За освобождението на Централна и Източна Европа, май 1945 г. Печат
Автор Експерт   
Неделя, 10 Май 2020 11:12

За освобождението на Централна и Източна Европа, май 1945 г.

Огнян Гърков

Декларацията на министрите на външните работи на девет държави от „Нова Европа” + САЩ по казуса утвърждаване на НОВ ИСТОРИЧЕСКИ ПРОЧИТ на тема: „Ден на победата срещу Ден на Европа” ми се струва „писана на коляно”.

Най-вероятно под политическа диктовка от ул.”Козяк” в столицата, или със съвместни усилия от ул.”Ал. Жендов” (централата на МВнР). Явно поне от двата адреса са решили да неутрализират очаквана пропагандно-медийна акция на руското посолство като организираната документална изложба през м.г., обявена първоначало под наслов "75 години от  освобождението на Централна и Източна Европа от нацизма". И през м.г. в политически стил, напр. а ла Плевнелиев-почти Гърневски, в официално изявление МВнР не потърси връзка между победата на 9 май 1945 г. и създаването на демократична Европа. С думите, цитирам: „Без да отричаме приноса на СССР за разгрома на нацизма в Европа, не трябва да си затваряме очите, че щиковете на Съветската армия донесоха на народите в Централна и Източна Европа половин век репресии, заглушаване на гражданската съвест, деформирано икономическо развитие... МВнР няма никакво отношение към тази проява и съветваме руското посолство да не заема позиция в подкрепа на съмнителна историческа теза ("освобождение"), която привилегирова само някои политически среди в България, тъй като е намеса във вътрешнополитическия дебат в страната ни".

Сегашната декларация не блести с политико-историческа експертиза и прецизност като за официален документ. Ако започнем със заглавието сред 7-те „конституционни републики”, единствено Чехия „е удостоена” с конституционния си статут Чешка република. Но не и България, Словакия, Полша и 3-те балтийски страни.

„Липсва ми” съавторството на държави като Словения и Хърватия, поне на други  2 „велики сили” Обединеното кралство и...Франция. Авторите, като че ли не са наясно, че Втората световна война приключва на 2 септември 1945 г. с капитулацията на Япония (след сриването на Токио и атомните бомбардировки над Хирошима и Нагасаки), а на 8/9 май с.г. капитулира Германия.

Авторите „отдават почит на жертвите и на военните, борили се за разгрома на нацистка Германия” (а защо само Германия?), пропускайки мощните партизански движения в Европа (във Франция, на Балканите, Словашкото национално въстание). Упоменават за край на Холокоста, но не и на геноцида над славяните и циганите. Не че ще почувстваме масова благодарност от последните наши сънародници и засилено чувство на отговорност!

Да, в някои от 9-те упоменати държави темата колаборация е неудобна. Но какво пречи на МВнР да напомни в отделен документ, че България ЕДИНСТВЕНА е спасила всичките си евреи, живущи в официалните й граници, и циганите? А вместо това да папагалства на тезата, не знам защо възприета и от посланичката на Израел у нас, че евреите са били спасявани едва ли не само поединично в Европа. При мълчание на присъстващия заместник-министър на външните работи Г.Георгиев. Странна представа за дипломатичен подход, по-скоро послушничество!

Учудва ме, как последователите на историческия подход Плевнелиев-Гърневски са пропуснали да споменат във 2-я абз. горяните, силната антисъветска съпротива в Балтика. Е, не без външна подкрепа! За тях (Плевне...-Гърневци) явно Пражката пролет е устрем към „социализъм с човешко лице” и я пропускат. Но споменават протестни движения в източния блок, доказано създадени като отдушници от властите.

Българският съ/автор/и не е имал смелостта да започне декларацията с последното изречение, че... „категорично отхвърля концепцията за сфери на влияние и настоява за равенство на всички суверенни  държави”. А не с практическите ходове на външната политика да утвърждава смяната на васално преклонение пред Москва с усърдно чиннопоклоничество пред няколко западни столици едновременно.

Иначе не мога да не се съглася с констатацията, че: „Изкривяването на историческите събития, които доведоха до Втората световна война и до разделянето на Европа като неин резултат, е тъжен опит да се подправи историята”.

Но кой я подправя? И дали България е встъпила в източния блок единствено под диктата на Сталин ? Без съгласието на западните му съюзници, сегашни наши ментори? И как реагираха те на събитията през 1956 г. в Унгария, през 1968 г. в Чехословакия, през 70-те години на м.в. в Полша?

 

 

9 май 2020 г.

д-р Огнян Гърков,

с л.д.р. посланик, член на БДД

ogniangarkov, blog.bg