Доверието в демокрацията – за кожата на голата истина Печат
Автор Експерт   
Неделя, 18 Август 2019 22:22

Доверието  в демокрацията – за кожата на голата истина

Симеон Николов, 18.08.2019 г.

Германската фондация «Фридрих Еберт» публикува резултатите от изключително интересно изследване по проект на тема «Доверие в демокрацията. За едно по–добро бъдеще» за периода 2018–2020 г.

Мотивите за стартиране на този проект се свеждат до констатациите за растящо неравенство, поляризация в обществото, миграция и интеграция, климатични кризи, дигитализация и глобализация, несигурно бъдеще на ЕС. Германия е изправена пред дълбоко стигащи предизвикателства. Според авторите социалдемокрацията трябва да даде убедителни и перспективни отговори. Затова те са разработили в изследването си 6 основни теми: демокрация, Европа, дигитнализация, устойчивост, равенство и интеграция.

Логично е да очакваме, че е търсен отговор на въпроса, защо за ГСДП не гласуват вече толкова избиратели. Отговорът е един: защото партията е загубила контакт с масите, загубила е тяхното доверие, много от избирателите й са преминали към «Алтернатива за Германия», партия, която печели от протестния вот на гражданите, чувстващи, че не са представени от други партии.

С какво резултатите от това изследване представлява интерес, включително и за българите? Първо, то съдържа някои изненадващи показатели, характеризиращи дълбока промяна на общественото мнение в Германия. Второ, би трябвало да се поставят под въпрос  досегашните сравнения между „авторитарния Изток”  и „утвърдената демокрация” на Запад. Трето, има редица класически паралели с обществото в България. Четвърто, подходът на авторите на проекта и поставените теми неизбежно пораждат въпроса, а как биха реагирали българите на тях и какви биха били резултатите от такова изследване у нас.

Изследването е направено сред 2 500 граждани и потвърждава някои аспекти, които често се чуват в разговори и дискусии по форуми. Подобно на повода за протестите на «жълтите жилетки» във Франция /»парите не стигат до края на месеца»/, става ясно, че се пренебрегва финансовото положение на много хора. Звучи познато, нали?

«Егоизмът днес се поставя на по–високо стъпало от солидарността.» Зад това мнение застават цели 80 % от запитаните граждани в Германия. Те считат, че причините за липсата на сплотеност в обществото са на първо място в преоблрадаващия егоизъм, на второ място в глобализма, пречещ на социалната справедливост и на трето място в присъствието на много мигранти. Интересно е, че последното се посочва от 49,3% от гражданите, въпреки че по въпросите на миграцията има определено въздържане да се говори открито и че властите дълго криеха истинските факти, особено в сферата на престъпността.

Дълго време 60% от немците бяха доволни от функционирането на демокрацията в Германия, но от 2015/2016 г. се констатира силен спад на този показател. Днес обаче, почти 40% са недоволни, а 13,9% са «изцяло недоволни», което обаче прави над 53%. Едва 38,8% са доволни от функционирането на демокрацията.

Намаляването на доверието на гражданите и растящото социално неравенство са свързани. Широко разпространено е мнението, че значителна част от населението не е спечелило от  доброто икономическо развитие през миналите години.

В Източна Германия, където тази есен предстоят парламентарни избори в няколко провинции, едва 36 % от хората са доволни от функционирането на демокрацията, докато в Западна Германия  това споделят 49% от гражданите. Тази разлика се запазва от две години насам без промяна. Същевременно източногерманците са значително по–оптимистични: 41% от тях гледат с надежда към бъдещето, докато в Западна Германия това правят  само 30%.

Общо взето обаче, е изненадващ песимизмът на немците днес. Само 29,7% от хората вярват, че следващите поколения ще бъдат «малко по–добре» и едва 4% – «много по–добре». Цели 44,7% очакват, че те ще живеят «малко по–зле», а 21,6% – «много по–зле». Ако  тази богата страна има такива очаквания, какво да кажем ние българите?

