Берлинският конгрес на ГСДП /5-7 декември 2019 г./ и неговите решения за бъдещето на партията Печат
Автор Експерт   
Неделя, 01 Март 2020 21:30

 

Берлинският конгрес на ГСДП /5-7 декември 2019 г./ и неговите решения за бъдещето на партията

Андрей Караславов

ГСДП се намира в един от най-трудните периоди на своята история след Втората световна война, с което споделя съдбата на почти всички социалистически и социалдемократически партии в Западна Европа.

От „народна“ и „държавна“ партия, която в даден период управляваше самостоятелно Федералната република /с изборен резултат до 48 процента/  и десетки години бе „старши“ партньор в управляващи партийни коалиции, понастоящем е „сянка на самата себе си“. На федерално ниво нейните изборни резултати се оценяват на около 15 процента, а в т.н. източни провинции/бившата ГДР/ – като еднозначно число. В някои провинции ГСДП вече е трета, а някъде и четвърта партия по изборните резултат за провинциален парламент /Тюрингия/.

Най-последните местни изброи за градски парламент в Хамбург /град с правата на федерална провинция/ ГСДП успя отново да запази традиционното си първо място, което обаче не променя тенденцията на нейния упадък от последните 10-15 години.

Причините за кризата в тази най-стара и влиятелна социалдемократическа партия в Западна Европа са известни и анализирани. Те се коренят в глобалните икономически, социални и технологически промени в света и промените в обществата в западните държави, както и причини, в резултат на политиката и дейността на ръководството на самата партия.

Не без последствия за ГСДП остана и факта, че партията престана да бъде партия на мира, която под ръководството на В.Брандт и Е.Бар разработи  т.н.  Източна политика и осъществи курса на разведряване между съществуващите тогава две система. С течение на годините партията  отстъпи от този курс, за първи път след Втората световна война германски военни участваха в военни операции извън територията на страната и Германия, със съгласието на ГСДП като правителствена партия, участва в редица войни на Запада в други краища на света, което продължава и в момента /Отказът на Г.Шрьодер Германия да участва във войната срещу Ирак бе важен момент, но не намери продължение във външната политика на последващите германски правителства с участието на ГСДП/.

Упадъкът на влиянието на ГСДП отчетливо започна с възприетата от нея т.н. Адженда 2010 –неолиберална икономическа програма от правителството на Г.Шрьодер /възприета и доразвита в последствие пак с подкрепата на ГСДП от правителствата, ръководени от ХДС/, ориентацията към  идеологическия Център, загуба на контакт и чувствителност към проблемите на германското общество и дългогодишното участие като „младши партньор“ в правителствата, ръководени от ХДС/ХСС, начело с А.Меркел. Независимо, че ГСДП не пропуска да подчертава свои достижения в своето правителствено участие през годините, в самата партия и общество е утвърдено мнението, че това участие я е обезличило като лява политическа сила, лишило я е от политически профил и доверието на избирателите.  Последното, в морален смисъл,  бе окончателно подкопано  след  парламентарни избори през 2017 г., когато след  сериозната загуба на партията нейният тогавашен председател Мартин Шулц тържествено обяви края на коалиционното управление с ХДС/ХСС, а само след няколко седмици промени тази курс на партията и сам се предложи за министър на външните работи в поредното правителство на Голямата коалиция.

През последните 20 години, когато  неравенството и съкращаването  на социалните придобивки добиха най-голяма размер, ГСДП почти непрекъснато участваше в управлението / с изключение на периода 2005-2009 г./ и ръководеше неотстъпно социалния и външнополитическия ресор в правителствата на Меркел.

Този курс на партията продължи и през следващите години, когато новият председател А.Налес, която лично не се включи в поредната Голяма коалиция, но н успя да постигне поврат към укрепване и консолидиране на ГСДП. Участието в правителството, по който въпрос членската маса е дълбоко разединена, се оправдаваше с аргумента, че в опозиция партията ще има още по-малко възможности да отстоява и прокарва социалдемократически позиции /каквото и да означава това в конкретния случай/. През последвалите две години партията не успя да постигне какъвто и да е обрат, продължи да губи един след друг провинциалните избори в страната, както и поредните избори за европейски парламент, което доведе от напускането на А.Налес на поста на председател на ГСДП.

