Български дипломати за събитията във Венецуела

Кючуков, Радомирски, Чуков, Караславов, Николов

Любомир Кючуков, бивш зам.министър на външните работи и посланик:

Опитът от последните десетилетия показва, че интернационализацията на вътрешнополитическите кризи в дадена страна не води до решаването им, а напротив – има еднозначно негативни последици.

В Ирак, Афганистан, Либия, Сирия не просто не настъпи демокрацията, но се появиха проблеми със самата им държавност.
Интернационализирането на кризата във Венецуела води до задълбочаване на глобалното противопоставяне и за пореден път изправи от една страна САЩ и държави от Европейския съюз, а от друга – Русия, Китай, Турция и Иран. Като това се превръща в една повтаряща се конфигурация – въпреки, че това е ситуационно партньорство а не стратегически съюз или оформяне на блокове от типа на тези през Студената война.
Обективността изисква да се каже, че вземането на позиция по такъв въпрос е тежко решение. Всеки е длъжен да отчита и позициите на своите партньори и съюзници. За да отстоява страна като България своя самостоятелна позиция, ключово условие е да има силна вътрешна подкрепа за такава позиция. А у нас има дълбоко вътрешно разделение плюс наличието на сателитен подход с поглед към по-силния.
Освен това на България липсва политическото самочувствие да формулира и политическата тежест да отстоява собствена позиция. Членството в ЕС предполага диалог и партньорство по такива въпроси, но също така – участие в изработването на общата позиция, а не просто присъствие.

Най-странният аргумент за заетата от правителството позиция бе, че по този начин ние връщаме жеста на Испания и Португалия за подкрепата, която сме получавали в ЕС от тях по важни за нас въпроси. Това означава, първо – че България няма собствена позиция по кризата във Венецуела; второ – следвайки тази логика днес ние можехме със същата убеденост да защитаваме Мадуро – ако Испания и Португалия бяха заели подобна позиция.

След случая „Хашоги“ вече нямаме право да говорим за ценности в международните отношения. Защото ценностите и демокрацията се превърнаха в пазарна категория, в стока със своя цена – от 100 милиарда долара, колкото е стойността на оръжейните сделки между САЩ и Саудитска Арабия.
Би трябвало България да настоява за търсене на политическо решение във Венецуела и да държи общоевропейската позиция да бъде такава: за вътрешен политически диалог и срещу интернационализацията на конфликта – като това би бил най-добрият път за избягване на ново огнище на нестабилност и международно напрежение.

Валентин Радомирски, бивш посланик в Румъния, член на БДД:

Венецуела е най-богатата на нефт страна в света. Тя има повече доказани запаси от Саудитска Арабия, Русия и от която и да е друга държава.

Интересът към нея е изключителен. Той се засили, след като на власт дойде Уго Чавес, президент, който започна реформи, които не бяха в интерес на САЩ. Петролната индустрия във Венецуела беше национализирана и това предизвика реакцията на Щатите още от преди десет години. Сегашната ситуация е развитие на това, което се случва през последните десет години.

През последните години други двама големи играчи в света – Китай и Русия, направиха огромни капиталовложения във венецуелската икономика. Руските инвестиции се оценяват на не по-малко от 10 млрд. По оценки на западните експерти китайските инвестиции са от порядъка между 50 и 70 млрд. Тези пари вече са дадени на Венецуела, каза Радомирски.

Това, което сега става във Венецуела, е пряко продължение на доктрината Монро.

Боян Чуков, дипломат във Франция и Испания, бивш съветник на премиера:

Безусловно днешните събития във Венецуела са от световно значение. Но това не е последната и решаваща битка. Наблюдаваме едно сражение, което може да се впише във веригата от сблъсъци между тримата големи в лицето на САЩ, Русия и Китай. Както Сирия се явява ключ към Близкия Изток така и Венецуела е ключ към Латинска Америка. Това е така поради две обстоятелства. Първо, във Венецуела са най-големите световни запаси на нефт. Това прави страната изключително интересна за глобалните играчи като американците, руснаците и китайците. Второ, Венецуела е съставна част от „Великия път на коприната от Колумбия до Вашингтон“. И въпреки, че основните страни по това трасе са Боливия, Перу и Колумбия, Венецуела също внася значителен дял. Географската стойност на Венецуела в днешния глобален свят без преувеличение е огромна. Не е за подценяване фактът, че обемът на пазара на наркотици по „Великия път на коприната от Колумбия до Вашингтон“ по някои публични оценки е равен в парично изражение на световния нефтен пазар. По същата причина контролът на Афганистан, който е основна територия за производство на въпросната стока, е ключов за глобалните играчи в света.

САЩ считат, че венецуелската армия ще се разбунтува, но въпросната прогноза не се базира на никакъв сериозен анализ. Други източници твърдят, че армията е въвлечена мощно в икономическа дейност и трафика на наркотици, с което е обвързана директно с управляващите.

Необходимо е да се обърне внимание на руските инвестиции във Венецуела. Те не са от паричен характер, а са съсредоточени в капитално строителство: обекти на нефтодобив, преработка и транспортиране. При наличието на колосални залежи на нефт венецуелците добиват минимални количества. Никой няма да позволи на Каракас да продава на световния нефтен пазар по-големи обеми. Но Венецуела може да използва последничеството на Русия. Руснаците оказват всякаква помощ на венецуелците, а те могат да плащат с нефт. Който става собственост на Русия. Руските танкери никой няма да посмее да ги спре.

