Тероризмът с нова стратегия и амбиции да разширява териториите си

Симеон Николов

Разпространеният през последните дни на април видеозапис с лидера на ДАЕШ /”Ислямска държава”/ Абу Бакр ал–Багдади, който е първият след цели 5 години, откакто през 2014 г. в Мосул бе провъзгласен Халифата и събитията през последните месеци не само в Сирия, а и в много други точки по света, дават основание за някои сериозни изводи за бъдещета стратегия и тактики на организацията.

Но и преди да се появят последните послания на най–издирвания в света водач на терористите /с обявена от САЩ награда за залавянето му от 25 млн долара/, беше ясно поне за запознатите, че всяко твърдение за победа над ДАЕШ, само защото е загубила територията на халифата си в един географски район, граничи с наивност. Не само защото ДАЕШ е идеология, чиито семена бяха посяти в страни от няколко континента, включително и в Европа и има изградени структури в 17 държави, а защото от близо 2 години провежда целенасочени планови мероприятия за разсъсредоточаване на силите си, завладяване на нови райони, укрепване на влиянието и промяна на тактиката си. Защото и до последната битка за Багхоуз в Сирия, в близост до границата с Ирак, в края на март т.г. проличава, че е запазила разузнавателната си служба и информационно–пропагандните си структури, които имаха впечатляваща ефективност в периода на възхода на организацията преди няколко години. Не на последно място и затова, защото и след загубата на контролираните от нея територии и на част от складовете с въоръжение, премина към партизански форми на действие и продължи да провежда успешни атаки в самата Сирия. По–същественото обаче е, че въпреки загубата на някои основни източници на финансови доходи очевидно е запазила и финансов потенциал, измерван със стотици милиони долари. Само избягалите от последното сражение при Багхоуз са отнесли със себе си в съседен Ирак 200 млн долари, твърди разузнаването на САЩ.

Това, което обаче  по–рядко или въобще не се коментира, са връзките на ДАЕШ с разузнавателните служби на някои държави, които са ги използвали неведнъж за свои цели срещу скрита подкрепа и дори доставки на въоръжение, а някои съседни страни дори и осигурявайки скъпо медицинско възстановяване на бойците й. Затова много въпроси относно евентуално бъдещо подобно „сътрудничество” и нови цели остават открити. Един от тях е продължаващото с чужда помощ и напътствия прехвърляне на отряди на ДАЕШ от северните провинции на Афганистан в съседните държави в Централна Азия и в отговор на това повишаване на бойната готовност на руските военни бази в Таджикистан и Киргизстан.

Не е изненада, че новото видео с послания от Абу Бакр ал–Багдади взема за повод битката за последния бастион Багхоуз за да говори за „ден на възмездието”, който щял да дойде и че новоорганизираната „Ислямска държава” /ДАЕШ/  ще действа на по–широк фронт с радиус излизащ далеч извън границите на  Ирак и Сирия. Първо, както сигурно всеки вече е забелязал,  досега винаги, когато организацията е понасяла някъде поражения, е предприемала  удар другаде, за да демонстрира своята живучест и за да мобилизира привържениците си. Второ, защото излизането на по–широк периметър на действия го наблюдаваме всъщност от няколко години.

Появата на 18–минутното видео е по–скоро средство за категорично отхвърляне на митовете, че лидерът на ДАЕШ бил убит преди 2 години при руска военно–въздушна атака или ранен, или претърпял операция на лицето и т.н. Това бе особено важно след появилите се въпросителни при боевете за Багхоуз за неговата съдба и подновените предположения, дали не е изкуствено създаден от ЦРУ образ. Три източника обаче подкрепят едно от трите предположения за местонахождението на ал–Багдади– пустинните райони до Хомс /от Иракското разузнаване, Багдад и прокюрдският СДС/.

Фактът, че бяха преодоляни известни разногласия, които възникнаха между бойците на ДАЕШ в Сирия след последните поражения и въпреки това бяха активирани бойни операции от местно значение с нисък интензитет, може да се тълкува като сигнал, че лидерът продължава да налага волята си.

Същевременно разпросраненият видеозапис има същата роля, която изпълни и този от 2014 г., за утвърждаване ръководната роля на ал–Багдади и окуражаване на последователите му. Съвсем логично лидерът на ДАЕШ акцентира върху това, че поражението в Багхоуз не е краят на организацията, а само един нов етап в международен план за водене на една „изтощителна война”. Затова призовава привържениците си към отмъщение и посочва, че идеята на „Ислямска държава” продължава да живее в една друга, по–голяма форма.

Според някои експерти по тероризъм, сигналът от това видео–послание е за една нова стратегия.

