Майдани или само конспирология в Централна Европа? Печат
Автор Експерт   
Четвъртък, 02 Май 2019 22:51

Майдани или само конспирология в Централна Европа?

д-р Огнян Гърков

От 2007 г. сме евроатлантизирани, минимум по нормативни документи и щатни чиновници. Но за 9 години управление ГЕРБ не успя да реализира поне един от своите 3 външнополитически приоритети от 2009 г.: пълноправно членство в Шенгенското споразумение, членство в ЕИВС (еврозоната), премахване на мониторинга на ЕК.

В казионната, във финансираната от чужбина „неправителствена” и останалите разновидности на мейнстриймова пропаганда зачестяват апелите за борба против фалшивите новини. С намек, единствено инсинуираните от Русия и Изток false news, без да визират Китай. Нито САЩ, Турция, инфоизточници от североатлантическия Остров или „Deutsche Welle”. Въпреки революционния скок на дигитално-информационните технологии качеството, прозрачността и тематиката на инфопотока са преобладаващо политико-идеологически обвързани. А обективната медийна информираност на редовия читател е сравнима само с тази до 1989 г., въпреки рязко променените характеристики. Ако се абстрахираме от примитивната ретранслация на вътрешнополитическите теми, във външнополитическия инфосектор преобладават официозно протоколните, «разнообразявани» от цензурирани  вести на равнище - от държавна радиоточка а-ла XX век до полумахаленски обективистични клюки. Главно  за САЩ и Западна Европа. Най-често скучни, не интересуващи почти никого. Преведени от АП, 2-3 европейски и турска агенции, но «Copy-Paste идейно издържани» и обезпечаващи прехраната на многочислените медийни смехурковци.

Европейската тематика (ЕС, Брекзит, 26 май - избори за ЕП) се застъпва у нас напоследък пропагандно-професионално. Дава се екран на двама-трима представители на правителството и на кандидати за ЧЕП-ове (=членове на Европейския парламент, т.е. евродепутати). Липсват сериозни политико-икономически анализи и коментари за ползите и щетите от членството. Плюс, както и преди, няма пледиране за национално-европейски позиции. Във връзка с пакета по мобилността Макрон българският ТВ-зрител и читатели бяха системно дезинформирани от кога и защо се стигна до «про-отчетническата активност» на настоящите български ЧЕП-а (минус 3-ма). Бе премълчано, че от 2 години насам представителите на правителството в комисията по транспорта на ЕК и висшестоящите органи, вкл. в Европейския съвет, не се блокирали щенията Макронови. Който на наш гръб си гради имидж в ЕС след като дори не може да се помири убедително с жълтите жилетки, например. По сходен начин стоят и нещата с по-нискокачествените храни за България и «Нова Европа».

Цензурирана и «деислямизирана» бе и информацията за пожара в Нотр Дам, освен в статиите на С.Николов «Как да дешифрираме поуките от пожара в катедралата Нотр Дам?” (№1) в Експерт-БДД/20.04.2019 г. В многобройните ни и еднообразни медии почти няма публикации за другите нови ДЧ (държави-членки) на ЕС. Или ако има, те са епизодични или тенденциозно «правилни» по €-$ - Матрицата на Брюксел, Вашингтон, Берлин, Париж. Както например има дефицит от инфоматериали за нашите сравнително по-равностойни и по съдба съюзници и партньори Полша, Румъния,   Литва, Латвия, Естония. Освен, че те се чувстват най-осезаемо застрашени от Русия. И протоколни сведения след избори, главно в първите две ДЧ от тях + визитите на високо казионно равнище. Почти нищо не се среща за други ДЧ от последната широка вълна в ЕС: Малта, Кипър, Словения,освен маркиране на двустранни политконтакти «на ниво».

