Конференция на взаимното разочарование и растяща тревога Печат
Автор Експерт   
Петък, 21 Февруари 2020 23:54

Конференция на взаимното разочарование и растяща тревога

Симеон Николов, 20.02.2020

Ежегодната международна конференция по сигурността в Мюнхен винаги е привличала вниманието с възможността да се усети пулса на международните отношения и  да се разшифроват опитите на държавните лидери и министри да сондират възможни инициативи или да потърсят решения за решаване на многостранни или регионални проблеми.

Настоящият 56–ти  по ред форум, проведен от 14 до 16 февруари 2020 г.  разтърси медийното пространство с крайни оценки и остри противоречия, но това не бива да изненадва, предвид на цялостната среда на сигурност,  неизбежното чувство за хаос, разпад на международното право, надпревара във въоръжаването, неспособност да се решат регионални конфликти, непредсказуемост на събития и държавни лидери. По–важното е дали участниците след сблъсъците на мнения и лансиране на предложения, са напуснали конференцията с по–голяма увереност, че проблемите имат решение или с по–голямо разочарование и чувство за безизходица. А в случая изглежда, че преобладаваше второто.

Не е толкова важен и броят на участниците – политици, представители на бизнеса, на академичната общност, неправителствени организации, колкото нивото на представителство. А тази година участваха 35 правителствени и държавни ръководители, над 50 външни министри, 30 министри на отбраната, от общо 800 участници. Но трябва да признаем, че през минали години президенти на велики сили са оставали в историята със забележителни речи, каквито сега липсваха. На ниво президент бяха представени страната домакин Германия, Франция, Украйна, Словакия, Северна Македония, Афганистан, Азербайджан и др. САЩ бяха представени от държавния секретар Майк Помпео, от министъра на отбраната Марк Еспер, но имаше и внушителна 40 членна делегация на Конгреса, водена от Нанси Пелоси от Демократическата партия. Представителството на Руската федерация и Китай бе на ниво  министри на външните работи.

Разбираемо медиите се фокусират върху отразяването на казаното от висшите представители на държавите, но неоправдано някои пропускат предварителните ежегодни доклади на организаторите, предназначени за регистрираните участници, но на разположене и на електронната страница на Конференцията, защото задават насоките и са основа на дискусиите. Тази година предварителният доклад изненада със странното заглавие „Westlessness” /Беззападност/, поставяйки въпроса „Не става ли светът  и самият Запад по–малко западни?” Заглавието отразява   ширещото се чувство на неспокойство и тревога при растящата несигурност за бъдещето и съдбата на Запада. Амбицията на авторите очевидно е била да покажат оголените нерви в трескавите търсения на общи отговори на съперничеството между великите сили, превръщащо се в предизвикателство за оцеляване на трансатлантическото партньорство.

Докладът съдържа 3 основни раздела: Актьори– САЩ, Китай, Русия, ЕС;  Региони– Средиземноморие, Близък Изток, Южна Азия и Теми– Сигурността в Космоса, Климат, Десен екстремизъм, Нови технологии. Интерес представляват резултатите от редица изследвания, представени в диаграми и таблици.

В миналогодишни конференции много знаково беше, на кого и на какво място е давано думата, например на иранският представител при откриването на форума или на американският ръководител на делегацията, както и коя страна в кой панел или малка и второстепенна зала e разпределена. Тази година след откриването на Конференцията от президента на Германия Франк–Валтер Щайнмайер, първи имаха възможност да изложат своите виждания говорителката на Камарата на представителите Нанси Пелоси и президентът на германския Бундестаг Волфганг Шойбле. /На миналогодишнвата конференция водещ беше впечатляващият доклад на Ангела Меркел с призив към САЩ и Русия да преоценят взаимните си обвинения./  Канцлерът на Австрия Себастиян Курц участва в панела «Беззападност на Запада: Какво защитаваме?» заедно с колеги от Канада и Норвегия. Външният министър на Германия участва в панела «Мултилатерализмът в променящия се световен ред» заедно с представители от Индия, САЩ, Република Корея и ЕС. Българката Кристалина Георгиева намери място в третия панел «Перспективи на глобалната търговия, заедно с професор Йозеф Стиглиц, външния министър на Испания, директора на BMW и сенатора Миг Ромни от САЩ.

