България в ООН и другите международни организации Печат
Автор Експерт   
Неделя, 12 Януари 2020 23:05

България в ООН и другите международни организации

д–р  Радослав Деянов

В навечерието на 75-та годишнина от създаването на ООН през 2020 г., нейната централна роля в глобалната архитектура за поддържане на мира и международната сигурност, за защита на правовата основа на междудържавните отношения и за посрещане на глобалните предизвикателства пред човечеството запазва своята значимост.

ООН и неговата система от специализирани международни организации ще продължат да служат като незаменими форуми за многостранни дискусии на високо равнище,  кулоарни срещи за сближаване на подходите за постигане на дипломатически споразумения по двустранни и регионални кризисни въпроси, и за изработване на политически платформи за съвместни действия на международната общност по острите проблеми на човечеството. Няма друг глобален форум с универсално държавно участие, който да е  овластен от международната общност да действа за предотвратяване, дипломатическо разглеждане и възможно най скорошно разрешаване на възникващите заплахи за мира и международната сигурност, за което Съветът за сигурност (СС) на организацията е натоварен да действа на основата на международноправните принципи и норми на Устава на ООН, приет и ратифициран от всички страни-членки.

Многостранните формати на дипломатическо сътрудничество придобиват особена ценност на фона на бързо променящия се световен ред в посока на засилваща се поляризация, многополюстност на развиващите се тенденции и изостряне на геостратегическото противостоене между големите държави.  В тези условия е необходимо да се потвърди привързаността на всички страни-членки на Европейския съюз (ЕС), вкл. на България, към ценностите, принципите и многостранните подходи на ООН и специализираните международни организации от нейната система. Паралелно с това следва да бъдат активизирани глобалните усилия за утвърждаване, развитие и реформиране на досегашния международен ред чрез норми, които да отчитат по-адекватно качествено новите рискове пред цялото човечество. Заплахите за съществуване на цялото човечество и неговата цивилизация изискват общи съгласувани действия на всички държави-членки на ООН за запазване на естествената среда за човешкото съществуване и устойчивото развитие на света.

Като сравнително малка държава разположена на чувствително геостратегическо кръстовище между два важни континента, България следва да работи компетентно и активно за използване на възможностите на многостранната дипломация за реализиране на нейните глобални и регионални интереси в бързо изменящата се среда на външната й сигурност. Съгласуваните позиции и общи подходи на държавите от ЕС придават допълнителна сила и ефективност на дипломатическите действия на нашата страна. Историята на ООН и другите междуправителствени организации свидетелства, че независимо от своите териториални размери и население, образованите и опитни представители на малките държави-членки са в състояние да лансират успешно и да реализират изключително полезни предложения за разрешаване - както процедурно, така и по тяхното същество – на обсъжданите въпроси от дневния ред в рамките на мандатите за действие на тези организации.

Това налага проактивно експертно и лидерско участие на българските представители в неофициалните преговорни процеси - още на етапа на партньорско съгласуване на тези подходи в институциите на ЕС - с оглед навременното отчитане на конкретните интереси на националната ни сигурност, вкл. за нуждите на социално-икономическото развитие на България. Постигането на успехи в това направление изисква МВнР да подготвя многостранни дипломати със специализирани експертни познания и активен подход към установяването на полезни работни контакти, които впечатляват със своите езикови умения и познания на международноправната практика. Това би могло да възстанови силно увредения в периода на прехода външнополитически и дипломатически капацитет на нашата страна, необходим за ефективно представяне, аргументиране и реализиране на нейните конкретни национални интереси, както глобални така и регионални, в специфичната среда на ООН и специализираните й международни организации. Особено важно е най‑висшите представители на България, изпращани на многостранните форуми, да умеят да водят преки кулоарни преговори по актуалните въпроси от дневния им ред и да изразяват компетентно официалните позиции на страната на работните езици на международните организации. Това би осигурило ефективна комуникативност, взаимна разбираемост, публична видимост и личен респект от страна на нашите партньори.

Поляризирането на международната среда, растящия политически популизъм, и настъплението на силите на либерално-консумативния глобализъм променят условията за успешно многостранно сътрудничество. В този контекст, остро стои задачата да се запази ролята на многостранните споразумения и установения международноправен ред на сътрудничество между държавите-членки на ООН. Това е централна цел на ЕС, с която България следва да остане напълно съпричастна и да дава по-активно свой дипломатически принос за нейното постигане. Необходимо е продължително политическо внимание и държавническа решимост за ефективни действия по посрещане на приоритетните предизвикателства пред човечеството – предотвратяване на конфликти, опазване на мира, реализиране на целите на устойчивото развитие на страните-членки, осигуряване на напредък в борбата срещу негативните климатични промени, запазване на цялостта и жизнеността на международно-правната архитектура на неразпространението и контрола над въоръженията, борба с международния тероризъм, необуздания екстремизъм и решаване на острите миграционни проблеми и насилственото изселване.

