Предизвикателствата пред новото ръководство на ЕС– сигурността на Балканите Печат
Автор Експерт   
Петък, 28 Юни 2019 16:50

Предизвикателствата пред новото ръководство на ЕС– сигурността на Балканите

Симеон Николов, 26.06.2019 г.

Трудностите и сътресенията, през които преминава Европа я правят по–слаба като фактор на международната сцена. Все повече се затвърждава усещането, че истински важните решения в света зависят и се вземат от Вашингтон, Москва и Пекин.

Причината за това усешане е липсата на необходимите реформи в ЕС и вината за това на правителствата на европейските страни.

Разбира се, има го и обективният факт, че геополитическите интереси на САЩ все повече се различават от тези на Европа, според западноевропейски оценки.

Растат противоречията и между отделни западноевропейски страни по важни стратегически за Европа въпроси, включително и за необходимите реформи.

От една страна в държавите–членки и особено сред младото поколение имаме определена подкрепа за ЕС и тя е 71%, а в същото време само една трета от младите имат доверие в ЕК например. Следователно въпросът се свежда до нуждата от прагматичен обрат, който да върне доверието. Но той очевидно изключва запазването на статуквото. Защото наблюденията в отделните страни–членки показват поне няколко общи тенденции:

1. Претенциите на хората са към политическата система в тези страни и недоволството от бавните и безрезултатни реформи. Различните подходи, изтъкваните специфични особености на съответната страна изглежда не могат да се преодолеят само с общи ценностни разбирания.

2. Стремежът към все по–голяма централизация, а не до задълбочаване на интеграцията, от Лисабонския договор 2009 г. насам  предизвикваше всъщност отслабване, а не укрепване. Затова не само запазване на статукво, но и козметични промени не ни вършат работа. Не ни е нужна перестройка а ла ГорбачоворбачовГ.

3. Логично е, че ако не можем да излезем от тази ситуация причината е в липсващата воля за компромиси, които да направят възможна общоевропейската промяна, това е свързано и с липсата на елити, които да се справят със задачата.

4. Другата причина е в неспособността на днешните елити в ЕС да отстояват приети принципи и международни закони. Системното нарушаване на международното право се премълчава, ако нарушението е от наш съюзник. Взети решения не се изпълняват. Приети правила не се спазват. Недостига воля и морал да се надскочи тесния интерес в името на общия европейски интерес. Податливостта на определени влияния позволява да се подкрепят модели и инициативи, които са пагубни за бъдещето на Съюза. Понякога разминаването между думи и действия продължават да озадачават съюзници и редови граждани.

5. В политическото говорене надделява популизмът. Вменяват се антиевропейски виждания на партньора, но всъщност никой не иска разпадането на ЕС, а промяната му. Кризисните сценарий не бива да се представят като сценарий на унищожаването на Съюза. Критиките срещу слабостите и грешките в ЕС не бива да се дамгосват като „антиевропейски”. Трябва да се отчита, че популизмът от една или друга страна допринася за задълбочаване на разочарованието от отношенията в ЕС, въпреки че 75% от европейците вярват, че страните им могат да печелят от това членство.

В сферата на политиката за сигурност и отбрана на Балканите

Липсва стратегическия дебат в Еропа, а от там и дебатът за сигурността, която включва не само военни, но и много невоенни фактори. Опростеният отговор, че общите предизвикателства изискват общи решения въобще не е достатъчен.

ЕС не беше последователен в политиката си за ускорена интеграция на страните от Западните Балкани. Европа имаше двойнствена ретокрика. Зад оптимистичните внушения винаги има неуважителни, донякъде заслужени оценки за корупция, фасадна демокрация, привидна стаблинсот, опасения от мигранти. Липсва достатъчно доверие и разбиране в дълбочина.

По отношение на сигурността и отбраната в стратегическите документи може да се направи извода, че залегналите формулировки в тях не са достатъчни сами по себе си да променят кардинално факторите определящи несигурността в региона.

Една от причините е, че зад общите постановки няма конкретни виждания, как да се постигне съответната цел на място.

