Мигрантският възел се затяга около Европа заради сбъркани подходи Печат
Автор Експерт   
Вторник, 17 Септември 2019 16:41

Мигрантският възел се затяга около Европа заради сбъркани подходи

Симеон Николов, 16.09.2019

На 23 септември 2019 г. предстои министрите на вътрешните работи на страните от ЕС да намерят обща формула по приемане на търсещи убежище. Акцентът обаче се оформя повече около проблематиката свързана с централния Средиземноморски маршрут, а не толкова с изпълнението на Споразумението с Турция и критичната ситуация в Гърция.

Предупрежденията за възможна нова мигрантска вълна, които се появиха през последните 2–3 месеца, упорито се тушираха в българските медии с познатия довод за „нулева” миграция по нашите граници. Фактът, че Турция закрива бежански лагери почти не бе забелязан, а увеличаването на потока бежанци от Турция в Гърция, влезе в новините, но не бе коментиран.

Една от поне три–четири чувствителни теми, които новоизбраният президент на ЕК госпожа Урзула фон дер Лайен поставя по време на обиколката си в страните–членки е настояването всички страни да се включат в справедливото разпределение на мигрантите, особено на тези, които идват през Средиземно море. След посещението й в България обаче, тази тема дори не се спомена на пресконференцията между обсъжданите. /Както и  настояването за подписване на Истанбулската конвенция и други въпроси. / Никой не свърза с тези теми дори изключването на микрофоните на същата пресконференция на г–жа фон дер Лайен и премиера Борисов

Няколкократните предупреждения на турския президент Ердоган, че ако ЕС не увеличи договорените в два транша общо 6 млрд евро, ще „пусне бежанците, да вървят където искат”, вече не може да се подминава без обяснение. В основните западноевропейски страни обаче, коментарите внушават вина изцяло на Турция, а се пропуска факта, че ние като ЕС не изпълнихме важни условия от споразумението, като премахване на визите. Но за това има сериозни причини, които не намериха аргументиран отговор, а позволиха на Ердоган да продължава с политиката си на натиск и изнудване на ЕС.

Приетият от ООН на 10/11. декември 2018 г. Глобален пакт за миграция съдържа немалко формулировки, които дадоха основание още тогава да поставим в кавички аргумента, че той бил „необвързващ”. Междувременно бяха приети документи и от ЕС, които категорично пътвърдиха очакванията ни. Повечето европейци дори не разбраха, че на 26. март 2019 г. Европейският парламент прие резолюция, която призовава националните органи на държавите от ЕС да изготвят „антирасистки директиви”, записвайки: „при спазване на съществуващите законови предписания и процедури да имат грижата, мигрантите, бежанците и търсещите убежище да могат да влизат по–сигурно и легално в ЕС”. Тоест, няма горна граница, нито в хиляди, нито в милиони, няма разлика между нелегални мигранти и бежанци, всички, които искат, могат да дойдат сигурно и легално в Европа. Потвърждава се оценката още на проекта от юли 2018 г., че Глобалният пакт за миграция не е нито „необвързваща морална декларация за намерения”, нито решение на проблема. През март 2019 г. ЕП всъщност с резолюция постави основата за твърди дисциплиниращи мерки за народите в ЕС. Според тази резолюция, задачата на различните   институции и държавни органи е да изработят принудителни мерки, санкции, планове за действие в техните детайли за всички европейци. В някои страни, като Германия например, пакет от спорни нови закони бе приет още в началото на юни т.г., набързо, така че дори консултантите нямаха време да се запознаят задълбочено с тях.

Медиите напълно подминаха някои факти. Да припомним обаче, че Унгария, Австрия, Дания се дистанцираха от Глобалния пакт за миграция; Полша, Чехия и България заявиха, че е неприемлив за тях; Израел, Китай, Япония и Южна Корея много вероятно няма да се присъединят, а Великобритания и Швеция започват да се колебаят.

Решението на Урзула фон дер Лайен за създаване на пост за еврокомисар по «защита на европейския начин на живот» е лесно обяснимо с компромисите, които трябваше да направи за да бъде избрана, но влиза в противоречие с истинските й намерения за подкрепа на организираното приемане на нови мигранти. Либерални представители на някои страни–членки вече протестираха и го възприеха като обида. Въпреки това Урзула фон дер Лайен неизбежно ще трябва да предложи една нова мигрантска политика на ЕС. Ще й бъде обаче трудно да създаде нещо ново, ако продължи досегашния подход, който се фокусира върху приемането и разпределението на мигрантите, а не върху отстраняване причините за миграция в страните по произдход.