Водещи в дискусиите през втория ден бяха генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, държавният скеретар на САЩ Майк Помпео и министърът на отбраната на САЩ Марк Еспер. Следобедната сесия бе на министъра на отбраната на Германия Анегрет Крамп–Карренбауер и на  външния министър на РФ Сергей Лавров. Едночасовата среща с президента на Украйна В. Зеленски беше в малка зала при по–слаб от когато и да е било интерес. Имаше и други подобни срещи с отделни лидери, като например с министъра на външните работи на Саудитска Арабия. Интересно бе разположена в програмата късната едночасова дискусия от 22.30 часа на тема «Перспективи на външната политика на САЩ» с 4–ма американски представители.

Двата панела през третия ден бяха предоставени на европейските страни: в първия участваха минстрите на външните работи на Италия, Полша и Франция, а във втория– президенттъ на Словакия и премиерите на Хърватия, Румъния и Северна Рейн Вестфалия.

Първото впечатление от речите на повечето представители е ниското лидерско ниво в света. Водещ пример в това отношение се оказа словото на държавния секретар на САЩ Майк Помпео с неадекватно подбранитете аргументи, лицемерието  и опосредствения подход към реалността на проблемите, с несръчен опит за помирение, но същевременно  и арогантност. Не случайно то бе посрещнато с мълчание от европейците, но критикувано повече в САЩ, отколкото в Европа. Тезата му, че Западът печели победа след победа се сблъсква с точно противоположното чувство на европейците, които виждат и отслабване на трансатлантическата връзка заради това, че САЩ не смятат вече ЕС за партньор, предричат неговия край и обявяват санкции срещу «партньори». Върхът на лицемерието обаче, беше онази част от речта, когато се нахвърли срещу опита на други страни да защитат своя суверенитет. «Вашингтон поуст» отбеляза в един от коментарите си за Конференцията: «На фона на европейските критики към САЩ, както за оттеглянето от ядреното споразумение с Иран, така и за санкциите срещу Европа, изказването на Помпео за добри трансатлантиески отношения и синхрон между съюзниците прозвуча наивно, недостоверно и остави в недоумение европейските участници.»

Твърде малко бяха речите на участници в конференцията, които биха могли да се оценят като положителни, констурктивни, директни, отговорни и адекватни на сложната международна обстановка и съдържащи реалистични предложения. Всъщност се откроиха само три такива: на френския президент Еманюел Макрон, руския външен министър Сергей Лавров и президента на Германия Франк–Валтер Щайнмайер.

Речта на френския президент се отличаваше с реализъм и със смелостта да предложи визия. Назовавайки слабостите на Запада Макрон педупреди, да не се заблуждаваме, че неговите ценности са се наложили в световен план. За самоутвърждаването на западните ценности е необходимо овладяване на всички противоречия. Той директно посочи, че САЩ се дистанцират от международната общност, но поемайки повече тежести, европейците трябва да се противопоставят на САЩ, защото не те сами ще определят, какъв да бъде Западът. А на ЕС са нужни «известна степен на свобода» и «собствена европейска стратегия».  Макрон се застъпи за диалог с Москва и заяви готовност да участва в лидерската среща на петте страни–членки на СС на ООН. След конференцията Сергей Лавров даде оценка на френската позиция, като подчерта, че «страната показва истинска политическа прозорливост, геополитически прагматизъм и желание за диалог.”

В речта на външния министър на РФ Сергей Лавров направи впечатление адекватният на обстановката призив, че е крайно време лидерите на страните с влияние върху международната обстановка  да се срещнат и да разговарят откровенно за това, как може да се спре разпада на световния ред след извършената «варваризация на международните отношения». Затова той предложи и лечение на раните: Нужен е пряк и честен обмен на мисли  за това, как да запазим света за бъдещите поколения. Идеята ни е  в това, «петорката» държави, които по устава на ООН носят отговорност за поддържането на мира и сигурността, да проявят политическа воля и подготвят препоръки в интерес оздравяването на цялата атмосфера на международното общуване, възстановяване на доверието мужду участниците. Впрочем, тези думи на Лавров не са без основание, защото Франция и Китай вече се съгласиха на такава среща, остава тази стъпка да направят САЩ и Великобритания.