За Вишеградската четворка се пише по-често, но също в рамките на представите на «Коминтерна на Вашингтонско-Брюкселските централи» за статуквото на В 4. И за очакваното послушание от страна на новаците пред волята на утвърдените водещи демокрации – мощните предимно екс-колонизаторски метрополии. Емблематична е откровената оценка за тях на Георги Константинов (Анархията), дългогодишен политзатворник и емигрант заради взривяване на паметника на Сталин в София на 3.3.1953 г., т.е. 2 дни преди кончината му: «Смешно е да търсим от Запада морал и отговорност. В по-далечното минало те бяха колонизирали света. Броят на техните жертви по времето на колониализма с нищо не отстъпва на жертвите на болшевизма. Какъв морал – нали бяха съюзници със Сталин и с него разделиха Европа, а нас ни поднесоха на Кремъл...”(вж. интервюто му от 20.03.2017 г. във faktor.bg и др. СМИ).

И преди повече от ¾-ти век нашите деди бяха чували лозунги като сегашния за изключителността на една държава «над всичко», но с всевъзможни средства. Глобалните финансисти пък смятат, че с парите имат правото да контролират света.

Родните медии и про-казионната част от социалните мрежи не потвърждават опасенията на любителите на конспиративни тези в 4-те централноевропейски (ЦЕ) държави, че в последно  време «демо-империите» се опитват «да дисциплинират» вишеградци особено по темите: приемане на афроазиатски нашественици от техните бивши колонии, на пактовете на ООН по бежанците и мигрантите; на Истанбулската конвенция, уеднаквяване на данъците и реализация на всички нужни стъпки за превръщане на ЕС в политико-икономическа  федерация под ръководството на тандема Берлин-Париж+Стара Европа и «Атлантико-Пацифика». Ако се наложи и с майдани?

Към «своеволията» на Варшава и до известна, по-малка степен към Букурещ, Брюксел е по-толерантен предвид безкритичното им послушание отвъд Атлантика и мястото им в бъдещи планове на САЩ за европейското устройство + традиционната им подозрителност към Русия. По логиката на национално настроените вишеградци Вашингтон и Брюксел не желаят във В 4 да се появят втори Орбан и Качински, нито да се повторят резултатите от изборите в близкото минало на словашкия президент Иван Гашпарович, на чешките президенти Вацлав Клаус, «протакал подписване на Лисабонския договор» и сегашния Милош Земан. Нито на премиери като «текущия» чешки Андрей Бабиш или предшестващия словашки Роберт Фицо.

Историческата памет на вишеградци познава жилото и меда на политиките на big brothers, вкл. на настройване за противопоставяне «между малките». Като де факто поощряването на полския и унгарския диктатори Йозеф Пилсудски (1918-35 г.) и Миклош Хорти (1920-44 г.) за обща тяхна граница чрез разпределяне на Чехословакия, подписването от Полша на Пакт за ненападение с Германия още през 1934 г., 5 г. преди Пакта Рибентроп-Молотов. А през 1938 г. Полша нахлува в Т/Ч/еш/инс/ка Силезия, вкл. в словашките области Спиш и Орава, чак до 1945 г. не съблюдава линията Кързън.

Вишеградци имат богати практики с австрийци, руснаци, украинци, СССР (1956 г. с унгарските събития, 1968 г. Пражката пролет, от 1971 г. вълненията в Полша...).

Многостранно поучителен е опитът на ЧСР с Мюнхенския диктат през 1938 г. Задграничното чехословашко правителство на Едвард Бенеш в Лондон организира с британска помощ армия, чиито воини се бият и гинат и в името на Н.В. кралицата. Атентатът над райхспротектора на Бохемия и Моравия Хайдрих през 1942 г. е извършен от чехо-словаците Йозеф Габчик и Ян Кубиш, обучени от британци. И за това, както и разходите за цялата тази чехословашка армия, Националният съвет на Бенеш изплаща до последното пени на Лондон. Но: армията от антифашисти на ген. Лудвиг Свобода не дължи на съветското правителство нито копейка. Или пък: през Втората световна война чехословашкият златен държавен резерв, вкл. златни монети, пропътува от Англия, частично се губи в Швейцария, достига банки в САЩ, докато бъде върнат на Прага след цели 43 години!!! По време на президента на ЧССР Густав Хусак с външен министър Бохуслав Хньоупек – през 1988 г.! В спомените на двамата словаци между другото е вписано също така, че през 1945 г.  на САЩ са изплатени 16 млн.долара за широколентов прокатен завод към железообработващия комбинат в Тринец, претопен в Хамбург и отново продаден на ЧССР за 9 млн. щатски долара !?

