За новите дипломатически назначения и тревожните тълкувания на начини за заобикаляне на Закона

Интервю с Филип Боков за «Епицентър»

В интервю от 24.10.2018 г. с председателя на Българско дипломатическо дружество Филип Боков за електронното издание «Епицентър» се обръща внимание на факта, че откритото писмо на дружеството от 10 август /публикувано и в «Експерт», раздел «Политика и дипломация»/ акцентира върху Закона за дипломатическата служба и Решение на Конституционния съд  № 11 от 2011 година – правни документи, които са в основата на дипломатическата служба.

Спазването на законите и решенията на Конституционния съд е критерий за степента на развитието на демокрацията във всяка страна, включително и в България. Избирането на най-добрите, най-добре професионално подготвени дипломати за ръководители на мисии, според нас, ще спомогне за постигането на външнополитическите цели и решаването на съществуващите проблеми, подчертава Филип Боков.  В целия процес по определяне, предлагане и утвърждаване на посланици участват и други български институции. Той започва от МВнР, след консултации с Администрацията на президента, имената се утвърждават от Министерския съвет и след получаване на агреман се издава указ за назначаването на новия посланик от президента.
А конкретният мотив за писмото е било обстоятелството, че редица български посланици значително са просрочили своите мандати в чужбина в нарушение на Закона за дипломатическата служба и отдавна трябваше да се завърнат в страната. закон. Той предвижда задължителен престой в България най-малко две години преди назначаване на нов мандат.

На въпроса, дали писмото е постигнало целта си, председателят на дружеството отговаря, че сред членовете му няма консенсус. «Някои са доволни, от факта, че голяма част от новоназначените посланици действително са от дипломатическата гилдия. Други, обаче, обръщат внимание на интересните, меко казано, контакти на бившия ни посланик в Египет, който може би ще получи указ за оглавяване на мисията ни в Алжир. Много от членовете на БДД са подразнени от странното тълкуване на термина „кариерен дипломат“, което се появи в българските медии. Оказва се, че едно политическо назначение, ако премине през няколко правителства и български мисии зад граница се превръщало в „кариерно“.
Става дума за функционер на СДС, ДСБ и пр. политически сили, който последователно „прелита“ от Шанхай, през Словения за Саудитска арабия, без спирка на ул. „Ал. Жендов“ 2.  Както и за бивш функционер на БСП, който „прелита“ от Берн в Подгорица, след един доста дълъг мандат в швейцарската столица, без почивка в София.
В България всички „чудеса са за три дни“ и затова си струва да си спомним, че имаме посланик, който стана министър-председател и като такъв назначи себе си отново за посланик – действаше едновременно в три ипостаси – като Бог Отец, Бог Син и Светия Дух. Тревожното е, че явления като горните не са изолирани случаи, а все по-често се превръщат в практика.
БДД не може и не желае да бъде някакъв морален коректив на правителствени и президентски решения. Нашите членове желаят просто законите в европейска България да се изпълняват.»

По–нататък, във връзка с решението посланиците от Берлин и Рим Марин Райков и Ради Найденов все пак да  се завърнат в България, Филип Боков отбелязва, че  «не е било цел да повлияем на плановете на тези добри професионалисти или върху решенията на правителството и президента. Завръщането на посланици след завършен мандат е нормално във всяка демократична държава. За посланически пост все още не може да се абонираш, макар че, както виждам, не липсват желаещи да го направят. Не знам защо в България завръщането в страната се възприема като драма и поражда някакви съмнения и манипулации. Ако сме правова държава, законът трябва да се спазва.»  Той вярва, че техният престой в България ще бъде не по-кратък от предвидения в Закона. Но ако съществува някаква договореност и предвиденият законов срок не бъде спазен, то тогава ще се породят съмнения, че българските институции правят опит да нарушат закона и да поставят под въпрос спазването на „върховенството на закона” – ценност, която обединява демократичния свят. Нещо повече, допълва Филип Боков: «Убеден съм, че много наши членове ще приемат подобно нарушаване на Закона за дипломатическата служба като опит за утвърждаване на някаква „каста” в българската дипломатическа служба, състоящата се от „по-специални“ дипломати, които обикалят света, докато техни колеги не могат да прилагат своите знания и способности в практическата дипломатическа дейност в чужбина. Подобни закононарушения ще бъдат изключително демотивиращи и вредни за атмосферата в дипломатическата служба. Убеден съм, че българските институции разбират това.»

Относно засегнатия в писмото въпрос за политическата квота, която трябва по закон  да е 20% от назначенията, Филип Боков потвърждава, че тя е превишена, но допълва: «Въпреки че този отговор е може би преждевременен, тъй като очакваме следващите посланически „пакети”. Искам да обърна внимание, че квотата в Закона обхваща всички ръководители на български представителства в чужбина. По мои изчисления, над 70% от генералните консули, които се назначават от премиера, са политически назначения. Процентът сред посланиците и постоянните представители е около 25%. Изчислете сами, като имате предвид, че по закон политическата квота е от 20%.
Много от членовете на БДД се обезпокоени от размиването на разграничителните линии между политически и кариерни назначения. Разбрахме също за нови, иновационни тълкувания от „юристи“, които считат, че дипломатическата служба на България можело да се раздели на две части – първата част, или така наречените „политически“ назначения, не трябвало да отговарят на общите положения в Закона за дипломатическата служба, тъй като Законът се отнасял само до втората част – така наречените „кариерни посланици“.
С други думи, гражданите на България се разделят на такива, които трябва да спазват законите на страната и на някакви „висококачествени“ граждани, за които българските закони не важат, както се казва: „всички са равни, но някои са по-равни“... Мисля, че колегите са прави да са недоволни от подобно антиконституционно, според мен, тълкуване.
Аз съм започнал работа като млад служител на министерството на външните работи и си спомням, че тогава не гледахме с добро око на изпращането като посланици на свалени партийни работници на БКП – практика, която беше отречена след демократичните промени. Не виждам обаче принципна разлика с това, което много често се случва сега. Тогава отдавахме това на комунистическата обществено-политическа система, но продължаването на тази практика сега, при коренно различни условия, подсказва, че проблемът по-скоро е манталитетен.»

Относно предстоящите още назначения на посланици и  дали ще има и други изненади в следващия пакет от предложения, председателят на БДД Филип Боков споделя, че „слуховете“ за включването на някои емблематични имена в този нов „транш“, чувствителното превишаване на политическата квота, предвидена в Закона, както и за нови, „иновационни” тълкования и обяснения на Закона за дипломатическата служба, са доста тревожни. Но коментар може да се направи след и ако тези „слухове” станат факт.
Относно плановете на БДД в тази област Филип Боков споделя: «Обсъждаме възможността, след обявяването на следващите „пакети” на посланици, да предоставим на институциите, политическите сили и медиите обобщен анализ на процедурата по изпращане на новите/стари български посланици, оценка за нейното съответствие или несъответствие със Закона за дипломатическата служба и практикуваните начини за заобикаляне на този Закон. Ще напомня, че Законът бе приет преди повече от 10 години и може би много от нас не си спомнят мотивите, неговите цели, неговата логика. Още повече, че имаше и опити за неговото влошаване и политизиране през годините. Ще се опитаме да формулираме предложения, взети от международната практика и традициите в дипломатическите служби в  демократичния свят за подобряване на действащия закон.»