Защитата на мултилатерализма и укрепването на  многостранния подход в решаването на глобалните проблеми на съвремието се превърна през 2019 г. в един от приоритетните въпроси в органите на ООН и на ЕС  вследствие от излизането на  САЩ от ключови международни споразумения и изразеното от тях предпочитание към политиката на унилатерализъм и двустранни споразумения. На този фон, за първи път Съвета на ЕС прие през м. юни 2019 г. конкретни свои „заключения по мултилатерализма“.  В този напрегнат международен контекст, през м. септември 2019 г. по време на общите дебати на високо равнище на 74-та сесия на Общото събрание (ОС) на ООН,  България заедно с около 60 други държави-членки, се присъедини към новата германо-френската инициатива, озаглавена „Алианс за мултилатерализъм“. Тази навременна инициатива на двете водещи страни от ЕС си поставя за цел да създаде мрежа от сходно-мислещи държави, които вярват в многостранния подход и работят за запазване на основополагащите споразумения в рамките на ООН. Тепърва ще се види дали инициативата ще спечели доверието и ще може да преодолее някои изразени резерви от страна на Русия и Китай.  Бяха представени шест тематични инициативи за политическо присъединяване на заинтересовани държави, които нямат  правнообвързващ характер и са в областта на хуманитарното право, овластяването на жените чрез образование, борбата срещу климатичните промени, киберсигурността, укрепването на международните партьорства в защита на демокрацията и т.н..  През 2020 г. се очаква тези инициативи да бъдат доразвити от „Алианса за мултилатерализъм“, според развитието на международната обстановка.

В своето изказване пред 74-та сесия на ОС на ООН, българският президент Румен Радев отбеляза последователната подкрепа на България към основните принципи на мултилатерализма в търсене на колективни отговори на глобалните заплахи за човечеството и подкрепи присъединяването на нашата страна към „Алианса за мултилатерализъм“. В съзвучие с основната тема на сесията “Мобилизиране на многостранните усилия за изкореняване на бедността, качествено образование, борба с климатичните промени и приобщаване“, българският президент участва активно в трите основни срещи на високо равнище в Ню Йорк -  „Политическия форум по устойчиво развитие“ (първа след приемането на „Дневен ред 2030“ през 2015г.),  „Срещата на високо равнище по проблемите на глобалния климат“, и „Срещата на високо равнище по универсалното здравно покритие“. Президентът Радев даде адекватна оценка на съвременните предизвикателства и пътища за тяхното преодоляване, зае балансирана позиция по редица международни конфликти, и изтъкна ролята на България за спасяване на еврейското население в страната през Втората световна война.  През 2020 г. предстои България да направи първия си доброволен преглед на изпълнение на „целите за устойчиво развитие“.

За съжаление, общата констатация, съвпадаща с редица оценки в институциите на ЕС, е че България продължава да бъде с едни от най-лошите показатели за собственото си устойчиво развитие. На практика, това впечатление постовя под съмнение ефективността на националната ни политика за постигане на „целите на устойчивото развитие“ до 2030 г.

България следва да продължи да подкрепя усилията на Генералния секретар на ООН за реформиране на организацията, с цел да се осигури нейната по-голяма ефективност, финансова устойчивост и функционална жизненост. Особено важно е продължаващото разглеждане на издиганите идеи и конкретни предложения за реформиране на СС на ООН като основен орган за поддържане на мира и международната сигурност, с оглед на неговото адаптиране към новите реалности в света. Българското правителство следва да продължи да поддържа - активно и аргументирано - съгласуваните подходи на ЕС за преструктуриране на СС, вкл. с възможното добавяне на още едно място за непостоянен член, излъчен от регионалната група на Източна Европа, което вероятно ще изисква дипломатически компромиси при разглеждане на исканията за нови места и на другите регионални групи в ООН. Следва да се очаква, че процесът на реформиране на СС ще остане противоречив и продължителен, не на последно място поради ключовата роля на страните-постоянни членки на Съвета, притежаващи правото на вето при осъществяването на такива реформи.

Участието на България в ООН през последните години може да се определи като твърде скромно и неамбициозно. За това допринасят редица фактори, сред които: недостатъчна инициативност и институционален външнополитически капацитет на управляващите кръгове за лансиране на собствени инициативи, склонност на страната ни да се присъединява безкритично към преобладаващи мнозинства в рамките на ЕС по редица въпроси от дневния ред на ООН, без да отчита одекватно конкретните национални интереси,  прекалена податливост на външно влияние от други правителства и направителствени кръгове при определяне на приоритетите си в межународните отношения, липса на достатъчно кадрови ресурси, особено на наети опитни дипломати, в държавната система на многострана дипломация, недостатъчни финансови ресурси за разгръщане и осъществяване на собствени инициативи по актуални въпроси от дневния ред на ООН.

