Обществените медии като елемент на националната сигурност на България Печат
Автор Експерт   
Четвъртък, 08 Ноември 2018 10:51

Обществените медии като елемент на националната сигурност на България

На 07 ноември в УНСС се проведе конференция на тема „Обществените медии като елемент на националната сигурност на България”, организирана от Съюза на българските журналисти, УНСС, Национална асоциация „Сигурност” и гражданско сдружение „Морал”.

В нея участваха бивши генерални директори на БНТ и БНР, професори и преподаватели от български университети, журналисти, членове на национална асоциация „Сигурност”, Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва, неправителствени организации, студенти. В дебатите се включи и представител от експертния състав на СЕМ. Редица поканени от държавни ведомства и обществени медии обаче не се отзоваха на поканата. Но през същия ден в Народното събрание протичаше кръгла маса по инициирани от ВМРО законодателни промени срещу „фалшивите новини”.

Целта на конференцията беше да се обсъдят факторите, влияещи върху дейността на обществените медии като:  Държавно финансиране, Мениджмънт, Съдържание- програмна политика, Структура и формиране на Обществени съвети като регулатор, Кибер сигурност, Експерт журналист – потенциал - фактор за обективност, Зависимост от регулаторните органи в дейноста си, Хармонизиране на медийното законодателство съгласно Конституцията на Република България и Европейското законодателство.

Рядко срещан подход при подобни конференции беше, че само след три встъпителни доклада 76% от времето /от общо 5 часа/ бе заделено за свободна дискусия, което даде възможност на голям брой участници да се изкажат.

Следващите бележки имат за цел да дадат обща представа за дискусията и по никакъв начин не отразяват и не биха могли да предадат пълните текстове и всички изложени оценки от участниците.

В началото на доклада си Чавдар Петров, председател на управителния съвет на Национална Асоциация Сигурност, провокира с въпроса си, дали обществените медии участваха в негативните процеси на прехода, при който България загуби толкова от икономиката си само за 30 г., колкото други страни биха загубили за две войни /към 80% при 34% загуби при една война/. Напомняйки, че българското войнство бе „натикано в ъгъла на обществото”, а достойни хора – дамгосани и омерзени, той запита, защо медиите не отразиха факта, че Европейската платформа за памет и съвест през 2011 г. отхвърли кандидатурата на българската Комисия по досиетата за членство. По отношение на влиянието на НПО, финансирани от чужди организации и централи би трябвало  да се въведе по–строга регламентация или криминализират някои дейности, защото предметът на дейноста им е част от нашия суверенитет.

Валерий Тодоров, бивш генерален директор на БНР, журналист, кореспондент, започна доклада си с констатацията, че състоянието на обществените медии е критично. Отношението към тях е трофейно. Всеки се стреми да вкара свои хора  в регулаторните органи, такива, които не са управлявали и 5 души избират генерален директор, който ще управлява 1500. Да не говорим за политическите квоти. Някога обществените медии бяха елемент на националната сигурност. Има решение на Конституционния съд от ноември 1996 г., че изборът на ръководни орлгани на НСРТ /сега- СЕМ/ е противоконституционен. На 26 юни 2018 г. кореспондетът на германската АРД от Брюксел поиска в ефир оставаката на канцлера Меркел. Можем ли да си представим, че подобно нещо би могло да се случи с български кореспондент? Необходими са решения за намаляване влиянието на политиците в обществените медии.

Ние, медии и журналисти, живеем във война, която сами предизвикахме. Главната битка днес е за съдържанието, за истината. Борбата е за монопола върху истината. Трансформацията днес руши интелектуалната собственост. Плуваме в голямо море с малки лодки и не се виждат никакви звезди, няма светлина. Смачкването на опонента  е ежедневна практика, налага се раделението на добри и лоши. Медиите са трофея, който някои придобиват. Съветът на Европа подчерта, че начина на финансирането на медиите не определя характера им. ЕС си затваря очите.
У нас стои въпросът и за офшорните фирми, които да не могат да купуват  медии. Ние не притежаваме мрежите за разпространение. Това създава зависимости. Да не може Националното радио да излъчи националния химн, заради права на собственост! След като  създадохме собствена мрежа УКВ предаватели, частните разпространители  попитаха, искате ли да продадете тази мрежа. Националното радио разкри три нови регионални радиостанции. При земетресението радиостанцията в Благоевград се превърна в център , свързан с всички останали радиостанции в стрната. Под натиска на Парламента БНР беше принудено да спре излъчването на къси вълни, въпреки че имаше българи в чужбина, които слушаха тези предавания. Извършихме закононарушение, защото в закона LW, KW и UKW са отбелязани като елемент от националната сигурност. Радиопредавателят на връх Ботев е с мощност 10 kwt, а частни радиостанции от Турция излъчват с 50–60 kwt. Това обяснява впечатлението у някои, че ни заглушават, а всъщност не е така. Регионалните радиостанции в Румъния излъчват на 10 kwt, а нашите – на 1– 2 kwt.  България има най–сложния ландшафт на Балканите за радио–разпространение. Имаме три национални мрежи за информиране на населението. В САЩ радиото е един от петте елемента на сигурност. То е най–подходящото средство за информиране на населението в случай на катастрофи, природни бедствия и др. Нито телевизорът, нито мегафонът могат да свършат тази работа. След като продадохме на частници мрежите за разпространение, държавата трябва да изисква от тях да поддържат готовност за обезпечаване на националната сигурност.

