Резюме на Годишния анализ "Международната политика и българската дипломация" Печат
Автор Експерт   
Четвъртък, 23 Януари 2020 18:51

Поради голямия интерес и в отговор на читателски предложения публикуваме резюмето на Годишния анализ на Българско дипломатическо дружество "Международната политика и българската дипломация", представен на пресконференция на 14. 01. 2020 г. и адресите, на които можете да намерите пълния текст и проследите на видеозапис пресконфренецията.

 

МЕЖДУНАРОДНАТА ПОЛИТИКА И БЪЛГАРСКАТА ДИПЛОМАЦИЯ

Годишен анализ на Българско дипломатическо дружество за 2019 година

Резюме

 

Българското дипломатическо дружество си постави амбициозната задача да подготвя ежегодни анализи за тенденциите в международните отношения и състоянието на българската външна политика, които да дадат възможност за проследимост на процесите в света и актуализирането на националните външнополитически приоритети.

Настоящият анализ няма претенции за всеобхватност. Той включва девет раздела, в които авторите се стремят да откроят само по-важните процеси през изминалата година: международният контекст; България в ЕС и Европа; България и Балканите; сигурността в Черноморския регион и интересите на България; сигурност и отбрана; България в ООН и другите международни организации; отношенията България – Русия; енергетика и външна политика; за състоянието на съвременната българска професионална дипломация.

В подготовката на анализа за 2019 г. взеха участие следните членове на БДД: Бисерка Бенишева, Петър Воденски, Димитър Гърдев, Огнян Гърков, Радослав Деянов, Андрей Караславов, Любомир Кючуков, Симеон Николов, Александър Олшевски, Павлина Попова, Петър Попчев, Валентин Радомирски. Сложността и многообразието на позициите, както и ограниченият обем на текста правят невъзможно отразяването на всички различни гледни точки по отделните въпроси, включително в рамките на БДД.

 

Светът през 2019 година

Изтеклата година потвърди основните тенденции в международните отношения през последното десетилетие. Многополюсният свят има като резултат значително динамизиране и усложняване на международните процеси. Наблюдава се съществена разлика от етапа на двуполюсното противопоставяне – своеобразно разслояване на геополитическите противоречия: днес основното противоборство в сферата на икономиката е борбата за лидерство между САЩ и Китай, в сигурността – конфронтацията между САЩ/НАТО и Русия, а в политическата област ключова се очертава динамиката в отношенията между САЩ и ЕС и тяхното преосмисляне.

От друга страна бързоразвиващите се икономики искат да заемат своето място в съвременния свят. Борбата за сфери на влияние се завърна в международните отношения като същностен елемент на многополюсния свят.

Годината потвърди тенденцията към утвърждаване на нови субекти в международните отношения – наред с националните държави и международните организации това са транснационалните компании, глобалните неправителствени организации и световните средства за масова информация, респективно глобалното обществено мнение, като в не малко случаи те са дори по-влиятелни от националните държави.

Началото на века отбеляза огромна глобална метаморфоза: разрушаването на самата матрица на установения след двете световни войни световен ред, ерозията на неговата институционална и правна рамка. Подходът на САЩ с приоритет към двустранните споразумения и излизането им от редица многонационални споразумения, формати и договорености нанася сериозен удар върху мултилатерализма.

Това бе най-тежката година за международното право. Тя бе съпроводена с тежки нарушения в тази област, нерядко превръщащи прецедентите в практика. Основополагащият принцип на международното право през последните хилядолетия – pacta sunt servanda – не се спазва в редица ключови области. Приматът на правото над силата е сериозно ерозиран. Процесите на глобализация доведоха до ерозия и на принципа на националния суверенитет. И през изминалата година продължиха интервенциите без санкция на ООН, а едностранните икономически и политически санкции се превръщат в постоянен инструмент за натиск.

Основното предизвикателство пред ЕС през последните години остава запазването на единството на Съюза – не само през призмата на Брекзит, но и дори и по отношение на базисни принципи и основни политики. Лансирането на идеи за диференцирана интеграция също поставят на изпитание това единство. Двата основни приоритета на новоизбраната ЕК – външната политика и екологията, свидетелстват за амбициите за превръщане на ЕС в самостоятелен глобален фактор, но за целта следва да се постигне общо съгласие по дебата за бъдещето на Съюза – към задълбочаване на интеграцията или към повече компетенции за държавите-членки.