Формулираните в Стратегията на ЕС за Западните Балкани акценти за убедителни реформи и «помирение» не кореспондират например със ситуацията на задънена улица в Босна Херцеговина, що се касае за действително помирение, напротив босняшките мюсюлмани говорят за възможно връщане към гореща война, а всяка инициатива на  Милорад Додич се бойкотира, обявява се създаване на милиции от двете страни и надпревара в активиране производството на военните заводи и въоръжаване. Не е достатъчно да оправдаем ситуацията с това, че Дейтънското споразумение затвърди етническото разделение.

Стратегия за Западните Балкани на Франция от 29 април 2019 г. в разделите „Сигурност” и „Отбрана” няма почти нищо стратегическо, а съдържанието покрива само съществуващи вече дейности. Относно ефективността може би единствено намерението за по–голям прием на офицери от Западните Балкани във френски учебни заведения и на цивилни граждани в Института за служители в сферата на отбраната е по–очаквана. Това  би било реално противодействие срещу тенденцията Анкара да предоставя не само големи финансови помощи, като например  1 милиард евро за армията на Босна, а в Македония да отделя внимание на изграждане на армията й, обучение на офицерския състав в Турция, оборудването и снабдяването й. А като се има предвид, че подобни усилия в Азербайджан доведоха до интегриране на турски офицери в структурите на армията при перспективаната на ускорено ислямизиране на турската армия, това поражда много въпроси.

 

Няма съмнение, че сигурността на Балканите днес е доста по–добра в резултат на последователната политика на ЕС и НАТО, въпреки всички забавяния и грешки, но през последните години тъй като НАТО взе превес над ЕС, а САЩ като основна сила във военния съюз навлезе значително на Балканите, се създаде впечатление за отстъпление на Брюксел, за изземване на инициативата и опити за превръщането й в посредник.

Албания търси подкрепата на САЩ, Сърбия – това на Русия.  А Европейският съюз?

Да приемем, че НАТО ни е необходим, защото сме част от западната цивилизация, но и той се нуждае от промени. При положение, че всички страни–членки трябва да изпълним изискването за 2% от БВП за военни нужди, то и част от ръководните постове в Съюза би трябвало да се заемат от европейски генерали и офицери, а не преобладаващо от американски, доколкото експертната им оценка имат значение за властовите политически фактори в САЩ и сменящата се администрация.

Европа проявява неспособност да се възпротиви не само срещу някои политики на САЩ, които са в нейна вреда, но позволява вече да я третират като партньор, на който могат да му поставят ултиматуми.

Във връзка с решаване противоречията между Косово и Сърбия, САЩ оказват натиск не само върху Прищина и Белград, но и върху ЕС, поставяйки го в крайно неудобна ситуация, като дават да се разбере, че ще искат от Брюксел фактическо оттегляне на влиянието си от Балканите Брюксел ще трябва да избира начин да запази авторитета си, особено след подсказаното намерение за искане да съкрати помощите за Белград, ако сръбската страна не приеме американския план, по същество капитулация,  и заплахата за санкции, което е нов момент. Европейският подход със сигурност би бил по–дипломатичен, докато  конкретните неофициални предложения към Белград свидетелстват, че Вашингтон не си дава сметка за реакцията на населението в Сърбия и нереалистичността на плановете в този момент да предлага привилигеровано военно партньорство на Сърбия. Или ненавременни  планове за общи военни структури между Сърбия и Косово и изграждане на военна база в сръбския град Поникве.

 

Вместо икономическа интеграция на балканските страни в ЕС и мост между Европа и Изтока акцентът сега се поствая върху усилване на милитаризацията на Балканите, което поражда аргументираните твърдения за превръщането на региона в плацдарм или поне придатък на буфера от фронтови държави от Балтика до Турция по формулировката на госпожа Нюланд. При това не съвсем основателно, защото Балканите не могат да се сравнят със Североизточния фланг– балтийските страни и Полша, които са далеч по–важни от военна гледна точка при евентуален  конфликт.

