Европа и Брекзит – Какво е бъдещето на Европейския съюз? Печат
Автор Експерт   
Четвъртък, 11 Юли 2019 14:17

Европа и Брекзит – Какво е бъдещето на Европейския съюз?

На 17 юли 2017 г. в Софийски университет „Св. Климент Охридски” бе представена книгата „Европа и Брекзит  /Какво е бъдещето на Европейския съюз?/ и бе проведена дискусия на тема „САЩ, Европейският съюз и Брекзит”. Присъстваха известни представители на академичните среди от няколко университета, членове ва Българското дипломатическо дружество и разбира се повечето от авторите на докладите.

Книгата съдържа научните доклади от едноименната конференция, проведена по инициатива на Историческия факултет на СУ и Института за икономика и международни отношения. Съставител и  автор на предговора е доцент Борислав Градинаров, а рецензенти са чл.кор.проф. Васил Проданов и проф. Евгения Калинова. Обемът на книгата е 218 страници. Тя съдържа 2 части: „Брекзит: причини и последствия” и „Европейският съюз след Брекзит”. Събрала е гледните точки на 18 различни по своята квалификация, опит, мъдрост и идейни позиции автори.

В уводното изложение и в предговора към книгата доцент Борислав Градинаров подчертава, че „Брекзит” отключи поредица от процеси, развиващи се не само в самото Обединено кралство и дори не предимно в пределите на Европейския съюз, а и далеч отвъд границите на стария континент. Един от логичните въпроси при осмислянето на тези процеси е накъде ще тръгне западноевропейската цивилизация оттук насетне? Върху кого ще се стоварят по–тежките последици от процеса на раздялата – върху поданиците на Нейно величество или върху оставащите 27 страни–членки на Съюза? И в крайна сметка, как ще се отразят тези събития върху пренареждането на световната „шахматна дъска”, което и без това се отдалечава  все повече от утвърдените следвоенни правила на играта?

Не е възможно да осмислим социално–политическатакаузалност на сегашите събития, които се разгръщат на стария континент, ако пренебрегнем  тяхното минало и не вникнем в икономическите, историческите и психологическите им корени, подчерта доц. Борислав Градинаров. Това не само ни позволява да съставим свързана картина на ставащото, но и да формулираме по–конкретни очаквания за предстоящото. Върху тазци обща методологическа нагласа  са изградени анализите на проф. Искра Баева, на проф. Динко Динков, на доц. Захарин Марков, на доцент Борислав Градинаров и ва гл.ас. Мариана Тодорова.

Върху разпределението на последиците от  „развода” между Лондон и Брюксел и възможностите те да отключат по–нататъшни дезинтеграционни процеси в Европейския съюз поставят ударението разработките на проф. Никола Аврейски, на бившия външен министър е вицепремиер на Република България Ивайло Калфин, на посланик д–р Любомир Кючюков, на д–р Радослав Деянов.

Друг поглед върху Брекзит предлагат разработките на проф Иван Кацарски, на гл. асистент Христо Христов, на гл. асистент Ива Манова и на д–р Ива Куюмджиева. Те извеждат същността на на дезинтеграционната тенденция, която всъщност никога не е преставала да съществува в Европейския съюз.

Военните и геополитически аспекти на процеса на напускането на Обединеното кралство  са основният предмет на изследване в разработките на Симеон Николов и ас д–р Вихра Павлова.

Как ще се отрази напускането на Обединеното кралство върху процесите на миграция и на свободното движение на работната сила в ЕС пък анализират в своите разработки  доц. Силвия Трифонова и гл.асистент Камелия Петкова.

Дали Беркзит е следствие на нетърпимостта  на британците към намирисването на корупция  лобиране на европолитическия и евробюрократичния брюкселски „елит” или по–скоро на невъзможността те да определят и да се дирижират правилата на тези практики  е отворен въпрос. Върху него разсъждава адвокат Любомил Иванов.

Но може би най–важният въпрос, който следва да си зададем след запознаването с анализите, предложени в сборника „Европа и Брекзит”, е дали оттеглянето на Обединеното кралство от проекта  „ЕС” не е само един от многото признаци на изчерпването на западноевропейската цивилизация?

В последвалата дискусия бе анализирана и ролята на САЩ в пренареждането на световната „шахматна дъска“, която става все по-многофакторна и непредвидима. Основният въпрос е ще съумее ли Европейския съюз без Обединеното кралство да продължи да поддръжа ключовата си цивилизационна роля и какви са рисковете пред него оттук-нататък?

