Парламентът да потвърди точния разход за самолети и си остави отворена опция Печат
Автор Експерт   
Вторник, 08 Януари 2019 11:46

Парламентът да потвърди точния  разход за самолети и си остави отворена опция

Симеон Николов

В навечерието на правителственото решение и гласуване в Парламента за проекта нов тип боен самолет върху темата се упражняваха много хора и политизацията и грубите нападки взеха връх над разума.

Не е късно да се укротят страстите и да си спомним, че става дума за сигурността и бъдещето на държавата, а не за черни кампании, омраза и партийни избори. Решението на НС трябва да гарантира на всяка цена най–бързата реализация на проекта, защото има риск и да го провали или да го върне в начална позиция. Макар че да си кажем откровено, не изглежда ли шизофренно да се иска от Парламента да поеме отговорност за нарушаване на гласувани от него правила?

Натискът от САЩ беше очевиден, както е очевидна и невъзможността ни да отделим наведнъж, а не разсрочено, една огромна сума за по–скъпия от двата типа самолети. Малката, но шумна групичка, която от години лансира идеята партньорски ВВС да поемат контрола на въздушното пространство, пренасочването на планирани средства за проектите за други цели през последните две години, спирането на проекта за самолетите още през 2009 г., през 2012 г. и през 2016 г., пораждат съмнения, че нещата се отлагат, разчитайки на измисления жизнен цикъл на руските МиГ 29  до 2030 г., без да се отчита несъвместимостта им в НАТО и високата цена за подръжка. Когато все пак се стартира последната процедура, същата групичка се размечта: защо да не вземем 16, а не 8 самолета. Но американците не искат разсрочено плащане, а ние не можем да си позвалим такъв двоен разход накуп.  Споровете в българската общественост ще се взривят, ако НС приеме искането на правителството за една неопределена сума, но във всички случаи с няколко стотин милиона над гласуваната вече от 1,5 млрд лв. Създава се впечатление, че нещата умишлено се насочват натам. След този опит обществото ще е още по–силно настроено срещу разходи за модернизация на армията.

Откритият външен натиск да изберем Ф–16 и грубото нарушаване на процедурата – от 7 поставени условия, избраният канддиат не отговаря на 4, силно ерозира авторитета ни на партньор при следващи преговори по други проекти. Но е вярно и това, че трябваше да има баланс между експертните критерии и политическите аргументи. По време на управлението на тройната коалиция пак ни беше внушено да подкрепим американската програма за транспортна военна авиация, заплащайки ежегодно за определен брой часове, защото в противен случай тя трябвало да бъде прекратена, както днес изглежда стои въпроса с новата производствена линия за F-16V, за който засега има само 2–ма кандидати и ние ще сме третите. На международна конференция в Берлин през 2007 г. пред 450 участници от цял свят, когато съобщих за избора ни в доклада си обаче, бях посрещнат още на слизане от подиума от група разярени европейски представители, които буквално ме нахвърлиха с въпроси и упреци: „Ние ви приемаме в ЕС, а вие ще подпомагате чужда икономика!”, имайки предвид очевидно европейския проект за транспротна военна авиация. Днес, когато вече имаме програмата ПЕСКО и Европейски фонд за подпомагане на военната индустрия, към който храним определени апетити, засега по 4 от общо 34 проекта, кой български политик ще се осмели да се изправи пред тези хора и да им заяви, че не искаме европейско въоръжение? Ако цената беше по–висока от 1,5 млрд лв в нашите условия, то тогава вероятно щеше да участва и "Eurofighter", а той наистина е най–доброто, което има днес на европейския пазар. Променяйки условията, даваме повод да бъдем упреквани и от други потенциални европейски доставчици.

