Интересите на Турция и Русия се сблъскват в сирийския Идлиб Печат
Автор Експерт   
Четвъртък, 26 Септември 2019 12:20

 

Симеон Николов: Интересите на Турция и Русия се сблъскват в сирийския Идлиб

Интервю на Росица Цонева със Симеон Николов за „Българска армия”, 13.09.2019

– Г–н Николов, какъв знак дава изявлението на президента Ердоган, че Турция трябва да притежава ядрено оръжие?

Темата за разработване на ядрено оръжие от Турция не е нова. Силен отзвук в света на друго подобно изказване на съветници на Ердоган имаше през август 2017 г.

Обсъждана беше и през 2016–та, а предупреждения срещу подобни амбиции имаше и през 2014–2015 г. По повод на изявлението на турския президент от 04 септември т.г.  в гр. Съвас по време на Централния Анадолски икономически форум обаче, в западноевропейските медии се появиха заглавия «Има ли Турция тайна ядрена програма?», «Ердоган предлага ядрено въоръжение» и др. подобни. Реакциите  в социалните мрежи бяха от скептични до възторжени.

Защо точно в този момент? Ситуацията в света и в Близкия Изток е подходяща за Ердоган да изтъква свои отдавнашни амбиции за притежаване на ядрено оръжие, идея, която кореспондира с визията за превръщане на страната в незаобиколим военен и икономически фактор не само в региона, но и в света. Второ, не са тайна амбициите на Саудитска Арабия за придобиване на ядрено оръжие. А тези дни Иран обяви отказ от част от споразумението за научни изследвания по създаване на ядрени способности. Има реална опасност от сериозна промяна на стратегическото равновесие в Близкия Изток. На трето място сдледва да се има предвид, че той винаги е прибягвал към подобни изявления за да повиши самочувствието на турците и да демонстрира своята решимост и сила на държавен глава, особено когато е в нелека вътрешнополитическа ситуация, както е сега.

– Възможно ли е Турция да работи над ядрена програма?

Да,  още през есента на 2014 г. Германското разузнаване предупреди, че Анкара работи тайно върху програма за създаване на ядрена бомба. Израелското разузнаване и лично премиерът Нетаняху още през 2010 г. предупредиха Гърция, че Турция може да стане ядрена сила. Ядрени физици от САЩ стигат до същия извод. Турция е придобила неопределен брой центрофуги, необходими за обогатяване на уран и за това има многократно информации. Имаше сведения, че Пакистан, Турция и Катар работят заедно върху оръжейния си капацитет, включващ и ядрено оръжие. Показателно е, че в договорите за двете нови ядрени централи с Русия и Япония турската страна много странно се отказва от доставка на ядрено гориво и от връщане на използваното вече такова. Единствената възможна причина да се задържат т.н. ядрени пръчки е намерението да се използват за други цели, а те могат да бъдат само военни.

Фундаментално важно  е обаче, създаването на  подходящи носители – ракети и тук трябва да се отбележи, че Турция има собствена програма за междуконтинентални балистични ракети. Решението беше взето през 2012 г. Дотогава бе произведена и изпробвана ракета с обсег 500 км. Тя стана основа за високоточната  SOM J, към която проявиха интерес американците като въоръжение за най–новия им самолет F-35. Едва тогава се „отвори” пътя за развитие на ракета с обсег 1500 км. Според някои разузнавателни служби Турция се е сдобила и с документация за производство на балистични ракети от бивши съветски републики. В тази връзка си заслужава да си припомним плановете на Турция за развитие на ракетните технологии и собствено производство на ракети с далечен обсег на действие. Според подписано от няколко фирми споразумение, производството на такава ракета ще започне през 2021 година.

Изводът е, че Турция макар и самата тя да има ограничени залежи от уран, притежава потенциал за създаване на ядрена бомба и нееднократно е показала, че работи в тази насока. Докъде е стигнала обаче в разработката си остава засега в тайна. Визията на Ердоган  за израстване на Турция като велика сила обаче, остава неразривно свързана с реализацията на такъв проект.

– Каква е оценката  на  проведеното преди седмица изпитание на нова турска ракета?

Проведеното изпитание на нов тип ракета е един от многото примери, които бележат стремежа на Турция до 2023 г. да задоволява на 100% всички нужди на армията си с въоръжение и бойна техника. В момента този процент е 65, т.е. 35% е зависимостта от чуждо въоръжение. В конкретния случай става дума за първата турска крилата ракета тип SOM-B2, разработена от Агенцията за научни и технологични изследвания /TÜBİTAK/ с обсег над 250 км, предназначена за поразяване на силно укрепени наземни цели и на морски цели. Съобщението направи министърът по наука и индустрия Мустафа Варанкс.  От разпространено в Twitter видео се вижда, как поразява бункер. Всъщност тя е усъвършенстван вариант на семейството SOM-A, SOM-B1, SOM-B2 und SOM-J и безспорно ще допринесе за усилване на бойната мощ на турските въоръжени сили. Съдейки по поразяващия ефект на първата турска  крилата ракета, приложението й със сигурност е възможно както срещу добре укрепените в планините сили на ПКК в Северен Ирак, така и по морски цели в Средиземно море.