Чл.кор.проф. Васил Проданов представи своето изказване като „поглед отстрани” и поздрави доц. Градинаров за „уникалния” екип, който е събрал. Той напомни, че първата конференция от серията такива е била на тема „Ще се разпадне ли ЕС?”, проведена преди началото на Брекзит и изглеждаща скандално на фона на мейнстрийма. Но месец преди това Джеймс Гълбрайт от Тексаския университет на въпроса „Има ли бъдеще ЕС?”, лично му е отговорил: „Не! През 19 век ние водихме най–кървавата война за да се обединим. Как мислите, че това може да стане между вас?” М.Фридман пък се аргументира: „Еврото ще ги доведе до разпад!” Бившият шеф на ЦРУ развива аргумента си: „Няма как над 20 държави с такава история да имат общо бъдеще.” Проф. Проданов припомни, че един български президент използва термина „цивилизация” в смисъл, че сме направили цивилизационен избор, но дали това е цивилизация? Има различни критерий– религията / по Хънгтинкън/, езикът /азбуката/ е друг критерий, обща памет.

Цялата история на човечеството е преминаване от прости към по–сложни системи. Стои въпросът за обяснение на механизмите. Някои автори говорят за предстоящо разпадане на САЩ и определят показателите, при които променящата се цивилизация си отива. Днес наблюдаваме две държави – Великобритания и САЩ, които се тресат и искат да се отделят от останалите. Накъде вървим? Посланик Любомир Кючюков определя в свойта разработка три обществени дефицита в Европа– на сигурност, справедливост и доверие.

Изследване в 14 страни в ЕС непосредствено преди европейските избори показва основния проблем – европейския песимизъм. Голяма част считат, че ЕС ще се разпадне– 51%, а че ще има война между европейски държави– 38%.

Две трети от европейците вярват, че децата им ще живеят по–зле. Обяснението е, че в ЕС вървят няколко процеса. Първо, разделението център–периферия върви както вътре в страните, така и в ЕС, особено  разделението между Севера и Юга, меду Източна Европа и останалата й част. Второ, нарастват всички видове неравенства. Страни като България три пъти променят геополитическото си обвързване. Иван Хаджийски разказва за кризата и отчаянието след Освобождението, защото сме се обвързвали изцяло в една посока.

Ще се разпадне ли Великобритания?  Проф. Проданов даде пример с мнение, споделено в Уелс, че идентичността им днес е по–силна, отколкото в миналото.

Ивайло Калфин още в началото на изказването си подчерта, че ЕС след Брекзит може дори да се заздрави. Великобритания никога не е била пълноценен член и с голямо желание член на ЕС. Европейският съюз е достатъчно адаптивен механизъм. Смисълът да съществува ЕС е много по–дълбок. Брекзит повлия на активността на избирателите на европейските избори. Гласувалите не подкрепиха крайно десните партии. Нищо не се е променило. Практически не е по–различно от последните 60 години. Страните се адаптират към условията. Зависи колко вдигаме летвата. Изтичането на човешки капитал може да се спре, но ако затворим границите ли? Проблемът е при нас и в българските политики на адаптиране, не е в ЕС. Запазваме единната валута, увеличаваме финансирането. Има риск, не е задължително  ЕС да успее. Но не можем да очакваме ЕС да реши всичките ни проблеми. Излизането на Великоритания ще доведе до по–добро развитие на ЕС.

Професор З. Марков сподели, че е по–голям оптимист за ЕС. В доклад на ЦРУ наистина е правена прогноза, че 2030 г. ЕС няма да същестува. Въпросът е , в каква посока се променя ЕС. Защо се подлагат на съмнение различни концепции? Остарял е концептуалният подход от 50–е и 60–те години, който е неприложим сега.

Либералният модел не позволява хората да бъдат равни. Въпросът е как това неравнество да бъде регулирано. В САЩ върви остра борба между два гиганта– Джордж Сорос и Стивън Банън. Последният създава организации и фондации в редица страни в Европа, обединявайки десни популисти. Двете линии имат за цел контрола над ЕС, а не неговото разпадане.

За първи път теорията изостава от практиката. Теорията няма обяснение, накъде да тръгнем.

