140 години дипломатически отношения

По повод 140 години дипломатически отношения с Русия, годишнина, която отбелязваме на 07. юли, Ви предлагаме исторически справки, преглед на отношенията между НРБ и СССР, обзор на отношенията на РБ с РФ и интервю  с руския посланик у нас.

В навечерието на годишнината руският външен министър Сергей Лавров заяви на 05 юли 2019 г. по време на откриването на изложбата, посветена на 140-годишнината от установяването на дипломатически отношения между двете страни: «Русия и България са обвързани с връзки на приятелство и взаимно уважение, което е солидна основа за развитието на сътрудничеството в различни области.»

«Руската политика в българска посока от самото начало беше последователна и отворена, а целта й — независима и обединена България — остана неизменна»-констатира Сергей Лавров. «Българският въпрос винаги е бил сред приоритетите на руската дипломация. Русия никога не е била способна да остане безучастна към положението на християните на Балканите.»

Според Лавров много чуждестранни изследователи не могат да разберат мотивите на балканската политика на Русия. «Вероятно те не успяват, защото измерват ситуацията с традиционния критерий за тесни държавни интереси и користни помисли», обяснява руският външен министър ,

«Ние сме обвързани с връзки на приятелство и взаимно уважение, а общите духовни и културни ценности, специалната емоционална близост остават солидна основа за сътрудничество в различни области: от политиката и икономиката до културата и туризма», заяви руският външен министър.

От своя страна посланикът на България в Москва Атанас Кръстин увери, че българите никога няма да забравят хилядите руски войници, загинали за свободата на родината.

В същото време в София на конференция в Българската академия на науките на тема „Болгария–Россия. 140 лет дипломатических отношений: история, состояние, перспективЫ“ дипломати и експерти анализираха състоянието на двустранното сътрудничество, историята и перспективата между София и Москва.

Анатолий Макаров – посланик на Русия в България отбеляза: „Гледайки през призмата на историята, може да кажем, че в отношенията между нашите две страни е имало различни периоди – понякога интензивни, понякога не толкова. Но при все това, базисът на нашите взаимоотношения винаги са били взаимното уважение, и, не се боя да кажа тази дума – любовта и взаимното привличане на нашите два народа към общата ни славянска култура и идентичност, близостта на езиците ни и, разбира се, православието.“

На събитието присъстваха представители на българската и руската православни църкви, политици и общественици.

/Интервю на Чавдар Минчев със Сергей Лавров, министър на външните работи на Руската федерация под заглавие «За 140 годишнината от установяване на руско–българските дипломатически отношения» бе публикувано в expert-bdd.com, издание за анализи –международна политика и сигурност на 30. 05.2019 г. https://www.expert-bdd.com/index.php?option=com_content&view=article&id=2169:-140-------&catid=17:--&Itemid=36 и в списание «Международни отношения»./

140 години дипломатически отношения

с Русия, Австро-Унгария, Франция, Германия, Великобритания, Италия, Белгия, Сърбия, Румъния, Турция

Екатерина Павлова

Руско-турската война от 1877–1878 г. поставя България на политическата карта на Европа. Този голям исторически сблъсък води до Санстефанския мирен договор от 3 март 1878 г., който очертава естествените граници на българската държава.

Но поради друг сблъсък – на полето на дипломацията, в който се намесват различни сили и интереси, се стига до Берлинския конгрес.

Договорът, подписан там, наложен най-вече от Великобритания и Австро-Унгария с цел ограничаване влиянието на Русия на Балканите, разкъсва страната на три: Княжество България, васалната област Източна Румелия и голяма част, оставаща отново под управлението на султана.

За да стане Княжеството равноправен субект сред другите европейски държави, то трябва да установи дипломатически отношения с тях. Някои от  Великите сили бързат да направят това, други – не. И все пак те започват една по една да установяват дипломатически отношения с младата българска държава. Още през 1879 г. десет европейски държави правят това: Русия, Австро-Унгария, Франция, Германия, Великобритания, Италия, Белгия, Сърбия, Румъния, Турция.

