Нещата не изглеждат «в розово» за Макрон. Какво ще последва? Печат
Автор Експерт   
Четвъртък, 06 Декември 2018 15:07

Нещата не изглеждат «в розово» за Макрон. Какво ще последва?

Георги Димитров

«В стремежа си едновременно да се пребори с безработицата и да наложи "зелената" икономика, Еманюел Макрон се отчужди от бедното работещо население, което формира основната част от воюващите бунтовници.

Всъщност той едновременно сложи в един куп реформи, които намаляват тежестта на най-богатите (отмяна на солидарния данък върху богатството - ISF и въвеждане на "плосък данък" върху капитала, за да бъдат насърчени инвестициите в реалната икономика) и мерки, които увеличават данъчното облагане на най-уязвимите (повишаване на процента на «общото социално участие» - CSG и на цените на горивата). …Съветван от блестящи технократи, но драстично лишен от политически антураж с поглед върху реалността, неопитният президент не забеляза ферментацията на дълбокия гняв в страната. Още по-лошо, той продължи да го изостря високомерно отношение, граничещо с класовото презрение. Манифестантите», подчертава историкът Жак Жюлиар, «протестират колкото срещу заплахата да бъдат декласирани, толкова "против моралната ситуация, която се създава за тях".»


Интересен поглед и като цяло вярна констатация. Но и тъжна едновремено с това. Тъжна за всички, включително за президента. И наистина, тези дни той е обект на всякакви коментари, на критики, обвинения, а и заплахи (един депутат от опозицията даже му предрече участта на Кенеди). Изолиран («бункеризиран» по израза на един коментатор) в Елисейския дворец, Макрон изглежда твърде самотен в момента. А у мен лично, самотните хора, пък били те и президенти, предизвикват тъга. Някой може да каже: «Който се бои от мечки да не ходи в гората» или «Каквото е надробил да си го сърба!». Но и приказката за плъховете и потъващия кораб също се оказва вярна. От триумфалния му избор не е изминало чак толкова време, а днес дори близките съратници на Макрон изглеждат демотивирани и се снишават колкото е възможно. Депутатите от неговата партия са смутени и звучат неубедително на телевизионните дебати. А пред лицето на тежък общонационален проблем, как не се изправи публично някой от бившите държавни лидери (Оланд, Саркози, Казнав, Жупе…) да призове и двете страни към спокойствие и разум, диалог и компромис и да допринесе поне малко към нелеката задача да бъде умиротворена страната!
Днес нещата не изглеждат «в розово» (по Едит Пиаф), а по-скоро в синьо – цвят на тъгата. Дано уличната ситуация бъде час по-скоро овладяна по най-добрия сценарий, но какво ще последва? Няколко неща могат да се кажат отсега:

1) Митът за «новия Кенеди» (имаше такава претенция) рухна преди да е проработил.

2) Както и да излезе президентът Макрон от конкретната ситуация, политическото му бъдеще ще бъде силно затруднено. За провеждане на замислените реформи (някои от тях може би полезни за страната) няма да има нито политическа подкрепа, нито политическа сила.

3) Евентуалните негативни развития (не дай боже) във Франция ще имат рисков ефект в цяла Европа. На това обръщат внимание все повече чуждестранни анализатори, независимо от мълчанието на официалните европейски институции.

4) Либералната идеология и политика получиха тежък, да не кажа нокаутиращ удар. Хомогенното общество, сплотено около ценности, поне към днешна дата е илюзия. Обществото и светът като цяло се движат от интереси, представлявани от различни прослойки, групи и класи. И тези интереси няма да съвпадат докато има експлоатация, неравенство и несправедливост. А политическата мъдрост и майсторство изискват така да се балансират интересите, че да се върви прогресивно напред. Иначе следва регрес и разруха. Тъжно, но истина!