Чехия винаги е имала силен ВПК и досега произвежда отлични малки самолети.

Не се учудвам, че в кварталните бирарии и винарни едва ли са изненадани защо правителствата на Чехия и Унгария предпочетоха да поръчат изтребители «Грипен» от неутрална Швеция, с по-скромни отделни параметри, вместо Ф-16 с недоизпробван убедително нов блок. И то преди срутванията на двата Боинга в Индонезия и Етиопия, от които всеки «спец на щат в НПО» би се разграничил технически. Но имиджово?

Унгарците - За четвърти път (след 1848, 1919 и 1956 г.) те се противопоставят на диктата на големи европейски сили, налагащи свои рецепти на по-малки народи и държави. „Няма да позволим на Брюксел да ни диктува как да живеем, както не позволихме на Москва“, е заявявал не веднъж унгарският премиер Виктор Орбан.

А на нас диктуват ли ни, или поне политиците ни си признават ? Тогава какъв е смисълът да избираме ЧЕП-ове послушници, никой от които не би заявил в ЕП, че съвместно с правителствените ни представители ще отстояват позицията, че България ще застъпва тезата „Европа на РАВНОПРАВНИТЕ отечества”? А не на екс-колонизаторски и настоящи и бъдещи сурогати на колониални анклави !

Макар, че и в Нова Европа сме с различни генетични и исторически наслоения. Едно е поколения прадеди да са принуждавани към покорство от чужда, азиатска номадска субкултура с огън и ятаган, а вместо Ренесанс да ги подлагат на Баташки, Старозагорски и пр. кланета, на етнически разчиствания=геноцид от Цариград на север.

А Австроунгарската империя е от люлките на европейската култура. С музиката и  концертите на Моцарт, Шопен, Лист, Дворжак, Сметана, Франтишек Янечек, Мариан Варга, Ян Рихтер, Бохуслав Мартину, Дора Пеячевич, Леош Яначек. С творбите на художниците, писатели и поети от различните творчески течения!

Различни са и едноетажните или сутеренни християнски църквици, пустеещите, разрушени и порутени паметници на културата в старите български столици от системно поддържаните архитектурни забележителности на Виена,  Будапеща, Прага, Братислава, Варшава  -   палати, храмове на 5-те площади с име Stáre město, на Вацлавака, в крепостите (Храдове); дворците/замъците, Грасалкович, Щернберк, Палфи, Лобковиц, Карлщейн. Дори и статуята Manneken piss (=уриниращото момче! по-поликоректно от пикаещото) в Брюксел не е толкова далече, със самолет, напр., но с доста по-различно послание и озвучаване от османидските зурни, даули и нужници.

България няма алтернатива на Европейския съюз, ЕС е най-доброто място в Европа за България! Но Родината бе политически неподготвена за преговорите за присъединяване. И бе деиндустриализирана, с разбито селско стопанство, превърната в източник на по-квалифицирана работна сила за Стара Европа и Новия свят. И в техен пласментен пазар. Въпреки, че двустранната дипломация, поне в страните от В4, си бе свършила успешно информационно-проучвателната работа за РБ по присъединяването!

