Ердоган обещава независимост от чуждо въоръжение. Анкара планира да развива и ракетни технологии Печат
Автор Експерт   
Неделя, 25 Ноември 2018 00:02

Ердоган обещава независимост от чуждо въоръжение. Анкара планира да развива и ракетни технологии

Симеон Николов, специално за «Българска армия», бр. 47, 23.11.2018

Съвсем наскоро, на последната среща на върха на НАТО през юли тази година, противно на очакванията за едно негативно отражение на влошените отношения на Турция със САЩ и Европа, беше констатирано, че ролята на страната във военния съюз се увеличава и тя ще допринесе за общото укрепване на боеготовността на блока.

Обясненията  за това са първо в реализиране до 2020 г. на инициативата «Four Thirties” /30 механизирани батальона, 30 ескадрили  и 30 бойни кораби в 30 дневен срок/. Турция, заедно с Испания и Полша ще бъде в пряк контакт с командванията на трансформираната инициатива   Readiness /NRI/. Анкара предостави щаба на Трети армейски корпус  в Истанбул за централа на NRI. Второ, от значение е фактът, че 80% от защитаваните от НАТО зони са морски, а Турция има ангажименти както в Средиземно, така и в Черно море.

Безспорно, освобождаването на американския пастор Брънсън от турския затвор и срещата на Ердоган с Ангела Меркел в края на септември т.г. допринесоха за известно намаляване на напражението. Тези стъпки  бяха продиктувани и от факта, че Турция е притесната от финансова и икономическа криза. Силната неприязън в отношенията със САЩ обаче остават. Това се отразява на планираните доставки на най–новия самолет на САЩ F-35 и макар че първата машина беше „предадена”, тя и втората машина  остават в САЩ за обучение на турски пилоти, а по–нататъшния ход на изпълнение на договора се поставая във зависимост от закупуването на руските зенитни комплекси С-400 от Русия, които са несъвместими с натовската отбранителна система.

За подобряване отношенията с НАТО заслуга има по–скоро генералният секретар Столтенберг, който през пролетта дори договаряше евентуално използване на военновъздушната база в Инджирлик за ракетни удари по Сирия. Все пак не трябва да се забравя, че през август все още се коментираше в западните медии, «трябва ли Турция да остане в НАТО», предвид на репресиите срещу журналисти и геноцида срещу йезидите, Германия беше намалила разрешителните за оръжеен износ за Турция от 136 през миналата година на 37 през 2018 г, а пък турските юристи настояваха за арест на американски офицери от базата в Инджирлик заради подкрепа на «тероризма» и Фетулах Гюлен.

По–твърдолинейните среди в Москва не пропуснаха обаче да реагират на участието на Турция в най–голямото учение на НАТО „Единен тризъбец-18”, което започна на 25 октмври, както и на позицията на Ердоган на среща с украинския му колега Порошенко  на 05. ноември в Истанбул, че не признава и не приема руската анексия на Крим, което беше доста показателно предвид новото турско–руско партьорство и взаимните компромиси в Сирия.

Колкото до аргументите на френския президент за нова обща Европейска армия, които ядосаха американския президент Тръмп,  Турция е заявила отдавна мнение, че такава не е възможна без нейно участие. Друг е въпросът, че при създадените вече основи на командни структури и Фонд за отбранитената индустрия не се забелязва никакъв сигнал от Брюксел, че турското желание би могло да стане реалност.

 

На фона на финансовата и икономическа криза, фалиращи предприятия и напрегнати външнополитически и външноикономически отношения прави впечатление запазването на темпото и насоката на развитие на въоръжаването на турската армия и отбранителната индустрия. В началото на ноември Ердоган напомни, че зависимостта на Турция от чуждо въоръжение, която сега е 35%, ще бъде сведена до нула през 2023 г., а четири турски компании вече са включени в списъка на 100–те най–големи отбранителни предприятия в света.

Преди седмица бе съобщено, че  започва серийното производство на първия турски танк „Алтай”, чиято броня е собствена разработка.  А старите танкове М60Т се оборудват с украински комплекс за активна защита. В серийно производство влиза първата турска противокорабна  ракета  „Atmaca”, която ще замени намиращите се на въоръжение във ВМС чужди такива.

Впечатляващи са и перспективните изследвания. Например представената тази година разработка на въоръжен подводен дрон с интегрирана система от три мотора, способен да унищожи дори самолетоносач. Много наблюдатели обаче, изразиха тревога от плановете на Турция за развитие на ракетните технологии и собствено производство на ракети с далечен обсег на действие. Според подписано от няколко фирми споразумение, производството на такава ракета ще започне през 2021 година. В тази връзка британската преса, а отчасти и германските медии изразиха очаквания за бъдеща «агресивна Турция» /вестник «Франкфуртер Алгемайне»/.