Причините за дружелюбните връзки между Анкара и Каракас са две. Първо, Николас и Реджеп имат отлични лични отношения. Второ, Ердоган предпочита непрозрачни финансови сделки, които не са подложени на обществен контрол. Постоянно се разказват истории за перманентно организираните преврати по света от ЦРУ. Кризата около Мадуро е отличен повод за правене на аналогии с вътрешната политика в Турция. Ситуацията във Венецуела помага да бъдат дискредитирани турските опозиционери, които координират своята дейност с чужди страни.

В плановете на САЩ след свалянето на режимите във Венецуела и Куба на дневен ред е Никарагуа. Целта е разрушаване на триъгълника Манагуа-Хавана-Каракас. Още на втория ден след встъпване в длъжност в Белия дом Доналд Тръмп поиска подробен отчет за ситуацията във Венецуела. Това е съвсем логично. Едно от обвиненията на Вашингтон към Мадуро са връзките на Каракас с ливанската „Хизбула“. Белия дом и Държавният департамент твърдят, че Иран участва непосредствено в доставката на наркотици от Венецуела в Близкия Изток с логистичната подкрепа на „Хизбула“.

Фактор, който допълнително стимулира американската агресивност по отношение на Каракас, е засилващата се конфронтация между Пекин и Вашингтон. Китай е инвестирал 60 милиарда долара във Венецуела и има стабилно влияние в страната. Масираното китайско присъствие в Караибския басейн е неприемливо за САЩ. Особено на фона на задълбочаващата се търговска война между Вашингтон и Пекин.
По естествен път се налага общата оценка, че става въпрос за вулгарно и импровизирано действие на САЩ в чужбина на фона на вътрешния хаос и срив на американската държавност.

Георги Караславов, международник, балканист, латиноамериканист, член на БДД

Съществува едно международно право и един Устав на ООН с които всички държави са се съгласили да спазват и да се въздържат от опрeделени действия. Това като начало.

Опитите за намеса и дестабилизиране на една суверенна държава, чрез използване на похвати, които отдавна са доказали своята неефективност не решава проблемите, а ги задълбочава. Кризата във Венецуела е дирижирана, както е дирижеран недостига на храна и бойкотиране на много стоки, с цел да се предизвикат бунтове и анархия. Този метод също влиза в похватите на мръсната игра за дестабилизиране на една държава.
Кризата спокойно може да се прехвърли в съседни държави, където гражданската война още не е приключила.

Другият въпрос - петрола на Венецуела. По-скъп е, защото технологията за преработката му е по-скъпа - петролът е "тежък", по-гъст е от онзи на Саудитска арабия. Няма да влизам в подробности по този въпрос.

Да се твърди, че е трудно да се даде оценка/определи/оцени позицията/идеологията/събитията или поведението на един от ключовите участници в този опит за преврат Гуайдо не говори за професионализъм.

Тук СС на ООН трябва да вземе спешно отношение и да се прекрати този сценарий, който не вещае нищо добро. Следващата в списъка на дестабилизация ще бъде Колумбия - примирието между основните враждуващи групировки (ФАРК, ЕЛН, ЕП и др.) с колумбийското правителство и паравоенните виси на косъм. И така, ефектът на доминото ще продължи в този континент и старите кошмари на репресивност и държавен тероризъм ще се възродят с нова сила.

Свидетели сме в случая с Венецуела на поредното незачитане на Международното право и основните принципи, които са залегнали в него.

Симеон Николов, дипломат, бивш зам.министър, гл. редактор на «експрет–бдд.ком»

Дали не ни правят на глупаци:
– хората, които смятат за морално да защитават блокирането на 1,25 млрд в Брюксел за храни и лекарства за жените и децата на Венецуела, но да обвиняват Мадуро, че бил «тирарин»;
– политиците, които подкрепят поругаването на върховенството на международното право и назначаването на президент в чужда държава и кражбата на златото на Венецуела в Британска банка и военни операции без съгласието на СС на ООН, поставят ултиматуми, а искат преговори;

– медиите, които първо искат да съгласуват истината, преди да ни я поднесат, премълчават факти, поднасят ни снимки от 2014 г. и неверни данни, а на следващия ден говорят за демокрация и борбата срещу фалшиви новини. Истината ще изплува, но на повърхността на Венецуелския нефт.

– политкоректните анализатори, които години наред мълчаха, когато санкциите на САЩ и блокираните средства причиняваха на Венецуела загуби от 35 млрд дол., на което в голяма степен се дължи сегашното й състояние! Защо мълчаха тогава, когато жени и деца гладуваха?

– евродепутатите, които с «морално дебелоочие» /по Ив.Вазов/ гласуваха в подкрепа на един преврат, открито подготвян отвън, за джендърски норми, за подкрепа на мигрантски пакт и т.н.

В български затвор при социализма имало плакат: «От тебе партийо се учим!» Днес префразирано може да напишем: «От тебе задокеанска Демокрацио се учим!»
Бойното поле на Фейсбук понася много глупости на хора, които бълвайки ги, преживяват мига на истинско щастие. Но глупостта има свойството да връща жестокко бумеранга си, който може да удари по всички.

Голямият проблем е в прецедента и повторението му утре с друга държава.

Ставащото днес е само брънка от разрушавания международен правен ред и връщане към налагане на правото на по–силния, без зачитане на никакви норми и правила.

Деветнадесетте европейски страни, подкрепили беззаконието, утвържадават разпада на ценностната система на демократичния свят, обезценяват суверенитета на държавата и правото на народите да определят сами своето бъдеще. Доверието в институции и медии в някогашния свободен свят се срива. Трансформацията на света ще премине през период на хаос, в който трябва да се роди новия световен ред.