Системен проблем е разбирането за държавните медии.  Наложи се виждането «Ние ги храним, а те ни киртикуват.» Назначават се неподходящи директори, употребяват се управителни съвети, недостатъчно е финансирането. Има нормативи за заплащане на обществениет медии на час, а у нас се прави точно обратното– ето ви парите, оправяйте се. Съветът за електронни медии беше от 9 души, сега са 5–ма. Достатъчно е да имате 3–ма члена и можете да изберете, когото си искате.   А те нямат и капацитета, сред тях няма нито един специалист в тази област. Мандатът на регулатора бе увеличен на 6 г., този на директорите – е 3 години. Една година докато навлезе , една година се брани от всякакъв род нападки. Каква стабилност може да има? Това е превеса на политиката и натиска на политиците върху медиите.

Спада нивото на професионалния подбор. Живеем в епохата на продуцентска журналистика. Има поръчкови журналисти, отразяващи журналисти, килъри за политически и информационни цели. А трябва да поддържаве съвестта на гражданското общество!

Доктор Захари Бисеров от Нов Български Университет, Департамент национална и международна сигурност, поиска от присъстващите да разпознаят цитатите « Със средствата за информация всеки народ може да бъде превърнат в стадо.» и « Една лъжа повторена 100 пъти става истина». Тези думи на Гьобелс са актуални за днешната медийна среда. По–нататък той се спря на състоянието на нивото на способности за въздействие върху рисковите фактори. Подробно разгледа характерните черти на прехода, определящи състоянието на сигурността. По отношение на обществените съвети затъпи мнението за търсене на баланс. Те вземат решение  с обикновено мнозинство, но решението няма задължителен характер.

Водещият Кирил Гоцев, бивш генерален директор на БНТ и настоящ преподавател в Нов български университет, посочи, че обществените медии носят името «обществени», но обществото не участва.  Такива съвети в Германия имат 80–70 члена. При нас би трябвало да са около 20 души, като сред тях бъде представена и църквата. Решенията им да имат задължителен характер.

В изказването си Ради Чолаков  констатира, че «системата е толкова зле, че няма как да не започне да се оправя». Разделът «Обществено финансиране» не работи. Не може и да се случи. Финансирането на БНТ и БНР винаги ще е държавно. Само «Обществен програмен съвет» би бил решение и гаранция. Структурата определя програмата при обществените медии. Съдържанието винаги се определя по субективен критерий /от генералния директор/ Начинът това да се избегне е именно Обществения програмен съвет.

Александър Иванов посочи че обществените медии работят на високо ниво, докато частните гонят комерсиални цели. Частните медии ще започнат все повече да се съобразяват с добрите страни на обществените медии. Ако обществените медии успеят да наложат един модел, рекламата ще започне да се връща в тях. Той обърна внимание и на фалшивите пипълметрични данни и  рейтинги. При важни събития и зрителски интерес програмите трябва да реагират гъвкаво.

Професор Маринов смята, че България се е отдалечила от световните стандарти. Той изрази разочарованието си от качественото ниво на част от документа на БСП «Визия за България». Бъдещето на България не е само технологичен прлоцес. На България й трябва уникален път на развитие. Сегашната пропаганда е по–примитивна от пропагандата на съответния отдел на ЦК на БКП. Но и при ръководството на Европейската Комисия, всеки сведващ председател е по–зле от предшественика си. Без дълбока и ясна политика, ясно изведени национални приоритети, няма да постигнем добър резултат.

Валерий Тодоров даде пример с Швейцария, където на референдум гражданите грасуваха да се запази данъка, който плащат за обществени медии. Обществените медии са част от волята на гражданското общество.