Състоянито на личния състав в турските въоръжени сили обаче е под въпрос. Въпреки че минаха повече от две години от опита за преврат, продължават преследвания и уволнения  срещу офицери за връзки с гюленисти. На 03 ноември изтече срокът за «откупуване» на младежите от военна служба срещу 2700 евро и 21–дневно основно военно обучение. Броят на явилите се обаче, се оказа огромен– 733 000, което свидетелства за отлив и намамяване на потенциала за бъдещи военнослужещи.

Във връзка с размяната на взаимни заплахи между Турция и Гърция по спора за разширяването на гръцките териториални води до 12 морски мили” и турското военно присъствие и военна активност край газовото находище до Кипър, военното ръководство в Анкара е на мнение, че на база решение на турския парламент от 1995 г. правителството има право да обяви война, а турската армия е в състояние да води две военни операции– на Изток и на Запад.

 

Турската армия с подкрепата на ислямистки организации проведе досега две големи военни операции в Сирия – «Щитът на Ефрат» в посока Джарабулус и «Маслинова клонка» в провинция Африн. След това, по договореност с Русия изгради 12 военни наблюдателни поста в Идлиб, последната крепост на най–радикалните групировки, като от октомври започна да прехвърля в тях допълнително въоръжение и бойна техника. Ердоган заплашва с нова операция източно от Ефрат срещу сирийските кюрди, но тогава би се сблъскал със силите на САЩ и Франция.

Въпреки оптимистичните съобщения за успехи в боевете и прикриване на загубите, проличаха някои слабости в действията на сухопътните войски, тяхната недостатъчна ефективост при настъпателните операции например в Африн и противодействието на партизанските методи на кюрдите например в Северен Ирак. Уязвима се оказа и бронетанковата техника от противанковите ракетни снаряди на противника.

От ноември т.г. турски въоръжени сили подлагат на обстрел прочутия с отбраната си срещу «Ислямска държава» гр. Кобани. Анализатори твърдят, че Ердоган проверява, каква ще бъде реакцията на САЩ, ако атакуват подкрепяните от тях кюрдски отряди за народна защита. В град Манбидж, който е от ключово значение, САЩ и Турция имат съвместни патрули, но идновременно с това американците продължават да подкрепят кюрдските Сирийски демократични въоръжени сили /SDF/. А това, че SDF оперират в Югоизточните райони и продължават сътрудничеството си със САЩ подсказва, че между тях има нови договорки.

«Турските войски ще останат в Сирия до провеждането на общи избори» твърди президента Ердоган, което съвпада с политическите искания  на САЩ и Европа за хода на политическия процес. Трудно е да се повярва обаче, че Турция ще се изтегли, като се има предвид, че в завзетите провинции в Джарабулус и Африн освен извършваното прочистване и заселване, администрацията вече е турска, а в училищата се изучава турски език. В  интервю за френската преса по повод  отбелязване 100 годишнината от Първата световна война, Ердоган не случайно изтъкна, че начертаните в началото на миналия век гранции в Близкия Изток са попречили държавите да се развиват по демократичен път. Зад това прозират отдавнашните претенции и желание на Турция да бъде гарант за едно «демократично» развитие на съседните страни, като оправдае завземането на територии  под предлог борба с тероризма, а всъщност решаване на основнния си проблем– недопускане създаването на кюрдска държава.

Турция не е особено изненадана от новата стратегия на САЩ във външната политика и в Сирия в частност, но военното им присъствие и нови военни бази в Източна Сирия /Дейр ез–Зор/ води до все по–малък шанс да бъде избегнат директен военен сблъсък  с руските въоръжени сили, което ще въвлече и Турция в разширен военен конфликт.

Последните тенденции от 08 ноември насам, за обрат в политиката на някои арабски страни към Сирия /Саудитска Арабия отваря посолството си в Дамаск/, избирайки тактиката, че най–добрият начин да изтласкат Иран е, ако Сирия бъде подкрепена не само от Русия и Иран, но и от Саудитска Арабия, ОАЕ и други арабски страни, както и за формирането на «нов съюз», включващ и бъдеща Сирия, срещу идеологията на «Мюсюлмански братя», ще създадат нова ситуация. Турция ще се окаже изправена срещу един нов фронт.

 

Във вътрешен план сигурността на Турция освен от развитието на финансовата и икономическа криза ще зависи много от евентуално активизиране на тероризма. Холандското разузнаване /AIVD/ в публиктувано съобщение от 05 ноември посочва, че «Ислямска държава» използва Турция за стратегическа база за своя нова организация и съвземане от поражението си, което би застрашило Европа.

 

В обобщение може да се посочат четири най–вероятни риска за сигурността на Турция: финансовата и икономическа криза; военното участие в Сирия, свързано с отвоюване на бъдещата роля на Анкара в региона и евентуален разширен военен конфликт; терористичната опасност вътре в Турция и евентуалното ерозиране на армията вследствие на продължаващите преследвания на военни и недостига на кадри.