Има основание за спор, дали ръководството на ДАЕШ ще остане централизирано, или то е било децентрализирано още в момента, когато се разбра, че не може да удържи халифата си. Призивът към привържениците за нанасяне на удари навсякъде и по собствено решение бе разпространен още през 2018 г. Организираното присъединяване на  групировки от различни страни и формирането на нова стратегия и тактики за бъдещи действия обаче, подсказва, че по–вероятно е да бъде запазена една „стратегическа шапка”. Във всеки случай, евентуалният разгром на такава организация би бил много по–труден  именно заради свободата на действние на структурите и силната идеологическа привързаност.

Дадената клетва, която ал–Багдади споменава в записа, всъщност трябва да напомни за една дузина сродни организации, чиито лидери се заклеха във вярност на ДАЕШ и фактически управляват от негово име вилаети в различни райони на света, част от които се споменават в това видео: Ирак, Леванта, Хорасан, Западна Африка, Синай, Либия, Сомалия, Централна Африка, Йемен, Кавказ, Турция, Тунис.

Това е потвърждение на тезата, че страната не залага повече на халифат в Сирия, а  на едно международно присъствие, предвидливо подготвяно през последните 2–3 години и  атентати в една възможно по–голяма част от света.

Не е вярно и съобщението, че с падането на Багхоуз в Сирия е премахнат последния халифат на ДАЕШ. В Либия те контролираха немалка територия поне до широкомащабната операция на генерал Хафтар, когато дори си позволиха да нападнат войските му в тила.

Нищо ново няма в принципа на  избор на новите територии от ДАЕШ. Потвърждава се тезата, че тероризмът намира почва в страните с етническа и социална конфронтация. Според изследователска група от Ню– Йоркския Университет, активността на ДАЕШ е привлякла последователи не само от Конго и Уганда, но  и от Кения, Танзания, Руанда, Бурунди и Южен Судан. Конго се ползва например с името на нестабилна  и слаба държава, чието ръководство само частично  упражнява контрол върху територията. ДАЕШ не само участва в нападение на казарма /на 18.04.2019 г./, но и изпраща финансови средства и пропагандни материали ва джихадисти в Конго, наричан още „Централна Африканска провинция”, една от 35–те провинции на Халифата, от които само 18 бяха в Сирия и Ирак.

В Конго  ДАЕШ няма конкуренция с Ал Кайда, за разлика от Сомалия или Мали. Конкуренция има  в Афганистан, където ДАЕШ трябваше да отстоява позиции срещу талибаните в провинция Нангархар.

Не трябва да се подценява обаче факта, че разширяването на ДАЕШ в Африка се извършва в тези провалени държави, които се превръщат в първоизточник на масовата миграция към Европейския континент. А това ни отвежда към основополагащи документи на терористичната организация за предизвикване на дестабилизация в европейските страни и изграждане на първите халифати в тях със срок до 2021 година, който на този етап се оказа неизпълним, но пък съвпада с прогнозата на ЦРУ на САЩ от 2008 г. за граждански сблъсъци между мигранти и местно европейско население в големите градове. Двете паралелни тенденци– радикализиране на политическия ислям  и нарастване на десния ектремизъм срещу мюсюлманите от Европа до Нова Зеландия работи в интерес на концепцията на днешния ислямистки тероризъм. В етап, в който светът силно навлиза в ожесточена стратегическа конкуренция, ДАЕШ посяга към инструменти за въздействие върху геополитически процеси. Опитът е обречен и се свежда до трансформация на терористични организация от една в друга, но никога до постигане на крайната им цел. При условие обаче, че цивилизованият свят в този си етап на коренни промени съумее да се защити.

Относително нов или поне рядко срещан момент е съвместното участие на две организации – местни такива в страната и бойци от ДАЕШ с боен опит от Сирия и Ирак в провеждането на терористични нападения. Такъв бе случаят със серията от атентати в Шри Ланка, независимо, че мюсюлманското  население там е само 10%.  Местната организация бе Нешънъл Таухид Джамаат, отчасти може да се говори и за Джаматей Милату Ибрахим, но мащабът, оранизацията, координацита, изборът на цели и ефектът илюстрират почерка на опитната ДАЕШ, която в крайна сметка пое и отговорността.  По характер атентатите в Шри Ланка бяха на религиозна основа, което е определяща засилваща се тенденция, но в комбинация на целите – църкви и хотели, преследваният ефект отново е в познатото предизвикване на реакция в целия свят – жертвите бяха граждани от 10 държави– американци, датчани, китайци, британци, белгийци, португалци, турци и холандци. Таухид Джамаат с подкрепата на ДАЕШ планира и втора вълна от атентати по време на погребенията на жертвите. Това е стара тактика, показваща опит на хора от близкото минало, за която българските министри, които групово се изсипаха в Сарафово по повод атентата, разбраха от българските експерти едва след това за вероятния риск.

