Бомба със закъснител, която ще избухне след година, две или десетилетия! Печат
Автор Експерт   
Вторник, 15 Януари 2019 23:34

Бомба със закъснител, която ще избухне след година, две или десетилетия!

Димитър Димитров

На 17.06.2018г. Република Македония и Република Гърция подписаха споразумението за новото име ....Република Северна Македония.

Цялото заглавие на споразумението е: "Окончателна спогодба за решаване на различията, описани в резолюции 817 и 845 на Съвета за сигурност на ООН за прекратяване на силата на Временната спогодба от 1995 г. и за установяване на стратегическо партньорство между страните."

Знаем че правителството на Македония с премиер Заев се роди под натиска на САЩ и под натиска на емисарите на Държавния департамент Македония беше принудена да приеме името Република Северна Македония.

Отново под натиска на САЩ Парламентът на Македония ратифицира това Споразумение, въпреки че правителството на премиера Заев се радваше само на един депутатски глас вповече , но ....някои от депутатите от опозицията бяха заплашени, други подкупени, според някои източници и премиерът Заев си осигури 81 депутати, за да се промени Конституцията.

Не така безоблачно се развиха събитията около това Споразумение в Гърция!
Но под натиска на външните кредитори, знаем че Гърция е затънала в кредити и не можеше дори да си плаща лихвите по тях, на Гърция бяха отпуснати 15 млрд.евро и тя клекна.

Срещу това Споразумение, което е във вреда на българската история и култура скочиха академик Георги Марков-историк, президентът Георги Първанов, много учени, интелектуалци и журналисти.
И с право!
След като има Република Северна Македония, къде е Южна Македония? Това е Северна Гърция!
Западна Македония е Албания!
Източна Македония, това са Благоевградска и Кюстендилска област!
На пръв поглед това разделение ще предизвика големи сътресения между Македония, Гърция, Албания и България.

Албания не се е отказала от мечтата си да се прероди във Велика Албания.
Гърция ще доказва, че Северна Гърция не е Южна Македония, А това са земи в границите на България по времето на цар Иван Асен II и на други царе, когато България е била на ТРИ МОРЕТА.
А България ще брани не само Благоевградска и Кюстендилска област, но историята и културата си.

Целта на САЩ е ясна!

Македония да бъде приета в НАТО, САЩ да си открият военна база на територията на Македония, а това е в противоречие с неподписания Договор между СССР и САЩ за обединението на двете Германии, т.е., че НАТО няма да се разширява на Изток.
Дори и да беше подписан такъв Договор, САЩ щяха да го нарушат. Те са царе в нарушаването на договори, международни споразумение...това е в основата на геополитиката им.
Но не така ще реагира Русия, която има интереси на Балканите от векове.
Не така ще реагира и Турция, която също има интереси на Балканите от векове.
Не така ще реагира и ЕС, защото проблемите между Македония, Гърция, Албания и България ще се задълбочават.

Да, ГДР и ФРГ се обединиха, така и трябваше да бъде, обединиха се Северен и Южен Виетнам, на път е обединението на Северна и Южна Корея.
Представете си, че Северна Македония, Южна Македория, Западна Македония и Източна Македония...СЕ ОБЕДИНЯТ след години! Именно това е БОМБАТА със закъснител! Външната политика на САЩ е основана на Доктрината "Управляем хаос"*/ още от средата на 20-я век. Видяхме тази Доктрина в действие в Близкия изток...с "Арабската пролет" в Ирак, Либия, Египет, Сирия, Йемен, с "Оранжевата революция" в Украйна,сега и на Балканите.
Т.е. САЩ създават хаос и впоследствие се явяват като МИРОТВОРЕЦ и управляват този хаос, създаден именно от САЩ.

Така че ни чакат много неизвестни на Балканите!
Сега и в бъдеще!

Димитър Димитров
15.01.2018 г

 

*/ Що е това Доктрината "Управляем хаос" и Технологията "Управляем хаос"!

През 80-те години на ХХ век в САЩ активно започнаха да се разработват технологии за дестабилизирането на икономическия и социален живот в държавите, представляващи "интерес" за Америка. Самите режисьори на "управлявания" хаос се стремяха да удържат хаоса под контрол, формирайки нов ред, съобразен с интересите на Съединените щати. Технологията на "управлявания" хаос беше създадена в Института Санта Фе, намиращ се в столицата на щат Ню Мексико, в близост до ядрения център на САЩ. Самият институт е основан през 1984 под егидата на Пентагона и Държавния департамент като целта му е да адаптира теорията на "управлявания" хаос за реализацията на конкретни геополитически цели. Под патронажа на Държавния департамент на САЩ бяха създадени "групи за кризисен мониторинг и управление" на политическите процеси, които - според мнозина експерти са косвено свързани с военно-политическите конфликти в Карабах, Таджикистан, Босна, Косово и други "горещи точки" (5). В основата на геополитиката на хаоса пък са залегнали трудовете на редица известни западни анализатори. Важно място сред тях заемат тези на Джийн Шарп, основател на Института Алберт Айнщайн, който насърчава "изучаването и прилагането на ненасилствени методи за разрешаване на конфликтни ситуации". Шарп стана световно известен именно благодарение на книгите си, посветени на теорията и практиката на "ненасилствената борба". Най-популярни сред тях са "От диктатура към демокрация" и "198 метода за ненасилствени действия", които са преведени на десетки езици и се използват като практически пособия при организацията на "цветни" и "кадифени" революции в различни точки на света (27).