Процесът на признаване е неизбежен

Неслучайно администрацията на Временното руско управление в България, начело на която стои княз Александър Дондуков-Корсаков, още през 1878 г. създава Канцелария за общи дела и дипломатически отношения. Неин началник е генерал-майор Михаил Домонтович. След приемането на Търновската конституция от 25 май 1879 г. тя е преименувана в Отдел за външните работи. Освен да поддържа връзки с министерството на външните работи на Русия и с чуждите представители в Княжеството, едно от задълженията му е да подготвя лица от български произход за работа в бъдещото министерство на външните работи на Княжество България. Началникът на отдела - Трофим Юзефович, праща уведомителни писма до представителите на европейските държави и до турския комисар, в които подчертава, че е назначен за „временно управляващ външните работи на Княжеството“. Става дума вече за истинска дипломация и външна политика. Веднага се получава поощрителен отговор от представителя на Франция – Йозеф Шефер. Според някои историци неговото писмо се смята като едно от първите признания за съществуването на институция за външните работи на Княжество България. 
На 17 април 1879 г. е свикано Първото велико народно събрание, което  избира Александър Батенберг за княз на Княжество България. На 5 юли се създава и първото българско правителство начело с Тодор Бурмов. С Указ 1 от същия ден за министър на външните работи и изповеданията е назначен Марко Балабанов. В София, обявена за столица на Княжеството, започват официалните връчвания на акредитивни писма на чуждите дипломатически представители – консули на Великите сили. Те се титулуват дипломатически агенти и генерални консули. Повечето от тях са били консули тук преди това и просто получават ново назначение от своите правителства. Предвид васалното положение на Княжеството спрямо Османската империя българските представители се титулуват само дипломатически агенти и връчват акредитивните си писма на министрите на външните работи на страните, в които са акредитирани като управляващи легации.

На 7 юли консулът на Русия Александър Давидов пръв се представя на княз Батенберг

Връчва акредитивните си писма и почва работа. Той продължава политиката на Русия за укрепване на позициите й на Балканите, където вече се конкурират проникващи от Европа търговски и икономически интереси, влияния във всички сфери на живота. Руските интереси в Княжество България са свързани например със строежите на жп линиите. Не всички проекти, предлагани от руските банкери са одобрени. Руското правителство подкрепя този за жп линия София-Ловеч, Севлиево-Търново-Русе, с отклонения: София–сръбската граница, Търново-Трявна и Ботевград-Оряхово и изчаква българското правителство да вземе решение. Но в него има хора, които застават зад френския проект за жп линия Свищов-Търново-Нова Загора. Споровете са толкова разгорещени, че накрая князът, под натиска на Австро-Унгария, решава да се строи жп линия от София до Търново, за строежа на която търси средства от Русия. Освен икономически и търговски въпроси предприетите от княз Батенберг сондажи за съединение на Княжество България с Източна Румелия също не са лесна задача след клаузите на Берлинския договор и той търси подкрепата на Русия.

На 8 юли акредитивните си писма връчват представителите на Франция и Германия

След тържествената аудиенция в княжеския дворец в София френският представител Шефер започва тясно сътрудничеството с Александър Батенберг и Балабанов. То води до наемане на френски специалисти за съветници в различните новосформирани институции. Батенберг дори назначава Гастон Шадурн за началник на личната си канцелария. Пристигат специалисти по пощите и съобщенията, по строителството на пътища и мостове и др. По-късно получаваме от Франция и уставите и разпоредбите по организацията на действащите там военни училища. А интересът към френското образование и в онези години е бил голям, както и днес. Стига се дотам, че през 1889 г. професорът по славянски езици и литература в Париж - Луи Леже, е назначен за специален делегат на българското правителство с основна мисия „да съдейства на българските студенти, които учат във Франция“. 
И първият германски представител Тилау връчва консулския патент на княз Батенберг и започва да представлява държавата си. Веднага той пише до своето правителство за подкрепа на българското в усилията му да се справи с разбойническите шайки в Североизточна България. България търси подкрепата на Германия за осъществяването на съединението на Княжеството с Източна Румелия,  както и в конфликта му с Високата порта, която настоява Княжество България да се третира като османска провинция.  България праща свой дипломатически агент в Германия – ген.-майор Н. Никифоров, чак през август 1904 г.

Връзките между Виена и София

са също с начална дата 8 юли. Австро-унгарският граф Кевенхюлер-Меч е назначен за дипломатически агент у нас. Започват официалните ни дипломатически отношения с Австро-Унгария. Софийското консулство е реорганизирано и прераства в дипломатическо агентство и генерално консулство. Още през 1880 г. австро-унгарската дипломация се заема да се уговори с българското правителство то да изпълни задълженията си по строежа на железопътната отсечка Белово-София-Пирот – съгласно Берлинския договор, който прехвърля върху Княжеството задълженията на Турция към Австро-Унгария. Виенската дипломация бърза и с довършването на пътя за Цариград, който  осигурява нови възможности за проникване на балканските пазари и със свързването на източните железници през Сърбия и България. Малко по-късно, 16 януари 1881 г., със съдействието на дипломатическото агентство в София се сключва първата конвенция между Княжество България и Първото императорско и кралско привилегировано дружество за корабоплаване по река Дунав. През 1899 г. княжеското правителство сключва конвенция и с Унгарското речно и морско параходно акционерно дружество. Значителна заслуга за развитието на връзките между Виена и София в областта на образованието и културата непосредствено след Освобождението на България има младият историк Константин Иречек, който бива назначен за министър на просвещението в българското правителство. В администрацията, образователните и културните институти на Княжеството работят и редица специалисти: австрийци, чехи, словаци и унгарци, дошли да дадат своя принос в изграждането на младата държава.

