САЩ, Русия и Китай правят света все по-опасен и по-несигурен Печат
Автор Експерт   
Четвъртък, 12 Март 2020 23:07

САЩ, Русия и Китай правят света все по-опасен и по-несигурен

Доц. д-р Йордан Величков

САЩ и по-точно неолиберално-глобалистката прослойка с център Вашингтон, се готви повече от три десетилетия най-старателно за война. Целта е налагане на световна доминация чрез силово отстраняване на всички пречки към нейното постигане.

Неоспорими факти и безспорни свидетелства, както и в анализите си, авторитетни наблюдатели, политици и висши военни, категорично подкрепят този стряскащ, но реален извод. Ето само част от тях:

Първо. От появата на държавата военни съюзи се формират и поддържат само в предвоенна или военна обстановка. Няма исторически документ, който да свидетелства за съществуването на военен съюз някъде на планетата по време на мир. Изключение прави само периодът на Студената война, макар че реално човечеството бе фактически изправено пред избухването на Трета световна война. Когато настъпи краят на Студената война, очакванията и желанията на международната общност бяха за разрушаване на двата военно-политически блока – НАТО и Варшавския договор. След сериозни дебати в ръководните американски институции, надделяват поддръжниците за съхраняването на НАТО и то не само като инструмент, който да продължи да държи в зависимост държавите от Европа, но и като внушителен военен потенциал, подкрепящ агресивните амбиции на новооформената вече глобалистка прослойка за световен хегемонизъм.

Второ. Бързото и дори припряно разширяване на НАТО и то в най-грубо нарушение на американо-съветските договорености от 1989 г. Само преди месеци международната общност стана свидетел на доста комичните усилия за приемане на Северна Македония в НАТО – една малка дръжавичка, без всякаква военна и стратегическа стойност. А още по-впечатляващо е, че Европейският съюз се използва като примамка за влизане в НАТО. Който не желае пакта, няма да получи членство в ЕС.

Трето. Огромните финансови средства, които се харчат за въоръжаването на САЩ и страните-членки на НАТО, надхвърлящи един трилион и двеста милиарда, и неистовите усилия на глобалистите от Вашингтон и грубият им натиск върху съюзниците да увеличат военните си бюджети от 1,2% на 2%, което е скок без аналог в световната история във време на мир.

„Международната практика е категорична – увеличават се средства за въоръжение само при неизбежно очертаващ се военен конфликт, или по време на избухнала вече война. В момента такава предвоенна и, още по-малко, военна обстановка не съществува. Освен, може би, в главите на глобалистите.

Несъмнено, съвременната човешка цивилизация има врагове. От фанатизираните ислямисти и техните военни формирования до крайните националисти. Тези врагове, обаче, които са сравнително маломерни по мащаб и възможности, не са в състояние да променят хода на историята. Това съвсем не означава, че срещу тях не трябва да се води борба.

Четвърто. Друг убедителен критерий, разкриващ недвусмислени намерения за използване на войната като средство за постигане на очевидни завоевателни цели, са рязко нарастващите военни учения, които в пъти превишават тези, провеждани по време на Студената война. Затова и началникът на руския Генерален щаб ген. Валери Герасимов основателно реагира: „Ученията на НАТО в балтийските страни, Полша, а също в акваторията на Черно и Балтийско море показват, че Алиансът се готви за пълномащабен конфликт“. Или, по-конкретно казано, глобалистите се готвят за Трета световна война.

Пето. Разкриването на нови военни бази и разполагането на значително по количество и качество въоръжение, както и разкриването на големи командни центрове, като, например, този във Варна, които да ръководят и координират военните учения и бойните действия на силите на Алианса в случай на война. Очевидно, това са поредни неоспорими доказателства не за пропагандна демонстрация на сила, а за старателна, методична и последователна подготовка за сериозен военен конфликт.

Шесто. Разработване на стратегия за инсталиране на ядрено оръжие в космическото пространство, както и предоставяне на значителни допълнителни средства за неговото усъвършенстване.