През 2020 г., по инициатива на МВнР, предстои провеждането на национална кампания в подкрепа на мултилатерализма под заглавие „75 години ООН и 65 години България в ООН“.  Българското дипломатическо дружество (БДД) се надява, че тази навременна инициатива ще привлече вниманието на широката българска общественост и най-вече на млади образовани хора. Дружеството изразява готовност да участва в обсъждането на въпросите, свързани с тези важни годишнини, както и да съдейства на МВнР за създаване и по-нататъшно доизграждане на нова генерация от добре обучени, опитни и проактивни многостранни дипломати на България за успешна работа в ООН и другите междуправителствени организации.

За засилване на експертното участие на България във всички работни органи на ООН и международните организации от нейната система е необходимо МВнР да разработи и осъществи специфична програма за методична и тактическа подготовка на качествени служители за многостранната дипломация, както и на други експерти в свързани с нея области, вкл. чрез подходящи международни специализации. Целта е да се създаде необходимия капацитет за успешно представяне и приемане за международни служители на изявени български кандидати за работа в секретариатите на тези организации. Такова развитие би предоставило по-добри възможности за осигуряване на необходимата за страната вътрешна информация относно тенденциите на развитие в ООН и оказване на пряко влияние върху съдържанието на подготвяните документи и проекто-решения за управляващите органи на многостранните организации. Шансовете за успех на такива кандидатури зависят и от продължителното компетентно и активно участие на българските представители на място в работата на тези органи. Необходимо е да се познават добре и проактивно да се използват уставните принципи на функциониране на многостранните организации, особено на изискването за равномерно географско разпределение на постовете при назначаване на високо-квалифицирани и опитни кандидати.  В БДД членуват дипломати с многогодишен стаж в представителните органи и/или в секретариатите на ООН и специализираните международни организации, които са в състояние и имат желание да окажат нужното съдействие на МВнР при подготовката на перспективни български кандидати за работа в тези организации. Този дипломатически потенциал на страната следва да се направлява и използва по-активно от страна на ръководството на МВнР и МС.

В малко по-конкретен план, кандидатурата на България за членство в една специфична междудържавна организация с по-ограничен, но съществено важен членски състав - Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) със седалище в Париж - запазва своята актуалност.  С членството в ОИСР би завършило присъединяването на страната ни към основните международни структури на развития демократичен свят. То ще повиши доверието на международните финансови индституции и инвеститори в българската икономика, ще укрепи мястото и ролята на България в Югоизточна Европа като призната икономика, която участва активно във формиране на политиките и прилагане на добрите икономически практики на регионално равнище. БДД заявява своята готовност да участва в националните дискусии във връзка с придвижването на  тази важна кандидатура и да консултира МВнР за необходимите конкретни по‑нататъшни стъпки.

Същевременно, БДД обръща внимание, че ОИСР не е достатъчно позната международна организация и разясняването сред българската общественост на ползите от членството на България в нея все още не е на необходимото равнище.  Правителството ни е в дълг към гражданското общество, което остава недостатъчно информирано за предприетите действия на правителствено равнище. Липсва адекватна медийна информация за този „клуб“ от най-развити държави от ООН, а темата не се разглежда с необходимата задълбоченост от българския академичен елит. Националните ни бизнес среди би следвало да се включат по-активно в разясняване на ползите от това членството на България.  Подкрепата на българската общественост за него може да улесни значително държавните институции в техните усилия за постигане на крайната цел. При интерес и покана от ангажираните с този въпрос държавни институции, бизнеса и неправителствения сектор, БДД е готово да предостави своята дипломатическа експертиза за разясняване на дейността на ОИСР и за разработване на тактически детайли в развитието на българската кандидатура.

Дружеството отбелязва няколко важни инициативи на България през 2019 г. по важни въпроси от дневния ред на многостранната глобална дипломация, включително:

-   Съветът по правата на човека (СПЧ) в Женева прие с конесенсус на своята 40-та сесия резолюция по правата на детето на тема „Овластяване на деца с увреждания за реализиране на техните права чрез включващо образование“. Проектът бе предложен и активно разработван от българска страна през последните две години, което позволи да събере за съавтори 83 страни, представляващо безпорен успех за нашата страна.  Тази инициатива направи България по-видима в хуманитарната сфера на защита на правата на децата и на хората с увреждания;

-   След като бе избрана за първи път за член на СПЧ за периода 2019-2021 г., България издигна отново своята кандидатура в този важен орган на ООН за периода 2020 – 2025 г.;

-   България издигна кандидатурата на доц. Велина Тодорова за преизбирането й за член на Комитета по правата на детето за периода 2021 – 2024 г.;

-   Стои кандидатурата на България за член на Изпълнителия съвет на УНИЦЕФ за периода 2023 - 2025 г.;

-   Полезно за международния авторитет на България би било избирането и успешното представяне на многостранен български дипломат със значим опит в ООН за председател на Втори комитет за 77-та сесия на ОС на ООН през 2022 г.;

-   България би могла да стане също член на Комисията по изграждане на мира за периода 2022 - 2023 г.