Но ние встъпихме в Европейския съюз не за да Ви заменим колониите! Да ни подменяте ценностни понятия като приятелство със солидарност/и и субсидиарност/и, като в центъра за пропаганда за ЕС подведохте неопитните ни политици, често евтини агенти на Ваши влияния. Със системата за дотации, където лъвският пай е неизменно у вас! И като по правило ние и по–слабо конкурентната Нова Европа плащаме повече, отколкото получаваме. Дори индустриална държава като Чехия е била подложена на натиск от Франция и ФРГ във фармацевтиката, хранително-вкусовата, тежката промишленост, петрохимията, за бързо дори незабавно вписване в чешкото право на „евронормативите”, облагодетелстващи вноса от староевропейските корпорации. При това нашите преговорни екипи не представляваха проблем по традиция за опитните апаратчици на ЕО. Та доскоро Европейската комисия се ръководеше от бивш маоист-комунист! И досега там са на хранилка бивши членове на Върховния съвет на СССР, на КПСС до 1991 г.; на КП на СФРЮ, Гърция и други държави; випускници на МДИМО След провала на референдумите за Европейската  конституция в Белгия и във Франция Договорът от Лисабон доведе до отмяна на правото на вето. И за ужас на национално отговорни политици като чешкия президент, тогава проф. Вацлав Клаус, откровено „се разпищолиха европолитици” като Мартин Шулц. Според него трябвало да отпаднат европейските граници, еврото и духът на Европейската общност следваше да бъдат въвеждани при необходимост насила. В речника на Ван Ромпой липсваше думата народ, Волфганг Шойбле се канеше чрез бегълците-имигранти да бил укрепял демографията, премахвайки инцеста (кръвосмешението, импортирано обикновено от мигранти), Европа да станела зелена, а немците в големите градове да са в малцинство?

При подбора на кандидати за ЧЕП-ки и ЧЕП-ове политическите партии следва да са наясно, че Европарламентът не е заменка на черноморските ни курорти от соца като международна борса за задомяване на пощеливи моми (женски гларуси) от Пиринския, а може би и други краища, за заможни чужденци. За съжаление средният български избирател няма преки обективни възможности да проследява дейността на избраниците си в ЕП. Съдейки по медийната им активност и публикации, неколцината по-активни в СМИ ЧЕП-ове почти отсъстват от сегашните кандидатски партийни листи. А линията за постепенна ревизия на досегашни дискриминационни елементи спрямо Нова Европа би следвало да се осъществява от национално отговорни българи!

Отдавна лансираме идеята за сондаж на съвместен подход на заинтересовани ДЧ за решаване на циганския проблем в рамките на ЕС. Чрез а) обмен на добри практики „у дома” и б) с европейско финансиране: създаване на задгранични опции за преселване на цигани извън европейското пространство. Напр. в Индия. Дори частично да бъде ползвана като краен образец практиката на САЩ в Гуантанамо. Западна Европа с 1,6 млн. цигани си е решила на времето проблема и едва ли ще бъде заинтересована, за разлика от Нова Европа и ЮИЕ с 5,5 млн. цигани. За жалост дори ЧЕП-ът от ВМРО Джамбазки ни отпраща единствено към мерки в страната, безуспешни от векове. А камо ли  в наше време. Във В4 следва да имат интерес от съвместен подход 3 ДЧ.

Според конспиролози като бившите служители на Словашката информационна служба (СИС) Станислав Жаран и Павол Фориш зад убийството на словашкия разследващ журналист Ян Куцияк и Мартина Кушнирова стои шефът на мощната ЦЕ- инвестиционна групировка „Пента”,създадена в Словакия, Ярослав Хашчак. Целта била провокиране на „държавен преврат, прекратяване на разследването на най-голямата корупционна афера в словашката история „Горила” и създаване на дясно правителство” с подкрепата на САЩ (29.03.т.г.,водещ Норберт Лихтнер по Инет радио ИнфоВойна”, вж. и в YouTube). Според контра/разузнавачите цялото повествование за бруталното убийство на журналистите, представена от мейнстриймовите медии и опозицията, било фалшиво. Действащият и избраният най-висши конституционни служители били в течение на версиите за същността на събитията. Едно ново, дясно правителство би било надежда за „Пента” и да предотврати реприватизацията на стратегически предприятия, владяни от нея (болници, аптеки, хранително-вкусови и др. фирми). Аферата „Горила” касаела обвързаността на олигарсите от „Пента” с членовете на дясноцентристкото правителство на Ивета Радичова (08.07.2010 г. – 04.04.2012 г.) Микулаш Дзуринда (до 2006 г. той бе рекламиран като„българския Иван Костов” и като премиер), финансиста Иван Миклош и други 3-4 заподозрени в корупция при най-крупни приватизационни скандали на стратегически предприятия. Миклош, сивият кардинал на далаверите с “Пента”, и Дзуринда са или бяха съветници на украинския президент Порошенко. Роберт Фицо, който през март м.г. бе принуден да подаде оставка като премиер под яростен натиск на улицата, организиран от опозицията, вероятно е бил загърбен от свои спонсори. Опозиционните СМИ публично заподозряха близки до неговата партия Смер предприемачи във връзки с неаполитанската мафия. Редом с арестуваните заподозрени в убийствата се споменава името на Сорос, като евентуален спонсор и съорганизатор на антиправителствените митинги през февруари-март 2018 г.