До декември в двореца идват дипломати от Великобритания, Италия и Белгия

Британският дипломат лорд Уилям Палгрейв е първият представител на Кралството. Той се представя в двореца на 23 юли 1879 г. България открива свое дипломатическо агентство в Лондон чак на 27 септември 1903 г. с първи дипломатически агент Димитър Цоков.
Доменико Бруненджи пък е първият италиански генерален консул у нас. Той връчва акредитивните си писма на 25 декември 1879 г. Италианското консулство в София, съществувало още преди Освобождението и оглавявано от известния Виторио Позитано, се премества в Русе. България открива свое дипломатическо агентство в Италия през 1903 г., управлявано от Димитър Минчович.
Белгийският представител Камил Янсен връчва акредитивните си писма на 11 декември 1879 г. За първи български пратеник и пълномощен министър в Белгия е акредитиран пълномощният ни министър в Париж - Димитър Станчов. Той връчва акредитивните си писма на крал Алберт на 29 март 1910 г.
След като

княз Батенберг уведомява държавните глави на съседните държави

за възкачването си на престола, от 1 юли 1979 г. започва откриването на първите български дипломатически агентства в тях. В указ на княза се казва: „...като искаме да улесним сношенията на Княжеството с Отоманското, Румънското и Сръбското правителства, постановихме и постановяваме: Да се учреди едно агентство на Княжеството в Цариград при Отоманското правителство, друго в Букурещ при Румънското правителство, трето в Белград при Сръбското правителство”. Много внимателно са подбрани тогава българските дипломатически представители – все хора с влияние и авторитет в съответната държава. С указ д-р Димитър Киров е назначен за дипломатически агент в Белград на 3 август, Драган Цанков в Истанбул на 17 август и Евлоги Георгиев в Букурещ на 11 ноември. Това са първите български дипломатически представители в чужбина. Започва да се работи по откриването и на първите български дипломатически представителства. Пръв на българския княз се представя сръбският дипломатически агент и генерален консул Сава Гриуч на 6 септември 1879 г., три дни по-късно това прави и румънският – Александру Стурдза. Ферик Нихад паша с ранг комисар на вакъфите е представител на Турция у нас от юли 1980 г.

http://diplomaticspectrum.com/bg/

Отношения на Народна република България с СССР

На 5 септември 1944 г. във връзка с това, че по време на Втората световна война България е съюзник на фашистка Германия, правителството на СССР с нота уведомява българското правителство за прекъсване на дипломатическите отношения и обявяване на война.

Дипломатическите отношения са възстановени след размяната на писма между заместник председателя на Съюзната контролна комисия в България и председателя на Министерския съвет на България от 14 и 16 август 1945 г.

На 6 януари 1948 г. е постигнато споразумение за преобразуването на мисиите в посолства.

Отношенията между СССР и България активно започват да се развиват през периода след 9 септември 1944 г.

Съгласно проведената Ялтенска конференция България в следвоенното световно устройство е в съветската сфера на влияние.Български войски съвместно с Трети украински фронт на съветската армия участват в бойните действия срещу нацистка Германия 1944-1945 г. Това е важен коз в ръцете на съветската и българската дипломация на проведената през 1946-1947 г. Парижка мирна конференция на която СССР се обявява в защита на българските национални интереси и парира гръцките искания за присъединяване на Родопите подкрепяни от САЩ и Великобритания.

Още през август 1945 г. е подписан българо съветски договор за дружба и приятелство. Следват подписването на договора за присъединяването на на НРБ към Съвета за икономическа взаимопомощ 1949 г. в Москва и присъединяването на България към подписания през 1955 г. Варшавски договор. България през годините до 1989 г. е най-верният съветски съюзник в източна Европа и на Балканите.Българските първи ръководители Вълко Червенков и от 1954 г. Тодор Живков имат пълната подкрепа от съветските първи ръководители Йосиф Сталин, Никита Хрушчов, Леонид Брежнев, Юрий Андропов, Константин Черненко и частично от Михаил Горбачов.