Според принадлежността към определени прослойки в обществото има съществени различия в отношението към функционирането на демокрацията. Най–голямо недовоство се очертава сред работническата прослойка: 45,2% са недоволни, а 24,9% са «въобще недоволни», но това прави общо 70,1%!  При средната класа доволните са 41,4%, а «много доволните» 16,1%. Недоволните в средната класа  са все пак 38,6% и 9,3% – «съвсем недоволни».

Макар и да са известни проблемите с жилищната ситуация и наемите в големите градове, все пак резултатите от отговорите на въпроса «Достатъчна ли е и доволни ли сте от жилищната Ви площ?», също са изненадващи. 54% твърдят, че тя е лоша и 30,8%, че е «много лоша». Едва 13,3% признават, че е «добра» и само 1,9%, че е «много добра». Тук възниква въпросът, дали претенциите, изискванията на хората са станали много високи или нещата наистина са се сринали до такива ниски нива?

Отношението към политическата система също е много показателно. 55,8 % смятат, че болшенството не се интересува от политика. 44,8 % твърдят, че политиците не разясняват достатъчно на гражданите, какви са проблемите. 33,6% виждат единствено възможност на избори да участват и влияят на развитеието на ситуацията.

Изследването потвърждава очакванията, че най–малко доволни са привържениците на партията «Алтернатива за Германия» /7,2%/, а най–доволни от функционирането на демокрацията са привържениците на ХДС /65,4%/ и на Зелените /60,3%/.

Голямото мнозинство /70,2%/ смятат, че социалният състав на депутатите в Бундестага не отговаря и не отразява този на населението : 19,8% отговарят– «да, напълно вярно», 50,4% отговарят, «да, по–скоро вярно», което прави общо 70,0%.

Голяма част от хората приемат предложението да дискутират основни обществени проблеми и да отправят предложенията си към Бундестага: 27,1% са «напълно съгласни», а 34,7%– «по–скоро съгласни».

Горните резултати пораждат много въпроси и корегират наши представи за хода на промените в обществените нагласи и състоянието на демокрацията в Западна и Източна Европа. Няма разделение между «авторитарния Изток»  и «утвърдената демокрация» на Запад. Волята за демокрация в Източна Европа се изрази в протести срещу корупцията и злоупотреби с властта в Словакия, Чехия, Румъния, Албания. Политическото влияние на олигарсите в Източна Европа все повече е застрашено от разпад и изтласкване, като в някои страни за това съдействат коалиции на социалисти и други проевропейски сили. Но без промени в системата няма да се върне доверието в демокрацията. Ако процесът срещу олигархичното влияние се превърне в постоянен, а не остане в рамките на отделни инициативи срещу отделни олигарси. Освен това, изглежда е време надменното игнориране на източните съседи от много западноевропейци да бъде преодоляно.

Няма съмнение, че при подобно изследване в България  като това на фондация «Фридрих Еберт», на въпроса за липсата на сплотеност, солидарност в обществото, ще надминем 80–те процента на немците. Големите различия  сред отделните прослойки в обществото в мненията, как функционира демокрацията, ще имат други стойности по простата причина, че средната класа в Германия е много широка, докато при нас почти изчезна. Интересен ще бъде паралелът между недоволните от живота си в миналото и днес. А в песимизма си, сигурно ще надминем немците и с парво, въпреки че ни наричаха «прусаците на Балканите».

Ако хвърлим бегъл поглед на българските социологически агенции, можем да си представим, колко малко от тях биха дали такива подробни и достоверни данни и какви хвалби ще паднат по адрес на днешните управляващи в България. А те най–добре знаят, че истината не се променя, променят се нейните доказателства. Дали някои не се страхуват от мнението на хората? Може би, обикновено, тези, които се страхуват от голата истина, бързат да й одерат кожата.