Президентът на Германия Франк–Валтер Щайнмайер, който имаше възможност да говори в самото начало на конференцията, разкритикува САЩ за отказа им от идеята на международната общост, призова към реализъм, посочи дълбокото разделение в международните отношения, но същевременно предупреди от  самонадценявяане и морална надменност. Очаквано, но неубедително държавният секретар на САЩ разкритикува репликата на германския президент, че мотото «САЩ отново велика» е за сметка на  съседи и партньори.

Основното впечатление от конференцията е задълбочаване на разломите по все повече проблеми в международната общност и безпътицата в търсенето на форми и начини за възстановяване на рушащия се международен ред. Всъщност бе продължена с нова интензивност дискусията по определянето на по–голямия враг и по въпросите на солидаронстта и евроталнатическата връзка, които бяха обект на вниманието на срещата на върха на НАТО на 03/04. 12- 2019 г. в Лондон. Китай или Русия и Иран? Но докато тогава основателните опасения от провал на срещата попречиха да се проведе по–задолбъчена дискусия по някои стратегически въпроси и бе спусната завеса с една обща декларация на баланси и полуистини, сега бе дадена гласност на по–остри и непримирими оценки. Никой, дори коментаторите в медиите, не се сети да постави въпроса, дали търсенето на враг е адекватен подход въобще и може да бъде основа на успешна политика.

Тушираният от европейците в Лондон натиск  на САЩ за определянето на Китай като враг номер 1, бе подновен с по–голям успех в ущърб на европейските страни, които имат различни икономически и политически интереси. Подходът за формирането на образа на «врага» и «заплахите» остана обаче същият, съдейки по казаното от държавния секретар Майк Помпео: «териториални амбиции на Русия, нарастване моща на Китай в Южнокитайско море и иранска терористична активност в Близкия Изток». Военният министър Марк Еспер го допълни: «Китай е главната заплаха за САЩ». Основното послание на председателката на Камарата на представителите Нанси Пелоси, която подобно на Майк Помпео раздаваше щедро съвети, беше: «Не правете бизнес с китайския телекомуникационен гигант Huawey“. Това бе може би единственото съвпадение на позициите й с тези на яростно критикувания от нея и демократите президент Доналд Тръмп. Същинската цел обаче е да не се позволи разбиване на единството в групата  САЩ, Великобритания Канада, Австрия и Нова Зеландия, защото решението на Лондон да разреши на Huawey ограничен достъп до британските 5G мобилни мрежи, би могло да застраши търговските преговори между Великобритания и САЩ след Брекзит. Министърът на отбраната Еспер пък предупреди, че приемането на 5G мрежи може да сложи край на сътрудничеството между съюзницие на САЩ в НАТО. А Европа е длъжна да подкрепи САЩ, заяви той.

Въпросът за това, кой е по–голяма „заплаха” за Запада – Русия или Китай, беше рамкиран от подсказването, че всъщност усилията трябва да бъдат насочени към недопускане на стратегически съюз между двете страни, а да се атакуват отделно страните. Все пак трябва да се признае, че за Русия се говори по–малко на тазгодишната Конференция по сигурността.

Оценката на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг за Русия беше, че тя придобива ново самочувствие, колкото повече увеличава влиянието си. Но следващите му думи нямаха логическа връзка с този факт. За това, според Столтенберг „НАТО увеличава готовността си силите си и провежда тази година мащабното военно учение „Defender Europa 2020”. „За  първи път имаме боеготови сили в Полша и балтийските страни. Това е ясно послание: НАТО е тук.”

Страховете, останали полускрити на срещата на Алианса в Лондон, намериха израз в изказвания като това на министъра на отбраната на САЩ Марк Еспер: «Ако не разбираме заплахите  и затова не правим нищо, тогава би могло да застрашим най–успешния военен съюз в историята – НАТО».

Докато Столтенберг и Еспер повтаряха известни тези и нямаха никакви конкретни предложения, министърът на отбраната на Германия Анегрет Крамп-Каренбауер работеше за прокарване на своите идеи, въпреки че няма подкрепа за тях в немското общество, намеквайки за участие на Бундесвера в зоната на Сахел, мисия на ВМС в пролива Хормус, които всъщност не могат да се осъществят без парламентарни и европейски решения.