СССР доставя суров петрол и стратегически суровини на НР България в продължение на четири десетилетия а българските стоки са реализирани на съветските пазари в големи количества. През 1982 г. Металургичният комбинат в Кремиковци е именуван "Леонид Брежнев". Въпреки охладняването на отношенията между Тодор Живков и Михаил Горбачов след 1987 г. сътрудничеството и линоември 1987 българска държавна делегация начело с Тодор Живков включваща премиера Георги Атанасов и Секретаря на БЗНС и първи зам.председател на Държавния съвет на НР България Петър Танчев и секретаря на ЦК на БКП Димитър Станишев е на посещение в СССР за 70-годишнината от Великата Октомврийска революция, а през юни 1988 г. Тодор Живков е на официално посещение в СССР за извънредната партийна конференция на КПСС.

По време на периода 1944-1989 г. НРБ реализира множество стратегически проекти на територията на СССР съвместно със съветската страна като изключително популярно е сътрудничеството в областта на дърводобива и горската промишленост където в Коми АССР са изградени предприятие за задграничен дърводобив който в периода 1986-1990 г. достига стратегическото количество произведена продукция от 1 милион тона годишно съгласно междуправителствен протокол между НРБ и СССР подпесан на 2 юли 1986 в София от българския министър на земеделието и горите Алекси Иванов и съветкия министър на горската, цеулозно хартиената и дървообработващата промишленост Михаил Бусигин по време на посещението му в София юли 1986 г. Силни са икономическите връзки с СССР и в други направления като през 1979 г. в Москва е подписан междуправителствен протокол от министъра на външната търговия на НРБ Христо Христов и министъра на външната търговия на СССР Юрий Брежнев (син на Леонид Брежнев) за увеличаване листите на стокообмена между НРБ и СССР. Развива се и активно сътрудничество между органите на армията и службите на МВР на НРБ и СССР като за периода 1955-1988 г. са подписани 10 споразумения между министерството на народната отбрана на НР България и министерството на отбраната на СССР и министерство на въртешните работи на НРБ и министерство на вътрешните работи на СССР и КГБ.Важни в отношенията между НРБ и СССР в областта на отбраната и сигурността на двете страни са годишните заседания на Варшавският договор и неговия Политически консултативен съвет и взаимните посещения на министрите на вътрешните работи на НРБ Ангел Солаков, Ангел Цанев и Димитър Стоянов в СССР, както и посещенията на съветските министри на вътрешните работи и председатели на КГБ в НР.България. През 1988 г. на два пъти българския министър на вътрешните работи Димитър Стоянов посещава СССР първия път април 1988 се среща с министъра на вътрешните работи на СССР Александър Власов а втория път през началото на декември 1988 с новия съветски вътрешен министър Вадим Бакатин, като и по време на двете посещения са подписани два протокола за сътрудничество на българското МВР с председателите на КГБ на СССР Виктор Чебриков и Владимир Крючков. Огромна популярност добиват посещенията на съветските министри на отбраната маршал Дмитрий Устинов за едно от най-големите учения на Варшавския пакт -ЩИТ 82 1982 г. и посещението на армейски генерал Дмитрий Язов през октомври 1988 г. в НРБ и срещите им и разговорите им с българския министър на народната отбрана армейски генерал Добри Джуров и други партийни и държавни ръководители. В областта на селското стопанство също се развиват отношенията активно през 80 те г. - на 21 януари 1988 г. в Москва е създаден Комитет за сътрудничество агропормишления комплекс на СИВ а през октомври 1988 г. в Москва Първия заместник-председател на Министерския съвет на СССР и председател на Държавния агропромишлен комитет ГОСАГРОПРОМ Всеволод Мураховски и българския министър на земеделието и горите Алекси Иванов е подписан междуправителствен протокол за обема на селскостопанския експорт от НРБ за СССР и обратно за периода 1988-1993 г.

Междудържавните отношения между Република България и Руската федерация  /Обзор/

Дипломатическите отношения между България и Русия са установени на 7 юли 1879 година, между Съветския съюз и България – 23 юли 1934 година. През септември 1944 година те са прекъснати и са възстановени през август 1945 година, пише в материал на РИА Новости за отношенията между София и Москва след разпадането на СССР. 

На 4 август 1992 г. между Руската Федерация и Република България е сключен основополагащият Договор за дружески отношения и сътрудничество. Двете страни поддържат редовни контакти на висше, високо и министерско ниво.

През март 2003 на държавно посещение в Република България е руският президент Владимир Путин, за отбелязване на 125-годишнината от освобождението на българите от османотурско владичество. По време на това посещението е подписана Съвместна декларация за по-нататъшно задълбочаване на приятелските отношения и партньорството между Руската федерация и Република България, както и редица междуправителствени, междуведомствени и междурегионални споразумения.

