За кадровата политика на българската Дипломатическа служба

На редовното Общо отчетно–изборно събрание на Българското дипломатическо дружество /БДД/, проведено на 24.04.2019 г.,  един от приетите документи бе „Анализ на досегашния Управителен съвет за състоянието на българската Дипломатическа служба” с акцент върху кадровата й политика.

Същият представлява интерес за широк кръг представители на ведомства и неправителствени организации в областта на международните отношения, международното право, националната сигурност и отбраната и дипломатически представителства. Предлагаме Ви пълния текст на приетия документ:

КРАТЪК АНАЛИЗ

на състоянието на българската Дипломатическа служба

Управителният съвет обеща да представи на годишното Общо събрание на Българското дипломатически дружество (БДД) свой анализ на кадровата политика в българската  Дипломатическа служба през последните години.

Без да сме изчерпателни, искаме да обърнем внимание на следните обезпокоителни тенденции:

По отношение на извънредните и пълномощни посланици и постоянни представители на Република България:

• Законът за Дипломатическата служба и Решение №11/2011 година на Конституционния съд на Република България продължават системно да се нарушават от държавното ръководство. Този факт отново поставя въпроса дали България е правова държава, член на демократичното семейство, където се спазва върховенството на закона, ако висшите институции нарушават Конституцията и основните нормативни документи, регулиращи Дипломатическата служба?
• Назначени са посланици от почти всички политически сили у нас. Заедно с назначените от правителството генерални консули, политическата квота надвишава 33% вместо предвидената в Закона за дипломатическата служба квота от 20%;
• Някои политически назначения не отговарят на законовото изискване да са изявени личности, които се ползват с безспорно добро име и авторитет в Република България;
• Възродена бе порочната практика от 1990те години, когато избрани посланици сменяха столиците без да работят в Централното управление. Аргументите за подобни назначения и явни правонарушения не бяха споделени с българското общество, което поражда съмнения за непрозрачност, сделки и безпринципност. Но най-голяма вреда тези нарушения ще принесат на дипломатическата служба предвид огромния негативен морален ефект;
• Някои посланици получиха значително увеличение на мандата си без конкурентен подбор, което е също в нарушение на Закона за Дипломатическата служба;
• БДД алармира за тези нарушения. Предупрежденията не бяха отчетени от държавното ръковдство, което поставя и друг въпрос: има ли чуваемост и сътрудничество между неправителствените организации и държавните институции, което е белег за развитието на демокрацията във всяка държава?

По отношение на дипломатическия и административно-техническия състав

• Отраден е фактът, че съставът на министерството и дипломатическите представителства се подмлади съществено. В същото време липсва средния ешалон и е прекъсната връзката между поколенията. Това влияе пряко върху професионалната подготовка на младите дипломати. Нещо повече. Средният ешалон вече в голяма степен е изграден от външни на Дипломатичаската служба хора. Що се отнася до по-опитните дипломати в МВнР, не малка част от тях са маргинализирани без особен достъп до информация и с ограничени координационни, управленски или обучителни функции;
• Конкурсите и т.н. конкурентни подбори се провеждат в много случаи без да се спазва Закона и съответните правилници. Ръководството на МВнР и в частност Кариерната комисия не обясняват своите решения за назначенията в министерството и дипломатическите представителства в чужбина, което поражда съмнения за непрозрачност и липса на обективност. В някои случаи Кариерната комисия само легитимра политически или шуробаджинашки решения приети извън МВнР;
• Продължава назначаването и кариерното издигане на „калинки” в министерството и мисиите по света. Страхът от приемане на решения, прехвърлянето и размиването на отговорност и липсата на експертиза се превърнаха в практика в системата на МВнР. А липсата на координация и некомпетентност се чувства вече на официално равнище, в действията и изказванията на ръководителите на държавата.

По отношение на дипломатическите представителства зад граница:

• Състават на дипломатическите представителства не отговаря на новите условия в съответните държави, равнището на двустранните отношения и българските интереси. Консулските служби в държави, където имаме значително постоянно присъствие на български граждани, са недоокомплектовани. Същото се отнася и за държави, които са се превърнали във важна туристическа дестинация за българските граждани. По инерция България продължава да поддържа мисии в държави, с които имаме незначителен стокообмен, спорадични политически и културни контакти. Не се обръща внимание върху възможностите да се открият дипломатически представителства в нови, перспективни страни;
• Не се спазва принципа на реципрочност при поддържането на мисии зад граница. Така например България има действащи посолства в държави, които от години нямат дипломатически  представителства у нас.

По отношение на финансовото осигуряване на дипломатическата дейност:

• Служителите в МВнР получават вероятно най-ниските трудови възнаграждения в българската държавна администрация. Този факт, от една страна, прави министерството непривлекателно работно място за кадърните млади хора. От друга – принуждава дипломатите да търсят всякакви начини, включително и на ръба на закона, за предсрочно излизане зад граница или кандидатстване в международни структури. Текучеството на кадри е обезпокоителен факт;
• Бюджетът на МВнР е съкратен до степен, която не позволява разгръщането на активна дипломатическа дейност зад граница по защита на националните интереси;
• Следва да се приветстват опитите на ръководството на МВнР да подобри средата за работа на дипломатическия и административно-техническия състав в Централно управление. В същото време обръщаме внимание, че тези дейности трябва да бъдат в строго съответствие с българското законодателство и да не пораждат съмнения за корупция и лично облагодетелствуване,  както бе при предишното ръководство на МВнР.
• Чувства се липсата на професионален съюз в МВнР, който да защитава интересите на дипломатите и административно-техническия състав, да информира ръководството за настроенията и нуждите на служителите в МВнР и мисиите в чужбина.

При решение на Общото събрание, този кратък, схематичен анализ може да бъде предоставен на сходномислещи неправителствени организации в областта на международните отношения и право, националната сигурност и отбраната у нас и чужбина, както и на нашите колеги в посолствата у нас.

София, 24 април 2019 г.