Пет истории

Георги Готев*

Едно изречение от Реймънд Чандлър ме бе впечатлило: „Господинът ще закуси и ще емигрира“. Години по-късно, на 1 юни 2007 г., закусих и преместих живота си от София в Брюксел

1. Падаща звезда

Намирах се на Емона, любимото място на моето семейство, и по чудо телефонът ми звънна. Казвам по чудо, защото през 2006-а джиесемите нямаха покритие там (то и сега е много слабо). Обаждаше се Ивайло Калфин, тогава външен министър и вицепремиер, отговарящ за евроинтеграцията. Познаваше ме в качеството ми на журналист. Предложи ми да се захвана с проект, който да помогне за членството на България в ЕС – да създам сайт на английски език, който да обяснява какво прави страната ни, но по начин, разбираем за европейските читатели.

Калфин ми каза, че според него само аз мога да свърша тази работа. Комплиментът беше въздействащ, казах бързо "да", защото знаех, че сигналът ще изчезне – така и стана. И само две седмици по-късно сайтът беше вече онлайн. На Емона стават чудеса, често се виждат падащи звезди. Пожелах си дъщеричка и скоро след това си я имахме.

Живял съм в чужбина и в различни училища съм учил френски. Английският ми е от улицата и от текстовете на любимите ми "Бийтълс" и "Ролинг Стоунс". Не бях писал статии на английски, но със сайта Bulgaria in EU бързо се научих и започнах да пускам публикации. Чуждите посланици бяха много благодарни. Веднъж испанският посланик ми се обади и ме попита какво е това ОМО "Илинден". Отговорих му – "Вместо да ти обяснявам, почакай два часа, ще напиша статия, отиди на сайта и прочети". След  два часа той ми се обади отново и каза – "Благодаря ти много, вече изпратих статията ти в Мадрид". Доволен беше, защото от публикацията ставаше ясно, че става дума за сепаратисти, а в Мардид никак не обичат такива. След време препечатих статията в блога си, защото сайтът Bulgaria in EU беше закрит (правителството не плати дребна сума, за да остане в интернет пространството), но темата продължаваше да е интересна за западната публика.

Винаги съм се чудил защо България не прави усилието да обяснява на чужденците нашия контекст. Убеден съм, че по-доброто взаимно познаване е от наша полза. Не ни познават, а и ние лошо познаваме Евросъюза. Откакто сме в ЕС, а даже малко преди, Брюксел е втората българска столица, само че тук не са много българските журналисти.  Въпреки че работя за EURACTIV, европейска медия, която следи целия ЕС, най-интересната част от работата ми се оказа да разплитам „българската следа“ и да се опитвам да я обясня за една широка международна публика. Колегите ми от други страни често възкликват: „Георги, пак ще имаш най-голямата читателска аудитория“. Странно, малка страна, но предизвиква интерес.

2. Заколение

Не съм предполагал, че в Брюксел много скоро и мен ще ме познават в така наречения „Брюкселски мехур“, общност от стотина хиляди души, населяващите институциите на ЕС и гравитиращите около тях. Непознати започнаха да ми казват здрасти в обществения транспорт, веднъж отидох в Дания и една дама на улицата ми каза, че чете моя блог.

И в България е така – един журналист не може да познава всички, но не са малко колегите, които са разпознаваеми за много българи, особено ако се въртят по телевизиите. В Брюксел по-голямо влияние от всякакви телевизии имат социалните мрежи и най-вече любимият ми "Туитър".

От самото начало бях сигурен, че Румяна Желева ще се провали като кандидат за комисар. Опитах се да сигнализирам, да предупредя, в началото дискретно, че не е хубаво България да се излага. Желева се беше издигнала до външен министър и заместник-председател на всесилната Европейска народна партия, но отвсякъде си личеше, че за нищо не става. Професионални дипломати ме успокояваха, че Желева се подготвяла, ходела на нещо като частни уроци за кандидаткомисарски изпит, организирани специално за нея от постоянното ни представителство в Брюксел. Само че аз имах представа за капацитета й, а от телевизията виждах, че повече набляга на уроците по танци, подготвяйки се за новогодишния Виенски бал.

Представянето на Румяна Желева  при изслушването в Европейския парламент въпреки това ме изуми, защото има лошо, но не съм предполагал, че може да бъде чак толкова лошо.