Технологията на "управлявания" хаос
Технологията на "управлявания" хаос представлява сложен системен механизъм чиито елементи са свързани помежду си по един доста причудлив начин, а резултатите от практическото му прилагане, в хода на своето развитие, могат да варират в различни посоки. Без оглед на конкретния регион, в който се прилага, тази технология обикновено залага на следните елементи: информационните войни, кибератаките и шпионажа, корупционното управление, разпалването на националните и религиозни конфликти, стимулирането на различните форми на сектантство, прокарването на фалшиви ценности и ерозията на националните и културни основи на съответната общност. Целта на тази "мека" агресия е преформатирането на неудобните държави, трансформацията на масовото съзнание, понижаване съпротивителния потенциал на обществото и неговата способност да се самоорганизира и лишаването му от историческа памет.

Анализирайки технологията на "управлявания" хаос като глобална заплаха за съвременния световен ред (мнозина експерти вече поставят знак за равенство между тази технология и оръжията за масово унищожаване), следва да очертаем основните етапи на практическата и реализация. Така, на първия етап се осъществяват мащабни и целенасочени усилия за подмяната на културно-смисловия код на нацията и разпространението и налагането на фалшиви ценности. Под прикритието на привлекателните идеи за свободата, либерализма, демокрацията и толерантността, в съзнанието на нацията биват ерозирани фундаментите, гарантиращи целостта на социалната и система. Основните "целеви групи" на тази пропагандна кампания са младите хора и тези на средна възраст, тъй като - от една страна - те са най-податливи на информационния натиск, а от друга - тези групи от населението по-лесно могат да бъдат убедени да се включат, при необходимост, в уличните протести и демонстрации срещу съществуващото управление. В този смисъл, основната задача на стратезите на "управлявания" хаос е установяването на контрол върху образователната система, промяната на учебните програми на учениците и студентите, разпространяването на "правилните" учебници, писани в съответствие с необходимата концепция. Тези учебници обикновено не просто ерозират единната система от знания на учащите си, но и в редица случаи съзнателно очернят историята на съответния народ или пък - точно обратното - я митологизират.

Друг изключително мощен инструмент за въздействие върху общественото съзнание са медиите, с чиято помощ се осъществява трансформация на масовото съзнание и мирогледа посредством силното въздействие на съвременните средства за манипулация на цялата духовна сфера на индивида, използвайки за целта съвременните информационни и социално-културни технологии. Така в електронните медии постоянно се налагат еднотипни шоу-програми и реклами на стоки и услуги, осъществява се мощна пропаганда на неограничения от нищо консумативизъм и хедонизъм. Сложните проблеми и интелектуални предавания постепенно изчезват от "праймтайма" на големите електронни медии, като в най-добрия случай биват прехвърляни към онези части от денонощието, в които гледаемостта е най-слаба. Следването на подобна практика през достатъчно продължително време води до постепенното затъпяване на зрителите, понижаване критичността на мислене на нацията и по-голямата и податливост на външни внушения. Специално място се отделя за възпитаването на чувство за свръхтолерантност, доколкото това води до неспособност и нежелание за съпротива срещу външното въздействие и покорна готовност за възприемане на всички външни идеи и поведенченски стереотипи, приравнявайки ги със собствените национални ценности. Самата толерантност се превръща в своеобразен "фетиш", неуважителното отношение към който неизбежно води до заклеймяването на онзи, който си го позволява, и превръщането му обект на критики и подигравки. Тоест, става дума за пълномащабна световна информационно-психологическа война, в хода на която се ерозира културата на солидарност и се налага култ към парите, както и социал-дарвинистките стереотипи в представите за човека и обществото. По този начин рязко се понижава способността на големи маси от населението за съпротива, самоорганизация и развитие. Всичко това формира специфична среда на постепенно отслабващ национален дух, отхвърлящ държавността и национално-културните традиции. Именно в подобни условия обаче, се чувстват най-комфортно и всевъзможните екстремистки движения.

След като общественото съзнание бива "размекнато" и запълнено с алтернативни смисли и ценности (обикновено става дума за потребителски ценности), стратезите на "управлявания" хаос пристъпват към втория етап от реализацията на своята технология. Посредством медиите, различни институции, рейтингови и социологически агенции, активно започва се прокарва тезата, че резултатите от изборите са предрешени далеч преди провеждането им, почти всички политически партии и движения са бутафорни, ключова роля в управлението на всички сфери на икономиката и обществения живот играя корумпираните чиновници, докато обществените организации на практика не влияят върху социалните процеси, държавата не гарантира нормални условия за живот на своите граждани и не се спазват основните конституционни права. Повечето от тези постановки обикновено намират потвърждение в реалния живот, което само усилва въздействието им върху съзнанието на хората. Всичко това стимулира политическия абсентизъм, апатията и разочарованието сред гражданите. В психологията подобна ситуация се дефинира като "заучена (придобита) безпомощност". Ако човек бъде поставен в положение на "принудителна безпомощност", където от собствените му решения и действия не зависи нищо, той постепенно се приучава към нея и престава да се опитва да прави каквото и да било (8). Естествена реакция на това усещане за пълна безпомощност може обаче да стане отмъстителната агресия, тласкаща гражданите към противозаконни действия. Сработва механизмът на колективната безотговорност, чиито израз е "защо за тях (т.е. за управляващите) може, а за мен - не?". Идейният плурализъм (трансформирал се във всепозволеност), размиването на моралните принципи, рязкото повишаване на материалните претенции, особено в средите на елита, все по-неуправляемата икономика - всичко това са компоненти на "управлявания" хаос, гарантиращи постигането на най-важния резултат - демонтажа на съществуващите национални държави, традиционни култури и цивилизации.