Седмо. На изразеното със задоволство мнение на водещи европейски политици и анализатори, според което след края на Студената война настъпва траен и стабилен мир, а мащабните, т. е. световните войни ще останат в историята, глобалистите запазват пълно мълчание. Само след няколко години, обаче, контролираните от тях медии и поръчкови „учени“ иронизират европейците като наивници и мечтатели и „доказват“, че войните не са в никакъв случай толкова страшни за човечеството. Нещо повече – те си остават като естествено състояние, присъщо на човешкия индивид. Имало е и ще има войни. Стъписана Европа така и не отреагира адекватно на тази стряскаща и цинична теза.

Осмо. Надпреварата във въоръжаването никога не е била по-упорита и ожесточена от днес. Трите държави с най-голям военен потенциал – САЩ, Русия и Китай – хвърлят огромни средства и усилия за разработване на нови образци оръжия с нападателно и отбранително предназначение. Всяка от тях се стреми да изобрети такова мощно оръжие, което да парализира възможността на противника за ответна адекватна реакция, както и такава устойчива отбранителна система, която да бъде в състояние да издържи на най-разрушителните ракетно-ядрени удари на врага. Несъмнено, постигането на такава цел, т. е. военно превъзходство на един от трите военни колоса, прави света по-несигурен, а войната – по-вероятна.

Тази тревожна за международната общност обстановка бе констатирана и от германския президент Щайнмайер, който на конференцията по сигурността, състояла се преди няколко дни в Мюнхен, заявява: „САЩ, Русия и Китай правят света все по-опасен и по-несигурен“.

Икономическите и кадрови ресурси на САЩ, Русия и Китай ще определят и начина на реагиране и целите, които те ще си поставят при евентуален военен конфликт. На този етап, а и в бъдеще, военната доктрина на Русия, базирана върху нейните възможности, налага отбранителната стратегия като най-приемлив вариант. Впрочем, при съществуващото съотношение на военните бюджети, икономически потенциал и човешки ресурси между САЩ (НАТО) и Русия, което е в полза на Алианса, руската страна няма друг избор. Още повече, войната провокират тези, които претендират за територии и ресурси. Русия ги има в предостатъчни мащаби.

Китай все още не е готов както икономически, така и военно, да предявява претенции за световен лидер и вероятността той да инициира световен военен сблъсък е нищожна.

Най-сериозна заплаха за световния мир и сигурност на този етап се очертава неолибералната глобалистка наднационална прослойка. Нейните цели и претенции са ясно очертани – световен хегемонизъм. Те бяха категорично потвърдени и от Мадлин Олбрайт – ярък представител на глобализма, бивш държавен секретар на САЩ. Несправедливо било, според нея, руснаците да притежават огромни територии и колосални ресурси. Те трябва да принадлежат и на други. Очевидно има предвид глобалистката прослойка. Но това означава да бъдат отнети от Русия и то – силово, чрез война. Но кога? Разбира се, тогава, когато САЩ наложат безспорно превъзходство над Русия и Китай във въоръженията, което означава, че след нанасяне на масирания първи ядрен удар от тяхна страна противникът да не бъде в състояние да отговори с адекватен контраудар. Разиграването на такъв военен сценарий гарантира съхраняване на значителна част от индустриалния и човешки потенциал, достатъчен да наложат пълна доминация над оцелелите след ядрения конфликт народи.

Русия, като най-ярък представител на една утвърдена национална държава, логично се идентифицира като враг №1 на глобалистите. С безпрецедентна по мащаби арогантност и злъч пропаганда тя трябва да бъде демонизирана и сатанизирана пред световната общност, която трябва да бъде убедена, че с нейното унищожаване се извършва едно велико дело в полза на демократичния свят и евро-атлантическите „ценности“.

Най-стряскащото е, че никога в историята не е имало такъв глобален, амбициозен и прецизно разработен план на една наднационална прослойка за планетарен хегемонизъм. Всички досегашни стремежи за световно лидерство на една държава са били нереализуеми и утопични. За първи път тази неолиберална глобалиска група разполага с безпрецедентна финансова мощ на една суперсила – САЩ, и на един военен съюз – НАТО, както и овладяната от нея администрация във всички възлови управленски сфери в САЩ и Европа. Прослойка, с която се съобразява и американският президент.

Единствената сила на този етап, която е в състояние да спре това чудовищно безумие, е Европа, но не такава, каквато е днес – сервилна, а единна, решителна и безкомпромисно отстояваща европейските интереси