Геополитика на Балканите: зона–фронт или зона–буфер– това ли е изборът? Печат
Автор Експерт   
Сряда, 26 Юни 2019 21:03

Геополитика на Балканите: зона–фронт или зона–буфер– това ли е изборът?

На 24 юни в София, хотел Балкан, се проведе поредната конференция на балканска тематика, този път с провокативното заглавие «Геополитика на Балканите: зона–фронт или зона–буфер– това ли е изборът?», организирана от фондация «Фридрих Еберт» и Института по икономика и международни отношения.

Моментът на динамични събития на Балканите и сполучливо избраната тема очевидно са били причината за голямия интерес: присъстваха посланици, акредитирани в нашата страна, бивши български посланици в Балканските страни, дипломати от МВнР и от Българско дипломатическо дружество, професори от БАН, Софийски университет, УНСС, журналисти, включително бивши кореспонденти в страните от Западните Балкани, български студенти и специализанти от Великобритания и Китай, ръководни представители на политически сили и др.

Организаторите обосноваха предложението си за темата със следната обобщена оценка:

« Международната политическа динамика отново изведе на преден план региона на Балканите. Това бе следствие от: сериозното дезинтересиране на ЕС от региона; ескалацията на конфронтацията между ЕС, САЩ и НАТО с Русия, довела до пренасяне на противопоставянето в множество точки на света, включително и в Югоизточна Европа; икономическата и политическа експанзия на Китай към Европа, разглеждаща Балканите като важно направление; нарастналите амбиции на Турция за регионално лидерство; опитите на радикалния ислям да проектира своето идеологическо влияние към Европа, използвайки местните ислямски общности.

Процесите в региона също очертаха важни тенденции: ръст на националистическите настроения; засилване на конфронтацията и конфликтния потенциал, особено в Западните Балкани (между Сърбия и Косово, но и в по-широк план); вътрешна дестабилизация и трудностите с утвърждаването на държавността в страните, получили своята първа независимост.»

Въз основа на горното, организаторите бяха поставили към участниците 5 въпроса:

  • Може ли да се очаква по-дългосрочен стратегически подход на ЕС към региона на фона на вътрешните проблеми в самия съюз?
  • Сигурността и руското възпиране ли са единствения интерес на САЩ на Балканите?
  • Колко политика се крие зад китайските икономически интереси и активност в региона?
  • Има ли Русия интереса и потенциала да разцепи Балканите?
  • Регионалното сътрудничество – колко съществена може да бъде ролята му за привнесени отвън регионални разделения?

Целта на  дебата  в тази тематична рамка бе да се анализират интересите на основните геополитически играчи в региона, ролята на ЕС, регионалните процеси и отражението на геополитическата динамика върху сигурността на Балканите - с оглед и на българските позиции и политика.

Встъпително изказване по темата направи Ивайло Калфин, министър на външните работи 2005–2009 г., а трите основни доклада бяха поверени на:

– Любомир Кючуков, директор на Инситута по икономика и международни отношения и бивш зам.министър на отбраната: „Глобални играчи и регионални интереси– къде е пресечната точка?”;

– Професор Здравко Попов, президент на Института за побулична политика, бивш директор на Дипломатическия институт и бивш президентски съветник: ”ЕС на Балканите– стратегия или инерция?”

– Симеон Николов, директор на Центъра за стратегически изледвания в сигурността и международните отношения” и бивш зам.министър на отбраната: „Регионалната сигурност на геополитически фон”.

Тъй като встъпителното слово и  трите доклада ще бъдат публикувани отделно, тук ще отбележим само отделни акценти в някои от тях.

Ивайло Калфин се спря в началото на въпроса „Има ли спирачки за развитието на Балканите?”. Според него действат до голяма степен разнопосочни външни фактори. Едва ли може да се твърди, че някой иска регионът да бъде дестабилизиран. Но интерес за оказване на влияние безспорно има. Вътрешните балкански проблеми подсилват опитите за влияние отвън. Балканите имат голям потенциал. Ако имат възможност да го развърнат, ще променат значително положението в региона. Едва ли можем да говорим днес за географско място, което да е буфер или зона. Отлагането на процедурата по приемане в ЕС е възможно да предизвика разочарование.

Любомир Кючуков обърна внимание на това, че преходът от двуполюсен към полицентричен свят разрушава баланси и създава трусове. Стига се до разслояване на силови линии и противопоставяне.

Относно протичащите процеси оценката му е, че Балканите вече не са център на световната политика, но са поле за позиционни маневри.  Европа продължава да се бои от Западните Балкани. Членството в НАТО изпреварва евроинтеграцията.  С приемането на Македония процесът ще приключи.

Относно играчите: САЩ заемат ясно очертана позиция, участват с въоръжени сили, преследват своите интереси в сферата на енергийната сигурност; Русия е фактор, който не може да бъде алтернатива, няма политическите ресурси и икономическите възможности за дългосрочно преследване на целта да се превърне в такава. Придобива обаче геополитическа алтернатива чрез конфронтация. Турция има амбицията за глобален партньор и регионален лидер. Въздейства на балканските общности. Китай насочва вниманието си към трансформиране на икономиката. Към тези четири играчи трябва да  добавим и недържавните играчи като радикалния ислям и международния тероризъм. Ключовият въпрос е, че умереният ислям, включително и в Турция е бариера срещу радикалния ислям.