След няколко месечно партийно обсъждане и общопартийно допитване, ГСДП избра ново двойно ръководство в лицето на Норберт Валтер Борянс /бивш успешен финансов министър на провинция Северен Рейн-Вестфалия/ и Саксия Ескен, /от 2013 г. депутат в Бундестага/. И двамата се ползват с добро име в партията, принадлежат към т.н. старо поколение и не се причисляват към изявените до сега лица в ГСДП. По тази причина и изборът им бе приет с определена изненада, още повече, че макар и с малко, успяха да се наложат в избора над други кандидати – утвърдени партийни функционери, като временно изпълняващия длъжността председател на ГСДП и министър на финансите и вице-канцлер на Германия Олаф Шолц  и други дейци, които са министри н правителството. Новото ръководство бе утвърдено конгреса на ГСДП в Берлин през декември 2019 г.

В настоящия момент в ГСДП върви широка дискусия за бъдещото идейно и организационно развитие на партията. Счита се, че в подготовката и в документите на последния конгрес /3-5.12.2019 г. в Берлин/ са очертани основните насоки и тенденции на такова развитие, като замисълът е те да бъдат доработени, конкретизирани и обобщени в конкретната предизборна програма на ГСДП за следващите парламентарни избори през 2021 г.

Конгресът не взе решение партията да напусне правителството Голямата коалиция, каквито настроения съществуват в част от партията и каквито гласове се чуха в дискусиите. Надделя становището, че като част от правителството ГСДП може все пак да налага свои идеи и политики /още повече в сегашния момент, когато и ХДС е в организационна криза след напускането на председателя Анегрет Крам-Каренбауер и предстоящия избор на неин заместник, а влиянието на А.Меркел е все по-затихващо/. Счита се, че ако ГСДП в настоящия момент излезе в опозиция, позициите й ще отслабнат още повече.

ГСДП и нейното ръководство съзнава, че към момента, предвид състоянието и партията и партийния ландшафт в Германия, е нереалистично да се постави за цел самостоятелното спечелване на следващите парламентарни избори. За това в организационно отношение основната задача в момента е да се спре отливът на членове на партията, да бъдат спечелени обратно тези, които са подкрепили на последните избори други партии и предимно Алтернатива за Германия и да бъдат привлечени възможно по-голяма брой не гласуващи избиратели. Първата цел е ГСДП значително да подобри своите изборни резултати и да бъде спрян упадъка на нейното влияние в германското общество, респ. да бъде ръководна сила в евентуална  бъдеща лява правителствена коалиция.

В дискусиите за бъдещето на ГСДП доскоро най-често за пример се сочеше развитието на Лейбъристката партия на Великобритания под ръководството на Дж.Корбин, но този пример вече не е актуален след нейния провал на последните избори, предизвикан предимно от непонятната и неопределена /неутралитет/ позиция на ръководството и основна самият Корбин по въпроса за Брекзит.

Примерът на Датската социалдемократическа партия се счита за неприемлив, защото тя постигна успех на последните парламентарни избори в резултат на отстъпление от досегашната си толерантна политика по отношение на миграцията и възприе то темата откри популистки курс.

А опитът на Португалската социалистическа партия старателно се премълчава, поради факта, че нейният успех се дължи на обединението на основните леви партии в страната /Радикалният Ляв блок и Португалската комунистическа партия /, а ГСДП до сега се въздържа да изразява готовност за сътрудничество,  на федерално ниво, с Левицата - „наследниците на партията на Хонекер“/. Освен това лявото правителство в Португалия провежда успешна политика в открит разрез с политиката на икономии, проповядвана и налагана от Брюксел, респ и от ПЕС, и които политики се формират в тези институции основно от самата Германия респ. и ГСДП.