Противоборството Смер-десница и Смер-Пента е продължение от 2006 г.,по мои наблюдения до 2010 г.: 1. Тогава, както и през 2006 г., Смер спечели парламентарните избори. И Фицо си намери коалиционни партньори, които през 2010 г. отпаднаха от парламента. Тогава - при спечелени избори - Смер се натъкна на бойкот от останалите парламентарно представени партии. Сега ситуацията е по-неблагоприятна за бившия премиер, който след 2006 г. спечели всички парламентарни и общински избори с 30-40%. 2. Първата стъпка на правителството на Фицо през 2006 г. бе да осуети приватизацията на столичното летище от виенската община чрез Пента. Целта на Виена бе да се освободи от неудобния конкурент на летище Швехат по цени за пътници, като братиславското да остане само за превоз на товари. Интригата е сложна за разплитане, защото автор на книга за аферата „Горила” е Том Никълсън, според левия печат северноамерикански агент на службите. По време на антиправителствените митинги през м.г. той бе временно в Словакия (от Канада), а бившата му съпруга Луция Дуриш Н. (среднистка, заместник-министър на образованието в правителството на Радичова) според СМИ бе сред главните организатори на демонстрациите. А между Фицо и Пента + екс-семейство (?) Никълсън няма взаимен афинитет.

Победата на предварително слабо известната Зузана Чапутова за президент бе професионално извоювана битка от дясно-центристката опозиция с принадена стойност поне частични международни адмирации като за жена-неполитик. Напомня ми как през 2014 г. неполитикът Андрей Киска успя да срази пряко Роберт Фицо на балотажа на президентските избори. Или на отстраняването на екс-премиера Франсоа Фийон от балотажа чрез Ротшилдовите медии от банкера-геронтофил преди 2 години.

***С близо 30% спечели парламентарните избори за Долната камара в Чехия и Андрей Бабиш, по-скоро центрист, отколкото популист (според десния сектор и чиновниците от „Коминтерна”). В Чехия десницата е също раздробена, вкл. поради вождистки амбиции, както в Словакия и особено у нас. И на опонентите не допада коалиционният му партньор социалистите, но главно – че се ползва с парламентарната подкрепа на Комунистическата партия на Чехия и Моравия. За сътрудничеството си с бившата ДС, Бабиш даде обяснения. Демонстративно го разследват за неправомерно усвоени средства от еврофондове за негови деца. Милиардер, от словашки произход, явно със завистници и поради това. Подложен на постоянен натиск в парламента и на улицата, му се налага да сменя министри. Уличните демонстрации изглеждат добре организирани, което предполага компетентна помощ „от всички азимути”. Бабиш се ползва с подкрепа на преизбрания през м.г. президент Земан, също недолюбван от дясно и в „коминтерните”. И също от край време обект на протестни демонстрации.

От 8-те общо сегашни вишеградски президенти и премиери само за словашкия премиер няма публични данни за деца. Останалите 7 имат, 4 от тях по 4 деца, води Виктор Орбан с 5 деца. За разлика от водещите политици в Европейския съвет (премиерите на Франция, Германия, Обединеното кралство...), председателя на ЕК, които нямат поне осиновени при демографската криза на стария континент. Разчитат вероятно на внос на размножители със скромно IQ от екс-колониите в Африка и Азия.

И накрая: Най-важното според мен остава двустранните, вкл. партньорски и съюзнически, отношения на България с всяка една от държавите от четворката да останат неподвластни на вътрешнополитическата конюнктура в отделните ДЧ на ЕС.

3 май 2019 г.                                                            д-р Огнян Гърков,

с л.д.р. посланик, член на БДД

ognianarkov.blog.bg