърлят вината върху всяка опозиционна сила, обвиняват я в дезинформация, въпреки че самите те непрекъснато използват дезинформация.

Осъждането на недоказани кибератаки приближава ЕС към прибързаните позиции на НАТО, вместо да демонстрира по–трезви оценки и защита на европейски интереси. Поставеният кратък срок за План за действие за координиран отговор на ЕС кореспондира повече с решението на НАТО за задействане на член Пети при кибератака, позиция, която сваля рязко прага за започване на неоправдани военни действия срещу набеден противник.

Увлечени в тези стремежи авторите на декларацията оставят едва на последно място задачата за укрепване капацитета срещу радикализацията и тероризма, които  са далеч по–реална заплаха от няки измислени сценарий, необходими за водене на информационна война.

 

Третата част от декларацията прави впечатление с това, че е най–кратка, но отново се фокусира върху конкретни въпроси, а не върху жизненоважни стратегически такива, свързани с протичащите в света трансформации и съдбата, мястото и бъдещето на ЕС. Така декларацията добива напълно оперативен характер. Първостепенно значение се отдава на отношенията ЕС–Африка и се препоръчва осигуряване на ресурси чрез Европейския план за външни инвестиции и Доверителен фонд на ЕС за Африка. Привества се първата среща на върха с лигата на Арабските държави на 24/25 февруари 2018 г. ЕС се ангажира изцяло с Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие и изпълнението й. Взема  под внимание последния доклад за климата. Подкрепя Полша за форума на 02 декември 2018 г за изготвяне правила за изпхълнение на Паржикото споразумение.

В цялата заключителна декларация освен темата за Глобалния пакт за миграция, друг незасегнат въпрос е конфликта между ЕК и Италия, ако изключим разбира се коментара на канцлера на Австрия Курц: „Пренебрегвайки  правилата на Съюза Италия застрашава  сама себе си, но и други страни. Ние не сме склонни като ЕС да поемем този риск, тези дългове за Италия.” Но освен до Италия, ЕК е изпратила писма с констатации за нередности и до Белгия, Франция, Испания, Португалия и Словения.

ЕК оповести оценката си за италианския проектобюджет на 18 октомври т.г. Плановете за нови задължения са „небивало отклонение” от критериите на пакта за стабилност, твърдят еврокомисарите. Италианският финансов министър трябва да отговори до 22 октомври т.г. Правителсдтвото не трябва да превишава границата на новия дълг  от 3%, но поради натрупване на огромен дълг от 130% вместо 60% от БВП, трябва да планира по–строги граници. Предишното правителство  обещаваше дефицит от 0,8%, а новото е заложило 2,4%. Италианците вече спасяват парите си в Швейцария. Консултантски фирми в Германия съветват 30% от притежаваните средства да се заделят в кеш, за да се избегнат трудностите при ограничаване дейността на банките както бе в Гърция.

Генералният въпрос обаче остава: това е дилемата между фака, че излизането от ЕС не е решение, но същевременно реформите са почти невъзможни. Т.н.. интересите на големите концерни  имат предимство пред социалните стандарти, правата на човека и защита на екологията. Южноевропейските страни са притиснати до стената от политиката на ниските доходи и кризи. Механизмите са заложени в европейските договори. За промените им са необходими общи рещения в Съвета, което е нереалистично предвид доминацията на десни и неолиберали там. Необходими са нови стратегии.

На този етап отговорът на въпроса за бъдещето на ЕС се свежда до две възможности: Обединяване на страните около политика към по–голяма централизация или връщане към съюз на нациите. ЕС няма да се разпадне, както настървено коменитарат някои, че щял  «да колабира» до 1 година, да се разпадне до 10 г. и т.н., но е ясно, че не може да продължи в сегашната си форма. Проучването на общественото мнение между 08 и 26 септември в 28 страни–членки показва, че дори във Великобритания за излизане от ЕС се обявяват до 35% от гражданите, а в страни като Италия, Кипър, Германия, Чехия– под 20%.  Все още 62% от европейците вярват, че ЕС е нещо добро, а 68% потвърждават, че страната им има полза от членството /в България този процент е 60/. Увеличава се обаче броят на оценките, че ЕС се движи в погрешна посока: в Италия на това мнение са 58% от хората, в Австрия– 45%, или средно за Европа – 50%. Едва 28% смятат, че ЕС се движи във вярното направление.

Лошото за България е че предлаганият от фенския президент  вариант ни обрича да бъдем в една периферна зона. В най–лошия вариант, при оформянето на регионални подгрупи, бихме изпаднали по–скоро под влиянието на Турция, или в мюсюлмански пояс от Турция до Албания, вариант на един американски «тинк–танк», което е същото,   отколкото на Европа. Изходът е в реформирането и оздравяването на ЕС, ако искаме да оцелеем и Съюзът да има своята роля и влияние във формиращия се нов световен ред.