Големият въпрос обаче, остава дали ще бъде спрян разпада на договорите по разоръжаване, като например поне се удължи срока на действие на изтичащия през 2021 г. СТАРТ-3 и дали ще бъдат разположени ракети със среден радиус на действие в Европа след прекратяване на Договора за забрана на ракетите със среден и малък обсег. ЕС настоява за продължаването на договора, но няма средства за натиск върху Вашингтон, а и САЩ държат Китай да се включи в него. Непосредствено след Конференцията в Мюнхен външният министър на РФ Сергей Лавров сподели в интервю, че САЩ подготвят разполагането на ракети със среден обсег в Европа, Азия и острови в Тихия океан.

Президентът на Украйна Володимир Зеленски открито демонстрира неудовлетворението си, че за първи път проблемите на страната му стояха доста далеч в периферията на Конференцията по сигурността в Мюнхен. Но и самият той не изложи някакви нови мисли и идеи за урегулиране на конфликта в Донбас, думите му звучаха повече като лозунги: «Ние не започнахме войната, но ние трябва да я завършим.», « Русия е длъжна да върне нашите териториии», «Войната не е в Украйна, а в Европа». Никой от високопоставеноте участници не инициира отделна дискусия по украинската криза. Най–вероятно роля за това изигра сваления документ от страницата на конференцията с 12 предложения по Украйна след протести на украинските представители, подкрепени от САЩ.

Либия беше една от важните теми на Конференцията, но съгласието стигаше само до тази обща оценка и до формулираните рискове за Европа. От тук нататък нямаше единство по въпроса, как да бъдат избегнати тези рискове с адекватни и успешни решения. Разликите се очертаха между Италия, която акцентираше логично на своите интереси, Германия, която направи много за усилване на дипломатическия натиск и Великобритания, която демострира познатия ни подход. Учредена беше Международна комисия по Либия. Но оръжейното ембарто продължава да се нарушава, основно от неконтролируемия вече съюзник Турция.

«Климачатичната сигурност» зае изненадващо малко място в дискусиите на Конференцията. Зелените смятат, че политическият елит все още не е разбрал какво означава климатична криза в политиката за сигурност и във външната политика, но все пак темата вече не е периферна. Според шефката на «Greenpeace» Jenifer Morgan  вече са нужни решения. «Военните водеха войната за нефт, сега трябва да правят обратното, да гарантират оставането му в земните недра, защото е СО2 –бомба със закъснител.»

Сред многото поуки от тазгодишната конференция следва да се имат предвид следните моменти:

– в Европа се създава впечатлението, че тя все повече се  се озовава  между две фронтови линии, а в становищата на политиците има все по–голям дефицит на визионерство и прагматизъм;

– ЕС  се намира в постоянен режим на кризи  и е слаб за да присъства като глобален играч в редица региони на света, но започна да оценява два важни фактора: европейската солидарност и собствените си икономически интереси;

– Проблемите в отнощенията на Вашингтон с Берлин и Париж не са в президента Тръмп и неговата администрация, а в това, че рязко спадна способността на САЩ да решава проблемите си в други части на света за сметка на съюзници.

– Състоянието на демокрацията в Запада става все по–нестабилно, диагноза, споделена от повечето европейски участници в Конференцията и изненадващо подкрепена и от Нанси Пелоси.

Ако се опитаме да направим сравнение с изводите и предложенията ни от миналогодишната Мюнхенска конференция, ще констатираме, че средата на сигурност и взаимодействието между страните са влошени. Но в основата си продължават да са валидни: необходимостта от възстановяване на доверието; връщане на контролния и инспекционен режим в сферата на разоръжаването; нужда от смели компромиси и решения по отношение  премахване на ядрените боеприпаси в петте европейски страни, ограничаване разполагането на въоръжения и личен състав на Североизточния фланг на НАТО, недопускане разполагането на ракети със среден радиус на действие, дронове с подобни способности и военнъвздушни платформи с високоточно оръжие на Балканите, избягване превръщането на Балканите във фронтови регион и буфер между Европа и Русия и  предотвратяване милитаризацията на Черно море.

Липсата на собствен почерк на българската външна политика и самочувствие да се предлагат български идеи и предложения в национален интерес, а вместо това да се възприемат формирани другаде, пък било то и партньорски, решения обезмисля и обезкуражава какъвто и да е по–детайлен дебат.