През юли 2004 на официално посещение в Руската федерация Георги Първанов подписва съвместно заявление с Владимир Путин по повод 125-годишнината от установяването на дипломатически отношения между руската държава и българската държава и перспективите за развитието на приятелските отношения и многостранното руско-българското сътрудничество.

На 4 септември 2006 в рамките на тристранния руско-българско-гръцка енергийна среща на върха се състои среща на президентите на РФ и Република България в Атина, по време на която те направиха преглед на състоянието на двустранните отношения и потвърдиха взаимното си желание на страните за уреждане на отношенията в областта на военно-техническото сътрудничество, за осъвременяване на Споразумението за сътрудничество в газовия сектор.

На 15 март 2007 година в Атина, в присъствието на Владимир Путин, министър-председателите Сергей Станишев и Караманлис подписват тристранно междуправителствено споразумение за сътрудничество в строителството и експлоатацията на нефтопровода „Бургас-Александруполис“.

На 6 – 8 май 2007 министър-председателя на България Сергей Станишев провежда работно посещение в РФ. По време на разговорите с министър-председателя Михаил Фрадков са обменени мнения по актуални въпроси на двустранното сътрудничество и регионални въпроси. Подписани са поредица от документи за уреждане на важни аспекти на правната рамка на руско-българските отношения. Потвърден е техният взаимен интерес за стратегически проекти в енергетиката, решителни стъпки за задълбочаване на двустранните връзки в културната сфера в контекста на отбелязването на 130-годишнината от освобождението на българите от османотурско владичество и провеждането през 2008 – 2009 Годината на Русия в България и Годината на България в Русия.

На 24 юни 2007 в рамките на Балканската среща на върха за енергетика в Загреб, на среща между Владимир Путин и президента Георги Първанов е поставен акцент върху развитието на двустранните отношения, белязани от висока динамика на сътрудничество в енергийния сектор. Страните потвърждават взаимния си интерес от изпълнението на тези стратегически проекти в тази област, тъй като изграждането на нефтопровода Бургас-Александруполис и на АЕЦ „Белене“. Основният резултат от срещата е споразумението за присъединяване на България към нов маршрут за доставка на руски газ за Европа, известен като „Южен поток“.

На 17-18 януари 2008 година президентът на Русия Владимир Путин беше на официална визита в България. На 17 януари Путин и българският му колега Георги Първанов официално откриха „Годината на Русия в България“. На следващият ден се състояха руско-българските преговори на високо ниво. Тогава бяха обсъдени перспективните направления на двустранното сътрудничество в транспортната сфера, инвестиционното и военно-техническото сътрудничество и туризма. След края на разговорите бе подписан пакет от документи за сътрудничество. 
Преговорите между Путин и Първанов станаха деветата от 2002 година нататък среща между ръководителите на Русия и България. 
В рамките на визитата руският президент се срещна също с премиера на България Сергей Станишев и председателя на българския парламент Георги Пирински. 
В края на визитата в България Путин положи венец на паметника на руския император Александър II и посети Националният военно-исторически музей.

На 18 септември 2008 в рамките на VII Международен инвестиционен форум „Сочи-2008“ е проведена среща на руския премиер Владимир Путин и министър-председателя на България Сергей Станишев, по време на който е обсъдено участието на български фирми в изграждането на олимпийски съоръжения в Сочи, както и реализирането на съвместни енергийни проекти.

В Годината на Русия в България на 8 – 12 октомври 2008 в София е проведена Руската национална изложба „Русия и България: нови перспективи за сътрудничество“, както и заседание на Междуправителствената комисия за икономическо, научно и технологично сътрудничество.

На 4-6 февруари 2009 година на официална визита в Русия беше българският държавен глава Георги Първанов. В хода на преговорите на най-високо ниво бяха обсъдени въпроси за реализация на съвместни проекти. След края на разговорите беше подписан пакет от документи. 
На 26-28 април 2009 година българският премиер Сергей Станишев беше на работна визита в Русия.

На 1 септември 2009 е проведена среща на министър-председателя на Република България Бойко Борисов и министър-председателя на Руската федерация Владимир Путин в Гданск, Полша, по време на мероприятия за отбелязване на 70-та годишнина от началото на Втората световна война.

Основният акцент на срещата през ноември 2010 между премиерите на България и Русия – Владимир Путин и Бойко Борисов, са въпросите за сътрудничеството в областта на енергетиката: бъдещето на „Южен поток“ и АЕЦ „Белене“, цената на руския газ, както и възможността за разширяване на стокообмена между двете страни.

По време на XXII Олимпийски игри в Сочи през февруари 2014 година в Русия бяха президентът и премиерът на България Росен Плевнелиев и Пламен Орешарски. Осъществени са контакти по парламентарна линия. 