Освен това, когато президеднтът на САЩ открито заявява „Не ми пука за Европа!” и когато знаем, че решенията се вземат от Конгреса, а само преди дни той спря продажбата на Ф–16 от Израел на Хърватия,  каква е гаранцията, че един ден няма да изпаднем в същата ситуация, както с въоръжението на бойните руски вертолети, когато Москва ни отговори, че прекратяват производството на определен тип ракети и не дадоха опция за нова такава? В същото време Швеция ни предлага „Грипен” с опции за въоръжение по наш избор– американско, европейско, израелско!

На всичко отгоре, обидихме шведските си партньори с упреци в корупция, лобиране, фалшиви обвинения за качествата на самолета и какво ли не още, характерно за нецивилизованото поведение на нашите български умници, така че шведите не би трябвало въобще да хранят доверие към нас във всички видове сделки в бъдеще. А министър Каракачанов бе принуден много реалистично да напомни, че може и да се върнем към офертата на „Грипен”, ако САЩ не свалят цената. /За разсрочено плащане въобще не споменава, сигурно знае откъде ще вземе накуп милиардите./

Подминат беше и въпроса за срока за доставка. След като производствената линия в САЩ още не е построена и има две други страни преди нас, се очертава получаването на първия самолет след 2023 г. Застъпниците на Ф–16 станаха смешни в еуфорията си от избора на този самолет с искането веднага да бъдат изхвърлени МиГ 29. Какъв парадокс– как да ги изхвърлим, като отказваме предложението на Грипен за 18 месеца и се съгласяваме със САЩ за срок след 5 години?  Та те дори не си дават сметка, че след като се достави, самолетът трябва да се усвои и за това ще са необходими от 1 до 2 години! Тоест говорим за 2025 г.!

Премълчаваше се и за предлагания от шведите офсет, който в Унгария бе реализиран в построяването на нов завод за електроника, даващ днес 5% от БВП на страната!

Именно  в процедурата и в политическите аргументи се криеха истинските проблеми на българския избор, ако изключим унижаването на военната експертиза, което не е изненада за българските политици. Но ако НС провали процедурата и я върне в началото й, отново ще избуят плевелите на омразата и грубата фалшификация на фактите: за това пак ще е виновен президентът Радев. Каза го буквално един бивш министър, извесетен земеделец в разораването на военната нива, а подобни обвинения през ден идват и от управляващата партия.

Въпреки това ефективността на двете платформи и бойните им способности са от значение, но политизираният подход не позволи нормалното им обсъждане. Когато защитниците на Ф–16 изтъкваха предложенията в пакет, за разлика от тези на „Грипен”, удобно забравяха да споменат, че за Ф–16 ще е необходимо по–скъпо наземно оборудване, други писти, към които този самолет е доста чувствителен, почти 2,5 пъти по–голям разход на гориво за 1 летателен час и ред други немаловажни и струващи още пари технически особености. Никой не разгледа способностите на „Грипен”, създаден за страна, подобна на нашата по територия и условия.  Вярно е, че Ф–16 може да бъде модернизиран и за носене на ядрено оръжие, както направиха в Полша, но тогава да си отговорим на въпроса, за това ли  е нужен този самолет на България?

Важното в момента е друго. Народното събрание би трябвало да промени записаното в условията на правителството– отворена и неопределена финансова граница за да успокои общественвото мнение в България, че няма да се харчат повече от гласуваните вече 1,5 млн или 1,8 млн с ДДС и посочи, че при невъзможност на САЩ да изпълнят и останалите 4 условия от всичко 7 основни такива, България в най–кратък срок ще се оттегли от преговорите. Междувременно трябва да се извиним на шведските си партньори и да държим вратата отворена. Грешка беше и това, че се стигна само до тези 2 самолета. През 2008 г. проектът беше почти завършен, оставаше буквално да се изпратят писма до 7 производители на многоцелеви изтребители. Ако през 2009 г. не бяха спряни всички проекти и намален военния бюджет с 40%, а капиталовите разходи орязани от 18 на 5%, Българя отдавна да има нов боен самолет и нови технологии в българската индустрия. Който умее да си извади поука от тази дългогодишна сага, само ще спечели, а с това ще спечели и страната ни.