Във военно–стратегически план най–голямата заплаха за Европа и света произтича от очертаващата се пълна загуба на договорните механизми за контрол на въоръженията.  Прекратяване действието на Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег и вероятността от непродължаване срока на договора за ограничаване на стратегическите настъпателни оръжия Нов СТАРТ на практика разрушават градената с десетилетия система на сигурност в сферата на ядреното въоръжаване.

През изминалата година светът не стана по-сигурен, а напрежението в международните отношения достигна до нива, които се сравняват с най-тежките периоди през последното столетие. Въпреки и с различна интензивност, основните международни конфликти запазиха своя рисков потенциал и нито един от тях не намери своето дългосрочно решение. Международният тероризъм продължава да бъде сред най-големите реални заплахи за мира и сигурността в света.

Най-съществена динамика бе отбелязана в най-интензивния международен конфликт през последните години - този в Сирия, довела да промяна в стратегическата ситуация. Правителството в Дамаск възвърна контрола върху голяма част от територията на страната, САЩ се изтеглиха от Северна Сиря, изоставяйки досегашните си кюрдски съюзници, Русия на практика остана основна глобална сила на терен, Турция осъществи военна интервенция. Затихването на военния етап на конфликта обаче все още не е подкрепено от национално политическо споразумение.

Рязко изостряне в края на годината отбеляза ситуацията в Либия, която има потенциала да прерасне от гражданска война в регионален конфликт, вписващ се в по-широкото противоборство за експлоатацията на запасите на природен газ в Източното Средиземноморие.

Кризата около ядреното споразумение с Иран навлезе в нова фаза. След изтеглянето на САЩ от договореностите и въведените санкциите Иран възобнови част от ядрената си програма. Опасността от директен военен сблъсък рязко нарасна. Предстои сложен период на опити да се съхрани (и евентуално предоговори) споразумението, като това ще зависи и от запазване еднопосочността на усилията в тази посока от страна на ЕС, Русия, а и Китай.

Въпреки размразяването на диалога по кризата в Украйна в резултат на избора на президента Зеленски, Минските споразумения се поставят все по-открито под въпрос в Украйна, а присъединяването на Крим ще продължи да блокира в дългосрочен план решаването на конфликта.

На Балканите продължава период на латентни напрежения, засилени и от отдалечената европерспектива за страните от Западните Балкани. Напрежението в отношенията между Сърбия и Косово рязко ескалира, а преговорите забуксуваха. Политическите кризи в Република Северна Македония, Албания, Косово, перманентната нестабилност на Босна и Херцеговина, политическите вълнения в Сърбия и Черна гора допълнително засилиха политическата нестабилност в региона.

През годината се засили напрежението между САЩ и Китай, особено в сферата на икономиката и търговските отношения, достигнало до състояние на търговска война. Очевидно тази конфронтация задълго ще определя международния климат в икономически план.

Правилата на световната търговия ерозират под натиска на протекционизъм, политически мотивирани санкции и мита, а Световната търговска организация е в сериозна криза, като е  блокирана дейността на нейна основна структура като Арбитражния съд.

Извън геополитическото, глобализацията открива и ново измерение в международните отношения – социалното. Консолидацията и монополизацията на икономиката, концентрацията на богатства, нарастващите неравенства вътре и между държавите дават своето отражение върху световната политика в два аспекта: засилване влиянието на недържавни фактори и глобализация на социалната проблематика (бедност, безработица, пандемии, както и климатичните промени), имаща като пряк резултат миграцията и проблемите в европейските общества.

 

Българската външна политика

През изтеклата година продължиха опитите за активизиране на българската външна политика, стимулирани от председателството на Съвета на ЕС. В повечето случаи обаче те бяха инерционни, твърде хаотични и непоследователни, като се създаваше впечатлението, че се правят посещения, а не политика, т.е. за самоцелност на мероприятията, а не за търсене на конкретен резултат от тях.

В съдържателен план присъствието на България на международното поле бе твърде безлично, по-скоро реактивно, отколкото проактивно, без ясно дефинирани и аргументирани цели и приоритети. Това е най-видимо в многостранните формати и преди всичко в рамките на ЕС и НАТО. И през 2019 г. имаше едно „обикновено присъствие“ на България в ЕС, но не и отстояване или налагане на национални интереси в контекста на общите европейски политики. Първоначалните очаквания на нашите партньори, че България ще донесе добавена стойност със своята експертиза, контакти и познания към общите позиции в поне три направления – Балканите, Черноморския регион и пост-съветското пространство, не се оправдаха. Страната предпочете да разтвори своите позиции в общоевропейските (заемайки оправдателна позиция под натиска на обвиненията в престъпност и корупция), а не да участва в тяхното формиране. А именно членството в ЕС и НАТО прави българските позиции по-силни и това са местата, където страната би следвало да защитава своите интереси и да влияе върху изработването на общите позиции, утвърждавайки ясен профил за свои приоритети. Същевременно за поредна година присъединяването към Шенген и Еврозоната не отбеляза видим напредък.