На 14-16 март 2010 година в Москва на официална визита в Москва беше председателят на българския парламент Цецка Цачева. На 22-25 май 2012 година председателят на Съвета на Федерацията (горната камара на руския парламент) Валентина Матвиенко върна официалната визита на България. 

Основният акцент на срещата през ноември 2010 между премиерите на България и Русия – Владимир Путин и Бойко Борисов, са въпросите за сътрудничеството в областта на енергетиката: бъдещето на „Южен поток“ и АЕЦ „Белене“, цената на руския газ, както и възможността за разширяване на стокообмена между двете страни. 

През юли 2014 година, по случай 135-ата годишнина от установяването на дипломатическите отношения, на официална визита в София пристигна министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров.

Ежегодно се провеждат планови консултации на външните министерства на двете страни по двустранни и международни въпроси. 

През последните години диалогът на между Русия и България не винаги е успешен, много съвместни проекти бяха отменени. 

Под натиска на Вашингтон и Брюксел, София взе решение да се откаже от строителството на стратегически важния газопровод „Южен поток“. 

През март 2012 година българските власти се отказаха от строителството на АЕЦ „Белене“, което се осъществяваше с активното участие на руската страна. 
В момента българските партньори демонстрират заинтересованост в развитието на конструктивното сътрудничество. През юни 2017 година ПАО „Газпром“ и Министерството на енергетиката на България подписаха „пътна карта“ за развитието на сътрудничеството в газовата сфера, която предполага изучаването на възможностите за разширяване на българската газопреносна мрежа. 

Възобнови се и ръстът на стокооборота: През 2017 година неговият обем се увеличи с 23,14% до 3,4 млрд. долара – руският износ е нараснал с 2,9 млрд. долара, а импортът с 548,7 млрд. долара. 

Руският износ в България е представен от групи стоки като: суровини (75,42% от общия обем на руския износ в България), машини, оборудване и транспортни средства (15,57%), метали и метални изделия (3,67%), продукция на химическата промишленост (2,30%). 

Основна част в структурата на българския износ в Русия заемат следните видове стоки: продукция на химическата промишленост (36,37% от целия обем на вноса на Русия от България), машини, оборудване и транспортни средства (35,87%), текстил и обувки (11,06%), стоки за бита и селскостопански суровини (6,74%), метали и метални изделия (4,79%) дървесина и целулозно-хартиени изделия (1,26%). 

Съгласно данните на Банката на Русия, обемът на натрупаните директни руски инвестиции в икономиката на България към 1 януари 2017 година са били 3,25 милиарда долара (през 2016 година те са били 41 милиона долара). Основните отрасли на българската икономика – получатели на руски инвестиции са: сферата на недвижимите имоти (43,6%), търговията (11,8%), хотелиерството и ресторантьорство (11,2%), строителство (10,9%). Най-големи инвестиции са вложени в развитието на притежавания от руската петролна компания „Лукойл“ нефтопреработвателен завод (НПЗ) „ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас“ (от 1999 година – близо 3 милиарда долара). 

Важен механизъм за решаване на текущите въпроси от търговско-икономическата сфера на двустранните отношения е Междуправителствената руско-българска комисия по икономическото и научно-техническото сътрудничество. Последното ѝ, 15-о, заседание се състоя през януари 2016 година в София. Междусесионната среща на нейните съпредседатели се проведе през септември 2016 година във Варна.

За есента на 2018 година е планирано 16-ото заседание на Междуправителствената руско-българска комисия по икономическото и научно-техническото сътрудничество. 

Русия е стратегически партньор на България в сферата на туризма. Съгласно данните на министъра на туризма на България Николина Ангелкова, през 2016 година България са посетили повече от 580 хиляди туристи от Русия, а регистрираният ръст е съставил почти 20%. Министърът поясни, че този показател не отчита руските граждани в втори дом в България. 

Според данните на Росстат, през първите девет месеца на 2017 година, 463 хиляди руски туристи са посетили България. 

Динамично се развиват и културно-хуманитарните контакти. С голям успех се ползват гастролите на руските музикални, хореографски и театрални колективи и изпълнители. На основата на междууниверситетски договори се развива активен академически обмен между руските и българските висши учебни заведения. 

Укрепват позициите и на руския език в България, който остава втори по популярност чуждестранен език в местните учебни заведения. В страната е развита мрежа от центрове и офиси на фонда „Руский мир“ с големи библиотеки и бази от мултимедийни ресурси на различна тематика. 

Развиват се междуцърковните връзки. Патриархът на Москва и цяла Русия Кирил посети България на 2-4 март 2018 година и участва в празненствата по случай 140-ата годишнина от освобождението на страната от османско владичество.

