"Велика Албания" или за албанска доминация в Западните Балкани Печат
Автор Експерт   
Понеделник, 25 Февруари 2019 17:37

"Велика Албания" или за албанска доминация в Западните Балкани

проф. Румяна Михнева

Тези седмици се вълнуваме за обединяването на Косово с Албания. Мнозина са склонни да измерват случващото се с представите от събитията от последните години, от разпадането на Югославия. Не, нещата са заложени в миналото на албанците, сред които има православни, католици и мюсюлмани, но последните доминират.

Те са поделени и на две най-общо казано племена - геги и тоски, при това говорещи силно отличаващи се диалекти, което дори затруднява комуникациите помежду им. Както и в Босна мнозинството планинско население най-вече заради облагите и ниската степен на влияние на Църквата - православна и католическа лесно преминават към исляма, това и обяснява доминацията сред албанците именно на тази верска група. В рамките на Османската империя албанците-мюсюлмани, арнаутите са военизирани, служат в армията и са добре поставени, още през 15 век се появяват изявени местни водачи, свързани с османската армия като Георг Кастриоти Скендербег, който движен най-вече от свои, сепаратистки идеи предприема първия опит за обособяване на местните планинци в обединение. Бунтът скоро е преодолян, албанците стават част от верните на Полумесеца и Портата имперски народи. Липсата на сериозен конфликт с империята силно забавя националното им съзряване, първата албанска книга се появява в средата на 16 век. Териториалното им развитие еволюира постепенно, тъй че към 18 век те не са само населението на планините, които дори Мехмед II Фатих - Завоевателя трудно овладява, а постепенно заселват равнините около Шкодренското, Охридското и езерото на Янина - Памвотида. Косово губи изцяло сръбския си, православен характер в края на 17 в. След неуспешните походи на австрийците на Юг, избухналото Карпошево въстание в македонските земи и страха от репресии на напредващите османци, сърбите от Косово и Метохия водени от патриарха си Арсений III Черноевич напускат Косово и се насочват на Север към Белград и отвъд Дунава. Опустяващите земи постепенно са заемани също от планинците - предимно албанци. През 19 век албинците-мюсюлмани са все така верни поданици на Падишаха, макар и да се появяват тенденции към консолидиране на народностна, а не на верска основа.
На 10.06.1878 г. в Призрен албански феодали със съдействието на османското правителство създават т.н. ”Албанска лига”, за да подкрепи целостта на Османската империя и попречи на създаването на Санстефанска България и на решенията на Берлинския конгрес. Лигата обединява трите вилаета, в които живеят албанци /Шкодренски, Косовски и Янински/ в един общ вилает, наречен Албански. Програмата на лидерите на наричаната още Призренска лита виждат обединени още и Албания, Косово, Тесалия, Санджак както и цяла Македония със столица косовския град Призрен. В тези земи се допускат два официални езика - турски и албански. Дейците на Призренската лига с османска подкрепа подготвят меморандум, връчен в Берни на лорд Биконсфилд. Основната идея е да се подкрепи борбата им срещу руското влияние и създаването на голяма славянска държава от Адриатика до Черно море и Егея. За адриатическото крайбрежие се говори, тъй като се смята, че на Черна гора ще се предостяват "албански земи" (района около Шкодренското езеро  и планините на Монтенегро са населени с православни-черногорци/сърби и албанци / мюсюлмани...впрочем и до ден днешен). В посочените вилаети албанците имат неоспоримо болшинство и контролират властта. Управлението е относително пирамидално структурирано, но патриархално. В столицата Призрен се създават съвети на старейшините. Руският дипломат М. К. Улянов ще напише през април 1879 "Албанската лига окончателно получи гражданство във всички турски провинции, населени с албанци.” Турското правителство признава законността на съществуването на лигата. Лигата от своя страна признава покровителството на султана като глава на мюсюлманството, нежелаейки обаче ни най-малко да се подчинява в гражданско отношение на турските чиновници и заповедите на Портата имат за нея просто характер на съвети....Председател на цялата лига или неин глава е шейх Мустафа от Ташлъджа; той е и най-влиятелното лице сред албанците; след него се нарежда Али Драга от Митровица, един необикновено енергичен човек, който се ползва с голямо уважение сред албанците... В Скопие Албанската лига има свое отделно управление, свои заптиета. В Прищина лигата има двама свои представители, които заседават в съда и присъстват на всеки междлис. Всички документи, подписани от валията, се носят на представителя на лигата за утвърждаване и никакво дело не може да бъде решавано без предварителното му съгласие.” Тъй като стратегически намерения на Лигата е столицата да бъде преместена в Охрид, започва масово ограбване на българите в този район, шайки-албанци терирозират християнското население, за да се провокира изселването му. Планът "Валика Албания" стартира от този момент, а не от 21 век и Охридското споразумение, което подели де факто Македония на два дяла. Засилването на сепаратистките тенденции обаче на Лигата плашат Портата и през 1881 г. военна операция слага край на функционирането на тази протодържавна автономия.
Ако трябва да заключа, тогава през 19 век Лигата е ликвидирана, но програмата й е в изпълнение и е навлязля в последната си фаза.