Силната жена е трудна, но незаменима. Елена Йончева с два филма за Венецуела и Колумбия

Жоржета Пехливанова

Жените от кройката на Ирина Бокова и Елена Йончева, реализирали се в професията си, са трудни хора, те заплащат високата цена на обществото от привърженици и противници, за да останат на върха, но са НЕЗАМЕНИМИ.
Прокрадна се в медиите след номинацията на Елена Йончева за водач на евролистата на БСП за изборния евровот на 26 май сравнението, че Ирина Бокова и Сергей Станишев са най-известните българи зад граница. Намирам сравнението за твърде еднопланово, за да не кажа глупаво.
Ирина Бокова и до днес е сред първите 10 жени най-влиятелни на планетата по световни социологически изследвания. Ирина Бокова премина ранговата стълбица на дипломат от кариерата и като такава тя се наложи в световния дипломатически елит с нейните качества – познание, такт, езикова грамотност... и стига върха, който никой друг международник досега от България не е заемал по важност в световната организация ООН. След генералния секретар, със статут на негов заместник Бокова управлява 10 години като генерален директор на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура, ЮНЕСКО, Световната агенция с най-голяма численост в ООН и с отделен щат чуждестранни представители с ранг посланици на страните-членки от цял свят. Затова сравнението Станишев-Бокова е непрофесионално, престижът на двамата е различен.
Ирина Бокова бе най-добрият кандидат за генерален секретар на ООН, но не бе избрана през 2016г. по вина на българската страна. Препъна я българското невежество в правителството ни и непознаване на Световната организация, на езика, на който се говори, на политиките й и стила, които се прилага в този затворен висш дипломатически кръг, наречен ООН. Не спечели Ирина, но загуби България, загуби т.н. група на Източноевропейски страни в ООН, загуби Световната организация. Не говоря наизуст - от първия до последния ден на кампанията на Ирина Бокова останах с нея като нейна колежка без да я предам...
Три години по-късно много привърженици – страни, политици, дипломати съжаляват, че Бокова не стана генерален секретар. Ирина Бокова щеше да е по-успешният в тази сложна международна обстановка и по-силна в налагане спазването на международното право и залегналите правила в Устава на ООН като висш дипломат в ООН. Португалецът Антонио Гутериш е от друга кройка, от кройката на Сергей Станишев и партийното движение го издига и на международния фронт, а не професията му. Бокова не може да бъде скрита за България в предстоящите политически и управленски рокади, защото тя е реалност с огромна подкрепа в българското общество. Тя продължава да работи в елитна група световни дипломати и политици на международния фронт за мира, против насилието, за решаване на тежките миграционни въпроси, защитавайки основните цели на Хартата на ООН, канена като участник и лектор на световни конференции, форуми, срещи, дипломатически академии и университети.
В Европейския съюз след майския евровот не предстои само смяна на караула, а и на управниците, налага се промяна, скъсване със статуквото, отчитайки грешките на досегашния евроелит, който отдалечи Евросъюза от неговите основни ценности за народите. Плашещото е, че „замразените политически клетки“ на крайната десница в Европа, които 72 години след разгрома на фашизма се бяха сгушили и „спяха“ под крилото на десни партии, в много европейски страни днес са активирани и се нареждат в редиците на Европарламента.
Ще дам за пример Испания, където от началото на „испанския преход“ преди 42 г. бивши десни генерали и политици от Движението на Франко остават скрити в дясната Народна партия от лидерите й - Фрага Ирибане, Х.М.Аснар, а след това и от Мариано Рахой като група „ВОКС“ на десно военно формирование. „Вокс“ изникна като ултрадесен активист „народен защитник“ срещу левите знакови политици за независимост на Каталуния – 26 бивши политически лидери в Женералитата и депутати, които от една година са зад решетките и в принудително изгнание след провеждане на Референдума за независимост на 1 октомври 2017г., обявен от премиера Рахой за невалиден. Публичният съдебен процес, който се води в Испания от близо месец, подкопава устоите на европейската демокрация. Политическата ултрадясна партия „Вокс“, която вече влезе в ръководството на парламента в Андалусия, се очаква да влезе като четвърта политическа сила в Испанските кортеси на изборите през април, а през май и в Европейския парламент с група евродепутати от ултрадесни генерали и политици.
Като международник и дипломат ще кажа, че журналистката с огромен международен опит и влияние Елена Йончева е нужна на България на европейската сцена. Тя е български журналист от висока класа, с международен авторитет, известност и с индивидуален почерк, който понякога не се харесва на средностатистическия читател. С упоритост, последователност и всеотдайност в нейната високоотговорна професия, не е леко. Аз съм видяла Елена Йончева на международен терен в действие и смятам, че е от значение да го споделя с обществото с факти и без хвалби.
Елена Йончева направи два филма за Венецуела и Колумбия в най-напрегнатия период от историята между двете южноамерикански съседни държави с двамата „костеливи“държантици - Алваро Урибе и Уго Чавес , политици с кредо, които след десет срещи и разминавания през 2007г. се срещат в имението „Ато Гранде“ - „Голямата колиба за сговор на овчарите“, подарена от Симон Боливар на генерал Сантандер за „свободата на Колумбия“ и заровиха томахавката в името да бъдат спасени заложници отвлечени от левите бунтовници-ФАРК, както и да бъдат спрени убийствата в граничния регион от 2200 км. граница между Колумбия и Венецуела на десните колумбийски паравоенни формирования. Венецуелският президент Уго Чавес, определен от президента Урибе за „посредник и гарант“ в хуманитарната размяна бе победителят. Но това не винаги се харесва. В историята също – освободителят Боливар и генерал Сантандер се разделят завинаги след победата. След „хуманитарната размяна“, 200 години по-късно, Урибе и Чавес стават смъртни врагове...