На срещата на президента Румен Радев с Владимир Путин на 06 юни 2019 г. по време на Международния икономически форум в Санкт Петербург, която е втора след срещата им в Сочи през 2018 г. след 10 годишно прекъсване на диалога, бе констатирано, че «отношенията между България и Русия постепенно се възстановяват». По думите на Румен Радев втората им среща в такъв кратък период е знак за нова динамика в двустранните отношения. Президенът Румен Радев призова българското правителство да преговаря с руската страна за намаляване на цените на руския газ.

Владимир Путин  говори за «устйчив стокообмен за първото тримесечие на годината - позитивна динамика се отбелязва с ръст от 2,8%. По абсолютни цифри бихме могли да постигнем повече, но се радваме, че се активизираха отношенията между правителството, парламентите. Започна работа междуправителствената комисия. Това показва, че използваме всички направления за активизация на нашите отношения във всички направления.»

Румен Радев  е подчертал, че Русия има място в изграждането на АЕЦ Белене, а Путин е поставили въпроса за държавни гаранции при изграждането на Централата. Българският президент е заявил, че става въпрос за дългосрочен проект и държавата не може да поеме този риск.

Ако искаме да запазим стратегическите отношения между България и Русия за доставка на газ, двете страни трябва да са по-гъвкави, е мнението на президента Радев.

Пред руската делегация той е подчертал , че вече има има разнообразие на цени и доставчици и възможности за диверсификация. Заявил е, че от миналата седмица България купува втечнен газ от САЩ и то на по-изгодна цена от тази на руския газ. «Време е и българското правителство да не е срамежливо, а да подходи по-гъвкаво за преговори за цената."

Президентът Радев заяви пред руския си колега , че България е член на ЕС и НАТО, но това не изключва развитието на интензивни отношения с Руската федерация. Конструктивният и отворен диалог и прагматичното сътрудничество са ключът към мирна и просперираща Европа, посочи българският президент.

Русия и занапред ще се стремим на Балканите към запазване на конструктивното и равноправно сътрудничество

Интервю на Любоимир Михайлов с негово превъзходителство посланик Анатолий Макаров

По повод на професионалния празник на дипломатите Посланикът на Руската Федерация в България Анатолий Анатолиевич Макаров, който е дипломат от кариерата с богат 40-годишен професионален опит, бе любезен да разкаже за този празник, както и за установяването на българо-руските дипломатически отношения преди 140 години, в интервю за в. „Земя” и в. „Русия днес- Россия сегодня”.

- Ваше превъзходителство, Русия е единствената страна, в чиито календар има държавен празник на дипломацията. Кога и защото е установена тази необичайна традиция?

- Ден на дипломатическият служител всъщност има и в календара на много страни от бившето съветско пространство. Освен в Русия той се отбелязва също в Беларус, Киргизия, Таджикистан, Украйна. Така че не само у нас признават особената важност на тази професия. В Русия този празник е учреден с Указ на Президента през 2002 г. в чест на 200-годишнината на Министерството на външните работи. Датата 10 февруари е избрана, защото именно на този ден през 1549 г. за пръв път в документи е споменат „Посолски приказ“ – предшественик на Министерството на външните работи. Празникът е доста нов, но въпреки това се е наложил и се харесал и затова всяка година се отбелязва много тържествено. В България например провеждаме в училището към посолството урок по дипломация, в който дипломати разказват за своята работа, за сложностите и радостите на своя труд. Полагаме и цветя на Паметника на победителите в Докторската градина, организираме концерт, обезателно вдигаме чаша шампанско за успехите и процъфтяването на нашата Родина.

- Какви бяха през 2018 г. успехите и проблемите в дейността на руските дипломати в сложната и напрегната международна обстановка и какви са най-важните задачи през новата 2019 г.?

- Обстановката в света наистина не беше лека. За съжаление покрай традиционните предизвикателства остро се усещаше недостигът на доверие между страните. Някои държави така и не успяха да приемат факта, че светът е станал многополюсен, и продължаваха да налагат своята воля със сила, с икономически и пропагандистки методи. Но все пак имаше и успехи.

- Какво имате предвид?

- Последователно се развиваше сътрудничеството в Евразийското пространство, сериозно придвижване имаше в Сирия. Разширихме взаимодействието в културно-хуманитарната област, ярък пример за което стана Световното първенство по футбол. Тази година сред приоритетите ни са създаването на универсална антитерористична коалиция под егидата на ООН, мобилизиране на международната общност за по-ефективна борба с наркотрафика и другите видове организирана престъпност. Ще съдействаме за укрепването на позитивните тенденции в Сирия и на Корейския полуостров, за преодоляването на други кризи и конфликти преди всичко в Близкия Изток, Северна Африка, а също в Украйна.

