Приятелството Рейгън-Тачър няма да се повтори между САЩ и Великобритания Печат
Автор Експерт   
Петък, 30 Август 2019 23:46

Атанас Павлов: Приятелството Рейгън-Тачър няма да се повтори между САЩ и Великобритания

Интервю на Моника Гаджанова с посланик Атанас Павлов, 29.08.2019 г.

На фона на предстоящия Брекзит Доналд Тръмп не показа особено желание да помогне на Обединеното кралство, както винаги е било преди това, коментира специално за Tribune.bg Атанас Павлов – бивш посланик на България в Швейцария и съосновател на Българското дипломатическо дружество.

-Какви са перспективите пред Брекзит след срещата на Г-7?

-Един от лидерите в Западния свят, Борис Джонсън, беше този, който с най-голямо внимание и желание се подготвяше за началото на срещата на Г-7 в Биариц. По разбираеми причини, той се нуждаеше спешно от някаква нова котва, от някаква помощ за осъществяване на този, твърде рискован в сегашния момент ход – Брекзит. За тази цел той посети своите колеги Макрон във Франция и Меркел в Германия, разчитайки да подготви малко по-добре почвата, да получи нови отстъпки, които са му изключително необходими за излизане от Съюза или да промени, доколкото е възможно, спогодбата, която беше постигната от неговия предшественик Тереза Мей. Той стигна дотам, че даже да ги заплашва, че няма да плати 39 млрд. паунда при развода на Обединеното кралство с ЕС, а само 9 млрд. паунда. Джонсън заяви, че ако няма „deal“, ако няма споразумение, Великобритания няма да плати цялата сума, защото няма да има някакъв преходен период, за който са необходими допълнителни разходи.

- Как се представи все пак Джонсън в Биариц?

- Разбира се, трябва веднага да подчертаем това, че срещата в Биариц беше доста по-особена от това, което очакваха или не очакваха европейските държави. Аз лично не очаквах нещо ново от тази среща, защото са налице изключително големи противоречия между страните от Г-7. Тези различия проличаха в почти всичките аспекти на важните въпроси, които обсъждаха там. На първо място, световната търговия. На второ място, самите фактори, които определят развитието на света. Тук имам предвид и желанието на Тръмп да покани отново Русия и групата да стане Г-8, и категоричното противопоставяне на някои от европейските страни и преди всичко на Доналд Туск, председателя на Европейския съвет, който стигна до наивното и доста глуповато твърдение, че е по-добре да се покани Украйна, отколкото Русия. Разбира се, това не са най-големите противоречия. Най-сериозните противоречия са наличието на коренно различни представи за това какво представлява съвременният свят. Именно този фактор Борис Джонсън не взе под внимание. А що се касае за това какво ще стане с Брекзит след Биариц, няма да е по-лесно и като че ли ще е доста по-трудно на Великобритания да излезе от ЕС. С цялата си реакция президентът Тръмп не показа особено желание да помогне на Обединеното кралство, както винаги е било преди това, да бъде отново най-големия приятел на САЩ на световната политическа сцена, както и да спечели от това редица икономически ползи. Обратното, дори когато стана дума за някои търговски отстъпки, Джонсън не получи изрична подкрепа от Тръмп, който очевидно е решил да променя изцяло ролята, мястото и начина на действие на САЩ в търговските отношения с целия свят. Ярко свидетелство за това са мерките, които САЩ вземат непрекъснато срещу Китай, въпреки нарастващите рискове от икономическо и финансово естество в двустранните отношения. Не само за Китай Тръмп показва подобен начин на действие, а даже и към ЕС, даже към Германия, защото увеличаването на митата за автомобилите и така нататък, не е нищо друго, освен противопоставяне на ЕС и поотделно на неговите най-големи членове Германия, Франция, Великобритания. Например, Джонсън се оплака, че за много стоки – храни и така известния английски пай или пък доста тривиални стоки като душ кабини и т.н. изведнъж се повишават  митата, но не срещна изрична подкрепа от Доналд Тръмп, затова, че той ще бъде на разположение, както в доброто старо време, стратегическият съюзник Великобритания да получава най-големите и хубави отстъпки в най-подходящото време, когато ѝ трябва. Тръмп по-скоро демонстрира намерението си да продължи своя своеобразен поход срещу неолиберализма, разграждайки почти изцяло търговската и финансовата схема на съвременния свят, грижливо изграждана от неолибиралните стратези десетилетия наред. Той взема мерки срещу Световната търговска организация. Той вече не обръща толкова голямо внимание на т.н. система от Сан Франциско, която включваше колективна сигурност и икономическо сътрудничество на Азиатско-тихоокеанския регион.

- Да разбираме, че това приятелство Рейгън-Тачър няма да се повтори?!

-Именно. Няма да се повтори и Джонсън вероятно го е разбрал много добре, защото на преден план за него излизат много големите неприятности, които го дебнат в самата Великобритания. Знаем за всичките изявления на Корбин, лидера на лейбъристите, който заяви, че може да направи и оглави временно правителство. Знаем и за факта, че консерватори от лагера на Борис Джонсън не го поддържат толкова  възторжено, както по-рано. Знаем вече, че настроението в английското общество започва да се колебае около точката 50:50 за излизане без сделка от ЕС. Все пак имаме малко повечко хора, които са „за“ излизането, но самият факт, че започнаха доста подробно да изнасят информация какво ще стане след Брекзит с най-обикновените ежедневни нужди на хората в Обединеното кралство, свидетелства, че там започват да си дават сметка, че в един момент може да се окажат в едно доста разбито корито. Могат да започнат да изпитват нужди, които не са и мислили, че някога могат да възникнат в една такова напреднало общество, каквото е това във Великобритания от 21 век. Всичко това като резултат от прекалено ентусиазирания поход за излизане от ЕС, начело на който стои Борис Джонсън, сегашният премиер. Не може той да не си дава сметка, че в Лондон, след като се установи колебливото отношение на Тръмп към неговите намерения, на практика даже доста подценяващо и неразбиращо - какво искате в крайна сметка, съпротивата срещу него ще се засили още повече. По мое дълбоко убеждение самият Борис Джонсън е от този род фанатизирани ентусиасти, каквито в момента изобилства Лондон, той ще доведе до край, ако го оставят, и ще изведе Великобритания от ЕС, но тогава отива на доста унизителна просия пред САЩ за възстановяване на статута на Великобритания като първия лакей на американците, което няма да се хареса много на цялата политическа класа във Великобритания, а може би вече и на голяма част от англичаните.