Д-р Здравко Попов, Президент на Института за Публична Политика, в своя доклад заяви, че политиката на ЕС към страните на Западни Балкани е напълно противоречива. От една страна, се декларира в доклада на Европейската комисия от 29 май 2019 г., сравнително висока позитивна оценка за региона. Високо са оценени реформите (и по качество и по скорост) на Северна Македония и Албания, като Комисията препоръчва да се открият преговори за присъединяване на двете страни към ЕС. От друга страна, станахме свидетели на поредното отлагане на вземане на решение за началото на такива преговори от юни за някъде през есента на т.г.

Франция, в лицето на президента Еманюел Макрон, е категорична, че сега не е времето за политика за разширяване, и за стартиране на подобни преговори изобщо. Германия, обратно, в лицето на Ангела Меркел, е убедена, че макар страните от региона да не са подготвени още за членство, пътят им е в ЕС, и че те трябва да започнат да вървят по този път отсега, колкото и дълго да е нужно да вървят по него за достигане на целта. Тази визия за Западни Балкани стана видна на срещата през април 2019 г. в Берлин с ръководителите на страните от региона, където канцлерът Меркел окуражи регионалното сътрудничество и близката интеграция в ЕС не само на Албания и Северна Македония, но и на Сърбия и Косово.

Но за Франция, Холандия и някои други страни-членки, едно стратиране на преговори за разширяване ще отслаби кохезията на ЕС и ще отклони внимание, енергия и ресурси от по-важни за ЕС приоритети и задачи.

Тази двойствена и противоречива политика на ЕС към Западни Балкани поставя под въпрос доверието в  и репутацията на ЕС. Дали ЕС е в състояние да спазва обещанията и ангажиментите си? Дали неговите противници няма да го включат в списъка на центровете в света, произвеждащи фалшиви новини? Но по-общия въпрос е, има ли ЕС стратегия за Западни Балкани? Нуждаем се от практически доказателства, не само от реторика.

Симеон Николов се спря на военните аспекти на сигурността. Отбеляза, че геостратегическите интереси на САЩ все повече се различават от тези на Европа. Балканите са интересни само като логистична структура към пояса от фронтови държави от Балтика до Турция. Сигурността на Балканите днес е доста по–добра, но едниствено демилитаризацията се обръща и започва въоръжаване и нарастващо съюзническо военно присъствие. ЕС пропусна да предотврати предстоящи загули за европейската оръжейна индустрия, защото програмата на САЩ ERIP   ще стимулира подмяната на въоръжението на балканските държави само с американско. Русия има икономически  интереси, но вменяването й на военни такива е преекспонирано. Договорките със Сърбия за най–модерни руски въоръжения обаче, ако се реализират се превръщат във важен стратегически фактор.   Интересите на Турция влязоха в противоречие с геостратегическите цели на Запада. Най–рискова понастоящем е ситуацията, свързана с претенциите за използване на новооткритото газово находище край Кипър и заявената от Турция готовност да приложи военна сила. Засилва се ролята на разузнаванията на извънрегионални сили на Балканите.

Балканите не притежават значим военен потенциал.  Не разполагат с капацитет да развият армиите си на ново качествено равнище в съответствие с тенденциите на съвременната война. Затрудненото положение да участват в ПЕСКО очертава риск да бъде нарушен принципът за осигуряване на равна сигурност в Европа. Накрая той направи предложения за преразглеждане на досеашната политика на ЕС към Балканите от новото ръководство на Съюза, за да бъде водещ актьор, а не посредник.

В изказванията и зададени въпроси се очертаха следните теми:

Професор Иван Ангелов предупреди от свръхоптимизъм  по отношение евроинтеграцията на държавите от Западните Балкани и се аргументира със зависимостта на всеки икономически успех с икономическата и социална еднороднсот и относително сходни интереси.

Велко Иванов отбеляза, че в докладите отсъства позицията на България като част от ЕС. Сегашното положение не е само провал на елитите, но и самият ЕС бе непоследователен. Важно е как България участва в европейската политика към Западните Балкани – да дава импулс и отстоява решения. Имаме ли капацитет да формираме политика? Трябва да се използва капацитета на гражданското общество, както в другите страни се използват бившиге дипломати на ключови позиции.

Доцент Йосиф Аврамов отправи въпрос за новата финансова рамка на ЕС 2021 –2028 г. и изрази съмнение, че до няколко години Косово и Албания биха се обединили.

Посланик Косьо Китипов посочи, че България няма ресурс да се противопостави на интереси на извънрегионтални играчи като САЩ. Балканите са мост между Близкия Изток и Европа. Не е само буфер, неразделна част от ЕС. Но Балканите са уязвими. Те са зона на бедност и на емигранти за Западна Европа.

Професор Динко Динков направи забележката, че  се пренебрегва един нов фактор – Обдиненото Кралство, но водещият дискусията посланик Радомирски напомни, че въпросът е отразен в доклада на Николов, но поради липса на време не бе  изнесен. Проф. Динков прогнозира, че на ЕС ще му бъде все по–трудно да играе ролята на порвостепенен фактор.

Г–н Любомир Стефанов смята, че е премълчан и неназован един основен геополотически играч, който от системни геополитически интереси инвестира най–много ресурси за да неутрализира ЕС. Единствено във факторогията, цитирана от Николов, той е назован поименно.

Посланик Валери Аржентински постави въпроса, дали резултатие от изборите в Турция са началото на края на Ердоган или ще превърне поражението в победа.

Посланик Любомир Тодоров постави хипотетичния въпрос, дали  е възможно в определен момент балканските държави да решат да се определят като неутрален съюз, който да заяви на великите сили, че не е съгласен с тяхната политика и иска да бъдат третирани като такъв.

Калоян Георгиев, специализант в Китай, сподели впечатления за политиката на Китай в региона с фокус върху икономиката.

 

След отговори от докладчиците дискусията продължи в неформална обстановка по време на скромен коктейл.