- В много сложно и напрегнато състояние са отношенията между Вашингтон и Москва.

- Ние, както и досега, сме заинтересовани от възстановяването на нормални отношения със САЩ и ЕС на принципите на равноправието и взаимното зачитане на интересите. Същевременно и занапред, разбира се, по подобаващ начин ще реагираме на засилената военна активност на НАТО и приближаването на военната инфраструктура на Алианса към руските граници.

- Дипломатическата професия е интересна , сложна и много отговорна, изисква голяма квалификация. Но как се става дипломат в Русия? Допуска ли се хора без специална подготовка да бъдат назначавани на дипломатически постове, както се случва в не малко страни?

- Работата на дипломата изисква широки познания в много области – история, право, владеене на чужди езици, етикет, протокол и дори психология. Затова, като правило, случайни хора в тази професия няма. Дори ако човек не е кариерен дипломат, той влиза в тази сфера с опит на ръководни и отговорни длъжности, поради което вече има специална подготовка. Това е важно, защото на дипломатическа служба ти отговаряш не само за себе си, но и за честта на своята страна.

- Анатолий Анатолиевич, Вие защо избрахте тази професия да Ви бъде съдба? Доволни ли сте от своя избор?

- На мен просто много ми се искаше да стана дипломат, винаги с интерес следях събитията по света. А когато се занимаваш с това, което ти харесва, изпитваш удовлетворение от работата.

- Предстои една свързана с дипломацията годишнина в богатата история на българо-руски връзки. През юли се навършват 140 години от установяването на дипломатическите отношения между Русия и България. При какви обстоятелства става това важно за взаимодействието на нашите две страни и народи историческо събитие?

- В момента, когато формално между нашите страни се установяват дипломатически отношения, българският и руският народ заедно са били пролели много кръв на полесраженията. За официална дата на това събитие се приема денят, когато А.П. Давидов, назначен за дипломатически агент и генерален консул в България, връчва акредитивните си писма на българския княз Александър Батенберг. Това се случва на 7 юли 1879 г., затова през 2019 г. ние ще отбележим 140-та годишнина на тази славна дата.

- Какво ще се случи на този ден тази година?

- Подготвяме план за мероприятия и каним всички неравнодушни към тази годишнина да се присъединят – все пак това ще бъде наш общ празник. Обезателно ще се състоят конференции и изложби, искаме също да проведем Дни на руското кино. Надяваме се, че ще успеем да организираме посещение в България на ръководител на някои от руските ведомства.

- Големи заслуги за защитата на интересите на България има известният руски дипломат от времето на Освобождението на България от османско владичество граф Н.П. Игнатиев. Ще се реализира ли отдавнашната идея да се издигне на този знаменит по своите заслуги към България дипломат паметник на софийската улица, носеща неговото име?

- Да, има такава идея. За реализацията й е създаден инициативен комитет. Още повече, че още през далечната 1903 г. Общинският съвет на София е приел такова решение, така че остава само то да се претвори в живота. Струва ми се, че ще бъде много символично, ако паметникът на граф Игнатиев се постави в годината, когато се навършват 140 години от установяването на дипломатическите отношения между нашите страни. Работим по този въпрос.

- През декември Вие изразихте удовлетворение, че 2018 г. е била изключително успешна за руско-българските отношения и аргументирахте оценката си с редица важни събития и факти. Какво трябва да очакваме през 2019 г. в различните области на сътрудничеството и партньорството?

- Действително 2018 г. бе доста успешна за нашите отношения. След многократно прекъсване бе активизиран двустранният диалог на висше равнище. Състояха се визитите на президента и премиера на България в Русия. Бе проведено заседание на Междуправителствената комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество. Поддържаха се контакти на представители на изпълнителната и законодателната власт. Разчитам, че и в текущата година ще се запазят тези позитивни тенденции и че ще можем да постигнем конкретни договорености.

- По време на българското председателство на ЕС през 2018 г. правителството постави акцент на европейската итеграция на Балканите. Как оценявате обстановката в този важен регион на Европа?

- Ние внимателно наблюдавахме първото българско председателство на Европейския съвет. Ползвам се от случая, за да поздравя ръководството на България с успешното му провеждане, за което свидетелстват оценките за „евровахтата“ от страна на европейските чиновници и международните експерти. А в обстановката на Балканите за съжаление все по-често се вижда нарастване на усилията за подриване на многовековните връзки на Русия с балканските държави. Нашите съдби обаче са твърде тясно преплетени, за да може лесно да се разкъсат. Затова и занапред ще се стремим на Балканите към запазване на конструктивното и равноправно сътрудничество в интерес на всички страни и народи в региона.