Доцент Валентин Вацев беше категоричен, че Брекзит ще се състои. Въпрос на текуща реалност. Между икономиката и политиката има дълъг път и не винаги го извървяваме. Във Великобритания и досега действат социални компромиси. Една тънка прослойка е британската аристокрация, получаваща особени привилегии. Финансовите структури имат свобствено управление. Следват средната класа и простолюдието. Простолюдието гравитира към ЕС. Едрата класа е решила, че присъединяването й към ЕС заплашва бъдещето на Великобритания. Интересна е британската общност– 1,5 млрд. Това е много по–висока цел, отколкото присъствието в Съюз с неясна перспектива. Брекзит ще се осъществи в интерес на бъдещето на Великобритания. Тръмп е представител на средите, които са срещу разпадането на Великобритания. Интересен е опитът на американските етатисти, за които държавата е дом на битието им и дават последен, окончателен бой на глобализацията.

Днешното състояние на ЕС е катастрофарно объркано. Дълбинното статукво на ЕС е силно разклатено. Съюз на статисти. ЕС се развива по две магистрали$ на федерализация /Съединени европейски щани/ и Европа на нациите, на отечествата.

Професор Динко Динков оцени изказванията като много провокативни и призова „да слезем на земята, търсейки бъдещето на Европа”. Лондон работеше за промяна на модела, на същностиния характер на интеграцията. Британското общество , при изградените стереотипи от времето на най–могъщата империя, не може да се примири, че отдавна слънцето залязва над нея. От друга страна гражданите на ЕС съзнават, че той е в криза, но глредат на нея като на нещо преходно. Не се забелязва загриженост, че процесите могат да поставят на карта този модел на развитие, който омиротвори Европа и й даде шансд тя да се съхрани.

Да не пренебрегваме относителната самостоятелност на Великобритания. Не е никак за подценяване. Да се ориентираме към разглеждане на Великобриатния като самостоятелен фактор. Ставащото означава и много сериозно пренареждане на международнота система. Засега тези тенденции са трудно доловими, но са сериозна заплаха за върховото постижение на европейската цивилизация – ЕС.

Историкът Петър Петров опонира на професор Проданов за липсата на паметник на Енгелс в България, че това е добре, дори недопустимо, защото Маркс и Енгелс са били против обединението на България, а ако трябва да има паметник, то по–правилно било да бъде на Хитлер.

Посланик Петър Попчев акцентира на тезата, че Брекзит има глобални измерения и е необходимо изучаване на процеса.

Проф. Борисов обърна внимание на превръщането на Великобритания на силов център. Брекзит може да се превърне в мултипликатор.

 

Съдържание

на книгата «Европа и Брекзит» /Какво е бъдещето на Европейсдкия съюз/

Предговор

Първа част: Брекзит– причини и последствия

Европейският съюз минус едно– накъде води прецедентът?, Ивайло Калфин

Брекзит– рогика на абсдурда, Динко Динков

Европейскоият съюз– от цивилизационен проект към сделка, Борислав Градинаров

Брекзит и Европейският съюз– защо се стигна дотук и какво ни чака, Искра Баева

Брекзит– бягство от криза към кризи, Захарин Марков

Брекзит– един неочакван конфронтационен сценарий, Мариана Тодорова

Някои характерни черти на съвременния скептицизъм в Европа, Христо Христов

Предивестненият Брекзт, Любомир Иванов

Втора част: Европейският съюз след Брекзит

Светът след Брекзит, Никола Аврейски

Брекзит– знамение на епохата, Иван Кацарски

Брекзит: политическа драма с несигурен изход, Радослав Деянов

Последствията от Брекзит за европейската отбрана, Симеон Николов

Трудовата имиграция във Великобритания– преди и след Брекцит, Силвия Трифонова

Великобритания след Брекзит, Вихра Павлова

Изборите за Европейски парламент и днешният политически език: поглед към Италия, Ива Манова

ЕС след Брекзит– кризи на ценностите и кризи на културните политики, Ива Куюмджиева

Издател: Балкански институт за стратегически прогнози и управление на риска, София 2019 г. /BISFRIM/, E-mail Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.

 

Забележка: От посочените по–горе заглавия можете да намерите

– доклада на Радослав Деянов "Брекзит–политическа драма с несигурен изход" в настоящото издание expert-bg.com, раздел "Европейски съюз" или на главната страница, от 23 май 2019 г.

– доклада на Симеон Николов, "Последсдтвията от Брекзит за европейската отбрана" на адрес csr-bg.com от 30 май 2019 г., както ив списание "Геополитика", бр. 4 от 2019 г. стр. 65