Тук не става дума само за нови военни бази – в Косово и Македония. Като например намерението та САЩ  да използват армейски тренировъчен полигон Криволак в Македония, който е най–големия на Балканите /22,546 ха/, за разполагане на този полигон за БЛС /дронове/,  които, в зависимост от техния обсег, скорост и предназначение –бойни или разузнавателни, използвайки и българското въздушно пространство, ще  могат да заменят ракети с малък и среден обсег и ще обхванат района на Черно море и на Източното Средиземноморие.

 

Определено трябва да ни интересува искането на Конгреса на САЩ Пентагонът да изготви Стратегия за противодействие на Русия в Черно море до 15 октомври 2019 г. съдържащо аргумента за необходимост от съвместна работа със съюзници и партньори за това противодействие и приписване на Москва на опити да «насърчава злонамерени действия на Балканите и в други части на Европа», което означава, че на практика Вашингтон ще изиска от цитираните в документа съюзници и партньори, а сред тях със сигурност Румъния и България, нови ангажименти и няма съмнение, че те ще са от военен характер.

ЕС пропусна да предотврати предстояща загубата за европейската оръжейна индустрия чрез реализацията на Европейска програма за стимулиране на рекапитализацията /ERIP/на МВнР на САЩ от лятото на 2018 г. предвиждаща да замени старото руско въоръжение в Югоизточна Европа с американско въоръжение използвайки и финансови инжекции, визирайки Албания, Гърция, Хърватия, Северна Македония, Словакия и Босна и Херцеговина. Стратегията се състои от финансова подкрепа и политически натиск. Програмата допълва Европейската инициатива за възпиране, стартирала при президента Обама /EDI/, а Тръмп увеличи финансовата подкрепа за нея. За 2019 г. бяха заложени 6 млрд долара.

На за България няма предвиден нито цент за стимулиране подмяната на руското оръжие със западно. Едва ли преговарящите за Ф–16 са го поставили.

Ако прибавим към слабата си военна мощ на балканските страни и липсата на капацитет да развият армиите си на ново качествено равнище,  и невъзможността  да могат да участват пълноценно във формирането на Общата европейска отбрана /бъдеща армия/, в  Постоянното структурирано сътрудничество и европейския Фонд на военната индустрия, то се очертава рискът да бъде нарушен принципът за осигуряване на  равна сигурност в Европа.

Увлечени в усилията си за постигане на съвместимост на ВС в НАТО, някои балкански страни не отчитат препоръките на ЕС да се ориентират към европейска бойна техника, включително изтребители и не осъзнават колко голяма е зависимостта за десетилетия напред от подръжката  и използването на отвъдокеанска техника, нейното надгражданте и осигуряване на боеприпаси, но се надяват да получат средства по проекти от Европейския фонд на военната индустрия. Е, това ще става все по–трудно!

 

Взаимодействието между ЕС и НАТО е особено важно за Балканите. В посочените в общата декларация на ЕС и НАТO от 08 юли 2016 г. 7 области на сътрудничество има съвпадение на интересите между двете организации и всички страни от региона. Но истината е, че съвместните усилия на ЕС и НАТО трябва да се поставят на по–динамично ниво с всички страни. Изграждането на капацитет е само една от възможните области: следват хибридни заплахи, оперативно сътрудничество, киберсигурност, отбранителни способности, военна индустрия и научни изледвания, военни учения.

 

Моментът на формирането на нови ръководства на органите на ЕС е подходящ да се инициира преглед на досегашната политика на ЕС и НАТО към Балканите и се предприемат нови подходи за подпомагане процесите на присъединяване, като особен акцент се постави на икономическото и военното сътрудничество, защото те носят доверие и устойчивост. Балканските страни трябва да бъдат въвлечени в Постоянното структурирано сътрудничество на ЕС и в програмите на Фонда за военна индустрия.

ЕС категорично не бива да влиза в ролята на посредник в изграждането на нова архитектура на сигурност на Балканите, докато отделни страни привличат една или друга извънрегионална сила. Не посредник, а главен актьор трябва да бъде ЕС и да парира негативните влияния на външни фактори, като стимулира страните към повече доверие и единство за реализация на европейското им бъдеще.