В хода на тази дискусия се очертават много и най-различни линии и предложения, но прави впечатление, че   много от участниците се позовават на тезите на известния икономист и автор на нашумели икономически "бестселъри" Томас Пикети, който в своята книга „Капиталът през 21 век“  /2013 г./застъпва централната теза, подкрепена с изобилен фактически цифров материал, че ако политиката не се намеси, неравенствата през 21 век ще се увеличават. Според него ключът към решаването на този въпрос е въвеждането на справедливост в разпределението на доходите и благосъстоянието. Тази идея той развива в последната си книга „Капитал и идеология“ /2019 г./, като въвежда за дискусия термина и очертава контурите на един „партиципативен социализъм“ и тезата, че е време съществуващите днес форми на собственост да бъдат погребани.

В някои от коментарите очакваният курс на ГСДП ще бъде „назад към бъдещето“ – обръщане и съживяване на тези идеи, добродетели и политики, които бяха основа на социалдемократическата политика на партията през ней-успешните й години: възстановяване на социалната държава, отказ от неолибералния курс в икономиката, отхвърляна и осъждане като вредна и погрешна икономическата платформа „Адженда 2010“ на правителството на Г.Шрьодер, възстановяване диалога и контакта с гражданите и основно хората на наемния труд и вслушване в техните нужди, трудещите се да видят отново в ГСДП представител на техните интереси,  „връщане към корените на социалдемокрацията“, възстановяване връзките между партията и професионалните съюзи.

Понастоящем все по-засилваща роля във формирането на линията на ГСДП започва да играе нейната младежка организация – Младите социалисти. Такива моменти в е имало и в други периоди на важни промени в политиката на партия, като например в нейното позициониране срещу Виетнамската война и формирането на т.н. Източна политика, но такива прояви много бързо са били „овладявани“ от ръководството на партията и младежите са били „вкарвани в правия път“.

В момента един от най-влиятелните и популярни дейци на ГСДП е сегашният председател ва Младите социалисти Кевин Кюнерт, талантлив оратор и организатор, под чието ръководство организацията рязко активизира своя организационен живот и дейност, заема подчертано леви позиции по редица чувствителни за обществото въпроси, за разлика центристката политика на ръководството на партията. /На К.Кюнерт се предсказва успешна и бърза партийна кариера/.

През последната година той, като говорител на Младите социалисти, издигна някои тези, които в германското общество звучат революционно /в т.ч. и за сегашното ръководство на ГСДП/, но засягат най-злободневни теми в обществото и предизвикват сериозни /макар и нееднозначни/ дискусии в медиите и сред политическите партии. По същество тезите му се отнасят до въпросите на разпределението на богатството и доходите и ролята на държавното регулиране, без което, което се признава от всички,  и капиталистическото пазарно стопанство не може да функционира. Сред тях са:

-         Обобществяване /социализиране/ - преминаване в обществена собственост на държавата и общините - на огромния жилищен  фонд, който е създаден и се владее от няколко големи частни фирми,  които спекулират с него и в резултат на което през последните години е на лице неимоверно нарастване на наемите, което ги прави непосилни, особено за младите хора.  Тази процес следва да се осъществи чрез обезщетяване  на тези фирми /изкупуване с държавни и общински средства/ и този жилищен фонд да се преобразува в социални жилища, каквито държавата и общините от години са престанали да изграждат. По този начин ще се прекрати обогатяването на частни лица за сметка на жилищните нужди на хората.

-        Обобществяване, прехвърляне на крупни частни предприятия, които доминират на някои пазари  /например БМВ/ , като капиталът бъде преобразуван в някаква форма на обществена - колективна собственост / фондации, самоуправляващи се предприятия/.

 

Тези, както и някои други идеи, лансирани от председателя на Младите социалисти предизвикаха и продължават да предизвикват бурни дебати, както в медиите, политическите среди и самата ГСДП.  /Любопитно в случая е, че Кюнерт подкрепя тезите си с аргумента, че възможността за обобществяване, респ. отнемане по законен път на частна собственост в интерес на общественото благо като цяло е залегнало като възможност в Основния закон /Конституцията/ на ФРГ /чл.чл. 14 и 15/  и е било заложено и в първата партийна програма на сегашната управляваща консервативна партия ХДС /Ааленската програма от 1949 г./.