В двустранен план годината донесе определено раздвижване в сътрудничеството с основните глобални играчи. Отношенията със САЩ, особено в сферата на сигурността, получиха импулс след сделката за американските военни самолети, но възраженията на САЩ спрямо енергийното сътрудничество с Русия се запазват, а решението на проблемите, от които България е заинтересована, бе отложено. Въпреки показните политически скандали с Русия, България успява да съхрани прагматичното сътрудничество с Русия, на първо място в реализацията на енергийните проекти. В отношенията с Китай, независимо от българското домакинство на формата „16+1“ предишната година, засега няма реализация на сериозни икономически проекти, а китайските интереси и инвестиции като цяло заобикалят страната.

Политиката на Балканите през годината демонстрираше по-скоро вербална инерционна активност от председателството на Съвета на ЕС (особено по отношението на Западните Балкани), отколкото преследването на ясни и дългосрочни приоритети.  В многостранен план страната загърби общорегионалното сътрудничество за сметка на активизирането на неформални четиристранни и тристранни формати. В двустранен план както интензитетът на контактите, така и съдържанието на диалога с Турция продължава да се диктува от турска страна и през изминалата година тези отношения логично бяха по-спорадични предвид турските ангажименти в Близкия изток. България демонстрира непоследователност в политиката си спрямо Република Северна Македония (на първо място по отношение на условността и подкрепата за членството ѝ в ЕС), а работата на Комисията по историческите въпроси логично бе блокирана предвид факта, че вместо да се заеме със съгласуване на  определение на понятието „обща история“ като съдържание и времеви обхват, тя бе натоварена да извърши инвентаризация на исторически личности.

В черноморския регион България проведе едно твърде безлично председателство на Организацията на черноморското икономическо сътрудничество, затруднено обективно и от конфликтите в района. Страната се стреми да постигне необходимия баланс баланс между отбранителна и възпираща  мощ на страната ни като част от НАТО и ЕС в съчетание с една активна политика на мир и развитие на икономическите отношения  (включително и с инициативата за създаване на военноморски координационен център във Варна и отказа си да се ангажира с военна база на НАТО).

Към момента не съществува висока вероятност от пряка военна агресия срещу суверенитета и териториалната цялост на Република България като част от НАТО и ЕС. За региона и в частност за България, обаче е особено важно да не се превърне във „фронтови пояс” при геополитическата конфронтация. Същевременно страната не демонстрира самочувствието за участие в стратегическите дебати на равноправна основа със своите съюзници в НАТО. В българския политически елит преобладава скептицизъм към Общата европейска отбрана и съществува реален риск България да не може да се възползва от новосъздаваните механизми, което може да остави страната в периферията при процеса на интегриране в европейската отбрана.

Начинът на правене на външна политика е твърде деформиран. До голяма степен тя се персонифицира, като участието на професионалната експертиза на Министерството на външните работи във формирането на външнополитическите позиции бе силно ограничено. Това придаде определена конюктурност и непоследователност на външнополитическите позиции и действия на страната. Дипломатическата служба продължи да страда от сериозни дефицити. Нарушенията на Закона за дипломатическата служба по отношение на изискванията за квалификация, критериите за задгранична работа, непригодни и дори одиозни политически назначения се превръщат в утвърдена практика. Подмладяването на персонала е позитив, но то се извършва на фона на нарушена генерационна приемственост, което затруднява професионалното израстване на младите дипломати. Силно демотивиращ фактор е и минимизиране функциите на дипломатическата служба при генериране на външнополитическите позиции на страната.

 

Пълният текст на Годишния анализ на Българско дипломатическо дружество „Международната политика и българската дипломация” в обем от 40 стр.  можете да намерите на адрес:

https://www.expert-bdd.com/index.php?option=com_content&view=article&id=2237:2020-01-13-19-09-58&catid=17:--&Itemid=36

 

Годишният апализ беше представен на пресконференция на БТА на 14. 01.2020 г. в Националния пресклуб на БТА, която можете да преследите на слединя адрес:

http://www.bta.bg/bg/live/show/id/0_u72ywjpr?fbclid=IwAR0MVFUh0QhxQpL0R21E1objJQYcDiZtPBvQ2qgCkPfYpRHlmQTPv0vFweQ