Кирил Гоцев напомни, че във Влеикобритания хората отказват да плащат за обществени медии. Закриват се програми, преминава се в интернет. В Германия се плащат по 17–18 евро на месец и това се приема за нормално.

Доцент Георги Чанков от УНСС постави въпроса, дали е ясно, какво значи понятието общество, защото той е с впечатлението, че през последните 20 години то се състои от групи, разбягващи се една от друга. Много трудно е да се формулира обществения интерес. Гражданското общество е една идеализирана конструкция. Оказва се, че главната задача на тези обществени групи е «да разбием държавата», за да си направят след това държава. Обществените медии би трябвало всеки ден да предоставят данни за развитието ни и да търсим отговор, как да вървим напред. Да представят обществено значими фигури, а не за такъв да обявяват Кубрат Пулев.

Олег Недялков вметна, че всичко, което говорим, за да бъде изпълнено, трябва да се спечели властта.

Горан Симеонов, председател на Асоциацията на разузнавачите от запаса, отбеляза в отговор на забележката на Олег Недялков, че в страната няма условия нито за преврат, нито за революция. Но промени са необходими. Недостатъчно е да се отговори как да стане промяната. Сами си избрахме това развитие. Необходимо  е създаването на критична маса от млади българи, които  да  искат смяна отвътре, а не отвън. Ние нямаме необходимия обществен ресурс  за промени. По–перспективно е създаването на национална доктрина, в която да бъде заложена визия, но не за един мандат, защото такава още повече дезориентира младите хора , които ще предпочетат краткосрочния курс. Нашата мисия трябва да бъде  повече ограмотителна.

Меглена Китанова от Съюза на българските журналисти сподели мнение, че БНТ отдавна не е такава, каквато трябва да бъде. Няма равнопоставеност. Привнесени бяха нови соросоидни теми. Задължително, на всяка цена, се говори срещу лявото и срещу Русия.

Водещият Кирил Гоцев  насочи вниманието към темата «фалшиви новини», странно според него словосъчетание. Има репортери, а не журналистика. Водещите не слушат отговора на интервюирания, за тях въпросът е по–важен. Някои се променят според това, накъде духа вятъра.

Стоян Палев от Националната Асоциция Сигурност постави реторичня въпрос, в каква медийна среда е бил българския народ, когато е постигнал независимост, Съединение. Имало е народ и държава. Трябва да излезем от страха да не загубим статуквото. Когато турският държавник и политик Тургут Йозал е бил запитан, как Турция прави по–бързи крамки от България, той отговорил: Първата разлика е, че в Турция 10% са грамотни, а 90%– неграмотни. В България 10% са неграмотни, а 90% неграмотни. Втората разлика обаче е, че при нас управляват 10–те процента грамотни, а при Вас– 10–те процента неграмотни.

Спирдон Спирдонов, главен редактор на «Отбрана» и «Военен глас», обърна внимане на факта, че обществените медии не разработват достатъчно темата за националната сигурност. Липсва и достатъчно компетентност и  професонализъм. Има стремеж към по–бързо излъчване на новината.

Водещият Кирил Гоцев  напомни, че програмните лицензии не са променяни от години. Обществените съвети са много лесни за конструриране. Обществото не може да се конструира, то се създава.

Професор Маринов  постави въпроса за ефективността, с която се използва даден ресурс. Управленеието трябва да хармонизира интересите. Началник на отдел в развитите страни е над 40–45 години. Нужна е зрялост за управление на обществото. Той се спря и на ролята на държавата при управлението. Тя се явява участник в развитието, а не просто пазач.  Ролята на обществените медии не е да изпреварва, а да даде дори и със знак вярната картина. Фалшивите новини  често са резултат на некомпетентност. Политолози замениха журналисти, а журналист е този, който работи на терен, познава реалната картина. Ролята на обществените медии е да систематизират информацията и представят обективна картина. Борбата е за съдържанието, а не за технологиите.

Диляна Кирковска, главен екперт по лицензи и анализи в Съвета за медии, която се включи по–късно в работата на конференцията, подчерта, че всички медии са част от националната сигуност, както обществени, така и частни, както икономически така и др.  Тя се спря на отговорностите и задълженията на законодателя, на изискванията към БНТ и БНР. Цитира член 6–ти, задължаващ обществените медии да осигуряват плурализъм, обективност, подчерта, че обществото трябва да бъде информирано за всички гледни точки.