Фактът, че стратезите, предлагащи проекторешения се връщат към идеята от преди 2–3 години за финансиране директно на общини, които са съгласни да приемат мигранти, показва, че се въртим в кръг, тоест, че е изчерпан потенциала от идеи за възможни решения. Нещо по–лошо: намерението срещу финансови стимули за общини от «Европейски фонд», привидна рожба на европейско единство, се прави опит да се заобиколи националното ниво при държави в Източна Европа, които не желаят да приемат повече мигранти. Това е форма на натиск върху съответното национално ниво, което е с най–силно изразена демократична легитимност и може да доведе до опасни вътрешно–национални противоречия. Тоест, идеята е недемократична и неразумна. Самата «интеграция» на мигрантите в такива общини ще се базира единствено на казуза «Добре дошли– ако продължи финансовия трансфер». Крайният ефект  ще бъде   създаване на постоянни разногласия в общини, провинциии, държави, в Европа, тоест ще внесе повече разединение. Дали пък това не е точно и целта на замисъла за целево управление на масовото преселение на народи от Африка и Азия в Стара Европа?

Въпреки безалтернативността на една обща европейска мигрантска политика, редица европейски страни предприеха едностранно успешни мерки за ограничаването на потока от нелегални мигранти. Т.н. в началото на септември 2019 г. Испания постигна споразумение с Мароко, позволяващо преследване и връщане на нелегални мигранти. Независимо от реториката на левия министър председател Педро Санчес, солидализиращ се с една по–отворена политика на Ангела Меркел, споразумението предвижда глоби до 900 000 евро за неправителствени организации, които се опитат за прехвърлят мигранти до испанския бряг. Но трябва да се има предвид, че още от 1992 г. Испания се е справяла сама, а от февнруари 2018 г. до сега намали броя на мигрантите със 70%, въпреки че преди това бе изпреварила Гърция с над 60 000 мигранти.

Италия предприе сериозни мерки още 2017 г.  за да намали нелегалните мигранти от Либия. Само преди месеци бе приет нов закон, предвиждащ драконовски мерки срещу «спасителите» на мигранти в Средиземно море. За капитан на кораб глобата скочи от 50 000 евро на 1 милион евро! При това с арест на капитана и конфискуване на кораба. Новото правителство на Италия продължава засега да стои на позицията, че на корабите в Средиземно море на частни неправителствени организации, „спасяващи” мигранти,  няма да бъде давано разрешевние за достъп до италиански пристанища, но е много по–отворено за преговори. Усещането е, че Салвини трябваше да бъде отстранен именно заради съпротивата му срещу ЕК по мигрантската политика. Доказателство е и едно тайно и от дистанция заснето видео, в което италианският премиер Конте моли Меркел за помощ да се отърве от Салвини и обещава в замяна да допусне неограничен брой мигранти. Един от адресите на видеото със субтитри е:

https://dieunbestechlichen.com/2019/09/der-unverbindliche-migrationspakt-wird-realitaet-die-naechste-migrationswelle-rollt-heran/

Германия прие миналата година 1,585 млн мигранти, но 1,185 млн са напуснали вече страната. Т.е. равносметката е увеличение на мигрантите с около 400 000 души. Този ръст обаче се формира и от увеличаване на мигранти от Източна Европа – с 20 000 поляци, с 12 000 косовари, с 8 000 албанци, с 16 000 турци повече отколкото през 2017 г. Увеличението на сирийците е с 34 000 души. До юни т.г. по данни от ООН в рамките на Дъблинското споразумение 4.215 бежанци от Германия са предадени на други европейски страни–членки, а 2967 бежанци от други страни–членки са били предадени на Германия.

Според проекта на новото италианско правителство Германия заедно с Франция трябва да поемат по 25% от мигрантите, спасени в Средиземнво море. Германският вътрешен министър вече го потвърди. Все още обаче не е решено, как ще се разпределят останалите 50%. По схемата, която ще бъде предложена на заседанието на министрите на вътрешните работи на страните от ЕС на 23 септември т.г. в Малта, Италия автоматично ще дава до 10 000 разрешения за убежище. Съгласие за участие в тази формула на разпределение се очаква да дадат Люксембург, Малта, Португалия, Испания и Румъния. Ако Франция обаче продължи да отказва достъп до пристанищата си, Италия ще остане основната страна–цел на прехвърляните през Средиземно море мигранти.