В тези дебати обаче могат да се проследят ясно заключенията, че такава дискусия е назряла, че е необходимо „демократизиране на демокрацията“, че политиката трябва да търси нови насоки на икономическото развитие на страната, за да отговори на предизвикателствата на новите технологии и климатичните промени/ и пр.

Поредният , „Берлински конгрес“ конгрес на ГСДП трябваше да вземе решения, които да открият пътя за укрепване и стабилизиране на ГСДП в кадрово, идейно и програмно отношение в момент, труден за самата партия,  в обстановка на напрежение и в политическата обстановка в управляващата ХДС, кризата в ЕС и цялостната международна  ситуация.

Неговата цел бе да се постави ново начало и набележат такива промени и политики, които да доведат до излизането на партията от сегашното положение и осигурят  едно нова възраждане на социалдемокрацията в страната.

Основните моменти, очертаващи насоките на бъдещата линия на партията и промените в някои от нейните възгледи бяха отразени в 13-те пространни документа на конгреса, всеки един от които бе посветен на една от отделните политики.

Както следваше и да се очаква, предизборните дискусии, заявления и изказани идеи  бяха значително по-радикални, революционни и конкретни, отколкото може да бъдат възприети като партийна линия и документи от конгреса. И това не се дължи само на факта, че решенията, до които стигнаха делегатите представляват основа, върху която следва да се изгради и конкретизира предизборната програма на ГСДП за следващите парламентарни избори.

Радикализмът на младежката организация на ГСДП бе възнаграден и същевременно и “укротен“ с избирането на нейния председател К.Кюнерт в Партийното ръководство и като един от заместник-председателите на партията.

Друг момент, който обяснява това положение е, че в от една страна момента ГСДП е част от управляващата коалиция и не може издигне крайни опозиционни искания, а от друга тогава тя би трябвало да даде отговор какво е правила през последните 15 години като участник в правителството на страната /с изключение на 2005 – 2009 г./ Основните лица от досегашното ръководство на ГКДП, които подготвяха и присъстваха на конгреса, са социалдемократическите министри от правителството на Меркел, които отговаряха за политиките на правителството, които бяха подложени на най-остра критика и по които делегатите настояваха за най-радикална промяна – социалната сфера, финансите, семейството, възрастните хора, жените и младежта, защитата на околната среда. Като цяло почти всички набелязани насоки за промени в политиката на партията касаеха социалната, икономическата и финансовата сфери на развитието на държавата и обществото.

Към настоящия момент могат да се очертаят някои от отделните насоки, в които се очаква да се набележат промени в идейното и програмно развитие на ГСДП.

Общ извод, който може да се направи от резултатите на конгреса, което се подчертава и във всички коментари е, че ГСДП си поставя задача да реформира сегашната социална държава и  изгради своя нова концепцията  за социалната държава / като на практика се върне към идеите позициите си от годините, когато бе народна и лява социалдемократическа сила в Германия/. ГСДП ясно се ориентира към възраждането на традиционните социалдемократически ценности, като подчертава, че целите й ще бъдат  постигане на справедливост при разпределението, повече данъчна справедливост, съкращаване т.н. сектори на ниското заплащане, коренна промяна в обема, размера и обхвата на помощите за безработица,  преодоляване милитаризацията на външната политика. Сполучливо някои коментатори характеризират този подход като „назад към бъдещето“.

Това е положително намерение, което предстои да се реализира в бъдеще и да получи по-конкретни очертания в бъдещата предизборна програма на партията.

Кои са по-основните цели, които ГСДП възнамерява да осъществява в бъдеще:

Незабавното излизане от Голямата коалиция не се поставя като непосредствена цел. На конгреса бе отчетено, че с участието си в нея партията е успяла да прокара редица свои искания, залегнали в коалиционния договор с ХДС/ХСС. Същевременно се отчита, че редица значими проекти още не са реализирани, а същевременно  следва да се решават и нови предизвикателства. Партийното ръководство бе натоварено от конгреса да проведе разговори с  ХДС/ХСС по тези въпрос, като от резултата от тези разговори ще се реши бъдещото отношение на партията към коалицията. Времева рамка за реализацията на тази задача не бе определена.