В средите на органите за сигурност с основание се очаква спирала от нови атентати, ако се окаже, че причината в Шри Ланка е била отмъщение за дясноекстремисткия атентат срещу мюсюлмани в Нова Зеландия, послужил като искра за радикализиране на ислямския фактор. По всичко изглежда, че по–съществено е преориентиране на стратегията, а не отмъщението.

В глобален план обаче, броят на терористичните атаки  през 2018 г. е намалял с 33%, което трябва да се вземе предвид при  евентуално нарастване на нови такива. Не така стои въпросът в Афганистан например, където увеличаването на терористичните атаки е с една трета, а броят на убитите с 80%.

Европа както винаги се бави с решенията си за съдбата на  нейните граждани, присъединили се към ДАЕШ и тъй като те се вземат на национално ниво, засега преобладава отказ от приемането им обратно. Единствено Франция прехвърли 12 известни терористи в Ирак, но в Сирия остават задържани още 700 френски граждани, свързани с ДАЕШ. Берлин отказа на 90 германски джихадисти да ги приеме. Неоснователно обаче, Европа отхвърля предложението на сирийските кюрди за международен трибунал срещу джихадистите, извършили военни престъпления. А в лагерите в Сирия пребивават към 70 000, докато в затвори има над 1000 особено опасни терористи, някои от които вече се опитаха да избягат . Кюрдите обаче скоро няма да са в състояние да ги охраняват, за което и САЩ предупредиха европейските страни, че те могат да тръгнат през Турция за Европа. При тази ситуация от Ирак дойде предложението да приеме всеки терорист от ДАЕШ срещу 2 млн долара. Само за 1000 бойци това би означавало 2 млрд долара. В преговори със САЩ Ирак вероятно ще постави условие и за отмяна на санкциите срещу Иран, което обаче няма как да се случи. Ирак ще приеме обаче обратно 31 000 свои граждани от лагерите в Сирия, които не са участвали пряко във военни престъпления. Много погрешно е да се правят оценки за пораженчески настроения. Дори и жените, с които е разговаряно в лагерите и все повече от които през последните години са имали пряко участие в боевете, демонстрират увереност и голяма доза фанатизъм, заявявайки: «Ние носим Ислямска държава в сърцата си!» Показателен е примерът с взривилата се заедно с детето си съпруга на тероририст от сестринска на ДАЕШ организация в Шри Ланка по време на разследването на серията атентати

Специално внимание трябва да се обърне на присъствието на името на Турция в обръщението на ал–Багдади в последния видеопазис, защото официално се признава наличието на структури на ДАЕШ в съседна и важна за нас страна. Впрочем за спящи клетки във всички провинции на страната се говореше в доклад на турската полиция още преди година и половина. Днес проучванията в лагерите в Сирия със задържани джихадисти и технитие семейства, извършвани от германски и френски авторитетни издания и от кюрдската информационна агенция ANF показват, че повечето бивши бойци искат да отидат именно в Турция и там да устроят живота си. Източниците отбелязват, че „в Турция ги очаква една добре функционираща мрежа от привърженици на ДАЕШ”. Дори и да влязат в затвора, ще останат там най–много 6 месеца, докато в Ирак могат да получат и смъртна присъда.

Докато в периода, когато десетки хиляди привърженици на ДАЕШ от цял свят бяха пропускани от  турските власти към Сирия, западноевропейските страни си затваряха очите, днес те дават гласност на  сведения и доказателства, потвърждаващи истинността на много факти, които тогава не искаха да чуят. Игнорираха ги, въпреки че съвсем не е изключено турското разузнаване да е прехвърляло джихадисти и посока Европа. Паспортите събрани от кюрдските органи за сигурност на терористи от 21 държави, които паказаха от германската Шпигел ТВ с червени печати за влизане, но без зелени печати за излизане от Турция, многобройните влизания и излизания на отделни лица от десетки западни страни, свидетелски показания за  споразумения между Турция и ДАЕШ, факти по освобождаването на 49–те заложници от турското консулство в Мосул, три дни след което започват доставките от въоръжение за терористите, опитващи се да превземат кюрдския град Кобане, извеждане на бойци от организацията в Турция с цел провеждане на военна подготовка, настаняване на ръководни кадри в турски болници, връзките на турската разузнавателна служба МИТ с терористични структури, за които писахме и ние в България при подготовката на наемната армия за операция „Маслинова клонка” и др. говорят за едно много тежко наследство, което едва ли е преодоляно, въпреки декларираната днес от Турция борба срещу джихадистите.

Халифатът в две близкоизточни страни може и да е победен, но не и ДАЕШ. Опасността остава. Както и най–вредният способ да се управляват хората, като се управляват страховете им. Новата стратегия  на ДАЕШ няма да е изненада, ако разчитаме правилно тенденциите, които чертаят фанатиците, ако не ги подценяваме и се опираме на  опита, натрупан от противопоставянето с тях.