Минути след това размених няколко думи с Жозеф Дол, председателя на ЕНП, който е френски фермер. Той ми каза, че това било „заколение“, сърдит беше на евродепутатите, които я бяха измъчвали с въпросите си. Добави, че разбирал от клане, защото притежавал кланици. Но и той носеше вина – в ЕНП мислят, че и говедо ще стане комисар, ако те го подкрепят.

Тогава ЕНП силно желаеше да се търкулне социалистическа глава, за да се възстанови равенството. Скалъпено беше обвинение, че словашкият кандидат-комисар Марош Шефчович е направил изказване, в което е обидил ромите. Целта беше да бъде провален пред евродепутатите. Прозвуча ми съмнително. Свързах със словашки ромски организации, които заявиха, че никой не ги е подкрепял толкова много, колкото Шефчович в качеството си на посланик на Словакия към ЕС. ЕНП се предаде, а Шефчович дори едно мерси не ми каза. Но това е характерно  за социалистите.

Провалът на кандидат-комисар е нещо много рядко и дълго се помни. Много се радвах, когато Кристалина Георгиева се справи добре при втория тото шанс за България. Написах възторжена статия за изслушването й в Европарламента.

3. Топ шпионин

Но много скоро Георгиева ме разочарова, първо, защото се уверих, че е еничар на чужди сили, и второ, защото тя провали кандидатурата на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН. Бокова, под чието ръководство съм работил в предишния си живот на дипломат, беше на крачка да стане първата жена начело на ООН. За мен беше ясно, че Георгиева нямаше никакъв шанс, защото тя не познава тази организация.

Срамота е, че докато Ирина Бокова беше официален кандидат на България, заговорници, сред които външният министър Даниел Митов, представителят ни в ООН Стефан Тафров, че и президентът Росен Плeвнелиев, открито лобираха за съперничката й.

Видях също, че Жан-Клод Юнкер си затваряше очите цели две години, през които Георгиева си опъваше паяжината от висотата на  заместник-председател на Комисията. Чест му прави обаче, че когато Георгиева се провали, той поиска от нея да напусне Комисията. Това е истинската причина, поради която набързо й измислиха служба в Световната банка.

Аз бях един от малцината, а често единствен, който разкриваше ходовете на Георгиева, защото нейното влияние беше много силно както в София, така и в Брюксел и темата плашеше колегите и техните медийни шефове. Вероятно затова точно към мен се обърна Кристъфър Стийл от името на частна детективска компания в  Лондон.  Стийл е бивш топ разузнавач от британската МИ 6, напуснал през 2009, когато създава Орбис. Името му нашумя във връзка с доклада за връзките на Доналд Тръмп с Русия, известен като „Златния дъжд“. Той е авторът на този доклад, а впоследствие много елементи от доклада бяха потвърдени, което свидетелства за неговия професионализъм.

На 19 април 2016 г. Стийл се обърна към мен, като коректно се представи като човек с дълъг опит във външното разузнаване, преди да създаде фирмата, от името на която ме търси. Каза ми, че негов клиент, конкретно правителството на САЩ, проверява миналото на Георгиева за корупционни и криминални връзки. Разбира се, това разследване беше в контекста на нейната кампания да стане шеф на ООН. САЩ нямаха нищо против Ирина Бокова, противно на това, което Георгиева се стараеше да внушава по различни начини.

Известно ми е, че американските тайни служби използват подизпълнители от сорта на Орбис, а и информацията съвпадаше с други мои сведения, че САЩ не подкрепят Георгиева. В България обаче никой не поиска да повярва и на 28 септември 2016 г. Борисов номинира Георгиева. Премиерът показа, че се поддава на натиск и е неспособен да си вземе поука от предишните си грешки с високите номинации.  И не му хрумна да номинира Калфин, който директно щеше да поеме ресора „бюджет“ на Георгиева и да свърши работа, която никой друг няма да свърши.

4. Скуп

Scoop –това е журналистически удар, публикация, която се радва на много голям интерес, разкритие, за което конкурентните медии завиждат. Всеки журналист може да се надява на няколко скупа в живота, не повече. Най-големият ми скуп като журналист във вестник "Сега" беше, когато предизвиках говорителя на НАТО Джейми Шей да благодари на България, че си е дала небето за ударите срещу Югославия (точно когато премиерът Иван Костов твърдеше, че няма такова нещо).