Реакциите на присъстващите на нейното изложение бяха по–скоро за придобиването на лицензии и техния смисъл, след като частните разпространители искат например по 2 млн лв. А не бе реагирано на това, че именно изискванията на член 6–ти не се спазват нито по отношение на плурализма, нито по отношение на обективността. Никой не реагира и на тезата за отразяване на всички гледни точки, защото разделящите, разпалващите омраза от няколко неадекватни и дежурни гости в студията имат разрушителна роля.

Водещият Кирил Гоцев се върна отново на съветите, допълвайки, че всъщност генералният директор прави съвет за себе си и няма интерес да сложи в него безполезни му хола. В Германия има 2 съвета в една медия. Законово трябва да се създаде възможнот за такива.

От името на организаторите Чевдар Петров запозна участниците в конференцията с проекто–декларацията, която след обсъждане и приемане ще бъде изпратена до съответните ведомства. В нея се отбелязват историческите педизвикателства, пред които е изправен света, отговорностите за развитието на обществено–полезните функции на медиите, правата и юридическата защита.  На следващо място са поставени въпросите за независимостта на обществените медии и за това, че не са регламентирани ключови моменти за дейността им. Кой формира например програмната политика? Необходимо е задължително хармонизиране с европейското законодателство.

Жени Павлова, журналист, с опит в Дарик радзио и няколко телевизии посочи, че има загуба на доверието на хората в новините на БНТ. Промениха се дори културните передавания. Общественият съвет трябва да регулира в определени рамки това в съответствие с пулса на обществото.

Водещият Кирил Гоцев се съгласи с констатацията за спад на доверието. Всичко е въпрос на финансиране. Пускат външни продуценти. През частни продуценти се източват обществени медии. Разви се продецентска журналистика. Трудно се справяме срещу  разпространители. Държавата плаща, пито платено. Припомни отново цитат от мнение на еврокомисар от Брюксел, че в България се влияе на медиите чрез бюджета.

Представителката на СЕМ  обърна вмнимание на това, че обществените съвети не са разписани в закона. Предвижданият механизъм за събиране на средства не е единствено през бюджета, изключвайки разбира се рекламите.

Жени Павлова се намеси повторно в дискусията със забележката, че обществото трябва да бъде убедено, че има нужда от обществените медии. Хората днес търсят качество. Тя се впусна да сравнява гледаемостта на БиБиСи, била в топ 10, но съвсем забрави, че основният принцип там е, журналистът  да не се влияе от никаква политическа пристрастност. И второто, което също подмина, беше че именно тази медия създаде някои клеветниченски предавания за България.

Кирил Гоцев се опита да убеди аудиторията, че има и по–зле  от нас. В Полша управляващите взеха в свои ръце медиите, на които им остова само да слушат. В Унгария тенденцията еп почти както в Полша. В Русия премахнаха таксите за радио и телевизия. В България има светлина в тунела.

Конференцията като цяло показа острата нужда от дебат по повдигнатите въпроси. Всъщност, това не се прави за първи път. Но в случая бе направен опит да се изведе на преден план темата за ролята на медиите за националната сигурност. От заявените теми остана встрани тази за кибер–сигурността. Говорейки за сигурността, трябваше да споменем и за медиите в сферата на сигурността и отбраната и опита за политизирането им при някои министри от близкото минало. Може би трябваше повече самокритичност за формирането от медиите на погрешни нагласи в обществото по отношение на армията и модернизацията на основа на разбирането, че тя е един от стълбовете на държавността. Премествайки акцента върху безспорните технологични проблеми, регулаторните органи, обществените съвети, хармонизация на законодателствата, не остана време за неспазване на основните пет стълба на журналистиката, ролята на силно политизираните водещи тв–предаваяния, темите–табу в обществените медии, политкоректното говорене, разрушените човешки съдби от поръчкови кампанииq липсата на чувствителност към международни трагедии, геноцид спрямо жени и деца, включително журналисти, премълчаване на одобрени и подписани от управляващите международни споразумения със сериозни последтвия за бъдещето на българския народ  и мн. други. Всичко това правилно доведе организаторите до извода, изразен в края на конференцията, този разговор да продлъжи  след няколко месеца. И тъй като призивът на водещият в началото за предложения как конкретно да бъдат преодолени всички тези проблеми не беше изпълнен в голяма степен, очевидно ще е необходимо за следващата конференция да бъдат представени задълбочени разработки по отделните проблеми, които да достигнат и до съответните логични предложения за решения. А публикуването е един от начините да се наруши това неуважително и безотговорно безразличие, с което се сблъскват всички досегашни критики на статуквото.