Минималното почасово заплащане в перспектива да се увеличи на 12 Евро.

Всички видове детски надбавки и свързани с отглеждането на деца да бъдат увеличени и на родителите да бъдат предоставени допълнителни данъчни, социални други облекчения, които са подробно описани в документите.

Конгресът прие решение партията да се бори за въвеждане /отново/ на т.ч. данък богатство. Граждани, които разполагат с имущество над два милиона Евро, следва да плащат по-високи данъци – в зависимост от дохода от 1 до 2 процента. В тази насока са и исканите промени в данъчното законодателство, според които: с данък да бъдат обложени и финансовите дружества, имуществото зад граница /извън споразуменията за двойно данъчно облагане/, ограничаване на банковата тайна за имуществата, въвеждане на определени гаранции върху средствата, предназначени са осигуряване при старост и др.

Средствата за безработни да бъдат увеличени, да се изпращат по-дълъг срок и правото за такива средства да се придобива  по-лесно.  Средствата, предоставяни на безработните трябва да осигуряват  „социално-икономически и социално-културен екзистенц-минимум“.

Публичните инвестиции м сферата на образованието, транспорта, съобщенията и опазването на околната среда за нуждите на страната, провинциите и общините трябва да бъдат увеличени в размер до 450 милиарда Евро /според изчисленията на научните институти/. Тези средства не е реалистично да се осигурят само от преструктуриране на бюджета. С това ГСДП се обявява и срещу  нулевия бюджетен дефицит, на  който правителството държи до сега.

Партията подкрепя изграждането на дигиталната инфраструктура, като настоява да по-добре да бъдат защитавани интересите на заетите в отраслите, които са засегнати от дигиталната и екологична трансформация.

Защита на околната среда – ГСДП настоява за „социално справедлива и ефективна цена да СО2, използването на въглища да бъде прекратено възможно до 2035 г., делът на възобновяемите енергоизточници да достигне 65 %. ГСДП подкрепя развитието  на енергоизточници, като част от т.н. енергиен поврат, но настоява изграждането да се осъществява в съответствие с изискванията на околната среда и  без ущърб върху качеството на живот на хората в близост с такива  инсталации /конкретно ветрогенераторите/.

Да бъде намалена цената на електроенергията, да се въведе ограничение на скоростта по магистралите до 130 км/ч /нещо революционно за психологията на германеца/ и да се стимулира въвеждането на квоти за елекромобили.

В дългосрочен план трябва да се постигне стабилизиране на нивото пенсиите. Не следва да има по-нататъшно повишаване на пенсионната възраст.

Чрез въвеждането на една обща гражданска застраховка трябва да се премахнат разликите между частните и обществено застрахованите при ползването на т.н. старчески грижи с цел постигане пълно застраховане. Нуждата от такива грижи, в резултат на медицински причини, следва да бъде изцяло заплащана от здравната каса.

ГСДП си поставя за цел облекчаване положението на наемателите и „замразяването“ за пет години на наемите в градовете, в които жилищният пазара е напрегнат. Евентуално повишаване не трябва да надхвърля размера на инфлацията. Наемодатели, които не се придържат към това правило в бъдеще да бъдат санкционирани. Никой не трябва да заплаща повече от 30 процента от семейния доход за наем. Наемателите да бъдат по-добре защитени при прекратяване на договорите за наем и да запращането на някои данъци, свързани с имота.

Шансовете за образование в Германия, според ГСДП, не трябва да зависят от социални произход. Положението на студентите се трябва да бъде значително подобрено чрез предоставянето на по-добри жилищни условия и възможностите за получаване на стипендии. Качеството на образование трябва да бъде осигурено посредством общи федерални стандарти. Обучението през целия живот трябва да се стимулира. Да продължи изграждането на детски градини, а до 2025 г. да бъде осигурено целодневно занимание в основните училища. Изграждането на системата на образование трябва да се финансира солидарно от федералните власти, правителствата и общините.