Най-големият ми скуп като журналист в Брюксел беше на 4 септември 2014 г., когато публикувах какви ресори възнамерява Юнкер да даде на 27-те комисари, седмица преди да бъдат официално оповестени. Нямаше по-четена и по-коментирана статия за всички времена в "Брюкселския мехур". Тя разбуни духовете и в столиците. На следващия ден случайно обядвах на терасата на един брюкселски ресторант с много влиятелен румънски евродепутат. Телефонът му звънна, обаждаше се тогавашният премиер Виктор Понта. Той попита евродепутата дали на списъка може да се вярва. Евродепутатът отговори „в момента обядвам с журналиста, който публикува списъка“. Според този списък на румънската комисарка Корина Крецу бе отреден портфейла "помощ за развиващите се страни", което на Понта му се стори много обидно. Той каза, че ако не бъде даден по-добър портфейл на Крецу, ще изтегли нейната кандидатура и ще изпрати мъж. По онова време Юнкер се молеше на всички правителства да изпращат жени, за да подобри половия микс на Комисията.

В резултат от всичко това Крецу получи ресора, който се струваше най-ценен за Букурещ – регионалната политика и структурните фондове. Крецу никога не ми е благодарила за това, но нищо чудно - и тя е социалистка.

5. Фейк нюз

Наближаваше българското председателство на Съвета на ЕС и си казах, че ще съжалявам цял живот, ако не създам сайт, в който да обяснявам на чужденците за какво става дума. Открих сайт с име BulgarianPresidency.eu и започнах да го пълня със статии, написани в същия журналистически стил както EURACTIV. Не съм откраднал името на официалния сайт на председателството – то винаги е построено около годината, плюс двете букви, които правят страната разпознаваема, плюс EU. Сайтът трябваше да бъде eu2018.bg, но някой друг беше регистрирал този домейн и искаше да го изтъргува, затова накрая се получи малко необичайното  eu2018bg.bg.

Явно министърката за европредседателството (такъв пост не е имало в никоя друга страна, но здраве да е) много се е ядосала, защото на сайта на нейното ведомство за първи път цъфна комюнике на английски, което предупреждаваше, че сайтът ми е „опасен“. Истината е, че сайтът ми е журналистически свободна територия, която няма как да бъде поставена под контрол, и просто се страхуваха от него. Един услужлив вестник публикува статия, която намекваше за нещо „хибридно“ в моя сайт и даже за опит за сваляне на правителството.

В деня на официалното откриване на българското председателство, 11 януари 2018 г., първата пресконференция на групата от 56 журналисти от най-различни страни, поканени от София, беше с министър Лиляна Павлова. Запитана от финландския журналист Пека Миканен какво мисли за сайта и за лошия образ на България в медийната свобода, тя отвърнала, че дори не желае да говори за него, защото той разпространявал по нейни думи "слово на омразата" (‘hate speech’) и "фалшиви новини" (‘fake news’), а инициаторът на сайта работел "срещу своята страна" (“against his country”).

Аз по това време бях в Брюксел, но от София западните колеги ми се обадиха и изразиха огромното си възмущение. Те ме познават от години и изобщо не бяха повярвали на обвиненията на Павлова. В резултат на нейния монументален гаф се появиха десетки публикации в чужбина, които я поставяха в негативна светлина и фокусираха вниманието върху дефицита на медийна свобода в България.

Заявих, че ще дам под съд Павлова в Белгия, и действително се консултирах с белгийски адвокати. Нека тази тема да е с отворен край. Фалшивите новини са от нея. Впрочем, отново ще отворя сайт, за да обяснявам на чужденците какво става в България около европейските избори. Името му ще бъде EUelectionsBulgaria

*  Георги Готев е роден през 1958 г. в Благоевград. Баща му Горан Готев е българският журналист с най-продължителни назначения зад граница и затова детството и младостта му преминават в чужбина. На 20-годишна възраст завършва висше образование в Букурещ, специалност испанска и португалска филология. Тогавашният шеф на държавния протокол д-р Борис Джибров го забелязва и го назначава във Външно министерство, където работи 18 години. През 1993 г. заминава за Брюксел в състава на първата мисия на България към тогавашните Европейски общности. През 1998 г. започва работа във в. „Сега“, а през 2004 г. преминава във в. „Стандарт“ по покана на тогавашния главен редактор Тома Томов. Останалата част от биографията е отразена в петте истории. Женен, с две деца, очаква внук.

Вестник "Сега"