БДД има готовност да развие своите аналитични виждания и да издигне подходящи идеи за укрепване на ролята на България в няколко други специализирани междуправителствени организации, част от които са в системата на ООН, а други работят в тясно сътрудничество с нея.

Кандидатура на България за членство в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие – ОИСР

С членството в ОИСР ще завърши присъединяването на Република България към организациите и структурите на демократичния свят. То ще повиши доверието в българската икономика от страна на международните финансови среди и инвеститори, ще засили също ролята на България в региона на Югоизточна Европа като призната икономика, която участва активно във формирането на политиките и прилагането на добрите практики на регионално равнище. Президентът Радев заяви по този повод през 2017 година: “В България има пълно политическо съгласие за ползите от членството в ОИСР. Уверени сме, че усилията на страната ни и нелеките реформи, които осъществяваме, са видими и оценени в Европа”. Според българския президент, „членството в ОИСР се счита за „сертификат” за качеството на реформите във всички сектори на социално-икономическия живот, както и за позитивен знак към международните финансови среди и инвеститори за стабилността на икономиката и финансовата система”.

Нашата страна и още 4 държави от ЕС все още не са започнали преговори за членство. Следва да се напомни, че България заяви официално своето желание да се присъедини към ОИСР още през април 2007 година. Няколко български правителства след тази дата потвърдиха стремежа на страната да бъде приета за пълноправен член на ОИСР и да разшири сътрудничеството си с нейните работни органи.

След няколко години, през които Организацията бе закрита за присъединяването на други членове, през юни 2017 г. започна следващата „вълна“ на разширяване.  През изминаха вече две години обаче не бе постигнат консенсус в ОИСР по този въпрос.

Според информацията, с която разполага БДД, основните резултати във вътрешен план през 2019 година могат да се обобщят както следва: затвърден бе националния политически консенсус по членството в ОИСР; подобрена бе координацията между ведомствата у нас; ускорено бе присъединяването на България към правните инструменти и работните органи на Организацията; стартирани бяха някои от най-важните прегледи и „партньорски проверки“; членството в ОИСР се подкрепя от българския бизнес и неговите сдружения. Важна роля за тези като цяло положителни резултати по наша информация изигра националната „пътна карта“ за действията на страната по присъединяването и съгласувания със Секретариата на ОИСР национален План за действие по ОИСР до края на 2020 година

Предвид факта, че решенията в ОИСР се взимат с консенсус, основният фокус в международен план през 2019 г. бе поставен върху получаване на подкрепа от страните-членки на ОИСР и Секретариата на ОИСР за българската кандидатура. В тази връзка е важно да се отбележат следните по-важни резултати: кандидатурата на България за членство в Организацията има подкрепата на всички държави от ЕС, както и на много други държави-членки на ОИСР извън ЕС; значително бе активизирано сътрудничеството между България и Секретариата на ОИСР; активизирано бе нашето участие в комитети и работни групи на Организацията, както и във форумите, организирани от ОИСР т.н.

В същото време, БДД обръща внимание, че ОИСР не е достатъчно позната организация в България. Разясняването на ползите от присъединяването сред българската общественост не е на необходимото равнище. Правителството е в дълг към своите граждани, които не са информирани също за предприетите действия по членството на официално ниво. Липсва достатъчно информация за този „клуб“ в медиите; темата като че ли не се разглежда задълбочено от българския академичен елит. Не са много структурите на гражданското общество у нас, които са запознати с ОИСР, начините на нейната дейност и полезността на резултатите. Българският бизнес би следвало да се включи още по-активно в разясняването на ползите от членството в ОИСР.

Убедени сме, че подкрепата от страна на българското общество за членството в ОИСР може да улесни значително държавните институции в техните усилия за постигане на тази цел. При интерес и покана от страна на държавните институции, бизнесът, неправителственият сектор, БДД е готово да се включи със своята експертиза в процеса на разясняване на дейността на ОИСР, на усилията и ползите от членството за Република България. По наше мнение, изпълнението на критериите и стандартите за членство в тази Организация е свързано с постигането и на редица други цели, които правителството си поставя, като например влизането  на България в ЕРМ-2...