Изключително усложнената обстановка на гръцките острови от август насам очевидно изисква от Гърция да увеличи броя на връщаните в Турция мигранти съгласно Споразумението между ЕС и Анкара. От началото на изпълнението на това Споразумение са върнати от Гърция в Турция само 1904 търсещи убежище. В същия период ЕС е приел 24 348 сирийци от Турция. Междувременно значително нараства броят на идващите от Турция мигранти вследствие на влошаващата се за тях ситуация в в нашата съседка. На турско–сирийската граница има натиск от бежанци, които идват от провинция Идлиб, последната крепост на ислямистки терористични организации. Поради нежеланието на европейските страни да приемат своите граждани, които участваха в отрядите на „Ислямска държава”, а голяма част от тях сега са в лагери, охранявани от кюрдите, има опасност те да се завърнат заедно с тези бежанци в Европа.

Не само Гърция и Италия, но и други страни изпитват силен недостиг на кадри, които да поемат задачите, свързани с нахлуващите мигранти. Само преди броени дни Хърватия обяви, че мобилизира 1800 пенсионирани полицаи за опазване на границите си. Това са 10% от цялата хърватска полиция /18 000 души/. Преди всичко се цели опазване на границата с Босна. Тоест, сатва дума за същия Балкански маршрут от 2015 г.

България разчита на осигурената с преградно съоръжение турско–българска граница, но гръцката е доста по–лесна за преодоляване, а именно оттам се очкава нова вълна от мигранти. Колкото до т.н. ограда на турско–българската граница, истината е, че в другите страни се въвеждат дронове на постоянно дежурство и видеокамери за денонощно наблюдение. Още преди 4 г. посочвахме необходимостта от дронове, но отговорът бе само пренебрежение. При усложняване на обстановката МВР и МО имат готовност да изпратят жива сила.

Характерно за информационния поток в Западна Европа на тема „Мигранти” е, че не може вече да бъдат спрени, потулени, премълчани сведенията за неуспешната „интеграция” през последните 4 години, за големия брой престъпления, извършени от мигранти, за нереалистичните очаквания за връщане на чуждите граждани в техните страни и за нарушеното съотношение на населението и отмяна на традиции в името на пришълците. Тези процеси и излизащи данни имат немалка поучителна стойност и заслужават да бъдат наблюдавани, за да не  допускаме грешки, подобни на тези в някои западноевропейски страни.  Опитът от миналата седмица с документален филм на ZDF /Втора германска телевизия/ да се оправдае решението на канцлера Ангела Меркел от 2015 г. в голяма степен бе несполучлив, макар че сложи пръст в раната, за която други медии предпочитат да мълчат.

Все повече са самоизолиращите се  „паралелни общества” в западноевропейските градове, които отхвърлят демокатичните норми. Възникват политически партии, които искат смяна на обществения строй и въвеждане на шариата.

В Германия с население от 83 млн души, 20% са с мигрантски корени. В някои градове местното население вече е под 50%. На работа са наети едва 1/3–та потърсилите убежище. От 1,2 млн само 44 000 са успяли да завършат някакво професионално обучение. Безработицата сред чужденците през 2018 г. се е увеличила с 33%.

Престъпността е най–голяма в Швеция. Делът на чужденците–извършители е над 80%. Водещо престъпление е изнасилването. 58% от осъдените за изнасилване са чужденци, а 40% са от Близкия Изток. Полицията официално предупреди жените да не излизат сами в центъра на столицата.  Дания се опасява, че престрелките и бомбените атаки от Швеция ще се прехвърлят на нейна територия. От доклада за 2018 г. на датската статистичцеска служба ”Имигранти в Дания през 2018–та” става ясно, че престъпността сред мъжете–имигранти е с 60% по–висока, а при тези с незападен корен – с 234%, отколкото при цялото мъжко население.

В Германия за 4 години /от 2015 до 2018 г./ са извършени 1.085.647 престъпления от 621 713  мигранти. В германските затвори от 65 000 затворници 20% са мюсюлмани, а 40% посещават религиозна служба. Немският език е чужд език в германските затвори. В провинция Мекленбург Форпромен има затворници от 66 държави.

Мафиотски турско–арабски фамилии владеят големи сектори в държавата. В провинция Северен Рейн Вестафалия те са над 100 с център в град Есен.

Да се надяваме, че съответните български  ведомства, служби и експерти следят тези въпроси, заедно с колегите си от другите страни–членки и извличат съответните поуки.

Къде е България със свои инициативи и конкретен принос в сложните игри и геополитически уравнения за справяне с мигрантските проблеми? Тя е като корабен юнга, напъхан някъде в трюма, който няма самочувствието, че може да дърпа въжетата на мачтите, да печели съюзници или да се добере някога до капитанския мостик, да вижда зад хоризонта, но често само се удря в гърдите с викове „Болгар!”, „Болгар!” без да си дава сметка, че докато оставя други да мислят за него, водата може да стигне и до трюма и да потопи целия кораб.