Елена Йончева в Каракас и в Богота
В тази напрегната политическа ситуация по време на кампанията на Уго Чавес, през ноември 2006г. в Каракас пристигна българската телевизионна журналистка Елена Йончева с цел да направи филм за президентската кампания във Венецуела. След Венецуела, Йончева програмира и пътуване до Колумбия за втория си филм в региона.
Екзотиката и конфликтите винаги са привличали телевизионните журналисти и днес и преди. Е. Йончева пристигна само с един френски оператор. Предварително бяха уточнени някои подробности и желания по електронен път с журналистката. Бях помолена и се отзовах да й помогна по време на престоя й, както в ангажиране на хотел, така и в общи линии за (програмата й. Искам да отбележа, че ценя професионализма на Елена Йончева и с голямо желание откликнах на нейната молба за съдействие, предоставяйки й всички мои току-що създадени контакти, тъй като само от броени месеци бях в този сложен от събития регион. Главната й цел, обаче, бе среща с президента Уго Чавес, в качеството му на кандидат за нов президентски мандат. За съжаление, Чавес от август 2006г. бе вече в президентска кампания, и бе декларирал публично, че е преустановил всякакви интервюта като президент.
За да се информирам дали Чавес би дал по изключение на по-известни журналисти среща, говорих с двама-трима латиноамерикански посланици, които ми казаха, че Чавес ще даде само едно единствено интервю на латиноамерикански журналист и това е мексиканска журналистка, която е и наблюдател на изборите, но след изборите и след като встъпи в длъжност ако бъде избран. Попитах също испанския посланик, Раул Мородо, както и руския посланик, Михаил Орлович, дали техни журналисти - международници ще имат възможност да интервюират Чавес, та макар и след изборите. Орлович ми отговори: „Абсурд. Той отказа на най-големия руски ежедневник интервю.“ Въпреки „табуто“, аз продължих да настоявам за среща на Елена с Чавес. Използвах връзките си с министърката на жените Мария Леон, говорих с министър Нерваес, отговарящ за програмата на Чавес, разговарях с генералите му, които са постоянно с президента Чавес и ги молих за съдействие по изключение. Няколко пъти ходих до кабинета на президента в двореца Мирафлорес, чийто началник тогава беше брат му, министър Адам Чавес, днес посланик в Хавана, но без резултат.
Тогава за първи път влязох в президентския дворец Мирафлорес, седалище на правителството на Венецуела. Министър, Адам Чавес, разполагаше с оскъдно време в разгара на кампанията. Въпреки това, той ме прие и увери, че българската журналистка е много известна с нейните репортажи в Ирак и е сред първите журналисти, които кандидат-президентът Чавес, ако бъде преизбран, ще я приеме, но сега не може и това не е редно. Думата на Чавес не става на две...
Елена Йончева успя все пак с немалко мое съдействие да заснеме доста материал. Специално за нея бе осигурен хеликоптер лично от министъра на петрола Рамирес, за да посети долината на река Ориноко, където са най-големите петролни залежи на Венецуела. Тя проведе срещи и с полицейския синдикат и с един от кметовете в голям Каракас, син на вицепрезидента В.Ранхел. Посети и най-бедните квартали, където се правят неимоверни усилия, населението да яде три пъти на ден, резултат от нехайство на предишни режими.
Венецуелското външно министерство я обслужваше като ВИП гост -журналист като й осигури постоянна охрана за сигурност по време на кампанията и достъп до трибуните на чуждестранните журналисти, които отразяват митингите в Каракас. Предоставена й бе също лека кола, за по-голяма маневреност из Каракас и околностите. С една дума Венецуела към Е.Йончева се отнесе изключително внимателно, но без интервю от президента Чавес. Това я огорчи, сигурна бях, но беше извън нашите възможности. Елена трябваше да остане още месец поне, но сроковете за филмите я притискаха силно и тя замина за Богота за следващия филм за Колумбия.
Междувременно чрез почетния ни консул в Богота, д-р Карлос Уманя, се погрижих и за програма по престоя й в Богота. Чрез посланика на Колумбия във Венецуела, Варгас, личен приятел на колумбийския президент Алваро Урибе, бе уговорена среща с президента Урибе по време на т.н. изнесени извън столицатата социални съботни срещи на президента Урибе с населението в една колумбийска област. За целта се наложи писмено да представя българската телевизионна журналистка на президента Урибе, за да има достъп на срещата. Но Е. Йончева реши да остане още няколко дни в Каракас и да изчака за среща с Чавес и отложи датата на пътуването си за Богота. По-късна среща с президента Урибе тя поиска повторно, но, за съжаление, не можа да се осъществи. В Богота я свързах с групата български музиканти, които от дълги години работят в Колумбийската филхармория. Уредена й бе и среща с други наши сънародници, които живеят в Богота, за да й съдействат по програмата. На нейно разположение бе и почетният ни консул, д-р Уманя, влиятелен потомствен адвокат в Богота. Йончева замина за Богота ненадейно , но след като беше посрещната от нашия почетен консул д-р Уманя, ми се обади за допълнително съдействие за филма.
Разбрах, че са били излъчени и с успех и двата нейни филми по националната ни телевизия за Венецуела и Колумбия. Сигурна съм, че ги е направила с нужната вещина и реализъм. / „Елена Йончева в Каракас и Богота“ - книгата ми „Магията Латинска Америка“, 2011г./
В заключение ще кажа, че като европейски депутат Елена Йончева ще бъде полезна за каузата на България и за каузата на БСП. В новия европарламент ПЕС също ще има нужда от едно политическо острие като Елена, за да се промени статуквото в ЕС.