За отбелязване е, че най-малко „революционни“  бяха тезите, отнасящи се за външната политика и политиката на сигурност.

Позовавайки се нееднократно на принципната миролюбива политика на ГСДП и заслугите на В.Брандт за преодоляване напрежението в годините на Студената война, във външнополитическият документ на конгреса не се забелязват съществени различия с провежданата от сегашното правителство външна политика, в което федерален външен министър е Х.Маас от социалдемократическата партия.

Германия е най-голямата държава в центъра на континента и има решаваща отговорност за Европейския съюз. ГСДП се обявява за една силна, социална и дееспособна Европа и ще съдейства за укрепване на общностните институции и техните ефективни инструменти, стимули  и санкционни механизми. Партията цели постигането на социално справедлива Европа, която да служи на хората, което включва силни профсъюзи, „честен“ минимален доход, силни права на наетите трудещи се, както и достатъчно финансирани социални системи.

Външна политика и политика на сигурност

ГСДП настоява по по-нататъшно ограничаване на търговията с оръжие на трети държави извън ЕС и НАТО. Социалдемократите държат на тесните връзки със САЩ , като Европа трябва да се ангажира по-силно в сферата на политиката на сигурност.

Разширяването на ЕС остава важно за гарантирането на мира, стабилността и сътрудничеството, при същевременно запазване на неговата дееспособност. Перспективата за присъединяване на държавите от Западните Балкани се подкрепя при специално внимание към развитието на демокрацията и правовата държава.

ГСДП заявява ясни позиции в отношенията с Русия и ясно и открито назовава съществуващите различия, което се отнася и до продължаващия конфликт в Украйна, като нейните представители, като министри на външните работи, активно са се ангажирали за деескалация и намирането на мирно решение.

За ГСДП политическите и дипломатическите средства са в основата на политика на мир и сигурност. За европейския континент трябва да бъдат развити алтернативи за намаляване на и контрол върху въоръженията и развитие/възстановяване на договорна-правната база и структури в европейската архитектура на разоръжаване и контрол върху въоръженията в тази насока между Русия и САЩ.

Мисиите на Бундесвера зад граница трябва да бъдат обвързани с ясен мандат на ООН, като предпоставка остава задължението те са бъдат одобрени от Германския Бундестаг

ГСДП държи на трансатлантическото партньорство, основано на общите ценности и интереси със САЩ, което има централно значение за сигурността в на Европа

Действията на Турция н Северна Сирия се оценяват от ГСДП като противоречащи на международното право и засилват конфликт в Сирия, където  единствено възможно е намирането на политическо решение.

ГСДП се обявява за човешка и солидарна политика по отношение на бежанците и миграцията. ГСДП настоява Германия възможно по-скоро да изпрати спасителна мисия в централното Средиземноморие с мандат да спасява хора, изпаднали в беда.

Заключение

В някои по-емоционални оценки Берлинският конгрес се характеризира като „исторически поврат“ за ГСДП. Партията окончателно се разделя от „неолибералната „епоха на ерата на Герхард Шрьодер, като очертава една бъдеща своя програма за една „нова социална държава“. Като лозунг на ГСДП се определя призивът „Нова социална държава в едно ново време“.

До този поврат ГСДП достигна след дългогодишни дискусии и спорове, което левите сили, които през годините бяха критикувани и държани в периферията са има имали право.

Важна оценка е, че с реализацията на тези свои намерения ГСДП се „открива“  към Партията на Левицата, независимо, че между двете партии все още има значителни различия. Но за една такава бъдеща програма на ГСДП в едни бъдещи парламентарни избори коалиционен партньор би могла да бъде единствено Левицата в Германия и от части Партия на„Зелените“.

В тази насока намерението на партията е да постигне „прогресивен съюз на ляво от СХД/ХС“.

A.K., 01.03.2020