А тенденията за постигане на 100% собствено производство на въоръжения се потвърждава от новите проекти за въздушен и морски дрон, от започналото миналата година серийното производство на първия турски танк „Алтай”, чиято броня е собствена разработка, от  серийното производство на първата турска противокорабна  ракета  „Atmaca”, която ще замени намиращите се на въоръжение във ВМС чужди такива.

– Президентът  Путин показа на Ердоган  най-новите руски изтребители МиГ–35 поколение 4++  и Су-57 от пето поколение. Обмисля ли Ердоган нова сделка след спорната такава за ПВО–системите С–400?

Турският президент използва умело както сделката за С–400, така и подчертания си интерес към руските изтребители за да поддържа натиска срещу САЩ.  А истински интерес Турция прояви  и към вертолета „Ансат“ за военно–санитарни нужди. Руската страна обаче е готова да съдейства в подкрепа на разработвания в Турция собствен изтребител от пето поколение TF-X.

При сегашната задънена улица в спора със САЩ, турската страна действително разчита първо на своя проект TF-X, компоненти за който трябва да достави Великобритания; второ, на европейските Eurofighter Typhoon, шведския Saab JAS 39 Gripen и едва тогава на руския Су–35.

След проведения миналата седмица телефонен разговор между Ердоган и Тръмп стана ясно, че Турция е готова да се върне към сделка за американската система „Пейтриът”, на което Тръмп е отговорил, че в такъв случай и въпросът с изтребителите F-35 ще бъде решен, но отново е оказал натиск относно купуването на руската система С–400. Излизането на Турция от проекта F-35 ще й струва 1,4 млрд долара и загуба на производството на компоненти за него от 27 турски фирми. Ако преодолее противоречията си със САЩ, Турция би могла да се сдобие с F-35. Впрочем, Израел се намеси с предупреждение, че Турция не бива да се въоръжава със Су–35, защото била ненадежден партньор.

Показателно е, че след последния телефонен разговор между Ердоган и Тръмп турският президент заяви, че «Турция няма намерение да се отказва от своите съюзници и от членство в НАТО.»

- Какво е развитието в Северна Сирия в контекста на турското военно присъствие там?

Напоследък се очертаха два много спорни и със сериозни последствия проблеми: освобождаването на Идлиб от съсредоточените там джихадистки групировки и бъдещето на самоуправляващия се кюрдски регион Роджава със своя уникален демократичен модел и турските интереси да не се допусне такъв до границите й.

Спешната среща на Ердоган с Путин през миналата седмица се наложи основно заради проблемите в Идлиб и твърдите намерения на Турция за нова военна операция източно от р. Ефрат, с която би контролирала ключови в стратегическо отношение магистрали в Сирия.  Само след дни предстои отлаганата от август тристранна среща между Турция, Русия и Иран. Официално Турция изтъква опасността от бежански поток вследствие операцията на сирийските въоръжени сили, подкрепяни от Русия, които успешно настъпиха в Идлиб. Не е тайна обаче, че Турция оказваше щедра подкрепа на ислямистки организации в Идлиб,  които се смесиха с терористите, прехвърлените от всички освободени райони на Сирия. Но сега и доскорошните ислямистки съюзници на Турция, виждайки очертаващия се изход, организират протести на турската граница и наричат Анкара „Предател”. Анкара е права обаче, че заедно с 1,5 млн бежанци, могат да проникнат и много терористи.

По отношение на т.н. „Зона за сигурност” не бе прието тя да бъде с ширина само 5 км, както искаха първоначално САЩ и кюрдите, а се възприе турското предложение за 32 км, което зоначава, че в нейн обхват ще влязат всички по–голями градове на сирийските кюрди от самоуправляващата се от 2013 г. област Роджава. Турция счита, че в тази зона може да бъдат заселени 3,5 млн бежанци и от два месеца затваря бежанските лагери на турска територия. Сирийските кюрди обаче,  са твърдо решени да отстояват своите земи, което вещае нови военни сблъсъци. Кюрдите напомнят, че както в Северна Сирия, така и в Иракски Кюрдистан, военните опорни точки на Турция са по граничните линии на Националния пакт /Misak-i Milli/, маркирани след Първата световна война и кореспондиращи с „Визия 2023” на Ердоган за 100–годишнината от Лозанския договор. Но ако оставането на турските въоръжени сили в сирийските области Джараблус, Африн, Идлиб ще зависи от САЩ и Русия, то Иран едва ли ще толерира турските войски, ако те от Кандия настъпят към Сюлемани, защото ще излязат дирекно на иранската граница.